.::. Участвайте в конкурса на БГ-Мамма и Хотпойнт-Аристон .::.

Поздрав за всички участнички в конкурса! Желая им късмет!

Стихотворението ми е посветено на дъщерите ми близначки - Лили и Стела, които вече са на 16 г. Грижата за тях през годините е радост и болка, кротост и съзерцание\ борба и отхвърляне. Често се връщам назад, липсват ми тези години. Години - миг.
 Изкуство е да съм майка, признавам аз не го владея, но пък съм изтъкана от емоции толкова противоречиви..дано ви харесат.



Прегръщам на Рила високия хребет,
примамливо вика ме - всъщност мълчи.
Ухае на ягоди утрото синьо
езерата отварят сънливи очи.

Нося във себе си два истински свята
скоро ще гукат във мойте ръце
с мене се радва, ликува земята -
"обичай ги с цялото си сърце!"

Прегръщам морето, соления пясък
и стъпки на шарени хора в нощта
любовните трепети, на гларуси крясък,
на кораби скитницата - душа.

Два чифта крачета се гонят безспирно,
вълните ги грабват в зелено хорце
морето се смее - "ах, тези немирници..!
обичай ги с цялото си сърце!"

Прегръщам небето в сияйни обятия.
Избухват във мен милиони слънца!
И Бог се усмихва - "благослявам децата ти"...
Всъщност мойте големи деца.

Вече девойки красиви и дръзки -
най-ароматния пролетен цвят!
Оставам на прага ..с ръце разпръснати.
Но знам. Всъщност имам целия свят.

Изкуството да бъдеш майка!
Изкуство е да създадеш деца,а още по голямо е да ги отгледаш!Първото усещане в корема,парва та среща с желаното с трепет бебе,безсънните нощи,първите зъб ки,първата крачка,първата думичка и още много неща,но толкова важни само една майка знае какво е това изкуство!Аз сам майка на две прекрасни деца § МЕЛИСА и АЛЕНТ §  ето това е моето голямо и щастливо ИЗКУСТВО!!!

Чудото да създадеш живот ...
           

Роди се ти и слънцето изгря
И заблещукаха звездичките в небето
Като капка бистра, утринна роса ...
Живот мой, мое чисто цвете!

С теб по-бодър е денят!
По-силно тупка ми сърцето!
Щом зърна те - откривам твоя свят,
където всичко е по-истинско и светло!

По-хубава е есента
И птиците по-силно пеят!
По-усмихната е и нощта,
По-вкусни са и плодовете!

Растеш пред мен и аз със теб
Света наново изучавам ...
Аз уча теб, а ти - мен
Как всичко малко е и ценно, и голямо!

Как усмивчица, дори и лека
Силно стопля и сплотява
И колко важно за човек е да се смее,
обич да дарява!

И ето пее ни луната
нежна песен, лека, мелодична ...
За да заспиме сладко, сладко
и посрещнем утрешния ден с усмивка!

Чудото да създадеш живот

„Мамо, мамо!” -
Първите думички на моето любимо детенце.
Сутрин събужда ме рано
и се провиква „Ставай да пиеш кафенце!”

Преди 3 години не си и представях
какво е това същество, което ще ме накара
колкото и навреме да си лягах
с усмивка на лице да се събуждам сутринта.

Ето това се нарича чудото на живота
някой да ти промени устрема и мирогледа на деня.
А вечер Дечко с пръстче да ти показва  луната
и да ти напомня за дребните, но така съществени неща в света.

