Здравейте всички,
Едни приятели семейство ме зарибяват в този форум и чета от около две три седмици. Темата за забравените жестове е култова някъде на към 40-та страница съм. После минах първо на номинациите за муня (смях се много) и муньо (тук незнам дали е за за смях - да ходиш при гаджето с насрани гащи и да я караш да ги пере ...). Май много работно време ще пропилея в тук
)). Както и да е, преди малко ме осени идеята да споделя проблема, който ме мори от известно време. Ето и историята - дълго се получи, но който го мързи да не чете:
1998 година - моя милост е студент първи курс. Ходи на лекции и упражнения, яки купони още от началото - случих на съквартиранти и компания. На лекции забелязвам чудно хубаво момиче. Много я харесах и се запознах с нея. Скромна и малко притеснителна. Oказва се, че сме от един град. Не си спомням как точно беше, но сме се прибрали и двамата, аз звъня по телефона и я каня на среща - тя се съгласи. Излизаме на кафе лафим смеем се абе супер. Към края на срещата аз искам пак да се видим, да отидем на кино или някъде другаде няма значение къде важното е да си прекараме добре. Тя обаче ми изтърси, че е малко трудно щото ще трябва да вземем и приятеля и. Аз се стъписах малко щото не беше ми казала нищо за приятел. Малко по късно разбрах, че е с него от около две години. Както и да е, изпратих я и по живо по здраво. Хубаво момиче не бива да стои без гадже - няма нищо лошо. Решвам да я забравя. Виждахме се от време на време по лекции, после тя се прехвърли задочно, а аз започнах да работя, прекъснах за една година, после записах задочно и наистина я забравих.
След около две или три години близо до ректората я виждам тича по една стръмна павирана уличка маха и май ме вика. Спирам се аз пристига тя запъхтяна и ухилена до ушите и ме пита как съм какво правя и т.н. стандартните глупости. Оказва се, че и двамата ще се прибираме и то с един влак. Викам аз - хайде първо до моята квартира щото е на 2 минути, после през найната да си вземем багажите щото е на път за гарата и на влака. Пътя е към 6 часа без закъсненията сменят се три влака. Лафим смеем се ядем солети или нещо такова беше и се прибираме. После пак малко ми се губят спомени, но след това се виждахме 2-3 пъти из университета. Аз подпитвам деликатно и разбирам, че прятеля и е заминал в историята. И започнахме да се виждаме, ходих до квартирата и да ремонтирам печка или бойлер или телевизор няма значение, пък тя наготвила и ме гощава с вечеря. Минава още малко време и в един чуден момент една вечер сме в моята квартира да гледаме филм на компютъра ми уж. Единия ми съквартирант бързо бързо се изниза, ама другия упорства. Унтересен му бил филма, а той към 2 часа. Ние си седим на леглото един до друг, хващам я аз за ръката "без да искам" после я прегръщам и след още малко тя сгушена в мен. Най-на края на съквартиранта ми му омръзва филма и се изнизва и той. В слдващата секунда аз щраквам райбера и се нахвърляме един на друг. Тя уж скромна и притеснителна ама бързо разхвъряхме дрехите. Аз внимавам да не я ударя някъде щото леглото малко единично, и да не направя нещо, което няма да и хареса. Пък и като за първи път бяхме малко притеснени и двамата. Тя в един момент се спира избутва ме, и с лека въздишка казва "Добре, сваляй слиповете" аз шашнат изтръсвам "Наистина ли ...." тя "Да". И докато аз свалям слиповете тя бързо сваля бикинажа (то друго не беше останало