Публикувана: 25 юли 2008, 10:48 ч.
Последно мнение: 14 авг. 2008, 17:54 ч.

Живота на Емигранта

9 988
112
1

# 75 29 юли 2008, 23:40 ч.

Мнения: 5 710

Естествено, че една жена в 'брак с чужденец' няма да изпита началния ( битов) шок от започването от 0, защото няма да е нула. Разбира се, че попада в готова социална среда, не я създава от 0. Ако мъжът й не е мълчалив, като моя може и по-бързо да дръпне с езика. Има много помагащи интегрирането и свикването неща, които идват от страната на съпруга.

Не отчитате някои трудности, обаче: риска да попадне в недружелюбна фамилия, която да й отрови живота от ден първи, да не разбере м/укултурни различия вътре в самото семейство, да не може да даде 'българско' на децата си, защото таткото не иска/или не му е приоритетно, напр, или й е трудно да балансира между 2 езика в една фамилия. Изобщо, по-страшно е да се чувстваш чужденец в семейството си, отколкото чужденец в страната.

Аз не съм сигурна, че ситуацията на омъжените е по-лесна, но е по-различна, със сигурност.

# 76 29 юли 2008, 23:47 ч.

Мнения: 3 988

Цитат на: 10 cent's в вт, 29 юли 2008, 23:40

Изобщо, по-страшно е да се чувстваш чужденец в семейството си, отколкото чужденец в страната.

Аз не съм сигурна, че ситуацията на омъжените е по-лесна, но е по-различна, със сигурност.

10 cent's, отново се случва да съм съгласна с теб. Peace

Но нали знаеш, че тревата от другата страна е винаги по-зелена или в български вариант - чуждата кокошка - патка. Mr. Green

Но искам да напомня, че за това идеше реч:

Цитат на: cubbit в вт, 29 юли 2008, 23:13

"сключили брак с чужденец" за мен са отделна категория наред с останалите видове емигранти (студенти, гурбетчии и прочие).
За това ставаше дума.

# 77 29 юли 2008, 23:47 ч.

Мнения: 2 786

И звездичка, и кубит са прави ... от една страна е по-лесно за омъжените за чужденци в сравнение с българските двойки, но от друга ... има си своите предизвикателства и определено към жените със съпруг чужденец има по-големи очаквания - от семейството на съпруга, абе от всички newsm78

звездичке, ние си говорим предимно на английски, макар че имам немалки познания по норвежки, по-сложните дискусии си ги водим на английски.
Просто защото на мен така ми е по-лесно в момента.
И по телефона като говоря, пак ги моля да ми обяснят на английски, защото хем говорят бързо, хем на диалект и ... абсурд да ги разбера така.
Бях си запазила час при фризьорка преди време и три часа преди да се отправя към салона, ми се обадиха по телефона колежките й да ми кажат, че й е прилошало и е в болницата.
Е, звънна телефона и след като казах "Ало", чух въпрос на норвежки, от който разбрах само думата "коса" Joy

Помолих ги да повторят и успях да различа и думата "болница".
Беше толкова тежък диалект, че ... просто трябваше да ми обяснят на английски ooooh!

# 78 30 юли 2008, 01:01 ч.

Мнения: 139

Аз ще заминавам съвсем скоро, така че ако се изказвам по-остро моля този факт да се отчете!
Незнам какъв е живота на емигранта, но знам какъв е моя живот сега и знам, че ще се промени.
Но това, че няма да съм в България, която толкова обичам, не превръща живота ми в емигрантски, или да речем полу-емигрантски, ако съм омъжена примерно за чужденец. Какво е значението на това обстоятелство изобщо?! Нали това си е моят живот, който съм си избрала! И последното нещо, което ще тръгна да мисля е това, че съм емигрант! Просто тука само се дъвчат едни и същи глупости и наистина е скучно.

# 79 30 юли 2008, 01:23 ч.

Мнения: 3 988

Цитат на: anna i mamma в ср, 30 юли 2008, 01:01

Аз ще заминавам съвсем скоро, ...
И последното нещо, което ще тръгна да мисля е това, че съм емигрант! Просто тука само се дъвчат едни и същи глупости и наистина е скучно.

Като заминеш, пак ще си говорим. Ти може и да не се чувстваш имигрантка в новата страна, но ще има служби, хора и ситуации, които ще ти го напомнят постоянно (докато не вземеш гражданство, че и след това) и неочаквано за теб, ще погледнеш на "скучните глупости, изписани тук" с друго око.

