Усещате ли натиск да спрете да кърмите след първата годинка?

След първата годинка не, но след втората взеха да ми подмятат, че колкото по-дълго кърмя, толкова по-трудно ще я отбия. Аз казвах, че всъщност не мисля да я отбивам, а да я оставя да се отбие сама и ме гледаха в отговор като луда
Но е факт, че детето само започна да се отбива по класическия начин - с намаляване на времетраенето на кърменето и разреждане на кърменията, които отпадаха едно по едно, докато накрая съвсем спря да ме търси. Но никой от подмятащите, освен майка ми, не каза "права беше"
Като цяло все пак трябва да отбележа, че на особен натиск не съм била подлагана. Не знам дали защото съм убедила постепенно повечето ора около мен в правотата на дългото кърмене или защото съм ЕРД и са предпочели да не се месят  По-вероятно комбинация и от двете.

Учудващо е, че не усещам натиск (Алекс е на 2,4 в момента). Е, не толкова учудващо, моите роднини имат развито чувство за самосъхранение и знаят колко съм зла понякога 
Усещам на моменти, че на мъжа ми му писва. А и имам чувството, че свекърва ми не може още да определи дали е горда от факта, или изпитва свян. Майка ми определено се забавлява, а и агитира де що види баба да подкрепят дългото кърмене 
Баба ми, която вече хич не е добре с акъла, много се радва. Смята, че едно време хората са били здрави и дълголетни защото са сучели до 3-4 години. Само много ми се чуди как така имам кърма още 
Иначе от странични хора съм виждала често този поглед  , а и тъпанарски подмятания съм чувала. Но пък това си е техен проблем.

Да, и мен ме натискаха да отбивам сина ми още преди да е навършил годинка, за не се изврати , сега дъщеря ми е на 6 месеца и смятам да я кърмя, докато сама се отбие, без да "плащам данък общестевно мнение"
А за безплатния престой на майката при кърмачето в болницата-ми на мен си ми взеха пари, когато  Миши беше болничка от бронхиолит и бяхме в болница, нищо че си я кърмех изключително. Е, вярно, че главната лекарка много ми се радваше и подкрепяше, че си кърмя бебето, но си ме таксуваха.

При мен имаше натиск, който като непостоянното мартенско време ту се засилваше, ту утихваше. Започна след първата годинка на Бучкозавъра, после на година и 1/2, после на две и в последствие горе-долу до последния момент на отбиването (2 г.,4 м.). Тежеше ми, че "врага" спеше в моето легло. Ако беше чужд човек, познат или приятел, бих му теглила една кръчмарска и бих му пожелала да покърми известно време, пък после пак да дойде да си полафим по въпроса... 

Сега, когато дребния е отбит и абсолютно е забравил как се суче, но не и откъде идва манджата, вкъщи обстановката е изключително спокойна и хм... странно, но толерантна към честия интерес на Бучкозавъра към гърдите ми. Дори ежедневно се шегуваме, но на никого не минава през ум, че се случва нещо странно, вредно, да не кажа извратено. 

Моето кърмене беше низ от лична борба да се справя с трудностите; от амбиция да дам най-доброто полагащо се на детето ми; удоволствие от само нашия си момент, в който света притихва, за да ни остави двама; от сълзи на умора и недоспиване; от кавги и дълбокомислени разговори дали постъпвам правилно като кърмя на поискване и до дълбока детска възраст вместо да изпратя внучето при баба му в провинцията и да живея по ергенскому; от опити да повлияя върху приятелките си и бебетата им...

Мисля че през доста неща минах. Нещата се получават с разговори, но не е лошо "доброжелателите" да попрочетат това-онова, дори и само за основа.   

 Има подмятания и учудени погледи, въпреки, че детето ми не е толкова голямо ( 1г3м.). Не ми пука. Ако някой се осмели да ми каже нещо грубо, ще бъда груба. Мразя да ми се навлиза в личното пространство.


Даначе е малко теленце, малаче - биволче  .( Индиректно са те нарекли крава  )

По този повод 



"Дори когато се прави дискретно, повдигнати вежди и неодобрителни погледи
все още посрещат тези, които се осмеляват да кърмят от виме публично."

от тук

Скоро си мислех да направя запитване' защо трябва да се отбива детето на една годинка'Малката още няма годинка,оба4е мен свеки от сега ме кандардисва на 1г да я отбивам-все ми повтаря то лятото като дойде и тя няма да су4е ве4е или нещо от рода,и ми казва на братов4етка ти малката-1.3 месеца още су4е с такъв тон.Ама мен не ме бърка не страдам от скрупули и малката да си су4е до когато си иска. Кръсницата ми и тя не пове4е от годинка трябва да се кърми .......Та защо питам аз дайте ми някакви смислени отговори...

Аз вече усещам натиск и още как с дете на 5 1/2 м...вече много изумено ме питат дали още кърмя, изумлението прераства в недоумение, когато съобщавам, че смятам още дълго да кърмя. Майка ми и сестра ми не ме тормозят, защото от опит знаят, че съвети не приемам или си ги пропускам около ушите, свеки обаче (която с 2 деца има общ кърмачески стаж 2 месеца) ги приема тежичко нещата, не толкова самото кърмене, а фактът, че то свързва детето с мен без шанс за раздяла и тя не може да му се радва(още отначалото ни агитираше едва ли не само да го родя и да й го дадем за отглеждане в провинцията ...

аз определено бях подложена на сериозен натиск и то от най-близките. Мъжът ми, на който бях казала, че със сигурност ще кърмя до две години, обвиняваше за всяко нещо кърменето. Детето е злоядо(въпреки, че и сега е така и причината при нас са зъбите, което отдавна съм установила), детето е много привързано към мен и т.н, за всичко беше виновно кърменето. Също така се опитваха да ме убедят и как ще се увреди психически(добре че съм учила малко детска психология и педагогика и тия не ми минават). Ако не бях забременяла и кърмата ми не беше спряла, сигурно още щяхме да се кърмим. Въпреки, че не беше готова за отбиване, се наложи да и упражня и известен натиск, защото гърдите и зърната ми бяха много болезнени, а като няма кърма е много неприятно сученето. Сега съм решила, че ако много настоява като види бебето да суче, ще и давам, защото така ще се смекчи ревността, но съм сигурна, че ще разпънат на кръст. Аз обаче съм сигурна в своята преценка и не се поддавам на такива манипулации.