Здравейте!
Ще ви кажа според мен какво е това изкуството да бъдеш майка!
Всяка малка госпожица се ражда с него то се проявява още с първата кукла,грижата и обичта към нея!Всяка госпожица се радва на мъничето в количката дори и тази,която от радост едвам не отскубна бузата на сина ми и тази,която го удари на пътя,за да си отмъсти на по-големите дечица,които са я удряли!Всички те се подготвят за майки,но изкуството започва да се проявява,тогава когато почувстваш бебока за пръв път в корема си и се появява,когато вземеш мъничето в ръцете си!Доскоро си виждал другите деца в друга светлина,но вземеш ли твоето другите някак вече са ти чужди!Както се казва от моето гардже по хубаво няма.
Всяка майка обича детето си и най често въпроса,който задава сама на себе си е "Аз добра майка ли съм?",но не може да си отговори!Отговаря мъника,който се усмихва срещу нея,казва най-сладкото мама,плаче за нея,излезе ли от стаята независимо че е с тати или баба.
Изкуството е и в тревогите когато е болно детето,защото него го боли,но теб те боли поне два пъти повече!Не помня болката от раждането,защото е най сладката болка в живота ми,е засега не искам да се повтаря,но това е друг въпрос,не помня и болката когато татко му ни изостави,тогава Марти беше на 40 дни,въпреки че много боли,но винаги ще помня първия миг в който го видях тогава плачеше и го заплаших,че ще го сменя за по кротко бебе,но сърцето ми бе изпълнено с радост от първата ни среща!
ОБИЧАМ СИ МОЯ БЕБОК!ТОЙ Е НАЙ-КРАСИВОТО И ЖЕЛАНО СЪЩЕСТВО В ЖИВОТА МИ!
Това е изкуството да бъдеш майка-да обичаш безусловно цял живот,въпреки болката,разочарованията и нищетата,защото само една майка знае какво е да дадеш живот,да го направиш човек и да си до детето си в радостните и тъжните моменти!На нея не и трябва нищо друго освен да чуе първото и най-сладко мама и види първата и най-красива усмивка!
Изкуство е,защото една майка рисува чрез детето си човек,черта по черна,цвят по цвят!Няма съвършени хора,но ние майките се стараем да създадем почти съвършени човеци!
Така си представям изкуството да бъдеш майка и се страрая да го практикувам от година и един месец!Надявам се да го владея,но времето ще покаже когато порастне детето и стане надявам се човек с огромно Ч!!!

Днес ходихме до Созопол, разкошно е през пролетта там, когато няма навалица и са цъфнали дръвчетата. Качих се по извитите тесни улички до носа на полуострова. Поех дълбоки глътки солен въздух и душата ми сякаш се разтвори молекула по молекула. Вятърът над вълните я пое и отнесе зад хоризонта. Назъбените скали под сгушените къщички ми припомниха красиви и влюбени звездни нощи, грохот на разбити вълни, тихи стъпки на момичешките ми нозе и силна момчешка прегръдка, впримчила ми раменете. Чух шепот от заклинание във вечна любов, после като на каданс се завъртяха епизодите- белотата на изгубеното щастие, болката, разбитите късове на душата след поредната загуба на нашето дете, годините на усилено търсене и отново губене, губене, губене.. Докато душата ми заприлича на изровена яма, която е трябвало да стане гнездо за основи на жилище.
Вдигнах поглед към хоризонта, над мен изписка гларус  ...Обърнах се и видях спящото бебе в количката зад мен. Усетих някаква навероятна сила, която сякаш ме поде и от очите ми заваля...

Чудото да създадеш живот....

