Живота на Емигранта

Това е готино описание    и правилно според мен.

Аз бих казала, че моя живот не е започнал принцески, но не е бил е чак толкова труден колкото някои описаха. Дойдох при приятеля си (сега съпруг) с намерението да видим как ще потръгне. Той беше под наем, имаше 30 годишна кола, но но и безкрайно скъпарски вкус за пътувания, дрехи и други джунджурии. Сега носи обикновени дрехи, но пък имаме къща, 2 коли и много по-стабилен стандарт. Парите далеч не са всичко, но е трудно да се наслаждаваш на живота когато си притеснен. Не се чувствах бедна в началото, макар и сега да виждам, че сме били доста зле, а като на почивка. После учене на езика няколко месеца, а после си намерих работа и от тогава не съм спирала почти.
Между другото след 6 години тук, все още се притеснявам да говоря с непознати на норвежки.

това не го разбрах- защо от "други", гледам те бяла си

Охоооо, доста хора не са яздили магарето, като гледам, направо на кончето сте се качили 
  Моята хава е ролъркоустър....долу-горе....фиииуууу...хайде пак 
И не бъркайте тая работа, с оная работа....емигрант си има дефиниция...не изопачавайте....емигранти били тези дето лапат само боб и домати(или както там са се изразили), а онези, дето са ги посрещнали тук, и са им дали кола и матрак кинг сайз, не са емигранти, хайде де 

под това се подписвам. аз също не се чувствам емигрантка, просто си сменям местожителствата периодично, така ми харесва. стартът ми беше преди много години, не съм имала проблеми. беше ми по-лесно тогава да се отпусна и с езика, и да намеря приятели, съвсем по юношески - без много мислене и чудене. за идването тук - също, дойдох с език (приличен) и стаж в чужда компания, който ми признаха; намерих си работа (отделно, че не ми харесваше); поразгледах; попътувах доста, за да мога да кажа харесва ли ми или не държавата/страната (а не да се изказвам на база два града, които съм видяла); направихме някои добри инвестиции; време е за ново поприще 

тази тема май взе да става доста тъпа -всеки разбира думата ''емигрант'' по различен начин и пише глупости.

пропускаш и доста други "емигрантски" категории все пак
- може и да заминал, защото си си намерил готина работа, за каквато нямаш шанс в БГ
- може да правиш докторат - тогава си на заплата пак
- може да си по покана по някакъв проект
и т.н.

въобще не разбрах какво искаш да кажеш

Аз разбрах!
Ми кажи ти как го разбираш?Съжалявам, че ще те раочаровам, обаче хората не са правени по твоя калъп!

Сега по темата.
Не се чувствам емигрант.Интегрирали сме се в обществото, малко или много.Разбираме се със съседи и съграждани.
За пристигането ни-дойдохме при мама!  Не казвам, че всичко ни е поднесено наготово, но поне имахме покрив над главите си и храна, още повече, че дойдохме с дете на 1 и два месеца.Тръгнахме насам защото в Бг вече не се намираше работа за повече от 150 лева и трудно се издържаше семейство с тези пари.Минали сме и през ходенето пеша, въпреки, че дойдохме с кола.Пазаруването на по-малко продукти-не евтини, а просто като количество по-малко.Ограничаване във всяка степен(естествено детето никога не е ограничавано).
Минали сме и през това да помогнеш на приятел.....Това вече го писах в една друга тема....Разбрахме, че приятели в Бг вече нямаме и това хич не е силно казано.Тук имаме много малко приятели, но знам, че в добро и лошо сме заедно.Когато имаме проблеми-те са до нас, когато те имат проблеми-ние се стремим да помогнем винаги-за сега успяваме. 
Роднини пари не са ни искали така натрапчиво, но пък винаги има първи път... 
И последно-истина е това, че сит на гладен не вярва. 