Здравейте!
Малко преди да навърши годинка аз самата се бях замисляла да отбия, но след подкрепата на мъжа ми и още една приятелка (форумка) реших да не го правя. Единственият натиск тогава усетих от свекърва ми, но буквално я отрязох (Защото от добра дума не схваща) и до ден днешен не ме е питала кога ще отбивам. Натиск определено не е имало, а само подмятания, че ще стане ученик и ще ме търси в междучасията и т.н. Благодарна съм, че имам семейство, което ме разбира и това прави кърменето още по-приятно 

Покрай трудното начало на кърменето с дъщеря ми, бях си поставила срок до захранването. По-скоро се надявах да имам кърма до тогава. Нещата обаче се пооправиха и си поставих срок до годинката, пак с уговорката, ако имам кърма. НО. Попаднах във форума и разбрах, че кърма ще имам, всичко зависи от мен. Тогава си казах, а и на околните: "Ще кърмя до две години, ако не се отбие сама дотогава-ще мисля като му дойде времето."
Забременях, когато дъщеря ми беше на 1г и 7м. Натискът започна тогава. Имах поредица от жестоки скандали с баща ми, сестра ми, бабите. Единствен съпругът ми ме подкрепи. Дъщеря ми се отби сама "като по учебник" в шести месец от бременността ми. Синът ми се роди здраво и доносено бебе. И доста лакомо. Всички бяха учудени, че въобще имам кърма. Аз обаче самодоволно им се усмихвах.
Синът вече е на 1г и 1м, но едва ли някой ще се опита да ми намекне дори за отбиване. Вече знаят, че съм доста упорита, а и че съм по-запозната от тях с особеностите на кърменето и надявам се, няма да ми противоречат Рядко попадам на непознати, които се интересуват от факта, че се кърмим. Чух на няколко пъти, че колкото е по-голям, по-трудно ще го отбия. Но когато ги просветя за естественото отбиване, а и им намекна, че и каката е кърмено почти до 2 години, просто си замълчават.

Натиск усещах още от както бебето стана на три месеца и половина. А като мина 6 беше ужас.
Свеки особено ме "ядеше", че заради нехранителната ми и рядка кърма, детето се будело през нощта и сина й не могъл да спи.
Майка ми се чудеше за какво толкова отдавам значение на кърменето- тя като не ме е кърмила, та какво ми е станало.
Две приятелки родиха няколко месеца преди мен. Едната още в родилното беше помолила да й бият някакви инжекции за спиране на кърмата, другата кърми само 12 дни. Децата им качваха през първите месеци по 1800-2000 гр., а моето само по 800-900 гр. За това все ми се подиграваха, че бебето ми е мнооого слабо, ако не било кърмено щяло да е едро като техните. А пък какво ли щяло да стане с гърдите ми.

Единствено съпругът ми ме подкрепяше. И до сега вярва, че Кати не боледува защото е кърмена година.

Кърмих първия си син до 1г и 10 м и го отбих просто защото бях бременна в 4 месец , кърмата беше станала като коластра , зърната доста болезнени и кърменето за мен ,уви , не беше никак приятно . Натиск не съм усещала , моят мъж ме подкрепя на 1000% , навсякъде се хвали , че е горд татко на кърмаче . Майка ми никога нищо не е казвала относно кърменето на порасналия и внук ( то като ме знае какви мога да ги изстрелям в отговор , що да си разваляме отношенията ) , само се чудеше как да му отвлече вниманието , като ми ревнеше АМММ ( да си иска цицата човека) . На други общо взето много много и не разправях , че се кърмим , че общо взето или им ставаше смешно на хората ( ама как , сериозно!!!) , или ме гледаха така    Но смятам , че за 3 години , откакто съм в цикъла бременност-раждане-кърмене-бременност-раждане и т.н. , вече по-спокойно се приема кърменето на дете , дето може да си поиска бонбонче в магазина само . Най- се радвам на мъжа ми , който навсякъде , ама наистина навсякъде се хвали , че синът му ( малкия в момента) приема само и единствено кърма . 
А по въпроса за кърменето на момчета и бъдещото им сексуално развитие - големият ми син не проявява никакъв , ама съвсем никакъв интерес към кърменето . Знае , че бебето като плаче , мама ще го вдигне и ще му даде мляко от гърдите си . Гърди - мляко - бебе - това е неговата представа .

Глупости на търкалета! Сина ми никога не е качвал повече от 900гр. само на кърма, а племенникът ми първите месеци качваше по 1,500 кг. и той само на кърма, така че всичко си е ген!
Сега по темата - Натиск не съм и не усещам от никого на когото държа. В това число свекървата и свекъра - мисля , че те са много горди , че внуците им ( имат още един внук - кърмак ) се отглеждат по тоя начин.   Мъжът ми ни подкрепя напълно и често разговаряме на тая тема даже , май че той е по - навит да не приключваме поне до 2 год. Абе изобщо радвам се на изключително благоприятна среда и отношение, но ако дойде момент нещата да се променят , ще отстоявам решението си докрай и изобщо няма да ми пука!

Винаги са ме подкрепяли близките ми.Бабите ми,майка ми,мъжа ми и другите роднини,че дори и приятели казваха,че това е най-доброто за бебето ми и никога не е ставало въпрос за отбиване и натиск от тяхна страна.Когато са ме срещали ме питаха дали още кърмя и ми казваха"Браво",че продължавам.
Мъжът ми е върл противник на АМ,постоянно ми казваше,че детето няма АБКМ,а повръща и се обрива от млеката.И май съм склонна да му повярвам,защото от сирене,кашкавал,кис.мляко,белтък,извара,плодови десерти с обезмаслено прясно мляко няма реакция,но щом дам каша с АМ или АМ-и се започва с повръщане на фонтан и обриви.Не знам какво има в него 
Исках да кърмя до 1г.6 месеца-1г.8 месеца и имах подкрепата,но отбих на 1г.3месеца по здравословни причини 

Първия път когато ми казаха ,че е време да отбивам беше когато малката беше на 4 месеца.Когато казах ,че кърмя въпросната дама каза:"Имате време до лятото да се отбиете" (беше март) Аз се усмихнах само, защото малката тогава беше все още изключително кърмено бебе и нямах никакво намерение да отбивам. Около годинката се включиха двете баби и аз още тогава им заявих, че до 2 годинки има още доста време. Е двете годинки малката ги подмина преди 3 месеца, но все още си е кърмаче. Бабите не спират да питат " До кога", но в момента сме в някакво затишие, защото установиха,че по този въпрос решаваме само аз и малката.

хахаха днес отново бях запитана... отговорих с въпрос, какаво очаква да чуе на един и същи въпрос ...

лошото е че става дума за стереотип и предрасъдък... бебето се кърми до годинка... или докато проходи, после ако е момче е перверзно един вид
аман

за болницата: и на мен ми бяха приготвили бележката за плащане, но понеже знаех /една ромка я изписаха предишния ден и бях сигурна, не че мога да цитирам законовата уредба/ и им напомних и даже ми се извиниха,  че по инерция защото те българките рядко кърмели и затова се била объркала сестрата... 

Ейй това последното е много грубо. Бих се обидила сериозно.

не се сърдя на нищо в което съм видяла дори малко добронамереност, жената беше искрена... не го каза с цел да ме обиди, да ме приравни с ромките или нещо такова, констатацията й за съжаление е реалистична, колкото и да е  жално за дечицата

То май не приравняването към ромките би ме обидило, ами би ми станало криво, че сигурно е права жената.

Аз не съм била подлагана на сериозен натиск,но подмятания имаше доста и то уж много "компитентни" хора!