по нас) мята се върху мен и така се почна. След около месец два вече живеехме заедно и сами. Работихме и учехме, аз на хубава и сравнително добре платена работа, работех като инженер конструктор още преди да се дипломирам. На нея не и вървеше с работата, не можеше да случи я на шеф я на колеги. Прибира се и реве 2-3 пъти ама реве не мога да я успокоя. Шефката и пълна пухла държи се отвратително с нея. Ядосах се и и се скарах - да напуска. Щях да ходя да се карам на тая пръдла ама ми удари спирачките. И без друго трябваше да прави дипломна работа. Послуша ме, напусна и започна да се готви за дипломирането - всичко сама си направи. Аз много малко и помогнах. Парите ни намаляха и не стигаха, но се справяхме не беше проблем. Дипломира се успешно с високи оценки - аз по-щаслив от нея, щото бях изостанал и имах сума ти изпити и проекти. Скоро след това успя да си намери и не лоша работа, а приятелите ни мислеха, че ще се оженим. Някъде по онова време и цигарите отказа - аз и бях за пример - спрял пушенето преди 5-6 години. Но нещата в един момент започнаха да се скапват и се разделихме след около година и половина две връзка. Знаете, че това са кофти работи, но кофти не кофти живота продължава. Тя се хвана с некъв герой от същия град където учехме и отиде да живее при него. Аз пък я забравих за втори път и тръгнах по гаджета по старо му, 2-3 къси връзки от по 2-3 месеца само за спорта - секса. Нищо съществено, в един момент нямах вече желание за такива и ги зарязах. Бях посъбрал парици, купих си кола и започнах да хайманосвам из България през почивните дни - супер яко свобода, самостоятелна квартира, парички в нормални количества абе няма ядове.
И това продължи около две години до един първи март. Пращам аз смс-и на приятелите ми на поразия и незнам защо и как съм и запазил номера. Ама дали не го е сменила, не съм я виждал и чувал от 100 години. Пуснах и едно "Честита баба марта" незнам защо, и продължих по списъка. След 4-5 минути долита смс "Честита баба Марта и на теб". Аз малко се изнендах но нищо. После ми звъня 2-3 пъти видяхме се - първия път конфузна работа няма какво да си кажем, но продължихме да се виждаме и да си говорим. и постепенно тя започва да споделя, че не е много добре с приятеля си, аз поразпитвам внимателно и започвам да си изяснявам картинката. Той горкичкия мамин сладък - не може да пръцне без мама. Живеят у тях натъпкани натясно, сестра му с мъжа си и с малко бебе - трагедия. Тя се опитвала да го убеди да излязат на квартира но без успех. И най-лошото беше, че постоянно я преследва - минава тя през центъра след работа по магазини (града не е от големите) и като се прибере тоз герой вече знае къде и в колко часа е ходила и и докладва че всичко знае - разказваше през сълзи. Имам съмнения, и че я е удрял, беше започнала пак да пуши. Бях потресен, и с това стана ясно защо не искаше да излезем на кафе и всеки път се криеше като диверсант за да дойде до квартирата ми. Казваше че съжалява дето сме се разделили, мен нещо ме сви oтвътре - и аз май съжалявах и и го казах. Вече бях категоричен - трябва да се махне от там, може и да не се съберем пак, но тя трябваше да се махне. Родителите и те бяха на същото мнение, но на нея и липсваше кураж. Решението беше да отиде да поработи в чужбина, и да се отърве от тоз юнак, за да не я преследва дори и вкъщи - тя и преди искаше да замине на гурбет за малко и да спечели парички.
