.::. Участвайте в конкурса на БГ-Мамма и Хотпойнт-Аристон .::.

Ква е тая болка, нощ в плътта, кво е тва замиращо сърце 

Анализ ли да правя на стихотворението си?
ОК-описва трепета от предстоящата среща с едно дълго чакано бебче; каква е тая болка ли?-ами болката от раждането, болката като "ноЖ в плътта", която кара сърцето да заглъхне, но която се преодолява и осмисля от идването на новия Живот.
Аз си представям именно така зараждането на живота и своя собствен предстоящ опит, и някак си не разбрах какво намираш смешно?

Пулс....
Мъничък пулс , вече си на четири и половина, изумяваща с искренните си въпроси за живота, които по неведом начин са в малката ти главица...
Нека ти разкажа защо те наричам пулс
Първия ден когато разбрах че си тук, беше рано сутринта отново приготвяйки се за работа.
Усетих те като пулс там в гръбнака, там близо до мястото където щеше да се закрепиш и да растеш в следващите месеци до идването ти в прегръдките ми
Няма по силна увереност в теб , Пулс.
Ти потропваш сякаш чукаш на заключена врата.
Влез , Пулс влез там в твоя дом , в мен, вземи си всичко каквото и колкото ти е нужно за да дойдеш в обятията ми,  за да се смееш с онзи смях с звук на плъзгащ се лък по  струна на цигулка, но струна караща ме да преливам от щастие че аз съм тук за да те обгърна с нежност, за да те закрилям, за да катализирам цялата любов събирана с годините в сърцето ми.
Охооо...
Били сте двама значи...
Ще трябва да си представя как ще ви прегръщам двамата, ще трябва да умножа цалата обич по две.
Дали ще успея да не лиша нито единия от вас от нежност , закрила и внимание за  да ви направя хора умеещи да се борят с действителноста.
Така беше , Пулс, замислях се от началото до сега и продължавам да мисля кой начин е най добрия за теб,  кой начин е най достъпния за теб, за да не ти спестявам възможността да виждаш света в цялата му многоспектърност , с всичките му цветове: с ярките- да дишаш и да се учиш , с тъмните- да страдаш и помъдряваш.
Не...
Нямала съм късмет да сте двама.
Явихте се прегърнах ви за миг, само за миг,  сетне съдбата ми остави само теб, Пулс.Малък сладък къдравичък с дяволити очички пулс.
чудех се как да те кърмя, чудех се как да те къпя, Сами с татко ти и трябваше на собствените си инстинкти да разчитам за това.
Минаха месеци трябва да те захранвам,
как , Боже Господи кой е най правилния начин
кога да започна с яйце с месце, как да разбера със сърцето си без да чакам лекарите и нета да ме учат
Разбрах, Пулс, ти някак, показа ми.
Ти някак бемълвно ме караше да усещам кога си гладна, кога си жадна кога плачеш от болка, кога ти се спи.
Време е Пулс
Време е да идеш при другите като тебе, невинни красиви слънчеви създания умеещи да отваряте сетивата ни и за това което не е видимо около нас.
Умеещи да ни учите на тайната Майчинство.
Време е да идеш при тях в детската градинка.
Нова фаза, нови въпроси в душата ми, но...
Кажи не е ли така?
Не си ли ти най добрия ми справочник бебешори, но само след като си отворил сетивата ми, да те чувствам без да говориш, да те усещам и предугаждам, да се страхувам и да съм смела да виждам как проучваш риска да направиш първата крачка, да искаш, да пипнеш, да  докоснеш котлона да видиш какво е "Уф", да се плаша да не го сториш, да тичаш хем сигурно хем с надежда и вяра че съм до теб и няма да позволя да пострадаш...
Така , Пулс, ти си пулса от първата секунда в която те усетих че идваш в живота ми, ти си първия ден в който си казах вече не съм аз Ани, вече е то, и аз му принадлежа,
Продължаваш да си Пулс и когато си там в градинката при другите такива като теб вълшебства, а аз те чувствам,
Когато чуя гласа ти по телефона от далече, ме топли, когато живота ме отделя от теб за часове, гали душата ми като лък по струни....
Благодаря ти , Пулс,  че те има...
Благодаря ти,  че ме учиш на мъдрост в живота учейки се ти.
Благодаря ти, че ми показваш мен когато аз съм била аз , Пулс за моята майка...
Не аз съм велика че съм ти майка , Пулс
Ти си велика, че си вълшебна, моя малка Кари.
Чувството е сигурност.
Чувството е знание че всичко което правя е в името ти, че няма как да си позволя да ти навредя, дори и през призмата на моите житейски неудачи и празнини човешки....
Обичам те Кари,
нека ти разказвам, ще ти разказвам цял живот...
До сетния си дъх
Това си ти за мен Кари,
Пулс, показващ посоката, водещ път към смисъла наричайки ме МАМО и галейки душата ми като лък по струните... на цигулка......

