Публикувана: 2 авг. 2008, 13:30 ч.
Последно мнение: 4 юли 2009, 00:00 ч.

Развод или бебе

13 685
204
1

Гост

1
...
5
6
7
...
14
Всички

# 75 4 авг. 2008, 21:44 ч.

Мнения: 340

Не бъдете толкова груби. Жената явно страда от синдрома на малтретираните-- те много 4есто смятат, 4е сами са предизвикали изблиците. А знаете ли, също 4е отвле4ени, които много години са били в плен, накрая като ги освободят и не искат да напускат похитителите си? Нари4а се Стокхолмски синдром. И при дълго-малтретираните се полу4ава нещо подобно и колкото пове4е търпят, толкова по-трудно им е да напуснат насилниците си.

Колеблива, про4ети малко по въпроса и не се обвинявай-- не си първата, която попада в такава дупка и вярвай, 4е можеш да се измъкнеш, но за целта трябва да повярваш в себе си. Много е типи4но желанието ти и опитите ти да оправдаеш мъжа си-- иска ти се да вярваш, 4е той все пак те оби4а и е добър, защото ина4е трябва да плюеш на 14 години от живота си. Разбирам, 4е това е много трудно. Но по-добре да признаеш грешката си сега (а грешката ти е, 4е си го търпяла толкова дълго) от колкото да я осъзнаеш когато той запо4не да бие и тормози дъщеря ви. А ако не е по4нал ощея бъди сигурна, 4е рано или късно и този кошмар ще стане реалност. Ти самата казваш, 4е той те се държи с теб като с дете и се ядосва когато опитите му да те "възпитава" се провалят. Зна4и съвсем същата у4аст 4ака и дъщеря ви. Не му позволявай! Ако нямаш достатъ4но себеуважение да се измъкнеш заради себе си, направи го заради дъщеря си!

Извинявам се за досадните 4ки в текста, просто нямам "ч" в клавиатурата, а не ми се пейства непрекъснато...

Успех, Колеблива, пиши ми и на ли4ни, ако искаш...

# 76 4 авг. 2008, 22:07 ч.

Мнения: 387

НЕ БИЙТЕ ДЪЩЕРИТЕ СИ!!!!
а жените си може...ще следя темата докрай..моята преподавателка по основи на психологията, която е невероятен човек и психолог каза веднъж...ако съм успяла да променя живота на един човек само и да му помогна ще знам че не съм живяла напразно...
иска ми се да те хвана да те разтърся и да ти крещя....защото мъжа ти явно не го прави така че да те стресне...
и ако ти говорим така злобно, гадно и най-вече грубо е сигурно защото ни пука...или поне на мен...и ми пука най-вече за нероденото ти и за роденото ти дете....и затова че и тях така учиш...ти няма да ги биеш, но добре ли ще ти е да знаеш че някой ще го прави....

# 77 4 авг. 2008, 23:07 ч.

София - Рим и обратно
Мнения: 11 239

Цитат на: deni_m в пн, 04 авг 2008, 19:19

Колеблива,аз нещо немога да те разбера.На кое точно казваш разумен,съобразителен и т.н.На теб харесвали ти да те малтретират?Един път се оплакваш от него,в следващият момент го защитаваш,от мненията във форума.

Ами много просто : първият пост е призив за изказвания от рода на тези, написани във втория й пост. Тоест, понеже никой не започна да я успокоява и окуражава, че всъщност мъжът й си е съвсем наред, тя сама си го написа.
Колеблива, наистина си стигнала твърде далеч в самозаблужденията относно този човек, макар да имаш отвреме на време проблясъци здрав разум. Обаче прекалено много време е минало откакто стоиш в тая помия и накрая....си се привързала към тъмничаря си. Имаше една такава приказка май.

# 78 5 авг. 2008, 00:01 ч.

Мнения: 3 861

Хора, а вие не разбирате ли, че нея просто я е страх да остане сама, да захвърли половината си съзнателен живот с този човек, а може би наистина много го обича и се надява до край, че нещата ще се променят. Незнам, дано не изпадам в подобно положение никога защото е много лесно отстрани да се дават съвети и да се заявяват някакви крилати фрази, но съвсем друго нещо е да го направиш. А най трудно е за децата, изживяла съм го и го знам със сигурност.
Аз съм дете на разведени родители. Баща ми се изнесе от нас с гръм и трясък, когато бях на 3 години, спомням си го, смътно, но помня ужасът. Появи се отново в живота ми, когато бях на 13г. 10 години ни вест ни кост. Когато се появи отново той поиска да се съберат с майка ми. И въпреки многото години на негово отсъствие аз страдах страхотно, че го нямам до себе си и молех майка ми да го приеме и я обвинявах, че не го прави защото имах НУЖДА от баща до себе си. Разбрах я години по късно, но и двете минахме отново през кошмара. Аз я обвинявах, а тя се чудеше как да ми обясни без да ме нарани още повече. Не е лесно.