И аз не съм емигрирала, тъй като никои не ме е преследвал в БГ или дискриминирал по някакъв начин, че да емигрирам, а временно (е станаха вече 8 години) живея със съпруга си и бебето ни в Германия, до като не се премести ме в друга държава, което го изисква професията на съпруга ми.
Но началото разбира се беше трудно, все пак непозната за мен страна, нов език, култура и тн, носталгия, страх, ще се справи ме ли с предизвикателствата на новата работа и тн. Всичко беше различно, ново  и чуждо, бяхме само двамата със съпруга ми и нямаше на кого да разчитаме освен на себе си. Може би това ни направи по силни и самостоятелни.
Не сме гладували, не сме просили или броили стотинки нито в България, нито тук. Живеехме и живеем нормално, спомняме си за началните месеци на несигурност, за липсата на семейството и приятелите, за първата квартира от една стая, за това какво да яде ме, тъй като много неща имаха за нас тогава странен вкус, но вече сме свикнали и даже отдалечили от много неща свързани с България.
Всичко, което сме постигнали е с  работа и упорит труд и за това ако има чувства от страна на роднини или приятели към нас, то до сега те са били чувства на уважение и радост, че сме се справили с живота в чужбина.
Семейството ни в България се правия за сега добре, може би за това не се е налагало да помагаме финансово или по друг начин, но с радост прави ме подаръци или каним на гости, за да споделим успеха си с близките си.
И ако за нас някои може да твърди, че сме емигранти, надявам се сина ни да израсне с мисленето на човек на света, космополит, за който границите между държавите и хората са условни.

 

кое не е същото ?

Аз го разбирам така най-общо, да ме поправи smutty, ако друго е имала предвид:

Не е същото, защото като се ожениш за чужденец и отидеш там, освен единия куфар с дрехи и няколкото с надежди, имаш и малко по-голяма сигурност в началото. Грижите за жилище, кола, достатъчно пари да си платиш сметките - отпадат.
Справянето с "културния шок" също е по-лесно, защото има кой да те предупреди или да ти обясни някои странности и различия.

вярно е, че някои материални грижи отпадат, но за културният шок съм крайно несъгласна....
трудно се обясняват сранности и различия, когато те за теб са "нормален живот"
трудно е също така, понеже тези странности и различия са ти у дома, въпреки обичта и разбирателството...те са неделима част от ежедневието и не мога да ги нарека(поне за себе си) живот като песен
а да не говорим, че колкото и перфектно да се владее един език, все пак има какво още да се донаучи...

звездичка, за степента на владеене на езика съм съгласна напълно. Един чужденец никога няма да го научи като един местен. Но все пак женените за чужденец са с предимство пред  емигрантските двойки бг-бг, най-малкото заради ежедневната комуникация на съответния език не само на работа, но и в къщи с партньора.

Да, но въпреки това, ако попиташ, ще ти се обясни, че тук е така, това се прави по този начин и т.н.
При останалите до голяма степен тази опция липсва и трябва да си блъснеш главата в стената, за да разбереш колко е твърда.
Така че във връзка с културния шок продължавам да си мисля, че женените за чужденци са с предимство. Ако не се възползват си е за тяхна сметка.

Това е валидно за всяка една двойка, независимо дали са от един град или от различен континент. Но съм съгласна с теб, че ако всеки ден трябва да се справяш с интернационални културни различия, животът трудно може да е песен (поне в началото). 


"сключили брак с чужденец" за мен са отделна категория наред с останалите видове емигранти (студенти, гурбетчии и прочие).
За това ставаше дума.

Спирам, за да не спамя повече. 

cubbit
не спамим , понеже всеки който живее извън БГ е емигрант...говорим за живота на живеещи извън БГ...така , че сме си си по темата
няма да слагам цитати , понежи , в момента ми е бавен нет-а
но твърдя, че да си блъскаш главата, е еднакво трудно, понеже в   смесените бракови, си я блъскаш в повечето случаи с "новото" си семейство и съседи и ти си лекооо сам( чужденец)

а за езика -  има едно явление домашен език...запознаваш се с мъжа си, говорите на английски( да речем) и той ви става толкова близък, че след година, когато имаш няккави познания по местния език...вече е почти невъзможно да изместите английския


надявам се, разбираш, че си дискутираме и от моя страна с най приятелски чувства

звездичка, и аз като теб с приятелски чувства, че даже и усмивка. 

Аз сега обърнах внимание, че си в Холандия. Мислех, че си в САЩ. 
Разбирам аргумента ти за езика предвид горния факт. Ако "домашния" език не е този на държавата, в която живеете, тогава не можеш да се облагодетелстваш от това. 

А иначе лесно не е на никой. Емигрантството не е екскурзиантство, както често си мислят някои хора в България.