За 2-3 месеца си уреди документите и замина за 6 месеца. Искаше след това да се върне в родния ни град, за да е по-близо до родителите си - те пенсионери, баща и с доста болести, но държи фронта. А аз така или иначе щях да напусна защото фирмата беше почнала да върви на зле. И речено сторено. Тя в чужбина аз вкъщи - чакам я да се върне. намерих там някаква работа. Минаха 7-8 мосеца, но не се връща. Караме на смс-и и телефонни разговори. Веднъж се изтърва и разбрах, че още подържа връзка с уж бившия - и се разсърдих. След време успя да ме баламоса, че вече не се чува с него. Ок.В един момент аз започвам да напирам - какво става ще се връща ли. тя ми каза, че решила да остане за 9 месеца. Ок. После стана година. Пак се разсърдих и викам край аз тука седя и чакам а тя ме прави на маймуна. И решавам да я забравя за трети път. Но след време почва тя да звъни и да лафим по 20-30 мин международно. Прибра се за малко - видяхме се два пъти за общо към 3 часа и това беше. Разправяше ми че иска да си купи кола и лаптоп. Аз казвах - върни се и ще купим. От компютри разбирам и кола ще намерим. Тя не та не, там да си вземела кола да са научи да кара, и щото били
евтини евентуално да докара нещо в Бг. Но аз съм заклет противник на коли с десен волан и казвам, че не е доба идея. Един ден ми тръсва, че нейна приятелка българка си била купила кола ама нямала книжка и за това тя карала. Малко странно, но ок. После започнах да я засичам за разни дребни работи да ме послъгва. Майка и пък ме намери по скайпа. Как е успяла незнам. Ще я питам някой ден, (аз работя с компютри и почти постоянно съм онлайн) и ми вика "Ние с татко и те харесваме, знаеме, че се обичате и искаме да се съберете пак и да създадете семейство" - Тука паднАх от коня. Добре, че беше по скайп и не се налагаше да се гледаме в очите - щях да умра от срам. Аз с мама малко трудно комуникирам, не че е лоша, но все за нещо ще ме скастри, докато татко и е мъж на място. Смотолевих там нещо от сорта за подкрепата им и т.н. Мама каза още, че щерката била обещала тази есен да се прибере. Ще видим - помислих си. Аз вече не питам защото на сила хубуст не става, пък и да не ме излъже пак нещо. Прибра се още веднъж преди около месец за зъболекар. Но не ми каза, бях във Виена по работа. Обади ми се и вика аз съм си вкъщи ти какво правиш. На другия ден щяхме да се връщаме в България - газирах аз колегите да се прибираме максимално бързо и да не спираме да спим по магистралите. Цяла нощ карахме, когато дойдеше моя ред карах като луд 150-170 и на места нагоре. Като се видяхме в България гледам аз червен конец на ръката и и питам за какво е. Tя - Ляха ми куршум. Защо питам аз. Защото съборих една ограда с колата. катасртофа демек. И взе да ми ги разправя едни, че не бил голям удара била изпуснала завоя и колата се спряла в оградата и тя паднала и само бронята била счупена. Хубаво ама аз карам от близо 15 години и съм виждал много по-страшни ситуации, но пък жените са малко по чувствителни и реших, че наистина може да се е уплашила. После по време на разговора взе да ми разпрвя, че имала да връща някакви пари, ама бързо щяла да ги върне. Питам аз защо взе пари назаем нали имаш спестени. За колата вика тя, пък и спестените пари били на сметка на майка и. Значи все пак е твоя казвам аз. Тя - ми да. Аз вече почнах да се дразня дето ме лъже. Не съм за една тъпа кола - купчина желязо и пластмаса ебахти защо лъже. Бяхме на една пейка в парка. Аз я прегръщам и целувам без особена реакция от нея и естествено се спрях. На другия ден като се видяхме вместо здравей ми вика - не ме закачай днес никакви прегръдки целувки - нервна съм идвам от зъболекар. Аз шашнат и се подразних - никога не е била такава. Седнахме на заведение някакво, там опит за разговор някакъв ама си беше чисто дразнене. За първи път от толкова години видях злоба в нея. Стана ясно и че майка и и прехвърлила парите на нейна сметка - което ме накара да си помисля кой знае какви ги е надорбила дано само да си мисля така. Бързичко приключихме с кафетата и соковете закарах я до тях и чао, на другия ден на самолета. Аз се зачудих какво става и какво да правя и реших пак да я забравям - за четвърти път. Изтрих и тел. номер за да не мога да и изпратя смс или да се обадя, ако нещо го избия на чувства. И така около месец - нали я забравям. До онзи ден - получавам мейл. Как съм, какво правя. Бил и скапан телефона докато го оправят докато го сменят с нов алабала, била без телефон и си загубила номерата да и дам моя щото не го помни. Правила ремонти на колата и още не била върнала парите. Драснах няколко реда, дадох и номера ми, разказах накратко, че проучвам възможностите за емигриране в Канада и толкова.
