Смешни истории по големия свят

Прощаваме ти, това беше добър разказ.
Ако бях аз, щях да ви изслушам внимателно. добър слушател съм.

 Темата може да е стара, но пък е готина.  
 Януари пътувах до Лондон и на връщане съм се строила на опашка пред автобуса и чакам да ми дойде реда да се кача. Както се подпирам от крак на крак, зад мен се чува: "Аде стига си се бутала, ма! Ората чакат ти се буташ. Е, мама му цигански работи прайш."   Пфу, замръзнах направо. Леко поглеждам, група от 3 циганки и двама братя зад гърба ми. Само си стиснах по-силно дамската чанта и си мисля: "Имам един български вестник от посолството, ама няма да го чета в автобуса, че знам ли дали няма да ме заприказват."  

 А, в понеделник с детето бяхме на цирк. Настанихме се по местата, оставям малкия с комшийката и излизам на вън да купя захарен памук. За протокола, живеем на един малък шотландски остров. И тропам токчета докато чакам, а две момчета от цирка явно, които преди представление продават и те там хот-доци и други работи, ме гледат и си говорят нещо. Аз леко започвам да се притеснявам и си мисля: "Какво са ме зяпнали тези, че и чак не се притесняват.  " Идва моят ред протягам парите и аха да кажа какво искам, единият ме заприказва на английски разбира се. "Може ли да те попитам нещо?". Е, много ясно до сега ме гледа и обсъжда, барем ми кажи какво толкова. "Българка ли си?" И аз ей такива очи отворих.   В крайна сметка се оказа, че на другото момче страшно много съм му приличала на някое момиче от България от Ямбол. Само че аз в този град не съм стъпвала в живота си, да не говоря, че от 5 години не съм си била в България въобще. Обаче ми стана много приятно някак си по нашенски. След представлението дойдоха да се запознаят с детето и си поговорихме няколко минути. А, и да, оказа се че половината цирк са българи.  

Познат на мой познат е свидетел ...

Варненско заведение, сервитьорка с беден руски, а клиентите руснаци се интересуват от риба Перла.

- Что такое?
- Адни такие маленки обезглавйонае ребьонки.

По-лошо е от това с котката, нали?  

Звучи зловещо, обаче...
 

 

ахахахах темата е побъркваща.

Баща ми пътува с корабите. Един път в Испанско пристанище с колеги трябвало да си сменят долари за евро. Влезли в първата банка, но  разговора е бил силно затруднен, поради не говорене на чужди езици от двете страни. В крайна сметка нашите разбрали, че в тази банка няма да им сменят и трябва да търсят "Отро банк" където според тях ще им обменят доларите ( в превод "Отро банк" означава друга банка), но те от къде да знаят? И така, започнали те търсене на Отро банката по следния начин : намират поредната банка, ядосват се, че и тя не се казва така, застават пред нея и задават въпрос на  минувачите -"Отро банк?" и получават упътване за следващата и така- омагьосан кръг

Нееее това е култово ! 

В Прага, за Милениума - 2000 година. Чакаме метрото. Минава компания от момчета и единият шумно обяснва:
"Ама аз на оня тъпанар такава майна му теглих, много на отворен се прави..."
Подминаха бързо, докато се усетя, че говореха на чист български...

Историята е на чичо ми. Той диригент. Имало някаква оперна певица, рускиня. Сутрин от 8 часа репетиции.
На едната от тях, рускинята закъснява много.
Пристига тя в гримьорните и се оплаква, че се е успала и много се притеснява, че диригентът ще й се кара.
Колегите на чичо ми я съветват:
"Ще идеш при него притеснена. И ще кажеш, че голяма работа ти се е случила. Той ще разбере. А работа на български е "ташак"."
Тя излиза притеснена на сцената и се обръща към чичо ми:
"Меня извините, ну болшой ташак получился!"