Най - голямата болка

Слънцето изгрява...
Съзерцавам гледката през олющения прозорец на болницата.
Опитвам се да съзерцавам.
Болката ми пречи, пронизва цялото ми тяло, изгаря ме, но аз продължавам да гледам.
Моето слънце изгрява...Както преди броени часове, едно малко слънце изгря в живота ми...
Все още треперя...Боли...Идва ми да изляза от кожата си...
Само преди няколко часа. А все едно целият ми живот се преобърна.
Агонията на раждането, болките, притеснените лекари, внезапната подготовка за операция и категоричната мисъл в главата ми: аз мога да го направя, аз трябва да помогна на моето малко бебе, безсъзнанието, черната пелена, която отнася целият ти свят и отново светлина,...мога да го направя, мога...,отново черна пелена и светлина и...ето го на гърдите ми...нещото, което изведнъж събира целият ти живот в един миг - миналото, настоящето, бъдещето... Всичко е ето тук, в това малко съкровище, което ти вече гушкаш, целуваш, гледаш смешните физиономийки, а сълзите ти си текат просто така, и те изпълва нещо велико, нещо неописуемо, нещо...
Няма думи.
Все още гледам слънцето. Треперя...
Чувствам се, като герой от някоя си война, цялата в кръв и рани...
И мисълта - докъде стигат човешките възможности?
Там в онази зала...моето неподозирано "аз", което проведе най - голямата битка в живота си - да роди детето си, като забрави за себе си.
Сега боли.
Но, ето я в кошчето, мигновена усмивка пробягва по малките устенца, Богородица я докосва казват...
И аз се усмихвам, а сълзите тръгват отново...
Боли.
Боли ме, когато я боцкат с първата ваксина, все едно в мен влиза иглата...
Боли ме, когато си изкълчи ръчичката...да можеше мен да намества този лекар...
Боли ме , когато падана от люлката, и я шиха...а аз я държах,  да можех аз да легна под тази страшна игла...
Боли.
Болката на майката.
Най - голямата болка.
Не бих я сменила за нищо на света.

                                     ЧУДОТО ДА СЪЗДАДЕШ ЖИВОТ.......