Ми де да знам, така написано - да създадеш живот изглежда направо мрачно...
Аз никога не съм се сещала за болка да разказвам, когато съм мислела за бременността и раждането и ми е странно как вие помните болката...тя толкова бързо отшумява и остава само прекрасното чувство...Сори за спама - изтриите ме 

Аз нищо не помня! Аз вече обясних, че става дума за ПРЕДСТОЯЩО вълнение, предстояща голяма радост, и да, като всяко нормално човешко същество аз говоря и за болка дори и в най-голямата радост-нищо на този свят не идва даром и ей-така, а най-малкото: един нов живот. Как мрачно! Боже мой! Наистина този наш диалог е в областта на оффтопиците ми и се надявам да бъде изтрит.

МОЯТА МЕЧТА

Мечтала бях да имам две синчета-
усмихнати и умни,
красиви  и със сини очета,
будни и щури диванета.

И двата пъти душата ми бе свита,изпълнена със страх,но и с огромна сила.

Мечтата ми се сбъдна-имам си две момчета.
Сега растът безгрижни и доволни,
радват ме с хитрите си очички,
веселите си детски усмивки,
белите,който правят с палавите си ръчички,
безкрайните въпроси ЗАЩО?
и прекрасния израз- АЗ МОГА САМ!

Няма по-мило на света от това
сутрин като се събудиш - две деца
да те прегръщат и да казват- Обичаме те много Мамо!

Моята мечта се сбъдна-сега живея и дишам само за тях!
Сега животът ми е пълноценен изпълнен е със много детски смях!

абе като е предстоящо - за каква болка говориш тогава 

Чудото да създадеш живот

     Нормален зимен ден. Снежинки, студ, който пронизва кожата ти, заледени улици. Вече закъснявам за работа, а въздуха в мен не достига. Сядам и си почивам преди да вляза в час /учителка съм/, а директорката ме пита какво има. Сигурно съм настинала. Вече се уморявам, а все още не предполагам, че в мен расте едно малко човече. Чудо на природата, което чакахме толкова години. Въпреки умората, която чувствах напоследък не си представях, че Бог вече ме е благословил да стана майка. Че как, като толкова други неща ми се въртяха в главата. Предстоеше операция на мъжа ми. Не чак толкова сложна /рутинна казват докторите/, но за мен си беше операция. Тъкмо ми бяха казали, че трябва да стана класен ръководител, защото предстоят структурни промени. Нов предмет трябваше да водя и куп уж несъществени неща, които ме напрягаха. Отмина и това напрежение. Закъснява ми няколко дена. Малко обезкуражена от предишните месеци, когато с нетърпение си купувах тест за бременност. Този месец изчаках. Бях уморена от негативни емоции. Съпругът ми беше в болнични. Реших да пробвам. Нямах смелостта да го направя сама. Пак страдание. Нека да има поне кой да ме прегърне като се покаже само една чертичка. Не смея да погледна теста. Съпругът ми остана без думи, а аз не знаех къде се намирам......... да Ще ставам майка. Ами сега. Знам, че трябва да си почивам, да не се притеснявам и какво ли още не. Но как ще се изпълни всичко това.
     Началото на 4-я месец и аз съм в болница. Неуютна обстановка, която се преглъща като знаеш, че само това е начина. Вече съм в болнични. Лежане по цял ден. Дори една супа не ми дават да направя. Стискам зъби. Кръста боли от лежане, всичко ми е като натъртено.
      Изминаха няколко месеца. Остава една седмица до термин. От мен изтича количество течност, която ме кара да тръгна за болницата. И нищо. Няма ни най-малък признак за родова дейност. Видеозон, измерване тоновете на бебето. И пак няколко дена в болница, а след това вкъщи. Чакане......... Вече обстановката се нажежава. Притесненията се засилват. Толкова много месеци притеснения, защо сега не стане по лесния начин. Ден, два, три..... Посещение на болницата през ден. Мерене на тоновете на бебчо. А той започва все по малко и по малко да рита. Не знам къде се намирам от тревога. Дали е добре. Толкова беше активен, а сега ......... Термина мина. Докторите трябва да решат какво да ме правят. Системи ........ Нищо. Бебчо е високо и не се наглася да излиза.
      Решение за операция. Само съпругат ми и сестра ми знаят деня и часа. Контракции преди операцията, болки от грешно сложен катетар преди нея, повторно слагане, ...... Студено е. Вече съм на операционната маса. Анестезиолога ми обяснява, че 3 часа след упойката няма да чувстваш  краката си. След като видиш детето, ако искаш ще ти бия инжекция и ще заспиш. Но не. Как мога да изпусна нещо.....
     Бебчо прорева. Очите ми се напълниха със сълзи. Само чаках да кажат, че всичко е наред. Голямо здраво момче. 4,300кг, 52 см. Отгледано дете – пошегуваха се докторите. На косъм ........ всичко да се обърка. 3 пъти увъртяна пъпна връв около шийката на детето, нагълтване на околоплодна течност, но всичко вече е наред. Или поне така си мисля... Защо не поисках инжекция? Тези 3 часа ми се сториха цяла вечност. Не усещам нищо. Ще почувствам ли пак краката си?
      В реанимация съм. Постепено започвам да чувствам пръстите на краката си. Натискам ги към таблата на леглото. С ръце масажирам бедрата си. Леко успокоение. Деня минава, а аз не мога да затворя очи. Има и други пациенти. Пристигат още. Пищят машини .................. Няма почивка. Бебчо не е при мен и само питам как е. С нетърпение чакам да го гушна. Да го погледна и да му кажа колко много го обичам. Моето слънчице. 
     Дойде момента. Вече го държа. И не мога да спра сълзите си. Вече нищо няма да ни раздели. Мама е тук...... След няколко дни престой в неоуютна обстановка, акушерка, която не си е на място и ти създава допълнително напрежение и други, които те окуражават, че всичко е наред, дойде момента да ни изпишат. Вече съм си вкъщи. Всичко е зад гърба ми. Усмивката на слънчицето ми заличи всички неволи, тревоги и напрежение само за миг. Вече съм майка. Благословена съм!