досега не бях обръщала внимание, но всъщност никой край мен не настоява, че едногодишното бебе е голямо за кърмене. вероятно не смеят да ми опонират, като виждат каква маниачка имат насреща.  не че ако ми кажат нещо ще си променя мнението, де...

Чакай да стане на 3 и половина.  

Не усещам никакъв натиск от родата, достатъчно са тактични явно, но усещам премълчаване на мисли. Мъжът ми беше, как да кажа, може би горд докъм 3-тата година, но вече откровено си казва, че предпочита големият ни син да е отбит; в същото време обаче знае, че не става лесно, така че не ме форсира.

Нищо "класическо" няма в поведението на сина ми. Нито се отби докато бях бременна, напротив по-често си търсеше, нито пък е намалил драстично броя н кърменията. Ако от него само зависеше, сигурно щяха да са по 4-5 на ден. Ако види брат си, че суче, обикновено си иска. Започвам все повече да вярвам, че ще се отбие сАмо ако и малкият се отбие. Мъникът обаче няма изгледи да го направи скоро. Иска си доста често. И въпреки, че ми се иска да се отбият без драми, плавно и "класически", не мисля, че съм склонна да кърмя до  5 години... 

Аз натиск точно не съм усещала след годинката, по-скоро учудване че няма да спирам. След втората уж подпитваха, но не ме питат конкретно.. Не знам за по-натам
А за циганките - с една лежахме заедно в болница заради дечицата. Тя каза, че циганките от Факултета вече давали АМ, защото е модерно. И купуват банички защото било престижно да те видят там че даваш мляко от шише и баничка..а кърменето било по-скоро за "простите" - това е точната дума която циганката каза.

За това с "никакнеотбиването" на  баткото и искането  и той, когато види че малкия суче, ... дали и някакава  ревностчица не оказва влияние



Преди да олепим тоя гадния чревния вирус, сучеше 1-2 пъти през деня и то без много да настоява, вероятно всеки път когато е поисквал, ако съм искала да го залисам е щял да се откаже, обаче като се разболя започна едно сукане... и като се оправи след 4-5 дни аз тая кърма какво да я правя дето текна като река отновооо, аз го гонех да суче че не се търпеше.  

Честно казано циганките, които ми бяха през погледа в болницата ми направиха впечатление на много всеотдайни майки и то не само към собствените си деца... Не знам дали не е от някаква солидарност само, но когато оставиха едно бебенце без майка му,  поне за 2 от тях съм свидетел поискаха да им го дадат, за да не е само. Макар че им обясниха че може да зарази тяхното, не се отказахо, а едната каза простичко: грях е да го оставиме така. бебенцето беше на 3 месеца и всички го чуваха че плаче постоянно, но се обзалагам че повечето не са и се поинтересували за да разберат че  е ромче, със същия успех можеше да е българче.
А когато раждах баткото, доведоха посред нощите една клошарка в напреднала бременност. Ами  2-3 момичета,вече родили, които изглеждаха всичко друго освен бедни и бяха на по 18-20г събраха кърпа, шампоан, гребен и й помогнаха на жената, да се изкъпе , да си почисти въшките /от персонала я бяха напръскали и завили с една кърпа/ за да не го е гнус доктора да й обърне внимание.
Не можех да не се запитам и двата пъти ние дали бихме направили същото за друга българка...ако тя изглежда като последна измет с която не бихме били щастливи да ни свързват тук или в друга държава където ни считат за 2ра ръка и сме малцинство... мисля че знаете отговора 
 

Ами аз живея в Канада и тука си промотират кърменето минимум до две години. Никой не те насилва, но има СТРАШНО много информация кое как става, възможни проблеми, телефони, консултационни кабинети, помпи под наем...каквото си помислиш го има. Стига да ти се кърми...

И при нас положението беше горе-долу такова. Около 1г и 6м. беше най-тежко и чак ми се ревеше, а после останаха само подмятанията ту към малкия, ту към мен. Сега вече е на 2г,4м и още незнам дали се е отбил напълно, защото си иска когато се уплаши от нещо, но сме тръгнали натам. Интересното е, че всички останали от родата си мълчаха и само подмятаха, че така вредя на себе си / заради калция /. Тук изключвам баща ми! Явно мъжете са много ревниви, когато става дума за гърдите на жена им и баща ми от солидарност към мъжа ми го подкрепяше за отбиването !
Иначе приятелки с деца ми казваха - "Ти си луда!" и гледаха ей така  ! 

Свекърва ми е ходила на гледачка миналата седмица и жената й казала, че имам бучка в гърдите, защото съм кърмила малко, видиш ли! И продължила с мантрата: "днешните булки все гледат лесното, но се заблуждават, че изкуственото хранене е по-лесно".  Свекърва ми й дръпнала една реч колко време е кърмен Бучкозавъра, а гледачката  . Та заради това й твърдение всички неща, които е казала, са подложени на критика и съмнение. 


Откакто Бучкозавъра е отбит, т.е. към 4-5 месеца, интереса му към гърдите ми не е намалял. Вече е забравил как се суче, но за сметка на това "атита" вече имат друга функция. Когато е тъжен, веднага идва да ги целуне и да ги гушне за успокоение; когато спи до мен ръчичките му "залепват" за гърдите ми и може да стои така с часове; миналия уикенд обясни на една бъдеща майка за какво служат гърдите и как бебето заспива докато суче и т.н.

Честно казано, в първите дни от тази промяна бях притеснена как свекърва ми и мъжа ми ще приемат подобно "опипване" и дали няма да скочат, че това е прекалено и извратено. Точно обратното обаче - шегуваме се, че Бучкозавъра се включва онлайн, че няма да ревнува от евентуално второ бебе някой ден когато го види да суче и да го гушкаме. Като си знам домашните любимци, това е невероятна крачка за тях! 

  Ха Хааа Бръм, тая гледачка си е намерила майстора, ти си нестандартна булка.

Натиск не,но подмятанията започнаха още след 6-ия месец на малкия.Време било за отбиване Казах че ще кърмя поне до годинката,и отзивите бяха че толкова много кърмели само ромките.Леля ми беше най-убедена в това,и преди 2 дни като се видяхме,и разбра че още кърмя изумено каза-Е ти вече и тях подмина
Супер-и казах,сега поне няма с кой да ме сравняваш
Баба ми обаче е кърмила дълго,и никога не ми е казала-отбивай.Затова си мисля че най-големите противници на кърменето са от поколението на нашите майки

При мен първите подмятания започнаха точно около годинката. Придружена с разкази как свеки е отбила брата на мъжа ми с четка в пазвата - по съвет на своята свекърва. Сега нещата ту затихват, ту отново се обострят - и каквото и да стане, обикновено кърменето е причината.
Мъжът ми като цяло ме подкрепя или поне се съгласява с мен, макар че виждам понякога притеснение у него. Явно не е сигурен дали толкова дълго кърмене е нормално (не заради евентуално извратяване на детето  а по принцип). Докато аз гледам много-много да не коментирам сред познатите си факта, че кърмя, изведнъж разбирам, че той постоянно говори за това с общите ни колеги. И не знам дали е с гордост или го споделя като проблем.
Честно казано, и аз вече съм склонна да мисля за отбиване, защото ми дотежава понякога, но не знам как ще се справя с пристрастения си кърмак. И именно затова все отлагам с надеждата нещата да станат естествено.