  Вярваща християнка съм, но не с онази фанатична вяра, която фиксира човека към даден образ или действие.Просто винаги съм усещала, че съм част от божественото творение и в мигове на молитва, макар и не винаги, сякаш съм се докосвала до нещо наистина висше и неземно....
 А молитвите ми бяха почти неспирни....толкова много се молех за щастието да имам дете. И за да бъда напълно откровена, ще споделя, че сякаш по-близо до сърцето ми винаги съм усещала Св. Богородица, може би защото самата аз съм била бебе, измолено от баща ми от нея и в нощта преди да се родя майка ми именно нея сънувала, че и подава в ръката малко момиченце с дълга руса косичка, с каквато коса бях през цялото си детство, че дори и сега.
 Няколкото безплодни години не погубиха вярата ми, че един ден молитвите ми ще бъдат чути. И въпреки, че започнахме да говорим за осиновяване, аз продължавах да вярвам, сякаш убедена, че след като си вземем детенце, аз ще забременея...а сега се замислям, че и за миг не сме се замисляли за инвитро.
 На пръв поглед шанса да забременея стана още по-малък след като приятелят ми - не мислехме да се женим тогава- отиде да работи в друг град. Виждахме се само събота и неделя...
 Един ден преди Голяма Богородица той дойде през седмицата, за да уважи имения ден на майка му. И тук започва началото на Чудото, защото въпросната нощ преди празника Богородица, след любовното ни единство, аз сънувах сън - бях с много малко коремче, виждайки се в профил. Не виждах друг образ, освен своя, но чух глас - незнайно мъжки или женски, който ми каза думите, които никога няма да забравя: "Сега успя да захванеш".
 Сутринта някаква част от съзнанието ми, сякаш искаше да скрие този сън нейде в мислите ми, за да не се загуби вълшебството... в същото време, друга част от мен искаше да крещи на целия свят: " ИМА НОВ ЖИВОТ В МЕН! Тази същата част нямаше нужда от тестове за бременост, тази същата част, без да беше потвърдено от доктор, започна да черпява с някакви шоколадови бонбони колегите, казвайки "Просто за здраве!"
 Малко по-късно се сетих за Мерил Стрийп, която играеше в някакъв филм ролята на чувствителна жена от Средновековието, която също "усети" момента на зачеването, а всички я мислеха за луда...
 Сигурно аз също съм била луда! Не ме интересуваше суеверието да не се казва за бремеността до третия месец- разгласих го на всички няколко дни след забременяването ми, дори датата на цикъла ми не беше дошла...
 Невероятна, очаквана, жадувана бременост, без усложнения и страхове. Фигурата ми на бивша манекенка почти не се промени, продължавах с високите токчета, стилни панталони и филцови шапки дори. Странна беше и увереността ми, че естественото раждане, което исках ще бъде безболезнено и безпроблемно въпреки моите 30 години, защото всичко е в психическата нагласа, а аз имах невероятната такава...
 Следващият момент на това чудо на зачеването се случи няколко дни преди термина ми, определен за 10 май.....
 Отново сън......Някакво празненство с много маси на открито, аз раздавах храна. В един момент хлябът свърши. Отидох до взема оттам, откъдето се взимаше храната- нещо като дървена къща.... На верандата излезе жена с дълги черни дрехи. Поисках още филийки хляб. И думите и..... Невероятни думи:" Сега филийки хляб няма да ти дам, но след 40 дни ще ти дам цял хляб!"
 Да, съзнавам, че това може би граничи с невероятното, но търсейки символа "хляб" в съновниците, аз вече знаех и кога точно ще родя....
 Интересното е, че според този сън, датата трябваше да бъде не на 10 май, както ми беше термина, а на 17 или 18 май, просто не знаех дали да броя 40-ия или 41-ия ден от съня ми.
 Естествено 10 май отмина и при поредния преглед като на майтап попитах доктора ми дали ще е дежурен на 17 или 18 май, защото "смятам тогава да раждам".
 Работех до последно като луда- шиех сама пердетата  за детската стая, подреждах,  и на притеснението на близките ми, че трябва всеки ден да съм с телефон до мен, отговарях: " Ама, нали ви казах кога ще раждам!"
 Нощта преди 17 май беше също вълшебна; след любовното в случая триединство, започна да вали лек пролетен дъждец. Приятелят ми заспа, всички в къщата спяха.... Усетих леко изтичане на течност от мен. Тогава осъзнах, че явно  детето ще се роди точно на 17 май.
 Във всички книги, които бях чела пишеше, че контракциите трябва да станат през 15-20 минути и тогава да се отправим към родилното....Контракции още нямах. А и защо трябваше да будя спящите хора...времето още не беше дошло...
 Няколко часа по-късно родилната одисея започна. Нямаше как, събудих бъдещия татко... Незнайно защо бях спокойна, исках да изчакам в дома си допоследно.
 На стълбите на родилното ме посрещна като на уговорена среща най-добрият гинеколог в града, с когото до този момент изобщо не бях говорила, нито виждала през бремеността ми....
 Сама в огромната родилна зала.  Заслушана в сърдечните тонове на детето ми, не исках да нарушавам тази чудна мелодия с някакви пъшканици и охканици. Знаех, че ако изместя центъра на болката си с друга такава, ще успея да не наруша тази мелодия... Нокти, забити в кожата на ръцете ми, няколко проскубани косъма от косата ми, какво значение има това, исках в залата да звучат само тоновете на сърцето му... Исках всичко да бъде естествено, без упойки и обезболяващи, исках всичко да усетя докрай...
 Неочаквано за фигурата ми и големината на коремчето, се появи той- Калоян, когото докторът посрещна с думите: "Какво голямо и хубаво бебе!"
 А аз бих казала: "Какво голямо приключение беше цялото това чудо за мен!" ....Как да не вярва човек в чудеса!....
 

