СЕСТРАТА НА МЪЖА ВИ!!!

   

Значи просто не можеш да си представиш какво е да държиш дистанция. Ще опитам с пример:

Зълвата те обвинява, че си мърлява домакиня, например. Това стига до ушите на мъжа ти. Реакцията е е искрен въпрос към мъжа ти: "Мислиш ли, че съм мърлява домакиня". Но въпроса е зададен не със заядлив тон, а с невинен тон на жертва, ако трябва леко преиграваш. Тогава, в съзнанието му остава мисълта, че сестра му те напада, но ти не отвръщаш. И като поддържаш тази тактика, без агресия и конфронтация от твоя страна, рано или късно ще дойде момент, в които мъжа ти ще е напълно убеден, че ти си невинен ангел, а сестра му зла кучка.

При ситуацията, която описваш, макар и да ми се струва малко крайна и сравнително рядка като статистика, най-доброто поведение е пасивност към свекървата / зълвата и поведение на жертва пред мъжа ти. Ако обаче влезеш в открита война с родата на мъжа ти има огромна вероятност той да вземе страната на кръвната си връзка, в по-добрия случай винаги ще е раздвоен между теб и майка си / сестра си. И как няма да е, като и двете се държите дивашки. Ти не излизаш по-добра от тях. А в това е секрета.

Ще ти кажа,че ти просто не си попадала на лоши хора.Пасивност?И за какво?Да ми се качат на главата,както и се случи?Аз лично никога не съм понасяла някой да ми казва какво да правя ,а ако се отнася и до детето,паля от раз.Повярвай,че това,което съветваш,би било пагубно за хора със свекърва като моята.Колко съм благодарна,че не живеем заедно!Би било кошмар.А аз нещата съм си ги уредила и мъжа ми знае,че ако не застане на страната на семейството си (което сме аз и детето ),просто ще се раздели с него!Дълго е за разправяне и може би звуча повърхностно и крайно ,но няма как да опиша всичко.,което се случва и се е случило между мен и родата на мъжа ми.

Лелееее, само като те чета как се изразяваш ми става ясно що за характер имаш. От целия ти пост разбрах само, че свекърва ти я мързи и все си натрапва помощта. Това са адски грехове, трябва да я накажеш без жалост!   И мойта свекърва е доста мързелива, не ми е дошло на акъла да я упреквам за това. К'во ме бърка, че нея я мързи. Нито ме пере, нито ме храни, нито ми чисти. Нека си я мързи. А за помощта и натрапването на съвети, е не познавам възрастен човек, който да не го прави. Това поведение съпътства остаряването. Какво ти пречи да се усмихнеш и да й кажеш "Добре, майко", или там както й викаш и да си направиш своето. Или теб те кефи да й показваш колко си силна и независима след като си станала съпруга на сина й. Ти си го мериш с нея, пък май не си се замислила, че тя не е твойта категория, нито обаче ти си в нейната.

Само да попитам накрая, какъв е резултата за момента? Коя води по точки? Мъжа ти засили ли си любовта към теб след като ти натри носа на майка  му?

Кофти ситуация. Сигурно ти е преляло. Но и на мъжа ти сигурно не му е лесно. Поставила си го пред избора "Или аз и детео или майка ти". Дали и тя му поставила подобно условие? Или го обича достатъчно, за да не го измъчва с подобни условия.

Никой не му е поставял този въпрос,защото не се е налагало.Майка му се опита да го постави,но набързо й отряза амбициите..Но...така просто още повече го отблъснаха от себе си.
ТОй знае,че аз и детето имаме нужда съответно от съпруг и от баща,а не от мамино синче.

Ами душице, ако си беше направила труда да прочетеш малко повече за тукашните снхи и свекърви, включително и мои постове, щеше да разбереш!Не си ми никаква, за да ти давам обяснения!И изводите са затова, за да си ги правим! Прави си колкото си искаш!

