Студентска любов, романтика и мечти за четири деца. И едно ще си вземем, за да дарим с всичката любов на света. Да. Успяхме само с последното. Години наред ходене по мъките: изследвания, лечения-традиционни, не традиционни, шантави, всякакви, санаториуми, билки, баби, църкви, манастири, всичко! Безкрайни опити, неуспешни опити, трудни битки, тежка война! Нечовешка мъка, нереална болка, много тъга...и още надежда..., и ... вяра! Странно нещо е човекът, откъде тази сила в надиграването със съдбата?
Но ето че ми се случи и на мен - да стана майка, /макар и по нетрадиционен начин/ и то точно на Осми март, ирония ли е това? Не ме интересува. Всъщност нищо вече не ме интересува, освен това, че имам най-прекрасното дете на света! Не случайно дойде в дома ни с името БожиДар. Това малко сладко човече, стопи и обезсмисли всичките тежки години преди, то без да знае как и без да подозира дори, ме направи нов човек - силна, уверена, горда, добра! Благодаря ти, Господи, че мe дари да позная щастието! Никога няма да забравя първия път, когато моето дете ме гушна - аз го приспивам, а той стана от кошарката, хвана с две ръце лицето ми и ме целуна...защо плаках?... Първият път, когато ми каза "Мамо"- тези четири звука, за които мечтаех цяла вечност... Това ангелче ми показа романтиката на майчинството, удовлетвореността от грижите и сладката умора вечер. Показа ми, че да си майка е най-хубавото и истинско нещо, което може и ТРЯБВА да се случи на всяка жена! То няма нищо общо с останалите възприятия, усещания и чувства! То изпълва душата до безтегловност от щастие- и в това е смисълът ни - на нас, и на живота ни.. Всъщност майчинството е всичко, то ме прави Жива! И силна-изправям се и почвам отначало - в момента се готвя за нов опит, в който да претворя чудото да създадеш живот! Аз вярвам в чудеса. Толкова го искам, че цялата Вселена ще ми помогне да се случи! СКОРО!