                                                                                      Изкуството да бъдеш майка


Да бъдеш майка е все едно да се роди един нов човек - всеотдаен,любящ,борбен,отговорен и най  вече по -щастлив от всякога.
От зачеването до раждането сме минали през какви ли не трудности ,които в един момент  ни превръщат в Майки.
Не вярвах досега,че може една усмивка ,една прегръдка да ме направят толкова щастлива.С появата на малката ми принцеса света и всичко около мен придоби съвсем друго значение.Ако досега се въртеше около мен ,то сега за мен света е едно малко създание,което има невероятната способност да те накара с един поглед,усмивка да сториш и невъзможното.
  Винаги съм се чудела дали е така и с второто ,третото...дете Дали изпитваш същата еуфория от чувства ,трепети,но това надявам се да разбера малко по -нататък.В момента съм  щастлива,че съм майка на прекрасно малко момиченце, и че аз съм единствената за нея.Прекрасно е да знам ,че винаги ще има едно създание ,което ще ме гледа винаги с любящи и търсещи ме очи.
Е това е невероятното чувство за мен да съм майка ,и колкото и голяма да порасне ,аз ще си остана  винаги майка, а тя моето малко момиченце
   

  Изкуството да бъдеш майка                                                                                                                                                Аз съм само на 22 и вече със сбъдната мечта в ръцете. Държа малкото стегнато вързопче и не мога да повярвам,че това се случва на мен. Страхувам се,че може би сънувам и като отворя очи всичко ще си отиде. Но не,аз държа в ръце моя син и всичко това не е мираж. Девет месеца вървях към щастието,молих се за чудото и то се случи. Аз съм майка на най-хубавото бебе на този свят.Никога преди не съм виждала такова прелестно създание. А сега това чудо на природата е в ръцете ми. Благодаря ти господи,че чу молбите ми и ме благослови с това малко ревливче.Вече тридесет минути сме заедно,а аз не мога да се нагледам на прелестното човече. Идва акушерката и ми го взема,поставая го редом с другите бебета на една голяма количка.А аз съм толкова горда,гледам наредените малки човечета и съм убедена,че по-хубаво от моето няма.Искам да искрещя на целия свят какво чудо ми се случи днес. Дните прекарани в болницата са към края си. Трябва да отведа малкото човече в нашия дом. Само двамата сме засега,но татко скоро ще се върне от тежък  гурбет. Поне сега вечерите няма да бъдат толкова самотни. И си обещавам повече да не плача от самота и болка. Кроя смели планове за нашето бъдеще,очакват ни радостни и безгрижни дни. Незнам защо съм си представяла ежедневието като сцена от реклама. Аз хубава,усмихната мама с сияещо,пухкаво,хрисимо бебе в ръце. Действителноста обаче не е такава. Мисля си,че по скоро приличам на дъщерята на баба Яга.  Недоспала,подпухнала,несресана и адски изнервена. А мъника непрекъснато плаче,нищо не му се угажда.Нито спи,нито яде,нито може да ми каже какво го мъчи. Но аз трябва да се науча да го разбирам. Колкото и да е лош,той си има само мен. Аз съм едничката в света,която ще бъде винаги до него. Трябва да премина през това и да продължа напред. А там ни очакат нови предизвикателства. През първия месец от живота си синът ми премина през много препятствия. Обриви,гъбички,колики,тревожни повръщания,загуба на тегло.Толкова проблеми,а той е толкова мъничък и беззащитен. Но именно те ме амбицираха да се боря. През тези трудни дни безгрижното момиче стана майка. Вкопчена в трудностите станах по-силна от всякога. Заради това малко създание бях готова да премина през ада ако се наложи. Но живота си върви,понякога динамичен,друг път по-монотонен.Ден след ден,месец след месец. И така неусетно пред очите ми се изтъркулиха първите две години. През този период почти не сме се разделяли с моя син. Но дойде време да го оставя в детска градина. Никога няма да забравя първия ден. Ръчичката,която все повече се вкопчва в моята,предусещаща раздялата.  Запознанството с госпожата,която пое моето съкровище.Помня я като ангел,в спомените ми тази жена ще си остане с някакъв ореол.Сега в нея бяха всичките ми надежди. И плачът-неговия и моя.Да си призная, май моя беше много повече.Едвам прекрачила прага и вече се чувствах празна. Майка!Сега ми е странно,смешно дори,но тогава...Живота ме научи да бъда майка.Незнам дали е изкуство,но май е страдание.Трябва да го изстрадаш и после да му се радваш. Вече петнадесет години от тогава,аз продължавам да бдя над моето малко-голямо момче. Втория път,въоръжена с житейски опит,уверено поех една малка хубава принцеса.Пак беше като в сън,но аз бях друга.Не казвам,че не беше хубаво,просто вече гледах по-трезво на нещата. И всичко беше по-лесно. И бог реши да ми даде компенсация. Бебе като от рекламата. И аз станах мамата от рекламата. Уверена и спокойна,вдъхваща кураж на малкото човече. Сега са тийнейджъри. Старая се да бъдем приятели. Предразполагам ги често да разговаряме, да споделят с мен трудностите. Радвам се на техните успехи,ходим заедно по стадионите и печелим медали. Плачем и се радваме,радваме се и плачем. Но важното за мен е да бъда до тях и в радостните и в тъжните моменти. Да споделям техните емоций.  Да знаят,че две очи бдят над тях. Едно сърце тупти за тях. Две ръце винаги ще ги прегърнат и утешат.Това е! Обичам живота, защото те са в него.А тях ги обичам,защото те са моя живот!                                                                                                                                                                                             