Общо взето това е историята. Чудя се аз ако има гадже там, защо подържа връзка с мен през цялото това време? Не печели много т.е. не си заслужава да стои - вече втора година. Не я разбирам. исках да ходя при нея да работя - тя рече не! тука е гадно. До преди последната ни среща имах идея да и отида на гости за рожденния и ден (той е скоро) да я изненадам за 2-3 дена. Но най-много да стане някоя муньовска история, така че отпада. най-ми е криво за дето ме лъже. Аз може и да не съм супер безгрешен и перфектен и съм правил грешки с нея, но никога не съм я лъгал, и не съм и изневерявал докато бяхме заедно (а са ми бъркали в гащите - буквално, два пъти), не съм я удрял, за цялото това време да сме се карали 4-5 пъти и докато бяхме заедно след скарване сме правили много хубав секс. Лесно се помни. Може би на фона на живота ми и връзките преди нея - нищо сериозно, не съм осъзнавал и разбирал какво се случва.
Винаги съм казвал, че съм наясно със себе си, знам какво искам, имам ясно определени цели и си сбъдвам мечите сам, защото те сами не се сбъдват. Тези силни мъжки приказки обаче в този случай не важат. Въпроса е съвсем простичък: Какво да я правя? Дали четвъртото забравяне трябва да е последно и завинаги - май на там ги виждам нещата.Не ме разбирайте погрешно - не съм седнал тука да хленча - само искам да разбера какво мислят другите - широка аудитория предимно дами. Аз ще си реша какво ще се случи накрая. На малко над 30 съм и въпреки, че съм плешив все още успявам да се класирам тук там с готини дами стига да поискам.
Дано не съм ви отегчил с моята заплетена история))
Едни приятели семейство ме зарибяват в този форум и чета от около две три седмици. Темата за забравените жестове е култова някъде на към 40-та страница съм. После минах първо на номинациите за муня (смях се много) и муньо (тук незнам дали е за за смях - да ходиш при гаджето с насрани гащи и да я караш да ги пере ...). Май много работно време ще пропилея в тук
)). Както и да е, преди малко ме осени идеята да споделя проблема, който ме мори от известно време. Ето и историята - дълго се получи, но който го мързи да не чете:1998 година - моя милост е студент първи курс. Ходи на лекции и упражнения, яки купони още от началото - случих на съквартиранти и компания. На лекции забелязвам чудно хубаво момиче. Много я харесах и се запознах с нея. Скромна и малко притеснителна. Oказва се, че сме от един град. Не си спомням как точно беше, но сме се прибрали и двамата, аз звъня по телефона и я каня на среща - тя се съгласи. Излизаме на кафе лафим смеем се абе супер. Към края на срещата аз искам пак да се видим, да отидем на кино или някъде другаде няма значение къде важното е да си прекараме добре. Тя обаче ми изтърси, че е малко трудно щото ще трябва да вземем и приятеля и. Аз се стъписах малко щото не беше ми казала нищо за приятел. Малко по късно разбрах, че е с него от около две години. Както и да е, изпратих я и по живо по здраво. Хубаво момиче не бива да стои без гадже - няма нищо лошо. Решвам да я забравя. Виждахме се от време на време по лекции, после тя се прехвърли задочно, а аз започнах да работя, прекъснах за една година, после записах задочно и наистина я забравих.
