Смешни истории по големия свят

Един немец на източния фронт чул, че кухнятя е дошла. Взел си канчетата и в мъглата се наредил на опашката. Попитал каква е манджата, а тоя пред него се извъртял рязко, опрял му пистолет в гърдите с думите "Халт! Хенде хох!"
Оказало се, че в мъглата се е наредил последен на опашката пред руската походна кухня.

Мъжът ми е американец. Преди 5г. във вихъра на любовта решил да ме изненада с първите си слова на български и една вечер любовно ми нашепва: Ти си моята горнИца. Аз     
Една година го оставих да ми говори "О, моя горница" без да му казвам, че такава дума няма, докато не го каза пред приятели и те не го осведомиха. А той всъщност е искал да каже годеница.

Миналата година бях писала на скайпа на Блонди "гра мерси", вместо "гранд мерси". Оказа се ,че съм и писала "мазно мерси" вместо "голямо благодаря". Ама нали не знам френски и само чувах,че изяждат много от буквите в думите като говорят  и така стана.

Случката не е моя, а на приятелка.
Преди години от гимназията ходиха на екскурзия по Европата. Не си спомням в коя държава е станала случката, но е следната:
Обикалят по забележителностите и виждат на едно място коне, с които може да се прави обиколка. Отива нашата до един кон и пита човека, дали може да го пипне на английски. Той не я разбира, тя пита пак, той не я разбира, тя пита на френски/ френска гимназия бяхме/, той отново не я разбира. Видимо изнервена, тя му вика" Мо'е ли да го пипнем, бе тъпанар?!" , а той:"Е, така кажи, де, какво ме мъчиш с тия езици"

Със съученичка от въпросната гимназия пътуваме във влак. В нашето купе имаше един младеж, страхотен, друг толкова красив мъж не съм виждала. Започваме да го обсъждаме на френски, лигавим се типично по тинейджърски. Ама какво ли не наговорихме: очите му такива, устата му, косата му, ох, ако ми падне, ох, как ще го нацелувам и се заливаме от смях. На неговата спирка, младежът тръгна да слиза и на доста добър френски ни пожела приятен ден и лек път. Срам, срам

Иначе и аз съм работила в заведение, което се посещава от доста чужденци и се говори предимно на английски. Чувала съм какви ли не неща от французи по мой адрес, ама не им казвах, че разбирам. За отмъщение ги карах да се мъчат да говорят на английски.

На екскурзия сме във Венеция. С братовчедка ми и леля ми. След обиколко по музеите, се разхождаме по крайбрежната улица, и там има хора в карнавални костщми, и гримирани, седят като статуи и им пускаш парички. А ние обикаляме, и коментираме, тоз как е облечен, оня как е гримиран, на 90% бяха българи, подсмихваха се зад нас, накрая единия вика, "здрасти'. Така се изчервихме, че се ометохме бързо-бързо.
А леля ми навремето беше обиколила, половината соц блок, на стоп и има страшни истории, ама така пишейки, не мгоад а ги възпроизведа.
Едното беше в метрото в Берлин, май. Тя няма пари, за метро, ама си пътува смело, като мине контрола, всички вдигали карти и показвали, никой не ги гледал от близо, и тя като видяла и тя вдигнала, ама студентската си карта. Контролата я заподозряла, я заради външният вид, или пък картата и я е издала, и почнали да се пазарят да я глобяват. Тя пари няма, прави се че не разбира. Викнали полиция, завели я в районното. Пак същата работа нямам пари, накрая полицая и платил глобата и и казал да му се маха от главата, и тя си тръгнала, ама познайте как...пак с метрото Бай Ганьо тръгнал из европа

  сълзи ми потекоха от смях 

Олинце страшна история 

Последните години на социализма.С моя мъж, /тогава още гаджета/ сме на почивка на Златните в х-л " Москва" , който беше запазена територия на арабите.В кафето на хотела единствените свободни места са в едно сепаре с трима араби. Сядаме , те си говорят на арабски, а единия от тях / около 150 килограмов мъж / говори със страшно тънко гласче , и се държи леко като "мека китка".Моя мъж ми казва " Този , ако ми падне , ще му скъсам г**а за 100 долара". В тези времена , ако някой си спомня очите ни изтичаха по Корекомите, но нямахме валута. Та моя мъж решава да попита на английски един от другите араби дали нямат долари за продаване, а той ни посочва "меката китка" , който на чист български ни казва " аз знам български , посрещам българските групи в Либия".Така и не разбрахме, дали ни е чул, с нищо не се издаде, но изкарахме една приятна вечер, оказа се много добър събеседник. А , и долари си купихме.