ИЗКУСТВОТО ДА БЪДЕШ МАЙКА

Нима всяка жена не иска да бъде най – добрата майка на света? Нима има жена, която не иска да даде всичко за своето малко съкровище? Отговорът е ясен и категоричен!
Няма думи, които да опишат изцяло какво е това да си майка,  какво ти дава и какво ти отнема майчинството.  Майчинството осмисля живота, това е светлината, която озарява дните ни,  прави ги много по стойностни и изпълнени със съдържание.
Защото смисълът на живота са именно децата.
В момента, в който видиш толкоз желаните две чертички, в момента, в който узнаеш че ще ставаш майка и че в теб тупти още едно сърце, света ти се преобръща, но едно е ясно, чудото да създадеш живот се случи и на теб.Ти ще можеш да се докоснеш до тайнството на майчинството.Всичко е толкоз различно. Най- прекрасната промяна.Едва ли има друг момент от живота ти, в който да бушуват толкоз различни и силни емоции в теб. Щастие, страх, вълнение, прилив на толкова много любов и всичко това, защото носиш в себе си нов живот.Това върховно чувство те обзема и ти си изпълнена с много очакване и вълнения.
Да си майка е жертвоготовност, да си майка е призвание Чувството да си майка е толкоз необятно. То е най- великото чувство на света и най- голямото богатство.
Майчинството е изпълнено както с най- красивите моменти от твоя живот, така и с най- големите ти страхове и всичко е свързано с твоето малко човече.Да бъдеш майка е най- голямото изпитание за една жена. Изпитание, на което си подложена цял живот, веднъж гушнала телцето на своето малко бебче и поглеждайки в  детските очи знаеш, че ти си всичко за него.
Няма идеална майка, всяка майка се стреми да даде най- доброто на детето си.
Майчинството те учи да обичаш безусловно, учи те да даваш, но без да очакваш да ти се върне. Даряваш искрена любов, а благодарността  я четеш в очите на твоето малко и безценно детенце. Без думи, без всякакви слова, просто тези малки очички казват всичко.
Най – голямата радост и отговорност, която може да съществува това е да си родител.
Изкуство да бъдеш майка е различно от всички останали, поради една единствена причина - влезнеш ли веднъж в тази роля, ти ставаш майка за цял живот.