След около две или три години близо до ректората я виждам тича по една стръмна павирана уличка маха и май ме вика. Спирам се аз пристига тя запъхтяна и ухилена до ушите и ме пита как съм какво правя и т.н. стандартните глупости. Оказва се, че и двамата ще се прибираме и то с един влак. Викам аз - хайде първо до моята квартира щото е на 2 минути, после през найната да си вземем багажите щото е на път за гарата и на влака. Пътя е към 6 часа без закъсненията сменят се три влака. Лафим смеем се ядем солети или нещо такова беше и се прибираме. После пак малко ми се губят спомени, но след това се виждахме 2-3 пъти из университета. Аз подпитвам деликатно и разбирам, че прятеля и е заминал в историята. И започнахме да се виждаме, ходих до квартирата и да ремонтирам печка или бойлер или телевизор няма значение, пък тя наготвила и ме гощава с вечеря. Минава още малко време и в един чуден момент една вечер сме в моята квартира да гледаме филм на компютъра ми уж. Единия ми съквартирант бързо бързо се изниза, ама другия упорства. Унтересен му бил филма, а той към 2 часа. Ние си седим на леглото един до друг, хващам я аз за ръката "без да искам" после я прегръщам и след още малко тя сгушена в мен. Най-на края на съквартиранта ми му омръзва филма и се изнизва и той. В слдващата секунда аз щраквам райбера и се нахвърляме един на друг. Тя уж скромна и притеснителна ама бързо разхвъряхме дрехите. Аз внимавам да не я ударя някъде щото леглото малко единично, и да не направя нещо, което няма да и хареса. Пък и като за първи път бяхме малко притеснени и двамата. Тя в един момент се спира избутва ме, и с лека въздишка казва "Добре, сваляй слиповете" аз шашнат изтръсвам "Наистина ли ...." тя "Да". И докато аз свалям слиповете тя бързо сваля бикинажа (то друго не беше останало по нас) мята се върху мен и така се почна
. След около месец два вече живеехме заедно и сами. Работихме и учехме, аз на хубава и сравнително добре платена работа, работех като инженер конструктор още преди да се дипломирам. На нея не и вървеше с работата, не можеше да случи я на шеф я на колеги. Прибира се и реве 2-3 пъти ама реве не мога да я успокоя. Шефката и пълна пухла държи се отвратително с нея. Ядосах се и и се скарах - да напуска. Щях да ходя да се карам на тая пръдла ама ми удари спирачките. И без друго трябваше да прави дипломна работа. Послуша ме, напусна и започна да се готви за дипломирането - всичко сама си направи. Аз много малко и помогнах. Парите ни намаляха и не стигаха, но се справяхме не беше проблем. Дипломира се успешно с високи оценки - аз по-щаслив от нея, щото бях изостанал и имах сума ти изпити и проекти. Скоро след това успя да си намери и не лоша работа, а приятелите ни мислеха, че ще се оженим. Някъде по онова време и цигарите отказа - аз и бях за пример - спрял пушенето преди 5-6 години. Но нещата в един момент започнаха да се скапват и се разделихме след около година и половина две връзка. Знаете, че това са кофти работи, но кофти не кофти живота продължава. Тя се хвана с некъв герой от същия град където учехме и отиде да живее при него. Аз пък я забравих за втори път и тръгнах по гаджета по старо му, 2-3 къси връзки от по 2-3 месеца само за спорта - секса. Нищо съществено, в един момент нямах вече желание за такива и ги зарязах. Бях посъбрал парици, купих си кола и започнах да хайманосвам из България през почивните дни - супер яко свобода, самостоятелна квартира, парички в нормални количества абе няма ядове.И това продължи около две години до един първи март. Пращам аз смс-и на приятелите ми на поразия и незнам защо и как съм и запазил номера. Ама дали не го е сменила, не съм я виждал и чувал от 100 години. Пуснах и едно "Честита баба марта" незнам защо, и продължих по списъка. След 4-5 минути долита смс "Честита баба Марта и на теб". Аз малко се изнендах но нищо. После ми звъня 2-3 пъти видяхме се - първия път конфузна работа няма какво да си кажем, но продължихме да се виждаме и да си говорим. и постепенно тя започва да споделя, че не е много добре с приятеля си, аз поразпитвам внимателно и започвам да си изяснявам картинката. Той горкичкия мамин сладък - не може да пръцне без мама. Живеят у тях натъпкани натясно, сестра му с мъжа си и с малко бебе - трагедия. Тя се опитвала да го убеди да излязат на квартира но без успех. И най-лошото беше, че постоянно я преследва - минава тя през центъра след работа по магазини (града не е от големите) и като се прибере тоз герой вече знае къде и в колко часа е ходила и и докладва че всичко знае - разказваше през сълзи. Имам съмнения, и че я е удрял, беше започнала пак да пуши. Бях потресен, и с това стана ясно защо не искаше да излезем на кафе и всеки път се криеше като диверсант за да дойде до квартирата ми. Казваше че съжалява дето сме се разделили, мен нещо ме сви oтвътре - и аз май съжалявах и и го казах. Вече бях категоричен - трябва да се махне от там, може и да не се съберем пак, но тя трябваше да се махне. Родителите и те бяха на същото мнение, но на нея и липсваше кураж. Решението беше да отиде да поработи в чужбина, и да се отърве от тоз юнак, за да не я преследва дори и вкъщи - тя и преди искаше да замине на гурбет за малко и да спечели парички.