На мен много ми хареса. Поздравления!
Началото на живота е придружено с болка, да...и за майката, и за детето, особено. Тя е придружаваща през целия живот.....бягството от нея е в някаква степен бягство от реалността.

Благодаря.
"Болката ме кара да се чувствам жива" - няма по-вярна и по-подходяща илюстрация за тези думи именно от родилната болка. Именно това е Болката, която означава Живот.

Радвам се, че някой ме е разбрал .

На моя син

Мъничък мой,
аз виждам твойта свобода в очите ти,
и твоя неизминат път и твоята съдба,
разстелени пред теб.
И ти си толкова различен и голям,
там някъде напред във времето,
а твойте първи стъпки, бяха в моето сърце,
и твоя дълъг път започна в мен.
Сега върви, бъди свободен, силен и добър
Мъничък мой, мое обичано дете.

Изкуство,какво ли е това...В дебелите книги в превод е Изкуството в най-общ смисъл е претворяване на действителността в художествени образи.Изкуството е за онези,които са творци,а дали всеки мъж и жена са такива,спрямо създаването на един човешки живот?Мисля,че да...Изкуство е да умееш да сътворяваш,да създаваш творби,в който влагаш част от себе си,а именно едно дете е точно такова вид изкуство.
Изкуството да бъдеш майка?Не изкуство,цяла философия е.Появява се на бял свят едно творение на природата,което е твоята кръв и плът,но едва ли съм осъзнавала до тогава какво означава това,как това безценно създание е всъщност един бял лист хартия,в/у който трябва да творя,но и трябва да внимавам,защото каквото нарисувам,напиша,с който цвят оцветя живота му,то ще бъде такова.Не мога с лека ръка да хвана гумичката и да изтрия това,което не ми харесва.В началото бялото листче попива,а в последствие трябва и да се моделира,ето затова наистина си е изкуство едно отглеждане на най невинното,мило и беззащитно създание,а именно детето.
Изкуство е да поднесеш живота разбираемо,да предпазиш от лошо влияние и в същото време да моделираш малкото съвършенство към несъвършеният свят.Изкуство е за мен да си майка,едни го могат,други не,трети се опитват,а четвърти въобще.Не сме родени със знанието за създаване на такава важна творба,но само старанието ни,желанието да допринесем за един качествен човек ,биха могли да ни напътстват.
Аз умея да рисувам,е не всичко,но най вече детски картинки,дали съм художник,о не .Не и в двете посоки и за дъщеря си и за творбите си.Дъщеря ми е онези цветчета в моите детски рисунки,със постоянните усмивки ,лъхащи ведрина и много топлина.Но не съм аз тази,която е допринесла за това.Една творба или с раждането си е шедьовър или не.
Изкуство е да представиш на едно дете живота,да го научиш да общува,да бъде добро,да споделя,изкуство е защото не всички творци искат да виждат точно тези качества в детето си,те не виждат ,че тяхната творба се превръща в тъмна тяхна сянка ,готова да смрази всяко настроение,защото именно липсва погалването на четката от нежната ръка на творителя или на майката спрямо детето си.
Искам винаги да съм част от изкуството да бъдеш майка,искам но не винаги умея да го правя,не винаги съм го това,не винаги мога.Благородно завиждам на тези,които умеят,тези на които им се отдава,на тези които като мен искат да се научат.
Грешна съм пред моето създание,не винаги съм рисувала с усмивка,с разбиране,не винаги съм била когато и където трябва,но винаги сърцето ми ще остане извън мен,мислите ми ще са винаги там ,където е и моето творение,идеално или не за света,за мен тя винаги ще е съвършена,с онази дяволита усмивка,с неизчерпаемата доброта,с невинните очи,с опитите си да покаже колко самостоятелна може да бъде.
Изкуство или не,но със сигурност майка!