едната дудняща баба е родена 1918г а другата 1935г ... и за мен е изненада че именно те са двигателят на натякването и предрасъдъците, /дуднят на мъжа ми и на баща ми даже по темата/ особено предвид факта че те бяха и най ЗА преди това

Когато заявих на свекърва ми,че ще кърмя ПОНЕ до годинка,тя  цитирам :Чи то како има тогаз в кърмЪтъ?"-висшистка,гражданка 
Сама е отбила и двете си деца на по 3 месеца;първото-за да отиде на море,второто- за да влезе в едни дънки (започнала диета) 
Не искам да продължавам с изказванията и,но вече очаквам натиск във всичките му форми, на които е способна, за да може и тя да влезе в живота на детето с "нормална човешка храна",щото тя кърмътъ.... 
Една ми приятелка ми подхвърли скоро "докога смяташ да го играеш дойка?",но тя е бял кахър....
Свекито обаче... 
Скоро смятам д аи подхвърля,че ще кърмя до към 3.... 

Моите спомени са, че категорично съм отказвала да приема каквото и да е за натиск. Хората си имаха свои мнения, аз си имах мое собствено Не съм имала нищо против да си изказват личното мнение, изслушвала съм го къде с усмивка, къде с прикривана досада - без да промени моите схващания по въпроса.
Таткото много мрънкаше от един момент нататък (чакайте да станат на 3г, че да видите тогава какво е натиск ), но аз имам навика да си пропускам покрай ушите неща, които не искам да чувам, а той ме познава достатъчно добре, за да знае, че не е никак разумно да преминава в настъпление и да ме притиска.
Т.е. - мнения е имало, натиск - не. Или пък аз съм толкова дебелокожа, че не съм схванала натиска
В крайна сметка дребната се отби, когато двете с нея бяхме готови - по наше взаимно желание с нея, без влияние от мненията на никой друг.

Ам те и майка ми, и баба ми .. и свекитата пък още по-отдавна.. само подпитват до кога ще се кърмим и няма ли вече да го отбивам.. Ама той им отговаря вместо мен 
"Ти си вече голям, цокането е за бебета"
"Аз съм много голям и силен, защото цокам!" И се залепва пак 

Аз също не съм имала пряк натиск, но след втората годинка позачестиха въпросите кога ще отбивам.
Питането беше по-скоро от любопитство, защото на всички бях обяснила, че ще кърмя дъъъълго и ще отбия по естествен начин към 3-3,5 г.
Мисля, че се притесняваха точно заради изброените в по-горните постове предразсъдъци. Но винаги усещах подкрепата им, въпреки колебанието им дали постъпвам правилно.
За съжаление миналото лято яслата имаше един месец ваканция и единствения вариант беше раздяла с Мъри за този период при баба му на 250 км от нас (тогава той беше на 2,6 мес.).
Като за рязко отбиване мина леко - една седмица се мазах с Даун Ексол по зърната и му казвах, че са се разболяли амките и после го оставихме при баба му.
Рязкото отбиване съвсем не му пречи до ден днешен да прави точно като детенцето на Бръмбазела - ръката му е все в пазвата ми, казва ми - Я, какво си намерих тукааа! Амчица! Целува си ги, "топли "си ръцете, такива работи. казва, че са неговите амки.
Всички му се радват и не правят на проблем това. Аз мисля, че е заради рязкото отбиване, за което и двамата не бяхме подготвени. Мислите ли че е заради това? Или и естествено отбилите се правят така?

Определено за мнозина е странно. Наистина отначало всички се радват, а после започват да те гледат учудено, когато кажеш, че още кърмиш. Майка ми винаги ми е казвала, че смята едва ли не за грозно голямо дете, което суче и в началото все учудена ме питаше още ли кърмя и докога. После престана. Съпругът ми пък се притеснява, че за мен е много натоварващо да кърмя все още две деца и само ме гони да ме храни  Но като цяло ме покрепя и се гордее с мен. Хубаво е, че има и много хора, които са приятно изненадани, но честно казано вече не казвам на всеки, че кърмя, защото срещам доста неадекватни реакции  Трябва обаче да похваля свекървата - много е доволна, защото тя самата е кърмена до 4 годинки 

ами малчо, много държи докато суче от едната гърда да е наясно къдее точно другата  държи си я да не му избяга  а когато се е насукал и се е изправил, понякога  само доближава до зърното, допира устнички /като за целувка/ и после се дръпва, поглежда ме хитро, изръсва едно щастливо АААМ и се залива от смях. радва им се човека
сега като им кажа че смятам /ако успея да цедя поне 200мл/ освен да кърмя и да давам кърма в банката съвсем ще откачаат
 

Ей, не съм сама значи
Още преди да се роди дъщеря ми с помощта на все още оскъдната информация за кърменето (2003), бях решила, че ще кърмя до годинката поне. Впоследствие реших, че ще я кърмя, докато имам кърма или тя сама пожелае да се отбие. Имах пълната подкрепа на мъжа ми, но родителските тела и на двама ни ... Едните - защото не съм давала детето, другите - излагаш се, само циганките кърмят. Щерката беше на 10 месеца, когато чух тая реплика. Даже и тема бях пускала във форума. Майките с бебета в градинката правеха нещо средно между   физиономия, когато им казвах, че кърмя и ще кърмя поне до годинката.
Сега много - много не ме закачат. В първите дни след изписването сестра ми ме попита - ти докога смяташ да го кърмиш Иван? Отговорих й, че понеже е мъж, ще го кърмя поне до първи клас и ще го запиша в най-близкото училище, за да мога да притичвам през голямото междучасие Вече знаят, че съм маниачка и сектантка, а освен това и ЕРД, както каза Бу. Най-доволна съм от констатацията на роднините, че с мен на глава не се излиза. Това е най-хубавият комплимент, който съм получавала.
И по този повод напоследък често си мисля - защо ние, "сектантките", трябва да сме толерантни към тези, които по една или друга причина хранят с АМ, а в същото време ни наричат "сбъркани", "сектантки" и как ли още не, сравняват ни с малцинствата, гледат ни ей така  , ако решим да кърмим навън и последното, за което е темата - натискът да отбиваме колкото се може по-скоро, сякаш вредим на децата си??? Изобщо излиза, че тая работа с кърменето е голяма глупост  , както се изказа една от присъстващите на семейна сбирка преди две седмици. Това последното го споделям, защото ми тежи, няма за цел да противопоставя кърмещите майки с другите.