За 2-3 месеца си уреди документите и замина за 6 месеца. Искаше след това да се върне в родния ни град, за да е по-близо до родителите си - те пенсионери, баща и с доста болести, но държи фронта. А аз така или иначе щях да напусна защото фирмата беше почнала да върви на зле. И речено сторено. Тя в чужбина аз вкъщи - чакам я да се върне. намерих там някаква работа. Минаха 7-8 мосеца, но не се връща. Караме на смс-и и телефонни разговори. Веднъж се изтърва и разбрах, че още подържа връзка с уж бившия - и се разсърдих. След време успя да ме баламоса, че вече не се чува с него. Ок.В един момент аз започвам да напирам - какво става ще се връща ли. тя ми каза, че решила да остане за 9 месеца. Ок. После стана година. Пак се разсърдих и викам край аз тука седя и чакам а тя ме прави на маймуна. И решавам да я забравя за трети път. Но след време почва тя да звъни и да лафим по 20-30 мин международно. Прибра се за малко - видяхме се два пъти за общо към 3 часа и това беше. Разправяше ми че иска да си купи кола и лаптоп. Аз казвах - върни се и ще купим. От компютри разбирам и кола ще намерим. Тя не та не, там да си вземела кола да са научи да кара, и щото били
евтини евентуално да докара нещо в Бг. Но аз съм заклет противник на коли с десен волан и казвам, че не е доба идея. Един ден ми тръсва, че нейна приятелка българка си била купила кола ама нямала книжка и за това тя карала. Малко странно, но ок. После започнах да я засичам за разни дребни работи да ме послъгва. Майка и пък ме намери по скайпа. Как е успяла незнам. Ще я питам някой ден, (аз работя с компютри и почти постоянно съм онлайн) и ми вика "Ние с татко и те харесваме, знаеме, че се обичате и искаме да се съберете пак и да създадете семейство" - Тука паднАх от коня. Добре, че беше по скайп и не се налагаше да се гледаме в очите - щях да умра от срам. Аз с мама малко трудно комуникирам, не че е лоша, но все за нещо ще ме скастри, докато татко и е мъж на място. Смотолевих там нещо от сорта за подкрепата им и т.н. Мама каза още, че щерката била обещала тази есен да се прибере. Ще видим - помислих си. Аз вече не питам защото на сила хубуст не става, пък и да не ме излъже пак нещо. Прибра се още веднъж преди около месец за зъболекар. Но не ми каза, бях във Виена по работа. Обади ми се и вика аз съм си вкъщи ти какво правиш. На другия ден щяхме да се връщаме в България - газирах аз колегите да се прибираме максимално бързо и да не спираме да спим по магистралите. Цяла нощ карахме, когато дойдеше моя ред карах като луд 150-170 и на места нагоре. Като се видяхме в България гледам аз червен конец на ръката и и питам за какво е. Tя - Ляха ми куршум. Защо питам аз. Защото съборих една ограда с колата. катасртофа демек. И взе да ми ги разправя едни, че не бил голям удара била изпуснала завоя и колата се спряла в оградата и тя паднала и само бронята била счупена. Хубаво ама аз карам от близо 15 години и съм виждал много по-страшни ситуации, но пък жените са малко по чувствителни и реших, че наистина може да се е уплашила. После по време на разговора взе да ми разпрвя, че имала да връща някакви пари, ама бързо щяла да ги върне. Питам аз защо взе пари назаем нали имаш