Тук съм срещала и доволни и недоволни. Наистина от тези със брак с местен недоволни не познавам - при тях финансовата страна е по-различна , борбата е по скоро за личната реализация, а не за оцеляването (физическо - нема паре - неам леп)на семеиство - понякога с 2-3 деца. Тук като че ли почти всички минават през един такъв етап на недоволство в първите години от емиграцията. Някои го преодоляват, други си остават недоволни дълго време, но пък не се връщат- което означава , че не им е толкова зле. Според мен причината за недоволството е разминаването между очаквания и действителност ,а също и неправилна самооценка. В БГ още върви приказката са пицаджиата и продавачката, които имат нова къща и две коли и живеят по-добре от добреплатен БГ специалист. За съжаление много хора още се лъжат по това и оставят добри позиции и перспективи- което автоматично ги прави недоволни емигранти.
Тезои наблудения са си лично мои и са от Монреал.
С колкото по- голяма кошница сте дошли, толкова по недоволни
В последствие кошницата се смалява, понапълва се и всичко е ОК.
Тезои наблудения са си лично мои и са от Монреал.
С колкото по- голяма кошница сте дошли, толкова по недоволни
В последствие кошницата се смалява, понапълва се и всичко е ОК. 
Ами какви да сме всички ние тръгнали по широкият свят... Именно емигранти. И в това няма нищо срамно... 
.
беше ми изключително интересна и полезна.