Без извинение за острия ми тон ти пожелавам лек път и попътен вятър! И не забравяй поговорката "Не питай старило, а патило."

Последна редакция: ср, 30 юли 2008, 07:00 от cubbit

# 80 30 юли 2008, 02:24 ч.

Мнения: 2 786

Като е скучно защо четеш?

# 81 30 юли 2008, 06:40 ч.

Ispania
Мнения: 4 483

Хайде и аз да се разпиШа ,4е от два дни 4ета и все ме мьрзи да се вклУ4а.
На тези на които им е ску4но да не пиШат моля.....на мен пьк ми е интересно.Струва ми се страШно искрена тема и естествено много интересна.

# 82 30 юли 2008, 06:56 ч.

Мнения: 1 147

Анна и мама, едва ли мога да съм по-съгласна с Кюбит.
След време, средата ти показва някои неща. Тогава чуждият опит придобива малко по-различна стойност. Успех ти желая, и дано несгодите са по-малко от позитивите.

# 83 30 юли 2008, 09:31 ч.

Мнения: 1 294

Разбира се, че на женените за местен им е по-лесно. Сигурно има и изключения, но като цяло... Аз гледам общото настроение, чисто БГте и други чужденци двойки, които познавам са с много по-занижен дух, настроението често и подтиснато. Нормално е, след като вечер пред телевизора темата се върти основно около това как отново не са ти дали работа отговаряща на образованието ти или са предпочели местен пред теб, или пък как жената в пощата те е гледала странно... Тогава няма кой да те подкрепи и да ти обясни, че не е лично или да отиде в пощата вместо теб. Има само кой да се съгласи, че е така и да каже, че и той преживява същото. Съществуващата социална среда също е голям плюс, това че навлизаш в нея с един вид добри препоръки...

(Изключението за, което се сещам е Mma Ramotswe друг не ми хрумва.)

# 84 30 юли 2008, 09:37 ч.

Мнения: X

palachinka, добре завърнала се
и благодаря за комплимента

но си зависи и от човека
дали ще поддаде един вид

иначе и аз съм правила грешки в чужбина, особено в първата
тук съм по-тиха и наблюдателна, но и се осмелявам да питам, въпреки, че отговорът понякога е доста странен

# 85 30 юли 2008, 13:56 ч.

Мнения: 11 327

Аз не се възприемам като емигрант, а като човек, намерил най-накрая собственото си място под слънцето.
Може би за това ми мислене допринася и факта, че дойдох само с 1 куфарче и влязох по пантофи, без да се налага да почвам от нулата.
Имаше си ги началните недоразумения от незнанието на езика, новото място, новите хора и "културния" шок (или по-скоро вътрешната ми борба с битуващите митове и легенди за страната).
Много ми е интересно да чета за тези от нас, които наистина им се е налагало да се борят за насъщния тук и да броят центовете, защото показват борбен дух и желание за реализация.
Поздравления за всички тях

# 86 30 юли 2008, 17:36 ч.

T"A
Мнения: 2 515

Тук ми се струва, че понятието "и/емигрант" се възприема в отрицателен смисъл, а за мен това е просто понятие, означаващо, че не си роден в страната, в която живееш; но си си променил местоживеенето за постоянно (т.е. не си тук, за да учиш или работиш и след това - обратно към Родината)... е, има още много неща, които могат да се кажат за и/емигрантите, но в най-общи линии и това е достатъчно... Grinning

Мнението ми за идващите заради брак с чужденец и тези, които идват без обвързване с местен гражданин, е, че има разлика в живота им. Сигурно и в двете ситуации си има и трудностите, и улесняващите интеграцията фактори, но аз се сещам за една голяма разлика, която е спомената и от палачинка (относно идващите необвързани с местни):

Цитат на: palachinka в ср, 30 юли 2008, 09:31

Тогава няма кой да те подкрепи и да ти обясни, че не е лично или да отиде в пощата вместо теб. Има само кой да се съгласи, че е така и да каже, че и той преживява същото.