спестени. За колата вика тя, пък и спестените пари били на сметка на майка и. Значи все пак е твоя казвам аз. Тя - ми да. Аз вече почнах да се дразня дето ме лъже. Не съм за една тъпа кола - купчина желязо и пластмаса ебахти защо лъже. Бяхме на една пейка в парка. Аз я прегръщам и целувам без особена реакция от нея и естествено се спрях. На другия ден като се видяхме вместо здравей ми вика - не ме закачай днес никакви прегръдки целувки - нервна съм идвам от зъболекар. Аз шашнат и се подразних - никога не е била такава. Седнахме на заведение някакво, там опит за разговор някакъв ама си беше чисто дразнене. За първи път от толкова години видях злоба в нея. Стана ясно и че майка и и прехвърлила парите на нейна сметка - което ме накара да си помисля кой знае какви ги е надорбила дано само да си мисля така. Бързичко приключихме с кафетата и соковете закарах я до тях и чао, на другия ден на самолета. Аз се зачудих какво става и какво да правя и реших пак да я забравям - за четвърти път. Изтрих и тел. номер за да не мога да и изпратя смс или да се обадя, ако нещо го избия на чувства. И така около месец - нали я забравям. До онзи ден - получавам мейл. Как съм, какво правя. Бил и скапан телефона докато го оправят докато го сменят с нов алабала, била без телефон и си загубила номерата да и дам моя щото не го помни. Правила ремонти на колата и още не била върнала парите. Драснах няколко реда, дадох и номера ми, разказах накратко, че проучвам възможностите за емигриране в Канада и толкова.
Общо взето това е историята. Чудя се аз ако има гадже там, защо подържа връзка с мен през цялото това време? Не печели много т.е. не си заслужава да стои - вече втора година. Не я разбирам. исках да ходя при нея да работя - тя рече не! тука е гадно. До преди последната ни среща имах идея да и отида на гости за рожденния и ден (той е скоро) да я изненадам за 2-3 дена. Но най-много да стане някоя муньовска история, така че отпада. най-ми е криво за дето ме лъже. Аз може и да не съм супер безгрешен и перфектен и съм правил грешки с нея, но никога не съм я лъгал, и не съм и изневерявал докато бяхме заедно (а са ми бъркали в гащите - буквално, два пъти), не съм я удрял, за цялото това време да сме се карали 4-5 пъти и докато бяхме заедно след скарване сме правили много хубав секс. Лесно се помни. Може би на фона на живота ми и връзките преди нея - нищо сериозно, не съм осъзнавал и разбирал какво се случва.
Винаги съм казвал, че съм наясно със себе си, знам какво искам, имам ясно определени цели и си сбъдвам мечите сам, защото те сами не се сбъдват. Тези силни мъжки приказки обаче в този случай не важат. Въпроса е съвсем простичък: Какво да я правя? Дали четвъртото забравяне трябва да е последно и завинаги - май на там ги виждам нещата.Не ме разбирайте погрешно - не съм седнал тука да хленча - само искам да разбера какво мислят другите - широка аудитория предимно дами. Аз ще си реша какво ще се случи накрая. На малко над 30 съм и въпреки, че съм плешив все още успявам да се класирам тук там с готини дами стига да поискам.
Дано не съм ви отегчил с моята заплетена история
))
Май наистина си убивал работно време, а?? 
Мъка ама не любовна.
. 