X)Sorsha, не зная дали е старозагорски синдром, но и друг път съм писала как моята свекърва (старозагорка, де) ми зададе риторичния въпрос още когато Бучкозавъра беше съвсем малко бебче: "Аз като тА глЬедам какви са ти настройкитИ за отглежданье на дИтьетУ, а и заради това кърменье, май няма да ми дадьеш Калоян да го гльедам до 3 г. в Стара Загора".  Акцента мога да пресъздам говоримо 1:1, много съм задобряла вече!  Та, първо онемях, после побеснях и най-накрая с равен и спокоен тон й теглих една старозагорска майна. 



Тъй ми! Ма ни съ смей, че е казала, че имам миома, та ще ходя за всеки случай да се проверъ. 

Натиск никой не ми е оказвал. С първият ми син до 2г не са и коментирали (понеже по майчина линия е нещо като традиция да се кърми до 2 ). След това имаше коментари, че никога няма да се отбие, но историята написа  друго . С втория сме далеч от възраст, която да буди недоумение, но честно казано изненадани няма да има.

Свекърва ми в началото ми подхвърляше,че "след 7-мия месец в кърмата няма нищо и само ги залъгват бебетата"-ха сетете се защо-тя си е кърмила децата по горе-долу толкова и след това ги е давала на някакви седмични ясли .Бързичко я отрязах с репликата да си пази мнението за себе си.Та поне пред мен нищо не казва...засега.Мъж ми е твърдо зад мен-той казва -"ти си майката,ти знаеш най-добре пък и като гледам колко е доволен малкия като цока..."Иначе ..сестра ми ми подхвърля,че докато не го отбия Мартин той няма да прояде и много и се ядосвам,ама си го пускам край ушите.Тя живее във Франция а там ,доколкото знам,дългото кърмане хич не е популярно.
На особено нахални познати,които се интересуват "докога ще кърмиш",отговарям твърдо и сериозно-"до първи клас" -след това нищо не смеят да кажат

Сериозен натиск не усещам, само подмятания, уж шеговити. Продължаваме да се кърмим успешно и доставя удоволствие и на двама ни, но се притеснявам какво ще стане ако го приемат на ясла и аз се върна на работа. 

Ще продължите, разбира се, какво те притеснява.  Аз пуснах Кристина на ясла, когато беше на 1 г. 7 м. и започнах работа. Кърмех я сутрин и вечер, а през почивните дни - и когато поиска. Кърмих я до 2 г. и 3 м. - сама се отби.

Не знам защо някой трябва да ми дава нежелани съвети и защо аз трябва да се впечатлявам от чужди подмятания на "чужди" хора за отглеждането и възпитанието на моето дете. В този ред на мисли "Не, не чувствам натиск", защото не  позволявам да ми се бъркат в семейството, еле що се отнася до детето ми.
Смятам, че поведението ми респектира по странен начин хората и никой не се е опитал да ми дава акъл да отбивам  - ако случайно някой непознат все пак се опита да се изкаже "компетентно" общо взето подминавам без да се впечатлявам или обяснявам, никому не дължа оправдание все пак.
Освен това Мартин ходи вече почти половин година на ясла, което естествено разреди кърменията ни и ние и без това сме се запътили стремглаво към отбиване  ".

Доскоро никой не беше упражнявал натиск върху мен, но това беше доскоро.... Свекърва ми прави всичко и невъзможното в момента да ми обясни как ще си увредя децата с това кърмене, как те умират от глад и каква лоша майка съм. Незнам си коя нейна приятелка и лекарка и психоложка и още не се знае коя и били казали, че....(тук каквото се сетите от бисерите за кърменето) . А тъй като знае, че нито аз, нито мъжа ми ще и обърнем внимание, взе да звъни на цялата рода и от двете страни и да действа чрез тях. Добре, че всички си я знаем, що за стока е Най-вероятно я удари критическата, друго обяснение нещо не намирам 

По мои наблюдения жените, които са кърмили по-малко, имат склонност да раздават съвети за ранно отбиване. И горе-долу която да каквато възрсат си е кърмила детето, смята, че точно на тази възраст трябва всички останали да си отбият бебетата. Струва ми се, че подсъзнателно нещо ги гложди и сякаш да оправдаят факта, че са отбили рано, подлагат на натиск другите около себе си.

Мдам.. И на мен ми е странно как масово се кърми до 3-6 или 9м. .. Че и "само" до годинка..
Ама 

нещо повече докториците дето не са кърмили сега бълват какаво ли не против кърменето

според мен това е гузна съвет... и сякаш като го повтярьт отново и отново на другите майки се опитват несъзнателно сами себе си да убедят че не са ощетили детето си или поне гледат другите да не са по-добри от тях в това отношение

Ами от около година и на нас оказват натиск за нашето дъъълго кърмене,но за сега удържаме фронта.Най-лошото е че нямам подкрепата на таткото,а той много внимателно слуша какво му нарежда свеки.Имах си с нея един разговор на високо равнище(висок глас).Казах й че няма да позволя да се бърка в семейството ми и да ни разваля отношенията с мъжа ми.
За съжаление периодично трябва да търпя мърморенето на таткото,как заради моето кърмене не искал да яде нищо друго.И колкото и да обяснявам че е заради зъбите които го мъчат или заради болното гърло например,той си знае неговата.
За всички останали които ми се кокорят от учудване и ми казват "доброжелателно",че трябва да спирам да кърмя вече няма да коментирам.
От септември ходи и на ясла,но няма никакви признаци за отбиване,а толкова ми се иска да стане възможно без натиск.
Излях си мъката,за което ще ме извините.   

Натиск не, но чести питания и подмятания.
Важното е, че мъжът ми е с мен.

Аз не срещах особена подкрепа нито от приятелки, нито от познати, нито от колеги. Единствено съпругът ми ме подкрепяше - той самият е кърмен до 3 годишна възраст. За педиатърката ми няма какво да коментирам - тя искаше да заместя кърмене веднага след 6 месец, но аз не я послушах.

И при мен имаше подмятания, но за мен беше важно, че мъжа ми ме подкрепя и разбира  Като кажа че го кърмя те гледат така   сякаш правя нещо незаконно. Кърмих сина ми до 2 годинки, ако имам друго дете пак ще го кърмя дълго. И аз се очудвах на подмятанията на личната 

Натискът при нас започна след втората годинка Освен най-близките, другите хора край мен дори не подозират, че продължавам да кърмя. Ама то не е за вярване де... че кой кърми толкова голямо дете   Аз пък аз избягвам да информирам непосветените по този въпрос, защото не ми се слушат глупости.

Бамби мама, що като поиска да суче малкото, през почивните дни не го връчиш на таткото той да го отбива, като слушка мама- и да изпълнаява: така де който иска той да го отбива, по възможност точно когато дават мач му го дай   
или пък не му го давай но му аткажи да суче да му види жалната реакция. може би пък просто не си дава сметка как стоят нещата и като види\ нагледно да се сети /отделно че мач няма да гледа покрай изпълнението на неговите съвети но тома едруга темаааа/
големи разбирачи ама по техните сметки няма на тях да им плаче и да ги глеуда с онзи молещ поглед   
много е лесно така

ами да.мога да кажа,че усещам натиск ,най-вече от страна на свекърва ми ,но дискретен.Говори ми,че трябва да го отбия ,защото вече е голям(1.9) Но най -много ми тежи,че се опитат да ми вменят вина ,че той не яде защото го кърмя.Да,той наистина има проблем с храната(не яде почти нищо,и дори му се повдига като ни гледа как ядем ),но ако спра да го кърмя,и малкото успокоение което ми остава,че не е гладен ще се изпари.Но също така смятам,че голяма роля играе и пола на детето

Без да мятате камъни по абсолютния теоретик - гърдите след толкова дълго кърмене не си ли развалят формата?

