Насилието, наричано "възпитание"

Свързано е с възпитаване на малко дете посредством каране на обществено място. 
Може би съм я разказвал в други теми?

 Тц, това с "голямото бебе" бе разказано от потребителКА последният път. А преди това съм го чувала като подобна на виц реплика, която се ползва на майтап.

може да има и такива преразкази.


http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=447967.msg13263287#msg13263287

Това е реплика, която се ползва на майтап явно не само от едно лице, нещо като "скъпо мое дете" /в другия смисъл  /. Дори у нас ползваме "голямо бебе стана /си/, още ...../ревеш за, правиш и т.н. нещо си/", нищо, че и двете хлапета отдавна не са бебета. Употребяваме горните без дори да се караме или в дадения момент да сме нервни.
А иначе когато става въпрос за възпитание и се налага да се приложи възпитателна мярка, следва да се подхожда еднакво, независимо дали ще е на "обществено място" или на неприкосновено такова. Нещо повече- намирам за вредно да се ползва един подход за "общественото място" и друг- за вкъщи. Детето схваща много лесно разликата и от това начало до манипулацията крачката е малка, направо незабележима. Ако вкъщи крещиш като луд, а навън прилагаш друг подход /най- често с разни благовидни мотиви от типа на "какво ще кажат..."/, не съм убедена в постигането на набелязаната цел. По- скоро при всяко поведение детето следва да е наясно с неотменимата последица /реакция на възпитаващия го/ и да обвърза поведението с тази последица, а не с това на какво място се намира.
Това, обаче, означава да се ползват модели, които родителите намират за уместни и ефикасни и които не биха се притеснявали да приложат "навън". А това не всеки си го позволява   , ясно защо.
За мен, например, е естествено да повиша тон или да бъда по- остра където и да било, когато намирам, че се налага. Също така при явно лигавене бих оставила детето да си пореве, ако друго не помогне, след като ясно съм заявила нежеланието си точно в този момент да играя по неговата свирка, пак независимо къде се намираме. Ако пречим /театър, магазин/ просто ще го изнеса навън. И най- глупаво биха ми прозвучали забележки от типа на "Ма той толкоз е добричък!", "Що не му го купиш?" и т.н. отправени от хора, незапознати със ситуацията или, още по- лошо, които също не биха играли денонощно по детската свирка, ама пусто- нали е за чужда сметка, що да не се пишат в категорията на бай Добър. Някои пък се месят просто от скука.

Моделът може да бъде еднакъв, но едно е да направиш забележка на публично място пред погледа и слуха на свидетели, друго е на четири очи.

по минута за всяка година от живота на детето
сиреч на дете на една година - 1 минута таймаут
къде е минута, къде са 30.....

Важно е детето да не остава с убеждението, че нещото си може навън, а вкъщи- не, т.к. на мама не и стиска да приложи домашните методи пред хората. А това е толкова често срещано. Дори редовно го чувам: "Нали знаеш какво щеше да стане, ако си бяхме у нас?", "Е, навън все правиш каквото искаш!" и вариации. С което въпросната мама всеки път сама си вкарва голове в собствената си врата.
Лично аз не намирам за недопустимо, дори напротив, поощрявам, забележката, когато родителят е счел, че е уместно да направи, да се прави както публично, така и непублично.

От темите, които съм чела с участието на майки на дечица с аутизъм и поведенчески проблеми съм останала с впечатленето, че дори биха искали контакт с другите   Не шушукане на висок глас или злобни погледи, а нормално зададен въпрос: Защо плаче, защо се въргаля на земята, защо седи и не играе...? Така и тези деца ще имат приятелчета на площадката, стига да не сме толкова тесногръди и вглъбени единствено в собственото.

И на мен би ми станало жал за дете, което реве в продължение на 15-20 минути и няма никакъв опит да успокояване от страна на родителите му, но от опит знам, че нещата не винаги са така, както изглеждат.
Моето дете веднъж ме докара до истеричен плач от безсилие, след като то рева истерично без да мога да направя нищо. Беше в някакъв период, в който не даваше да й сменям памперса. Винаги се гънеше, риташе, пищеше, ужас. Бяхме навън и бях изправена пред предизвикателството на наакания памперс. Разхождах детето все още в количка, така че я сложих да легне вътре и започнах жалките си опити да го сменя. Тази процедура ми отне поне 15 минути, време в което тя ревеше толкова силно, че една майка, седнала на съседна пейка дойде да види какво му правя на това дете. И понеже не можа да разбере какво става, само видя, че се опитвам са й хвана краката така че да не мърда, явно реши, че наистина я малтретирам и направо ме попита какво правя, защо наранявам детето, дали е мое и т.н. Имате ли идея колко трудно е да обясня на човек, убеден, че съм някаква ненормалница, че всъщност се грижа за хигиената на детето си. Тръгнах си доста бързо от градинката и ревах по целия път, че не мога да се справя с детето си и ме мислят за насилница. От тази гледна точка, е много неприятно като се правят прибързани изводи. Но пък ясно съзнавам, че е по-добре прибързан извод и оправяне на недоразумението, отколкото бездействие и мълчаливо наблюдаване на нещо нередно.