А тя казва и че той е добър баща. Как да отдели един добър баща от дъщеря си???
Най добре би било да успеят да оправят нещата в името и на себе си и на децата(ако тя роди и второто)
Но при всички положения, Колеблива, поработи малко върху самочувствието си каквото и да решиш.

# 79 5 авг. 2008, 02:46 ч.

Мнения: 1 062

Колеблива, едва ли някой би повлиял на решението ти. Ето, всички които ти писаха са на едно мнение, но ти не го приемаш. Съпругът ти не е интелигентен, не е съобразителен, не е разумен и не е най-добрия за те. Заблудата в която си, е просто толкова дълбока, че едва ли лесно ще излезеш от нея, а особено ако не искаш, тогава изобщо няма да го направиш. Съпругът ти е егоист, манипулатор и единственото, което заслужава е да бъде сам и никога да не усети обичта на жена и деца. Съжалявам, ако ти се струвам груба, но щом пускаш тема е нормално да получаваш всякакви отговори. От друга страна до някъде разбирам мислите ти. Също така съм убедена, че няма да го напуснеш и най-вероятно ще се решиш на второ дете. Дали ще е грешка решението ти да останеш с този човек, ще разбереш ти сама, но може би тогава ще съжаляваш за слабостта си. Човек, който след 14 г. не изпитва никакво, ама никакво уважение към половинката си, няма да започне да го изпитва по никакъв начин. Предполагам знаеш, че след години в една връзка остава обич и уважение. При вас второто липсва и ти го осъзнаваш май. Липсва и първото от негова страна, но ти не го осъзнаваш. Той може би също. Защото неговото не е обич. Когато обичаш не можеш да гледаш другия как страда, а какво остава ти да му причиниш болка. Аз съм с моя мъж от 11 години. Когато ме боли нещо, моят мъж се чувства зле, не може да ме гледа да страдам(макар и само физически). Веднъж без да иска ме удари. Бяхме в кухнята двамата, той режеше нещо с ножа, аз посегнах да взема нещо и ме убоде с ножа по ръката. Почти нямаше кръв, нямаше почти нищо, само драскотина. Дори не беше порязано. Очите му се насълзиха, той просто не може да приеме факта, че ме е наранил. Определено го заболя повече от мен. За мен това е обич. И предполагам не само за мен. А какво е твоето определение за обич?

# 80 5 авг. 2008, 07:48 ч.

Мнения: 1 731

Е,това е .Жертвата си е жертва.Няма какво повече да кажа.Като си решила да страдаш,страдай.Всеки сам управлява живота си. Thinking

# 81 5 авг. 2008, 08:51 ч.

Доня Коприва, благодаря за подкрепата! Мисля, че това е постът, който е най-близо до ситуацията от всички. Колкото до добрия изход, с "оправяне на нещата" - и аз се съмнявам, но ми се иска да вярвам... Понякога съм безумно оптимистична, особено когато сме близо до края на поредното житейско изпитание. Друг пък, както когато те чета, Анелим, да разказваш за искрената любов на съпруга си, плача, без да смея да се надявам...
Може би страхът ми е, че твърде късно съм осъзнала ситуацията, в която се напъхах още съвсем млада и неопитна. Но ви уверявам, че я осъзнавам. Не, вече не съм онова момиче без самочувствие, което се оставяше да бъде бито...
Вече съм жена с (известно) достойнство, която се опълчва (по израза на една от вас) и все по-често успешно. Той дори се съмнява, че съм се обаждала на горещите телефони против насилието или чета книги по въпроса. Всъщност - чета книги по други въпроси - самоувереност, грешки във възпитанието и пр. Наистина, в момента нямам никакво време да се занимая със себе си (както много от вас са ме посъветвали и аз искрено уважавам и ще последвам съвета им), но знам какво и как да направя. Всъщност не съм съвсем тъпа, а много- много преуморена от множеството функции, които ми се налага да изпълнявам.(Няма да ги изброявам тук.)
Благодаря на всички, които ме подкрепиха Hug