Приятно ми е - Богиня!, ще отговоря на този въпрос, защото освен от интерес към темата и напоследък от лични наблюдения мога да говоря. Никакви камъни няма да хвърлям, защото самата аз се чудих до скоро дали някога ще имам пак приличен бюст или да се примирявам с "мокри чорапи" стайлинга. Истината е, че гърдите търпят трансформации още от бременността. Първите дни след раждането, преди кърмата да се регулира, рязкото надуване и спадане на гърдите помага за развалянето на формата. До скоро, въпреки всичко прочетено, си мислех, че това е необратим процес. Дълго време гърдите ми бяха далеч от приятната гледка. Но хубавото на дългото кърмене и съответно на плавното отбиване, е че с плавното намаляване на кърмата гърдите постепенно връщат човешките си форми. Ако отбиването стане рязко, може да не се получи това плавно възстановяване на естественото състояние на гърдите.
Та и аз вече имам все по приличен бюст. Сдобих се с много по хубави зърна от преди 
А и някак ме топли мисълта, че дългото кърмене е и предпазва до голям процент и майката от някои сериозни болести като рак на гърдата например.

Шаманката , благодаря за отговора.

Подкрепям абсолютно 
Особено в частта за зърната, че преди това никак нямах  .. дано си се запазят и след..

За зърната не разбрах. Какво им се случва? Моите са малки и розови - хич не искам да се променят.

мадами, на мене ми е второ кърмаче  
та да споделя и аз от личен опит
имах поликистозна мастопатия преди да кърмя баткото. след това гърдите ми вече не бяха като торбички пълни с ориз, на пипане не са най секси нещото за което се сещате.
това което знам на теория и което практиката потвърди е че когато гърдите са в покой /т.е. не кърмиш / млечните жлези са обвити в мастна тъкан, която не е случайно там тя е нещо като защита. Когато кърмиш тя по необходимост се топява за да освободи място на млякото. Впоследствие с намаляването на броя кърмене тази мастна тъкан постепенно се възстановява.
това което виждате в огледалото точно след кърмене съвсем не е това което ще си имате на "горния етаж" споко       но наистина плавното отбиване е важно, в природата само катастрофите стават бързо, хубавите неща отнемат времеее  
Може да се появят стрии през бременността или първите дни когато гърдите се препълват много, самото колкото може по-"веднагашното" кърмене всъщност спасява от стрии, а не обратното.

Моите зърна бяха едни големи и ъъъ аморфни някак, хич не ги харесвах. Сега се оправиха, определено имат по - привлекателен вид 

Натиск вече си имам, от страна на родителите ми (то няма и откъде другаде в моя случай)    Обвит в кадифената лапичка на грижата за мен, че трябвало да внимавам на моята възраст за кости и да се пазя от изтощение и т.н. и т.н. Доводите, че и други жени кърмят и работят и никой не им помага, както и че възрастта не е чак такава напреднала... не ги топлят. Не, че ще е съобразя с тях, де
Иначе сред околните съм обект по-скоро на доброжелателно любопитство, отколкото на осъждане и осмиване (смеят ли   ) Може пък това да му е хубавото на възрастта - на 42 г. с едно вече отгледано пълнолетно дете... смее ли някой да ми дава акъл, вместо от мен да взима, ама ха я      

За гърдите - първият път отбих рязко и наистина гърдите се спихнаха. Минаха години (и доста пиене на контрацептиви) докато се понапълниха малко и придобиха по-приличен вид. Сега се надявам да се получи по-добре  - в момента съм в неприятната фаза "прани чорапи", но доста време се радвах на фасонче тип "силиконова богиня" 

Коментарите престанаха още към деветия месец. Просто свекърва ми и няколко приятелки се убедиха, че е напълно безполезно да водят разговори на тази тема с мен, защото реагирам като тигрица. Ще кърмя докато си искам и не приемам никакви критики.

А моите бяла плоско-вдлъбнати, особено едното - хич го нямаше 
Сегаса съвсем еднакви и симпатични 

Определено има момент на "прано чорапче", ама пък после нещата постепенно се пооправят (започвам да го забелязвам) .. Та се надявам до към 3тата годинка вече да имат по-фасон като цяло 

Досега не ми се е случвало да ме натискат да отбивам. От време на време чувам разни тъпи реплики, но обикновено те идват от хора, от които изобщо не ми пука, какво мислят за дългото ни кърмене. Даже по-скоро се забавлявам, защото има изцепки, които са за една друга тема - абсурдни реплики. 
Зълва ми от време на време ми изцепва разни глупости, колко неестествено й било да кърмя толкова голямо вече дете. 
Най-сериозният ми разговор около кърменето беше със сестра ми, която на новината, че имаме зелена светлина за бебеправене, подскочи, че първо трябва да отбия, защото не може  да кърмя и да бременея. Извода беше, че съм вманиачена на тема кърмене! 
Всъщност мога да кажа, че досега винаги съм срещала подкрепа за кърменето от всичките ми близки, включително и от сестра ми, която още я подиграват колежките й, че била като циганките, щот си е кърмила детето 2години(племенницата ми вече е на 13г.).
За формата на гърдите, де да знам, моите още не са увиснали, но аз съм и много кг отгоре от след раждането, та не знам истинската причина за това. А и малката се кърми като новородена, други течности рядко пие, та вероятно и това има значение.

 oceanid и аз съм си мислила като толкова искат да отбивам,да го оставя на тях да реве(а той хич не е от тихо ревливите),но ми е жал за детенцето.Най-добър урок таткото ни ще получи ако го оставя нощем да го успокоява без цици,че той така и не разбра че има бебе-спи си и дори не усеща дали се е събуждал през ноща.

Един от бонусите на кърменето - хлътнали или плоски зърна остават трайно изскочили дори след по-кратко кърмене.

Също мога да потвърдя, че след дъъълго кърмене и плааавно отбиване гърдите възвръщат почти предишната си форма. Почти - защото бременността си дава отражение, неизбежно, и то като цяло ще се случи почти със 100%-ва сигурност с или без кърмене Има жени, некърмили и ден, с 'развален'* бюст, има жени, кърмили по три деца дълго и със страхотни гърди...
По време на бременност гърдите така драстично променят размера си, че това, плюс егенето, което за никой досега не е тръгнало в обратна посока, си има значение.
Важни са и много други неща - дали кожата е еластична, ген, поддържане на хидратирана кожа (не само с мазане, а и с пиене на адекватно количество течности), поддържане на гръдните мускули с подходящи упражнения, рязко напълняване-отслабване и други такива.