Прочетох само първите 2-3 страници от темата...
Навсякъде ми се набиваха думите "прекършване", "пречупване" 
Хора, за роби ли говорим или за собствените деца?
Както и да е - няма да критикувам никого, всеки си има методи и виждания.

Към авторката - аз нямаше да стоя безучастно. Само че по друг начин щях да подходя към майката.  Да я помоля да пусне детето да играе с моите. Акъл няма да наливам на никого, но и мен ме заболява сърцето като видя дерящо се бебе, на което не обръщат внимание 

Не живея в България, затова такава картинка на игнорирано бебе и то ВЪРЗАНО не виждам изобщо!
Аз знам, и то много добре какво значи ревливо дете - синът ми беше такъв до втората си годинка. С много носене на ръце (да, пребийте ме с камъни  ), гушкане и целувки сега той е най-спокойното и добро дете на света! Много разбран и послушен, без да е наказван, бит и игнориран за повече от 2-3минути 

Плодовете на игнора в България сега се берат с чалга поколението, учениците по пейките в парковете с бира и водка. Какво предстои още - не смея да помисля...

О, нося на ръце, нося! Непрекъснато почти. И пак се е случвало навън така да реве, че сигурно някоя префинена душа, която е имала нещастието да мине покрай нас, я е боляло я сърцето, я душата. Добре че не ми се е обадила, защото би я заболяло и нещо друго.
Не оставям бебето да реве нарочно, за да го пречупя или да му покажа кой командва, но мисля, че нищо няма да му стане ако се случи да реве известно време. В крайна сметка има ситуации, в които моите нужди са по-важни и спешни от детските. Все по-спокойно и дружелюбно човече става от сърдиткото, така че явно го отглеждам както трябва.
пп: учениците с водка и бира по пейките, даже и с трева, не са от вчера и днес, да ме прощавате. Някои от тях вече са станали добри родители, колкото и да не ви се вярва.

Случката, разказана в първия пост ми напомня на една моя подобна. Само, че на мен ми беше направена забележката. Малката си поигра на една площадка в пясъчника, захладня и реших, че  е време да се прибираме. Да, но не, започна да пищи, да се тръшка по земята и да реве. Взех я на ръце, защото й знам номерата и започнах на ухо да й говоря, че ще ходим до магазинчето да си купим нещо, да я уговарям, че пак ще дойдем утре, но тя изобщо не ме слушаше в яростта си. Бях с братовчедка, която буташе количката, а аз носих малката на ръце известно време, като я чаках да се успокои. Тъй като тя си е дундичка и си тежи на един тротоар се спряхме, за да оправя количката и да я сложа вътре, тя все още продължаваше да плаче. Братовчедката я държеше, докато нагласях седалката и коланите. Тя пищеше още повече, защото братовчедката, която още е момиче и няма опит с деца я държеше, колкото да не хукне на шосето, че минават колите, но без да я гушка. Малката се изпоти от рев и я сложих в количката да я преоблека, като вече ми бяха избили бушоните й й се скарах на доста висок глас. Преоблякох я и я вързах с коланите, след което тръгнахме. Една жена стоеше на отсрещния тротоар и многозначително ме гледаше. Направи ми забележка, че детето като плаче аз трябва да го гушна и успокоя. Не й отвърнах нищо, защото не съм длъжна да й давам обяснение, но се ядосах. Не мисля, че е редно да се намесват хора, които не са запознати със ситуацията. Дъщеря ми е много палава и върши поразии постоянно. Много й се ядосвам, карам се понякога,  защото не съм от желязо.

Точно такаа...  В няколко теми има големи претенции у някои хора, че разбират всички деца по света и като чуят за ревящо и тръшкащо се дете заключават: не е гушкано и трябва да се търси причината. Ами много често тази причина е- Желание да се наложи. Аз много гушкам и нося децата си, винаги се опитвам с думи да успокоя тръщащото си дете, но не винаги се получава. И тогава просто игнорирам истерията.
Аз лично не съм ставала свидетел на побой над дете от родител или на системен психически тормоз, ако стана бих се намесила. Но да се говори за насилие над дете защото е оставено да плаче 15 минути?! Или защото истерясва, че не му се позволява да търчи по улицата или при прибиране от площадката -това е нещо нормално.