, но и на всички, които ме нахокаха... Напълно заслужено е! Напълно права е lorini, БЛАГОДАРЯ ВИ, ЧЕ ВИ ПУКА!
Моята борба предстои!
Май проблемът ми е в това, че нямам ръбче на чашата, а и тя се оказа разтегателна... Т.е. все не мога да определя кое е преляло чашата и трябва да сложи край на сагата. Кой трябва да е знам, не мога точно да определя кога.
Може би това трябва да е молбата ми - посочете ми границата! Знам, че границата на търпението на всеки е различна, но ви моля да ми посочите крайната граница, тази на нетърпимостта. Това може и да ми помогне да взема решение...
Знам, че за повечето от вас, границата е първият шамар, но това няма да ми помогне. Моля, помогнете ми да сложа границата сега, там където съм, за да е ефективно решението ми (защото вече няколко се оказват неефективни).
Благодаря, че ме търпите и че ви е грижа! bouquet

# 82 5 авг. 2008, 08:55 ч.

Мнения: 197

Колеблива, мисля, че толкова време си живяла под "похлупак", че когато ти липсва , сама си го търсиш. Заради страхът си отказваш да приемеш деиствителността (ако е достоверно вс., което си писала) и очакваш форумът да ти помогне да повярваш, че имаш идеалния съпруг (не че има идеални хора...). Според мен ти просто си му много изгодна, той не вижда в теб жената-съпруга, както и ти сама пишеш, а може би някаква насадена в главата му представа за съпруга, изравняваща се с представата му за майка и кой знае още какво. Всъщност не знам това дали има значение, защото на този етап е по-важно ти как се чувстваш. Ако ти харесва да играеш тази роля и те е СТРАХ да бъдеш самостоятелна, карай я така, народи му деца и ....можеш и сама да си представиш как ще живеете. На този етап , с тоя страх, липса на самоувереност, ниско самочувствие, малко финанси...не виждам как ще тръгнеш да се развеждаш, а и съпругът ти няма да пусне така лесно и безнаказано "удобното". Така, че първо трябва да се разведеш в "главата" си и после наистина, и само ти можеш да го решиш и направиш. Разводът е гадно нещо, възпитани сме да е гадно, но пък след него със сигурност няма да е същото...По принцип рядко имам смелостта да говоря за развод на някого, но мъж, който удря бременна жена.....не мога да го коментирам от многото мисли, които нахлуват в главата ми. Само това е достатъчно да му тегля .....

# 83 5 авг. 2008, 09:14 ч.

Мнения: 387

мила ти мисля че сама започваш да слагаш границата... и само и единствено ти можеш да го направиш...ние може само да сме ти малък коректив...но според повечето които са ти дали съвет или мнение границата одавна е преминала...това че си тук, търсейки помощ означава че си направила първата крачка към промяната...затова продължи САМА... не ти е нужен нито мъж, нито ние за да се справиш ... само ти и детето... нужна ти е смелост и някой беше написал, че ти не знаеш как да живееш без него и те е страх не от това, че няма да се оправиш, а от това че не знаеш какво те чака...страшно е, но не е непреодолимо...ще се справиш най-вероятно, защото сама го искаш...
само ти можеш да си помогнеш...затова ти помисли къде е ръба на чашата...

# 84 5 авг. 2008, 09:51 ч.

Мнения: 35

Никой баща, който БИЕ майката пред очите на детето, не е добър баща.За теб не ми е жал, за мъжа ти също, възрастни хора сте, оправяйте се. Но за това момиченце, на което формирате идеята за нормални семейни отношения,ми е жал. И за следващото, което си решила да родиш, защото те е ударил хормона. Sick

# 85 5 авг. 2008, 10:00 ч.

Мнения: 46 535

Цитат на: доня КОПРИВА в вт, 05 авг 2008, 00:01

... А тя казва и че той е добър баща. Как да отдели един добър баща от дъщеря си??? ...

