Насилието, наричано "възпитание"

Ама защо не обърнем темата направо на пропаганда за ваксините, или пък напротив - за вредата от тях, увредените деца и употребата им за контролиране на раждаемостта в третия свят? А може би детето в рекламата на УНИЦЕФ е именно жертва на някоя ваксина, довела до аутизъм? Хайде стига глупости.  Рекламата има ясно и точно послание и то е - обърнете вниманието на детето си, не му запушвайте устата с биберон, не му обръщайте гръб, въпреки че сте го обградили със скъпи играчки... Възрастта на детето няма никакво значение (явно е, че става дума за малко, плачещо дете); важното е отношението към детето.

По темата: Не се намесвам в ситуации, при които няма как да съм наясно точно за какво става дума, особено ако очевидно няма реална заплаха за физическото добруване на детето.
Хипотетично: Предлагат на детето ми (на 1 год. и 5 месеца) шоколад. Казвам, че не яде. То гледа жадно. Склонявам да дам малко. Детето започва да иска още. Обяснявам, че не може и защо. Детето се концентрира в проблема. Нещата отиват към тръшкане. Опитвам се да му отвлеча вниманието с катеричката в храстите - не става. Опитвам да се заиграем - не става. Опитвам и разни други неща, които не проработват, и накрая детето започва да се тръшка и да мрънка (приемаме, че става дума за едно от онези деца, при които тръшкането не е навик, но се случва). Какво правя аз тогава? Ами не изключвам възможността да го сложа за известно време в количката, като го оставя да поплаче и му кажа, че когато се успокои и реши, че заедно можем да играем, ще бъде пуснато. Има ли насилие в случая или няма?????
И не е вярно, че децата на 1 година плачат само когато са наистина гладни. Плачат и когато всички се опитват да ги натъпчат с вредни храни, докато играят, а майка им се опитва да избегне това. Знам го от личен опит.

Реално: на детето ми на 1.6 г. предлагат зрънчо. Учтиво отказвам. Продъжават да му предлагат. Повторно отказвам, но вече детето проявява интерес. Гушкам го и му предлагам пързалка, отказва. Разсейвам с разходка - "нещата отиват към тръшкане", предлагам да гоним гълъбите. Оказва се интересно! Усмивката е отново на лицето и играта продължава.
И през ум не ми минава да закопчая детето и да го изолирам, заради това, че непознат възрастен му е предложил неподходяща според мен храна. В какво точно то се е провинило? Че е твърде малко и не разбира за ГМО или че е гладно и аз не съм взела подходяща храна? Кой е виновен?
Момичета, колкото и да човъркаме темата, да говорите, че децата проявяавт инат и т.н., все като се замисля има вариант нещата да се разрешават спокойно и да се спестява целия стрес на детето. Пак се връщам на първоначалната си идея - много сме далеч от това, да си даваме сметка, че има психологическо и емоционално насилие и то е именно в това, че често родители действат от позиция на силата, а не от позиция на партнирането.

А за това какво ще кажеш?
С примера си исках преди всичко да кажа, че нещата не са само черно-бели, че няма как да знаем нито каква е майката, нито какво е детето, нито каква е ситуацията, че да изказваме категорично мнение и да се намесваме...
И повярвай ми, невинаги е възможно да се действа от позицията на партниране...
А и аз предпочитам да гледам в собствената си градина.

Не знам. Много е страшно. Май сами създаваме болни деца. Моя приятелка се видя в тотално приключение да спаси детето си от баща му- много е луд,много.
Обаче имал режим на свиждане и подобни.Къде ли не ходи, горката, къде ли не писа.
Понякога човек е много объркан и не знае как да постъпи. Само го препращат по институции.
Някой я запозна с една психоложка, която е също така юрист! и е доста светната по въпросите с насилието и как да се действа. Жената е някакъв съдебен експерт.Ще я търся ако може да ми помогне по друг повод- луд съсед от който сме пропищели.Нямам лични впечатления, но приятелката ми е меко казано възхитена от нея.Ако на някой му трябва се, казва Койчева, но първото име не го знам.Ще и взема координатите, но мисля, че в Google ще излезе.
Да пазим децата, иначе по- добре да не ги създаваме.
И да мислим кой ще им е баща!

Да бе, и да го накараш да си напише домашното е насилие... айде стига. Това е ограничаване на свободата, ограничаване развитието на детето... но насилието е маааалко по-различно. Има прилагане на сила; има страдание, травмиране. Случаят на Лю не е типичен случай за насилие, макар че ги има и там тези неща; но тя говори по принцип според мен - как прилагаме определени мерки, които маскираме като възпитание, а всъщност са нещо друго.

Здравейте и от мен.
Абсолютно съм против какъвто и да било вид насилие. А наоколо то е навсякъде. Училищната ни система е насилствена, как може едно нормално дете да седи на чин без да мърда по 6-7 учебни часа?
Бебетата ни също се раждат насилствено чрез секцио и набутването на биберон в устата е начин да си улесним майчинството, нос какви ужасни последствия?
Представете си някои майки, които водят бебетата си при мен на английски, не им вадят бибероните и очакват дечицата да кажат нещо с биберон в устата. Нека те пробват как биха се справили.
В общуването с едно дете - било то в семейството или извън него - агресията е недопустима.

Описаните от Ментова примери и мен ме вълнуват. Става дума за незачитане правото на детето да играе, както и ограничаване на други негови свободи. Но, нека не смесваме темите, че и ваксини се появиха и какво ли още не...
Мисля, че Емем по-добре от мен описва проблема - а аз се опитах да го синтезаирам именно в заглавието. Онази тънка разлика между насилието, категорично определено като такова и онова, маскирано както възпитателна мярка. Онова, за което именно си затваряме очите, защото е част от възпитателните мерки, които видно широко се толерират.
Не апелирам да се намесваме във всяка ситуация; отворих тема за разсъждения и прочетох доста интересни неща (някои от които ме потресоха, уви).

Емем, ами аз точно това исках да кажа... Че в един момент се оказва, че по тази логика всичко е насилие...Ако лю говори по принцип, значи не е избрала походящ пример... В описания от нея случай, откъдето и да го погледна, ми изглежда попресилено да се говори за насилие...
лю, аз не толерирам никакви насилствени възпитателни мерки. Не мога нито да толерирам, нито да не толерирам възпитателните мерки на другите. Мога само да се уча от тях, да взимам това, което ми харесва и да не правя това, което не ми харесва. Отговарям за себе си и за моите деца. На другите бих държала сметка единствено ако с поведението си НАИСТИНА ЗАСТРАШАВАТ ФИЗИЧЕСКОТО ДОБРУВАНЕ НА ДЕТЕ.

Кога го мислиш това, Лю? Когато си спокойна, зад компютъра и детенцето ти е добре /може би спи или се занимава кротко с нещо, щом ти е подсигурило комфорта да пишеш мислите си на спокойствие/ Какво става, когато си недоспал, притеснен, заобиколен от различни други обстоятелства, които пречат и изкривяват реалната ти преценка, а нервите ти често удрят в червения сектор, защото физически не си способен да ги удържиш? И това е само физическата част на нещата. Знаеш, че хората в момент на стрес може да се съберат и да действат правилно, могат да се паникьосат и тогава раждат глупости, могат да станат агресивни.... Ти си психолог и добре знаеш до какво може да доведе системното подценяване, ниското самочувствие, суетата, гордостта, страхът от провал.... Родителите действаме от позицията на това, което сме, което сме се научили да бъдем, от това което ни се иска да бъдем в очите на децата си и хората около нас....от природата си. Ти не призоваваш да се намесваме, аз пък го правя. По - добре да си изядем скандала напразно, отколкото да от прекалено разбиране, човечност, възпитание и прочее добродетели да станем неволни съучастници на нещо, което иначе бясно осъждаме и заклеймяваме по форуми. Защото, наистина адски е гадно някой доброжелател да ти се навре в живота и от нищото да започне да ти сосоли как да възпитаваш детето си, но лично мен ме отвращава другата картинка - да останеш настрани, мълчаливо да изгледаш несправедливата ситуация и после вкъщи на чисто, светло и спокойно да седнеш и  да я поднесеш във форума на себеподобните си за анализ с присъщото възмущение и осъдителен тон.
Пак повтарям, за мен реакция трябва да има. Така от една страна ще се научим да реагираме и да не се чудим ако ни реагират на нашите постъпки. Може да ти прозвучи супер наивно, но аз вярвам,  че ще дойде момент, когато ще се научим да потискаме агресията, която обикновено се катализира от такива случки. Защото е крайно време да се научим че отговорността е нещо, което се носи, а не се прехвърля наляво надясно