Далеч съм от мисълта, че е някакво геройство да дойдеш сам, но определено предизвикателствата са различни - най-малкото в единия случай се пристига на място, на което има жилище (ето, една грижа по-малко). И да - помага ми това, че сега за някои неща мога да помоля съпруга си (в началото нямах на кого да разчитам), че може да хвърли поглед, за да провери дали съм допуснала някоя правописна грешка, когато съм подготвяла текст на неговия майчин език... ОБАЧЕ си давам сметка, че ако бях попаднала директно на семейството му без да съм набрала някакъв собствен опит в страната, щях да съм в голям шок Crazy

, и най-вероятно щях да се откажа от идеята да отстоявам идентичността си, така, както го правя сега...

# 87 30 юли 2008, 18:13 ч.

Мнения: 3 988

Цитат на: palachinka в ср, 30 юли 2008, 09:31

...общото настроение, чисто БГте и други чужденци двойки, които познавам са с много по-занижен дух, настроението често и подтиснато.
... темата се върти основно около това как отново не са ти дали работа отговаряща на образованието ти или са предпочели местен пред теб...

Аз не съм съгласна с теб! Hug

Нито за понижения дух, нито за професионалната реализацията. Моето семейство е с повишен дух и професионално реализирано (и в Германия, и тук е така). Grinning

Имаме познати семейства, при които ситуацията е същата като при нас.
Точно като Вечерница, аз и най-вече съпругът ми, се чувстваме "като хора, намерили най-накрая собственото си място под слънцето". Той постоянно повтаря, че най-сетне е дошъл "в родината". Wink

Вярно е, че много хора не могат се реализират професионално навън, но пък имат по-висок стандарт на живот отколкото биха имали в България. Колкото за духа - това може да се промени, ако човек има желание. Да мислиш позитивно и да се чувстваш доволен е, противно на това, което всички твърдят, рационално решение.

Цитат на: Mentha в ср, 30 юли 2008, 17:36

но аз се сещам за една голяма разлика, която е спомената и от палачинка (относно идващите необвързани с местни):

Цитат на: palachinka в ср, 30 юли 2008, 09:31

ОБАЧЕ си давам сметка, че ако бях попаднала директно на семейството му без да съм набрала някакъв собствен опит в страната, щях да съм в голям шок Crazy

, и най-вероятно щях да се откажа от идеята да отстоявам идентичността си, така, както го правя сега...

Точно това обсъждахме вчера. Аз съм на мнение, че културният шок отнесен извън къщи е по-лесно преодолим от женените за чужденци.
В къщи положението е различно. Плюсове и минуси има и в едната и в другата ситуация. Въпрос на желание и лични възможности е да мениджнеш и едните и другите.

# 88 30 юли 2008, 18:49 ч.

T"A
Мнения: 2 515

Цитат на: cubbit в ср, 30 юли 2008, 18:13

cubbit, аз не говоря за културен шок от сблъсъка с новата среда вън от къщи...
Имах предвид, че с конкретното семейство щеше да ми е по-трудно, ако преди това не бях опознала местната култура и чрез други хора.

Ще се опитам да обясня - когато си нов в страната не знаеш кое е присъщо за местните и кое е чисто и просто "странност" на новата ти фамилия; това, че поживях в контакт с други хора година преди да срещна съпруга си ми помогна да се ориентирам в обстановката и да поставя по-ясни граници в отношенията си със семейството на мъжа ми. Иначе щях да попивам, да попивам (защото в Рим се държа като римлянка Mr. Green

), докато сега зная за кои неща мога да кажа "не".... Надявам се, че не те обърках допълнително, но така си преценявам личната ситуация Peace

Иначе съм съгласна за това, че имигрантите, които са дошли самостоятелно, не са непременно с по-кисели физиономии. Сравнението на кого му е по-лесно да преодолее културния шок за мен е невъзможно и доста абстрактно, теоретично (за някои неща не случайно казват "не знае този, който не го изживял).

Сега се усещам, че делението изобщо не е на две групи - омъжени за чужденци и дошли без връзка с чужденци, третата група е на такива, които са дошли с български съпрузи - та, явно доста са различията...

# 89 30 юли 2008, 19:33 ч.

Мнения: 2 563

Аз не виждам нищо лошо в думата емигрант. Аз съм икономически емигрант и си го казвам, ако ме питат. В България съм обречена на мизерстване.

Пристигнах на 19 да карам колеж тук. Не съм гладувала, но съм имала тежки моменти, защото бях сам-сама и въобще не познавах културата. Реших да остана завинаги. Кое е срамното?

Препоръчани теми

Отказ от българско гражданство

Акт за раждане на дете, родено в Германия

Швеция!!!!!

К1 Годеническа виза САЩ

Причина:

Причина: