За младостта си - Как' Сийке, я пък ти си припомни кога си драскала с маркери по трамваи и си трошала градска собственост. Щото аз не съм, честно.
И аз не съм, но съм писала с тебешир по оградите "Viva el Zorro!"
И съм играла с топка, и съм крещяла в игрите, когато някой може би е искал да почива, и съм била отцепка, когато другите деца беряха череши в църковния двор (защото ме беше страх да бера с тях, знаех, че не е редно) и т. н. Звъняла съм също на непознати хора по телефона и кой знае още колко простотии съм вършила, но тук паметта ми благосклонно зацикли. 
Рися, Рися, запиши си всички думи и ги вади да си ги препрочиташ, когато детето ти стане на 5, 10 и 15 години.
Всички сме били млади майки, преизпълнени с амбиции и сигурни, че ще станем най-прекрасните възпитатели. Някои вече виждаме поотрасналите си деца и разбираме, че нещата не са толкова прости, както сме ги мислели навремето.
Фактът, че досега никой не се е оплаквал от поведението на сина ми (освен за говорене в час), не е гаранция, че не е вършил безобразия някъде, далече от погледа ми.
) 
/