*Какво изобщо значи „развален” бюст? Нима някой тук живее с мисълта, че на 60 ще има секси гърди като 18-годишните изцяло като благоволение на природата? в крайна сметка, важно е изобщо да има гърди, пък за навън – да живеят сутиените. Рекламните модели от последните десетилетия, в които хубави гърди рекламират всичко от препарат за тоалетна до печени бадеми доста е объркал представите за основното им предназначение… И в крайна сметка като резултат от това, както и от масово навлизане на агресивно рекламирани алтернативни варианти за хранене на бебетата се появява и този натиск. Преди 60-70 години примерно натискът се е появявал след 5-тата година

Момичета, аоз мисля, че не сте за подигравка, а за възхищение. На фона на масовото кърмене по 20 дни - 4 месеца, кърмене до 2-3 години си е геройство. Мисля, че трябва да се гордеете със себе си.
При мен пък ситуацията е обратната - искам да отбивам малката още като навърши 7 месеца, но мъжът ми и майка ми не дават, правят фасони, цупят се, намекват, че не съм добра майка И аз продължавам да кърмя. Страхувам се, че малката ще се научи трудно да заспива без "цици". Сега и расте зъбче и вечер се буди поне по 2-3 пъти да суче и по-скоро си чеше зъбите според мен, отколкото да суче, ама... Станала е една капризна, ревлива, своенравна и не знам като почне да се осъзнава как ще я отбивам.
Та, мисълта ми беше, че ако им кажа, че ще кърмя до две години, ще се гордеят с мен.

Ооо, а ма аз нямам нищо против на 60години циците ми да изглеждат като на 18! 

Натиск точно не може да се нарече, но свекърва ми например не е очарована от дългото ми кърмене, въпреки че напоследък изживя революционна промяна и казва, че трябва да се кърми, колкото имам кърма. По-скоро не мога да я убедя, че имам още кърма (тя е кърмила и двете си деца до 1-2 месеца), понякога сяда до нас и с интерес гледа как Анна суче, имам чувството, че се опитва да разбере дали наистина преглъща и дали има мляко . Не я виня, на нея много й се гледа внуче, но май разбра, че и с кърмене, и без, до навършване на една определена възраст няма да й я оставям за гледане.
Та колкото повече кърмя, толкова повече замлъкват противниците на това, вече сигурно ме мислят за тиха луда.

Малко ОФФ, въвъ връзка с идеята който иска да ни убеждава да отбива- да се пробва сам да види за какаво става дума


Мисля че трябва да им ги навираме малко повече в ръцете на татаковците тия бебоци...
Ако в ранна възраст на бебето са осъзнали колко са безпомощни да го утешат и приспят когато то си иска да суче, и само са стигнали до извода че най-добре да ни го донесат да си суче детето, толкова повече ще ни подкрепят и ще разбират че това е важно за и в очите на собствените им деца.
мъжа ми поне ме подкрепя за кърменето, даже на шега казва докато не му поникнат всички зъби да не съм си помисляла- как ще го успокояваме когато му растата иначе А малкия действително докато пробива зъбче, става малко неспокоен, може често да се буди да суче, но не плаче и някои хора си поспиват /е не и аз но нали има мир/
И на мене ми е жал за малкия понякога, да му го оставя да ми реве, но си налагам да го оставям и да не се меся.
Още когато се роди баткото свекърва ми сподели колко съжалява че свекър ми е бил настрани от децата, защото като не са му се вмилили и не са му влезли под кожата като бебета, после като са попорасли /и понеже са момчета/ е бил излишно строг с тях. Много настояваше да не правя същата грешка и аз с нашите синове и смея да твърда че е била права принципно.

моят мъж пък обратното, нали кърменето ни беше виновно за всичко и след като се отбихме, малката три дена се поразболя и плачеше много нощем, а аз няма какво да и дам, за да млъкне. И мъжат ми вместо да каже, че досега не е разбрал какво е болно дете и никнене на зъби, за разлика от много други хора, които ги разнасят по цяла нощ, ми каза, че аз съм била виновна, защото много дълго съм я кърмела и тя само това си търсела, за да се успокои.

При мен също имаше огромен натиск с обратен знак - ДА КЪРМЯ. До такава степен, че изпитвах ужас да не ми спре кърмата. Но тя не спирала толкова лесно Когато минах 6-те месеца, започнаха етърва и приятелки да ми се чудят, след годинката - свекърва и баща ми, след годинка и половина - вече не искаха никога да спирам да кърмя. Сега сме на 1,8м и се отбиваме за нерадост на майка ми и баща ми. Виж, свеки продължава да опява нещо за Крали Марко, но това вече сте го чували.

Не съм усетила натиск, учудени погледи и реплики има, но  натиск не.

Страхотна тема  Даже смятах да пусна нещо подобно.

Да, при мен има огромен натиск, или по-скоро неразбиране. Трябва едва ли не да се оправдавам пред нераждалите приятелки, или некърмилите, за приятелите мъже не коментирам...
Свекърва ми като цяло ме подкрепя, кърмила е и двамата до година и малко, но вече започва да подмята, че като спряла да кърми започнали да спят и да се хранят.

Майка ми ме подкрепя, но и доброжелателно ме съжалява, че не спя, адски много съм отслабнала, боря се със злоядо дете и така...

Мъжът ми е ту така ту иначе, а и проблемът при нас е, че откакто се е родил Марти, таткото спи в другата стая за да се наспива (просто се налага заради болест на очите). Аз си спя с детето и според мен се наспивам и се кърмим в просъница тихичко, но таткото не иска още при нас (а и спалнята ни е много малка ). Това малко или много рефлектира върху семейните ни отношения и ми е мъчно, че един вид съм раздвоена между двамата любими мъже.

Самата аз винаги съм искала да кърмя много, или поне до 2 годинки. Милсех си че всички тези коментари няма да ми повлияят, но някак си, дори приятелките ми които кърмеха, около годинката спряха или са в процес на отбиване.

Явно всичко това подсъзнателно или напълно съзнателно ми действа, защото никога например не съм имала проблеми с кърменето навън, а вече ме е срам  А детето ми е на няма и годинка...

Имам въпросче към мамите на ходещи кърмачета - продължавате ли да кърмите навън?

Ако той поиска (ако се е ударил или нещо се е разстроил) го кърмя и навън, иначе суче само вкъщи за заспиване и през нощта обикновено цоква по 1-2 пъти. Вчера бяхме на РД и му се доспа много, та го накърмих там, изгледаха ме странно, но нищо не посмяха да кажат, дори и да са си помислили. Засега тормоз определено имам от страна на свекърва ми, но се надяваме достатъчно ясни да сме били, та да ни остави намира 

Кърмила съм навън и след годинката, да
Дискретно, но аз по принцип не съм развявала бюст (то не е и нужно, за едно нормално протичащо кърмене), но определено е имало доста ситуации, в които съм кърмила

Кърмих малкия дори на концерт насред тълпата  ! Никой не разбра, защото изглеждаше все едно го приспивам /то аз си го приспивах, де, само че на цица  /. Тогава дребен беше на годинка и половина  ! И аз като Бу не съм развявала цици, а просто си го гушвах детенцето! Друг е въпросът, че таткото се побъркваше от притеснение като ни видеше така гушнати на обществено място, защото му беше прекомерно ясно за какво иде реч  !