Преди 9 години отиваме на екскурзия във Виена със съучениците ми,във хотелчето където бяхме настанени имаше малка зала,решаваме че можем да си направим парти там,момчетата се бяха запасили с порядъчно количество ракия и мезета.Извадихме всичко по масите и почна купона.Оказва се обаче,че имаме само един пепелник,а повечето са пушачи.Един съученик отива да иска от рецепцията и вика на момчето:Имаме аинц пепелник,а ни трябват поне цвайнц пепелник.Момчето го изгледа очудено и не може да разбере.И като се почнаха едни жестомимични обяснения... .
Предпоследния ден отиваме на дискотека.Една съученичка,много красиво момиче веднага беше загледана от един австриец.Тя не говори английски обаче и се преместиха при мен да им превеждам.Запознахме се,поговорихме си и се разбрахме на другия ден да пием кафе с момчето.На други ден събрахме багажите в автобуса и ни пускат за два часа да се разходим за последно из града,та отиваме ние на срещата.Идва тоя видимо много хлътнал по нея.Постоянно се вайка как не я е срещнал по-рано,как се влюбил от пръв поглед,предлага ни да ни разходи с колата,ние се съгласяваме имаме 2 часа до заминаването.Та вози ни из града,разказва ни какво е работил,даде ни визитки с телефонни номера.Идва време да ни кара до автобуса.Пита къде ще ни чакат,аз чула не дочула,казвам пред Природо-научния музей.Отиваме там и с изненада установяваме,че нашият автобус го няма.Приятелката ми изпада в истерия,почва да реве и да се чуди как така са ни зарязали и са си тръгнали за България без нас.Обяснявам и че не възможно да тръгнат без нас.Казвам на момчето да кара от другата страна на музея.Отиваме обаче и там ги няма.Тя изпада в по-голяма истерия,почва да крещи сега какво ще правим.Момчето пита сега накъде да карам.Аз изгубих ума и дума и нищо неможах да му кажа.Голяма паника настана,австриеца и тои много притеснен,вика кажи й,че и до България ще ви закарам само да спре да реве .Тръгваме пак с колата и виждаме нашия автобус в една пресечка.Всички строени и ни чакат,класния пуши нервно цигара.Голямо конско ни чете после.

                      Не е по темата, но това ми напомни, че автобуса чака известно време, след което се приема, че липсващите са емигрирали и автобуса тръгва за Бг  .

Ааа, то това за възрастни. А за деца? Как ще ги оставят?

Много сладки случки прочетох.
Моята не е толкова смешна.
Преди 2-3 месеца се събрахме на среща няколко мацки от немската тема в Хайделберг. Направихме си разходка и стигнахме до най-известния мост на Некар. На моста имаше двама мургавеляка - единия с цигулка, другия с акордеон и свиреха руски романси, разни невероятни аранжименти на немски стари шлагери и по едно време ухото ми долови познати акорди. Както си лафим (от компанията никой не им обръща внимание какво каканижат), аз им викам - тия там са нашенци. Ха, глупости, не може да бъде, я румънски, я сръбски цигани, ама не и нашенци. Хванахме се на бас, че ако ги заговоря на български няма да се изложа.
Те през това време бяха услужили на една японка да държи цигулката и възлюбления да я снима така.
Изчаках аз да заминат японците и се приближих към тях.
Обърнах се към единия и му викам - Абе брато, от кой край сте? А той без грам изненада ми отговори - От Шуменско.
Та от дума на дума се заприказвахме, а моята компания си глътнаха езиците. После музикантите ни посвириха потпури от българска народна музика и ни стана едно приятно и още повече ни повдигна настроението.

на мен също ме се е случвало ,да ни чакат с приятелка , но автобуса не тръгна без нас ,закъсняхме  ,дори всички ни търсили и много се бяха притеснили да не се е случило нещо с нас  доколкото разбрах тогава ако имало липсващи в групата ,щяло да има пробблеми на границата все пак бяхме деца 

Много свежа тема   
Това ми напомня една случка с баба ( мир на душата й).На гости в немско.Тя говори езика достатъчно добре.
Предлагат й червено вино.Тя отказва.Обяснява,че й се зачервяват бузите. 
Ама точно думата "бузи" не се сеща,та я побългарява леко на "Бузен".Домакините    .На немски Бузен означава "Цици "
Бабка за по-голяма достоверност се пощипва по бузите и се чуди що й се пулят насреща .
Намерил се някой по-знаещ ,обяснил ситуацията 

 Хайде и аз да разкажа моята изцепка.
В Истанбул сме три приятелки. Едната си легна. Аз  и другата слязохме във фоайето, взехме по една водка и ударихме една страшна раздумка, ама теми все горещи...мъже,секс,пози...щото няма жив човек около нас, само рецепционистът, който си е турчин на 100%. По някое време тръгваме да се връщаме към стаята и аз съм забравила картата. А човекът и от английски не отбира грам...и аз почвам едно бавно и отчетливо да казвам "key please", "card", "room" в съчетание с всякакви жестове. Той ни погледа, погледа и каза "Ключ ли искате?" 
_{оказа се, че е син на семейство, върнато в Турция по време на Възродителния процес.[/sub]}