Вагабонд, мразя простотията и агресията, която произтича от нея. За това винаги взимам отношение в такива ситуации. Не мога да се спра, извинявай 

Животът е по-лесен и по-хубав с една лицемерна усмивка, от колкото с перманентна размяна на жлъч и обиди. Да си искрен в поведението си не винаги е добродетел, особено ако поведението ти е конфронтационно. Това е моята философия за хармонични отношения - по-добре едно лицемерно "майко", отколкото едно искрено "пача такава".

Съжалявам, че те разстроих, но влязох в темата с израз на личните си убеждения и никой не може да ме спре да го направя. А за твоето поведение и характер говори много и личното съобщение, което ми пусна. След като го прочетох, изводът ми е само един: Съчувствам на свекърва ти.

Silviti,между тези две крайности-"майко" и "пача такава"-има много и различни положения.

....Сестрата на мъжа ми, мхм, сега се сетих за нея като видях темата  Днес получихме коледния си подарък от нея. Дааа... Поспестила е разходи за доставка 
Но важно е участието 

Аз също мразя простотията, но мразя и лицемерието И нема как да кажа на жена, за която смятам, че е пълна лицемерка, интригантка и какво ли още не "майко"!
За мен тази дума е свята!Не само, защото съм осиновена, а защото майка ми е доказала през годините, че заслужава да бъде наричана перфектната майка!А на разни такива, които си мислят че могат да се подиграват с нея, с баща ми и мен, мога да им покажа един среден пръст, колкото и грозно да изглежда!Когато мога и трябва съм добра!Когато ме лъжат - не!

А колкото до сестрата на мъжа ми!Той няма такава, но има брат!
Имала съм и такъв със сестра! Тя се разхождаше пред него по прашки и се гушкаха, когато мен ме нямаше...Трябва ли да описвам повече?!..

Така е, Китана. Има вариации по темата. Говоря образно. Сигурна съм, че посланието е ясно. Аз се обръщам към моята свекърва на малко име. Не мога да я почувствам толкова близка, за да кажа "майко".

Може би ще се отклоня от темата, но ако говорим генерално, не си спомням да съм излязла победител (в дългосрочен или краткосрочен план) от някоя война, която съм водила на междуличностно ниво. Виж в бизнеса е друго. В тези войни има победители и победени. НО не и когато става дума за човешки отношения. Там има само загубили.

Ако позволиш, ще дам един личен пример за роднинска война, през която преминах преди години. Скарах се лошо (по работа) със тъста на брат ми. Не мога да ти опиша колко противно се чувствах в продължение на година. Брат ми ме подкрепи, най-изненандващо за мен и снаха ми ме подкрепи, която му е дъщеря. И си седим скарани до кръв една година, но моята съвест ме побърка. Защо не замълчах, какво толкова щеше да ми стане? Голяма работа се извадих. Знаех, че принципно бях права, но не можех да си простя, че направих на 5 стотинки човек с 35 години по-възрастен от мен. Накрая си плюх на сурата и му позвъних на Прошка. Сепна се човекът, но се сдобрихме. Сега пак ние е весело заедно по семейни сбирки. А по време на конфликта, правехме какви ли не гимнастики да не сядаме заедно на една маса. Аз си имам мнението вече за него, че е пълен некадърник и тъпанар, но това мнение си е само за мен. Фамилията и роднините не страдат повече от това, че ние сме в конфликт.

Та това е мисълта ми, че толерантността и добрия тон са винаги по-добрата алтернатива от откритата конфронтация.

И при нас е така.Всичко е добра игра.Една година ми беше необходима да оформя кръга от хора с които ще контактуваме и да изчистя плявата.С викане и обиди не става.Да не говорим че началото на връзката е най-подходяща да изложиш исканията си.Друг е въпроса че и двамата не контактуваме често със семействата си,а живеем в един квартал.

Вагабонд, ти май имаш страшно лош късмет. Все някакви гадни роднински конфигурации те се падат. Или просто ти така ги интерпретираш?