Та, днес в парка - слънчев следобяд, стоим прави с приятелка и си бъбрим, децата ни тичат наоколо и се забавляват... Чувам детски плач от близката пейка и инстинктивно поглеждам. Бебе в количка реве. Продължаваме да си приказваме. Ревът не спира. Обръщам поглед за дълго натам, за да видя какво се случва. Всъщност дете на видима възраст година и половина стои закопчано в количката с биберон в уста, реве та се къса (без това чудо да му падне от устата някак си) и всячески се опитва да се наддигне, като да се изправи. На пейката седят три жени. Двете потънали в сладки приказки на по цигара, а третата гледа детето някъде отзад и отгоре, така че то да не я види и абсолютно нищо друго не предприема. Реших, че е най-вероятно е баба или гледачка, другите момичета са си отделно. Бебето продължаваше да реве..., ние с приятелката ми започнахме да се чудим как е възможно да няма никаква човешка реакция от тази жена. Мина баба с внучета, която се възмути под носа си и отмина. Нищо! Не се сдържах и отидох натам, без да знам точно какво да направя (но това дете беше точно на възрастта на моето, което се разхождаше спокойно напред -назад). Клекнах до мъничето, заприказвах го, погалих го по крачето. Като че ли попритихна. С най-невинния си глас попитах жената какво му е. Отговорът: "проявява инат. спряхме му храната затова реве!". И аз онемях. Пак попитах все така "невинно", ами като смятате, че не трябва да яде, защо не го гушнете, не му обърнете малко внимание? В този момент една от другите седящи на пейката жени ме нападна и каза да си гледам работата и да не се меся. Ето, явно това беше майката!
Все така учтиво отговорих, че не съм имала никакво желание да се меся, но ми е мъчно за детето, което от доста време чувам, че плаче. Тя обясни, че си е нейно и да се разкарам. Уви, разкарах се. Преди това единствено й казах, че това което извършва е насилие, респективно престъпление. Попита ме каква съм, че й давам акъл. (чудех се какво да кажа: майка, психолог, човек - какво значение има?). Само повторих, че ми е мъчно за това дете...
Тези жени останаха още 15 минути, като пробваха да бутат количката, за да успокоят детето (телесен, очен и вербален контакт - никакъв), което не се получи и после, тръгвайки си, продължавах да чувам рева на това малко човече като зов за помощ...
Ето, споделих, въпреки че стана много дълго.
Да, знам че в очите на майката нямам право да се меся, но дали в очите на детето не трябва да се намеси някой възрастен?
Какво правим? Можем ли да помогнем? Вие сте...