Ха ха, симпатична тема

На плажа в Сен Тропе сме, излизам от морето и една бабичка се блъсна в мен, аз съответно: Гледайте къде ходите бе...мама му стара кви хора и един мъж с мустаци, усмихвайки ми се и на шега казва: Не е много културно да се псува така...и аз така Съответно се заговорихме,  човекът там работи и живее от години. Стана ми приятно да чуя българска реч, още повече че ми беше много обидно, когато повечето французи казваха че не знаят къде е България ...а да, казват, до Румъния една малка държава май беше...Да подчертая че това беше отдавна, 91 г., сега я знаят предполагам/дано/, пък и нали членуваме в един съюз поне заради това...


И пак тогава като бяхме се сетих още нещо, в морето има едни морски таралежчета, мънички, ама много бодливи и аз решавам, че ще си взема и тук  в БГ ще ги показвам като сувенир, да ама не, после умряха и се размирисаха в колата...изхвърлих ги де...

ето и случка с моята дъщеря и приятелката и в Турция:
пристигат с куфарите в хотела и още неориентирани, приятелката й се блъска в някакъв едър мъж.Той се спира до тях и ги гледа страшно. Дъщеря ми и казва"хайде извини му се, де..Виж как ни гледа" а приятелката й вика: ми де да знам какво да му кажа?!!!!"
А той;' Няма нищо , не се притеснявайте" 

Хехе, сетих се и аз за Турция. В Истанбул сме и трябва да ползваме трамвая... обаче там първо трябва да си купиш жетон за левче, след това да го пуснеш в една машинка, за да те пусне от тротоара на спирката. Купувам си аз жетон и започвам да гледам тъпо, зад мен се образува опашка, ама не ме пререждат, само ми гледат сеира... накрая един от опашката излиза напред, аз го поглеждам злобно, обаче той поставя показно жетона където трябва и влиза на спирката, аз след него вече знам какво трябва да правя. След това вече в трамвая не мога да разбера къде трябва да слязем и си мърморя под носа имената на спирките... същия този индивид ме поглежда с безкрайно съжаление и казва "Султан Ахмед е следващата спирка, там трябва да слезете" и аз ей така  и после 
И вече знам, че в чужбина е по-добре да си затварям устата, щото светът е малък и не се знае къде ще срещнеш българин.

Аз имам страшно много истории, но ме е страх да не ме разпознаят  по тях  
Но една, много отдавнашна :
Значи с майка ми, току що пристигнали в щатите,пресни-пресни. аз на 12, английският ми крив- ляв (абе оправях се, ама не много ). Майка ми влиза да тегли пари . Тя е страшно пипкав човек и аз за да не скучая си чета разни надписи около АТМ-а да си упражнявам английския . И половината неща не ги разбирам. със задоволство, обаче, прочитам на една ръчка надпис "Pull Here" и си го превеждам, и естествено гордо изпълнявам   . след 20тина секунди се чу алармата на приближаващата се пожарна, а майка ми ме грабна и да бягаме. Фалшивата тревога тогава си беше Federal Offense. Но оттървахме кожите.

Още една пак от този период:
Значи аз макар и на 12-13 си изглеждах по-голяма и ме бяха записали freshman(първа година в гимназия - все едно 8ми клас) в гимназия. На училище се ходеше с метро, за което аз постоянно си губих картата и в някакъв момент реших, че няма да казвам на майка ми, за да не ми се скара и си плащах метрото с джобните. Обаче, има една колонка точно до касиера, на която пише "seniors"(думичката за човек в гимназия последна година)- там можеш да минаваш не със токен, ами с монетки, като просто пускаш някаква сума и никой не гледа кво точно пускаш. И аз си мисля "абе аз така и така съм си фрешмен, никой няма да разбере, че не съм синиър".А и ми правеше впечатление, че най-различни дъртаци минаваха гратис от там, а очевидно не бяха синиъри.  И в течение на половин година си минавах от там , пускайки 20 -30 цента. Хората ме гледаха доста странно. След половин година разбрах, че синиър също така значи и пенсионер   и си признах на мама за картата.

А иначе, на връщане от гимназията ми към вкъщи, редовно се минаваше през кампуса на Харвард, където често се чуваше българска  или руска реч, обсъждаща задника ми...но даже не се и обръщах да кажа нещо по-язвително, защото бях мъничка и  много стеснителна

много сладко 

  просто българите в чужбина са множко , та светът им е малък ...

Не е истина как съм се смяла