ЧУДОТО ДА СЪЗДАДЕШ ЖИВОТ

Девет години молитви и сълзи... Девет години напразни надежди...
Опитите за бебче започнахме в далечната 1999 година, но уви не се получаваше. Лекарите казваха, че всичко е наред при нас, т.е. здрави сме и бебето ще стане. Да, ама не.
Започнахме изследвания и направихме 3 неуспешни инсеминации. През това време спермограмата на съпруга ми се влоши и решихме да преминем към тежката артилерия – ИКСИ. Направихме две неуспешни процедури и решихме, че ще пробваме още веднъж и ще подготвим документи  за осиновяване.
Точно преди да започнем процедурата ходихме на манастира “Свети Мина”. Има поверие, че ако се помолиш за нещо на иконата на Св. Мина,  то ще се сбъдне. Бездетните двойки трябва да оставят нещо детско на иконата – дрешка, играчка. Като се молих за бебче пред иконата на Св. Мина получих силно сърцебиене, сякаш това беше някакъв знак.
И така започна отново дългото чакане. Направих още на 13-тия ден уринен тест и изведнъж се появиха две чертички. Не можех да повярвам, никога не съм виждала тест с 2 чертички!
В този момент живота ми се преобърна. Толкова много съм чакала този миг и съм си представяла, че някой ден ще съм бременна. И ето, че чудото стана!!!
Страхотно чувство е да чуеш сърчицето на бебчето, което си чакал толкова дълго време.
Бременността ми мина безпроблемно и на 4-ти февруари 2009 година, след девет годишен стерилитет се роди нашето най-чакано и красиво момченце ХРИСТИЯН. Толкова е мъничък и съвършен...
Искам да благодаря от цялото си сърце на Бог и на лекарите, които допринесоха за сбъдването на нашите мечти!!!
Благодаря и на моята половинка, за подкрепата и любовта, която ми дава!!! Ти си най-любящият баща!!!

Изкуството да бъдеш майка

На тебе майчице  любима ,с обич  пиша тези редове
На тебе ,…в косата на която…..децата ти посяхме снегове …

Сега, когато съм вече голяма , по твоите стъпки вървя .
И искам като тебе мамо да постъпвам със моите деца                                             

Като теб ………………………
…………Ръката ми да гали нежно,
без грешките наивни   да осъждам.

……… Погледа ми е да е мил и кротък ,
когато раните житейски им превързвам.

………Сърцето ми да не боли жестоко,
от чуствата им в любовта несподелени .     

………Съдбата  зла да не осъждам ,
 когато са от чужди думи наранени .

………….
Ако успея като тебе мамо …..
………да ги  вдигам  със сълзи в очите спотаени ,
Когато паднали са, обидени и уморени ..

…………Ако  им дам и свободата   и крилата
Знаейки , че за това ще си платят цената …


Тогава...
........... като се  обърна след години, и видя пътят извървян,
В сърцето си ще зная, майко мила , живота не напразно е живян

И оглеждайки се в погледа доволен на моя син и  дъщеря
Сигурна съм, че и за таз  награда на тебе трябва да БЛАГОДАРЯ.

А, какво е това неадекватно включване? Поне не се излагай...