 Абе то аз не развявам цици, ама се вижда какво правим, макар че бюстът ми е миниатюрен. Малкият има отвратителния навик да ме пипа по другото зърно докато суче и като ни се случи да се кърмим на обществено място пада голяма борба.

Усещах натиск да , злобни подмятания също , но все пак не са прекалявали с изключение на един два пъти и то сериозно .
Когато отбих малката обаче видях много доволни физиономии и разбрах че истината е че никой не е посмял да ми каже в лицето , но са очаквали този момент .
Тъжно и гадно , но това е ....

Все още кърмя навън и въобще навсякъде, когато си поиска, мисля, че е дискретно, в повечето случаи много хора и не разбират, но и да не е така, аз не се притеснявам особено от това, не намирам нищо странно/лошо/притеснително да дам на детето си да суче, дори и пред много хора.
Но аз нямам проблем и да се съблека гола в сауна в Австрия /където това е нормално и прието, ако си с бански те гледат странно/, докато мои приятели определено се притесняват - разни хора - различен светоглед.
Ако се притесняваш да кърмиш навън, можеш да научиш по-голямо кърмаче, че само вкъщи може да суче, аз лично не го смятам за нужно и затова и продължавам все още кърменето навън.

Аз кърмих първия си син само 3 месеца защото кърмата ми намаля и нямаше кой да ми каже че това се оправя с почесто кърмене и т.н.Сега кърмя малкия вече 9 месеца и ще продължавам докато мога.А намеците си ги получавам на равномерни порции още от 6 месец-"нали кърми 6 месеца стига толкова не ти ли е досадно"и тем подобни глупости.Като видях колко много майки кърмят дълго решението ми се затвърждава още повече!Обаче има едно нещо,което ме притеснява/малко ще изместя темата встрани обаче няма по подходящо място от това тук да си задам въпроса /Бебо има 2 зъбчета и от време на време ме гризка така здраво че свитки ми излизат .А какво ще правя като изникнат и горните 2 зъба и вземат та се пресрещнат !Страхувам се че няма да издържа и ще се наложи да го отбия.Чудя се как сте удържали фронта  толкова време да ви гризкат и не сте се отказали .

Охо.. и още как..
Макар че напоследък се опитвааааам малко поне да го заглавичкам, ама ако е много голям зора нищо не помага.. "Мамо, ей там има една пейка и на нея няма никой. Айде да седнем малко да си цокна." 

Има пълен набор зъби и НИКОГА не ме е гризкал

д.а.н.и.е.л.а , точно с един, два зъба най - много хапят бебетата. Май просто се опитват да си чешат венците. Но това не е причина да търпиш или пък да отбиваш. Можеш да му покажеш, че те боли. Когато те ухапе да спреш кърменето и категорично да обясниш, че хапането няма да го бъде и ти причинява болка. Колкото и да е малък, ще разбере.
А иначе, при самият процес на сучене, езикът отделя зъбките от зърното.

И аз мога да споделя опит по отношение на гризкането на гърдичките и зъбките. Мен Алекс ме хапеше именно с първите зъбки най-много. Сега имаме 14 бр. и не ме хапе изобщо. Аз си го обяснявам с това, че усещането за зъбките в устата им е ново и не знаят как да ги ползват, как да контролират засукването и захапването на гърдичката. С времето се научават и този проблем отпада. Моя съвет е да реагираш така, че детенце да разбере, че те боли, но реакцията трябва да е умерена да не го стреснеш прекалено.

С най-добро чувство към кърменето, искам да попитам дълго кърмилите майки: наистина ли децата им са по-здрави? Към началото четох за постъпване в болница, за болести и т.н. А ако не за здраве, за какво бихме го правили?
Кърмих и двете си деца, колкото можах, не съм спирала изкуствено. Всяка майка има право да кърми или не собственото си дете, колкото желае, това е нейното дете, все пак.
Но - по-здрави ли са дълго кърмените деца - това е въпросът, според мен.

Не мисля, че кърменето е с цел само изграждането на имунитет. Създава се много силна връзка майка/дете, детето расте сигурно и обичано, уверено. Не че ако не се кърми няма да расте обичано и уверено, просто чрез кърменето се създава някакъв много интимент момент/свят, заради който повечето майки, които могат, решават да кърмят дълго. Или поне при мен това е мотивацията и нещото което ме прави силно и много щастлива. А и да, мисълта, че правиш най-доброто за детето си. Предполагам и че психологически не съм готова да приема, че бебето ми вече не е толкова малко бебе и не искам да скъсам окончателно как да се изразя...пъпната връв?!

Конкретно на въпроса - за една година синът ми не се е разболявал, освен 1-2 пъти лека хрема. Не го отдавам само на кърменето, може би късмет или знам ли...

Ох, прочетох повече от половината тема. Изводът, до който стигнах е, че, май, първо свекървите почват с натякването. При мен също е така. Още преди месец ми каза, че тя по едно време оставила само вечерното кърмене... Преди 2 дни ме пита докога ще кърмя и дали не съм го отбила. При все, че в началото ме подкрепяше да кърмя - не че аз не исках, де. Ще се върна на работа след 410-я ден и едва ли ще имам сили за повече кърмене. При мен умората е ключовият фактор, който води до намаляване на кърмата. Ако някой ми каже нещо за кърменето съм готова да му покажа бурканчетата с пюрета, на които пише, че кърменето е най-доброто за бебето.
В началото бе натиск за захранване в края на 4-я месец. Е, захраних на 5 м. и 8 дни със зеленчуково пюре, а не със сокчета. Сега - стога толкова си кърмила.  Приятелят ми и майка ми ме подкрепят, що се отнася до кърменето. Аз съм второ дете в семейството и съм кърмена 16 месеца, а брат ми, който е 1-вото дете - само 7 - 8 месеца. Като разбра това, преди около половин година, се почувства пренебрегнат като кърмаче.  Той просто не е искал повече да суче и е бил адски злояд.

Нямам база за сравнение как би било ако не го кърмех
Но определено не е боледувал досега.. Поне нищо различно от сополи няколко пъти Не е пил АБ, нито Панадол или подобно дори

Чак натиск- не, но около годинката свеки деликатно ми намекна, че трябва да спирам вече да я кърмя през деня, защото затова не искала да яде  . Всъщност знам, че много ни се радва.
Много ми стана чоглаво обаче онази вечер баща ми като ми каза да съм я отбивала вече, че до кога щяла да ми дърпа блузата  . И това при положение, че той самият е кърмен дълго. Какви хубави кисели млека имало...