chevroleta, проблемът при повечето от нас е, разбирането, че правейки забележка, дори и доброжелателна, обръщането на внимание на даден факт от живота на някой непознат, е винаги на 100% нахалство и се посреща с негодуванието: "Какъв ми е този, че ще се бърка?/Каквъв съм аз, че ще се бъркам?".
Вчера помолих едно 5-6 годишно детенце да не хвърля зрънчо по бебето, то ми отвърна:"Не ми прави забележка, не си ми майка!".
Така сме възпитани, така възпитаваме /говоря образно, не правя генерални заключения/. Липсва онази брънка от веригата на общуването, която ни прави съпричастни, от която разбираме, че не сме сами, а част от едно общество- гражданско.
Ескарина ме е цитирала в подписа си  , аз пък ще се самоцитирам в общи линии, че днешното наше "не ми пука", утре ще запука на децата ни.

Франческа Салиери, точно това е проблемът. По-точно не бих могла да го формулирам. Липсва ни култура на общуване, която маскираме зад псевдовъзпитание, вродена деликатност и толерантност. Но нещата няма как да се променят, ако ние не започнем да го променяме, а за да го променяме, трябва да го осъзнаем и да си го признаем. Аз затова и се дразня на изказвания от типа, "не се меся", "гледам си в собстевната градина", "коя съм аз, че да се бъркам...", а тук ги прочетох доста такива...
Споделеното уважение и съпричастност към личния избор, към свободата на другите, съмнението в наличието на насилие, за мен са си оправдание на нежеланието за нарушаване на личния комфорт. Що да изпадам в конфликтни ситуации, като мога да си ги спестя. Не че одобрявам, ама на....
Наистина живеем в общество и децата, които така интелигентно, компетентно, деликатно и търпеливо възпитаваме също ще живеят в общество и техните действия, мисли и постъпки ще имат отзвук и ще засягат и дори ще нараняват други хора, част от същото това общество. Оттук насетне следват твоите думи, цитирани от Ескарина и много прегърнати от мен!

Е, хайде, моля ти се... Значи ако например детето ми в студен (според другите) ден е с къс ръкав и аз съм преценила, че то е ОК така, то се чувства също добре, ти ще дойдеш да ми кажеш, че съм безотговорна майка, че ще го простудя, че си гледам детето "през пръсти", и това ще бъде ОК, така ли?Защото така излиза....
И да продължа в духа метафората...Гледам в собствената си градина и предпочитам да влагам енергията, времето и любовта си в МОИТЕ цветя, а не непрекъснато да надничам зад оградата и времето, което мога да им посветя, да отделям в размисли за това, колко лоши и безотговорни хора са другите градинари, как не се грижат добре за цветятя си и т.н. И това не е оправдание за нищо, нито нежелание да се нарушава личния комфорт. Просто вярвам, че ако всички правят така, ще има повече красиви градини.

Ако детето ти чувства дискомфорт, тече му носа, устните са му посинели, ръцете премръзнали, може и да ти обърна внимание по някакъв, за моите представи, деликатен начин. И то от уважение към теб самата. Иначе защо да го правя? Аз не искам да ти налагам моя модел на мислене и възпитание. Далеч съм от мисълта да ходя и да пръскам вселенска справедливост около мен.  А дали си безотговорна майка и как си гледаш детето, това са квалификации, които аз не се наемам да правя нито сега, нито в този конкретен случай.
По повод на метафората ти, аз също предпочитам и съсредоточавам градинарски дейности само в моята градина,  с тази разлика, че винаги имам едно на ум и се оглеждам дали цветята ми не хвърлят сянка в нечия друга, както и дали нечии други цветя не пречат на моите. Градините са ни много нагъстичко наредени и си влияят. Едни и същи пчелички прелитат от цвят на цвят и ги опрашват, а на меда който правят му казват "букет" или още "многоцветен".