              Очакване
Години чаках малко сърчице,да тупне в мен ,
сълза от щастие да ме опари
и толкова исках едно малко дете
МАМО да каже........
Години ,болка ,мъка , трепет,
очакване ,безмълвни дни
за кратко щастие ,а после тежест
сърцето ми дълбоко изгори.
След много години едно сърчице затуптяло
и чудото стана - родиха се две-
аз- майка ,тя -дъщеричка прекрасна
слънчице в днешния и във всеки нов ден!
От детския дом си тръгнахме трима
щастие,радост,сълзи и мечти
и днес детенцето м а м а   си има,
а мама забрави тежките дни!

------------------------------------

Посвещавам това стихче на всички жени ,които искат да станат м а й к и!
Мили жени протегнете ръка срещу Вас винаги има едно дете което иска да каже
 "  М А М О "


 

Чудото да създадеш живот

Преди години (17) без много да му мисля, реших да стана майка. Тогава бях студентка. Мислех си "Сега, докато си гледам бебчето, ще си завърша следването..." Не знаех какво точно ме очаква. Не предполагах, че малкото същество до мен ще иска толкова много грижи и внимание.
И така...занизаха се месеците. Аз и съпругът ми бяхме в трепетно очакване. Всеки ден очаквах да се случи чудото, защото освен всичко беше най-горещото лято от 20 години насам (или поне така ми се струваше на мен). Уж знаех какво трябва да усетя, уж бях чела много книги и в момента, когато започнаха болките, аз се притесних.
После отидохме в болницата. Моето така дълго чакано човече, не бързаше да излиза. Цяла нощ се мятах насам-натам, но не! Стои си и даже се заклещи, за да ми покаже, че и то има характер. По обяд на 24 август 1992 г, след 12 часа "кандърми" - се появи най-хубавото, най-бялото и сладко бебе на света. Моето бебе беше неповторимо! Аз не зная какво почувствах! В първия миг се разплаках, после много му се радвах, но от далеко, защото имах разни шевове. На бял свят дойде още едно живо същество - моето бебе! С много вълнение го взех на ръце - не се страхувах да го държа, радвах се на всяко докосване до неговата нежна кожа!
Мили жени, щастлива съм, че изживях това усещане втори път. Преди 12 години родих дъщеря си. Не мисля, че ме е било страх от раждането - страх ме е сега от това дали ще успея да ги възпитам добре и дали ще ги опазя от страхотиите на съвременния живот!
Щастлива съм, че станах майка! Горда съм, че станах майка! Надявам се да имам възможността да изпитам двойно по-голямото щастие един ден да стана баба! (Казват, че това усещане било несравнимо!)

Няколкото истории,които прочетох ме трогнаха до сълзи.
Може би защото освен всички радостни мигове,всяка майка изпитва и терзания,тревоги и много неизвестни въпроси,които я спохождат,докато вижда как мъничкото бебче израства пред очите й и се превръща в малко човече,детенце,човек!
И макар че помня цялата безсънна нощ от вълнение и трепет,която имах след като се роди моята дъщеричка,няма да пиша по темата  ЧУДОТО ДА СЪЗДАДЕШ ЖИВОТ,а ще споделя един стих,който написах много след това,и по-скоро бих определила като
ИЗКУСТВОТО ДА БЪДЕШ МАЙКА!Тъй като само една истинска майка може да пожелае за детето си всичко онова,което би искала за най-ценното,истинско и стойностно нещо в живота на всеки човек - децата!



Имаме си малка дъщеричка,
Елизабет решихме да се казва тя,
малко цветенце красиво,
родило се в началото на пролетта.

Нека бъдеш по-сияйна от звезда,
по-нежна и от капчица роса,
блеснала в зори на стръкче минзухар,
наша тъй прекрасна рожба ти,от Бога дар!

Нека пътя ти от щастие се осветява,
живота много обич да ти подарява,
да откриеш лесно любовта,
и никога да не усетиш грам тъга!

Бъди щастлива,мъничка принцесо,
обичаме те до безкрай!
Нека Господ те благослови,
и сбъдне всички твои искрени мечти!




Успех на всички!И повече щастливи мигове с малките ви и по-големи рожби!