Този "добър" баща бие майката, ще го прави и пред децата, ако не, те ще виждат синините, сълзите и ще чуват писъците.
При него не е било еднократно и не вярвам, че може да се поправят такива хора Confused

# 86 5 авг. 2008, 10:22 ч.

Не прочетох цялата тема. Но ще ти дам полезен отговор. Отговорът на детето ти - на роденото, и на плануваното. Аз съм дете, израстнало в такова семейство. Имам и сестра. И ще ти кажа какво ние двете мислехме за баща ми /все още е съпруг на майка ми/. Искахме да го убием, искахме него да го няма. Картинката беше същата, която ти описваш. Любов помежду им - огромна, силна, той можеше да е перфектен, но... Много изневери /на една от които сестра ми стана свидетел/, пиянски истории, ревност, скандали, побоища... Всяка вечер, в която закъснееше, трепереща се молех на Бог да си легне мирно и тихо... Идея си нямаш как помни едно дете. Пред очите ми до ден днешен са сцени, които никога няма да забравя, въпреки че майка ми сигурно отдавна ги е забравила и ги е простила. Но аз не. За щастие аз успях да пооправя последствията от това "детство". Омъжена съм, имам чудесно дете, добър съпруг, нормален брак, чудесна работа, добро самочувствие. Имам някои страхови състояния, които не съм сигурна дали са в следствие на красивите ми спомени. Виж, сестра ми... сестра ми пое пътя на майка ми. Загуби всякакво самоуважение, хвърля се в крайно неподходящи мъже, които я малтретират и я смятат за нищожество. А е красива, интелигентна и надарена. Само че баща й и даде перфектен пример за мъжественост. Майка й и даде перфектен пример за женственост. Не мога да я измъкна от въртележката, която я е въртяла цял живот. И не мога да обичам докрай родителите си, въпреки че иначе може да се разчита на тях за всякаква помощ... и са видимо загрижени за нас. Обвинявам, мила, и не обвинявам само баща си. Обвинявам и майка си, която е направила своя неправилен избор и в нашия живот. Обвинявам като жена, защото никоя жена не трябва да пада толкова, защото жените са силни, защото винаги можеш и сама. Обвинявам като МАЙКА, защото не бих допуснала децата ми да стават жертви, не бих допуснала съзнателното им осакатяване, не бих допуснала да изградя в тях такъв пример за поведение, не бих допуснала да живеят в страх, не бих допуснала да опропастя живота им. Най-хубавите години от живота са детските, помни това. За мен не са.
Искаш ли това за твоето дете?

# 87 5 авг. 2008, 10:41 ч.

Мнения: 3 861

Цитат на: Никол в вт, 05 авг 2008, 10:00

Цитат на: доня КОПРИВА в вт, 05 авг 2008, 00:01

... А тя казва и че той е добър баща. Как да отдели един добър баща от дъщеря си??? ...

Незнам Никол, това е една много сложна ситуация, в която не може да има еднозначно мнение. От цялата ситуация най много страдат децата. Надявам се тя да вземе правилното решение за себе си и семейството си.

офф. Не съм те засичала от много време из форума и с радост установявам, че София се е превърнала в истинска красавица, УАУ Hug

# 88 5 авг. 2008, 10:48 ч.

Към Детето: Потресена съм!!! Дано много родители като твоите
прочетат това.
Към Колеблива: Детето ти даде отговор - няма граница. Има последствия.

# 89 5 авг. 2008, 10:58 ч.

Пловдив
Мнения: 274

В последния си пост казваш, че ти вече не си същата и си осъзнала своите грешки в отношението си към съпруга си. Точно това още повече ще влоши ситуацията ти, е моето мнение. Той те харесва такава каквато те е взел преди 14 години-невина, неопитна и послушна. Ако му покажеш обратната страна, че имаш мнение, че можеш да се оправяш това ще го вбеси до безкрай. Не знам дали това е точно твоят случай, но това което казвам е факт от един друг реален случай. Нещата не биха могли да тръгнат на по-добре ако ти се опълчваш и показваш себеуважение. На мен пределно ми е ясно колко е трудно да сложиш точка на 14 години брак и особено когато това ти е първия мъж. Но искам да ти кажа, че мъже бол и то от добри, по-добри. Всичко е в твои ръце. Но щом ти посяга разбери го-никога няма да спре.

Препоръчани теми

отчайващо много искам дете!

44
Искам бебе

Мама е нетърпелива вече да си гушне ЮНСКОТО човече

737
С термин юни

Алкохол след антибиотик?

Давате ли коластра на вашите бебета?

Причина:

Причина: