Вечерно приспиване...мисията май е невъзможна

petia0805 това, което пишеш, все едно за моето дете се отнася.
Порави проблеми със заспиването и слагането в леглото и спеше при нас и то съвсем до скоро. Мен ми беше много по-лесно да се обърна и да и дам гърдата да суче в сънно състояние. Стигали сме до 15-20 сукания на нощ. И аз бях на края на силите си и какво ли не пробвах. И за мен не е оставянето а реване. Примирих се, че ще отмине.
Като стана на госинка пробвах метода с оставането по определено време. Първата вечер рева, час и 15 минути. Беше невероятен ад. Тук дето се говори за 7 мин си е направо блаженство. След третия ден се пооправиха нещата. Та научи се за около 3 седмици да заспива сама и си беше блаженно, не мога да си кривя душата. Имахме толкова време вечер, но тръгна на ясла и ни дойдоха свекърите на гости и Яна за 1 ден забрави как се заспива сама.
Та после почнахме да се приспиваме в леглото легнали еин до друг, но половинката му се труваше, че трае много и реши да я дондурка и тя вече само така си искаше.
Аз реших да я отбивам на година и половина, което доста трудно беше, но успяхме. После още известно време се носихме и от около 2-3 седмици реших, че ще я уча да си спи в леглото.
В момента седя до нея докато заспи, обяснявам и, че всеки си спи в леглото, държа и ръката, пея песни. Но това е също доста дълъг процес по час, час и половина всяка вечер.
Доста е изнервящо, но като гледам досега как се развиват нещата съм сигурна, че тя ще се научи един ден да спи сама. Тя винаги си е била от самото раждане с мен. И аз си мисля, че я е страх от нещо, но ние не сме се дели ли. Тя още от раждането си искаше да се гушка.
Просто има деца, които не нямат чак толкова голяма нужда, от майчината прегръдки и други, които се борят за нея. Явно нашите са от вторите.
Моето също никога не пропи АМ, дори и след отбиването. И тя не беше много по твърдите храни, просто защото всичк оси надавяше от кърмата. С килогамите никога не е имала проблеми, има си ги достатъчно.
Ние сме имали съшо периоди на 100тици пудения на нощ и ти се струва, че никога няма да е по-добре, но не е така минават тези периоди и нещата се подобряват.
При нас все още не е дошъл оптималния момент със заспиването. Поне като заспи се чуди най-много по 1 път.
Стискам палци да намериш сили. Ако си толкова на края на нервите порбвай с метода с оставянето да реве и увеличаваш периода на влизане. Първо я оставяш 3 мин, после 5, после 7 и после все през 7 докато заспи. Втория ден почваш от 5, после 7 после 9 мин и така през 9 докато заспи. Третия 7,9, 10 и през десет докато заспи. След 3тия ден влизаш винаги през 10 мин. Доста е натоварващо, но след третия ден се подобрават нещата значително.  Използвай докато е още малка и не може да става, аз го пробвах прекалено късно.
Вече не искам и да опитвам, тя е прекалено издръжлива и ме е страх, че ще се обърне през леглото.

 

Напълно те разбирам, защото и аз го преживях, но не знам какъв съвет да ти дам. Приспивах я на ръце 1 г., като най-големия кошмар беше като беше на 7-8 месеца. Разнасяли сме я с часове, на смени, с баща и докато заспи /вечер/, задължително трябваше да сме прави и да ходим, седнал не може. После се почваше едно будене през половин, през един, през два часа, различно, случвало се е и през 15 мин и не заспиваше, ако не си сукне. Не съм се наспивала като хората от както е родена.  Мислех си, че няма да издържа, ама ... издържах. На 11м. и половина я отбих. Пренесохме се двете с една кола багаж при майка ми и вечер като станеше време за сън аз се скривах, майка я хранеше с кисело маляко с бисквитки, с лъжичка /АМ не искаше, нито каквито и да било биберони/ и лягаха двете на спалнята и си заспиваше /ама тя по принцип много е свикнала с майка ми/. Аз очаквах да реве и да ме търси, нищо подобно, стана много лесно. След една седмица, като през деня аз бях там, да не се чувства сама, пробвах аз да я приспя, без цица и стана, беше забравила явно, не знам. И така, от тогава до сега, заспива легнала на нашето легло, аз до нея, пея песнички и я тупам леко по дупето, през ноща пак се буди, но по 2-3 пъти и то си мисля, че е по навик, така си свикна просто.
Да те успокоя малко за кг., на 6м. дъщеря ми е била 6700г. и сега не е от най-едрите, ама си е здрава и е бяс за трима.

Относно оставянето да плаче зная, че не е за мен, защото преди няколко нощи вече обезумяла реших, че така или иначе плаче и в мен - ще пробвам да я оставя в леглото - та може да се случи и голямото чудо. Оставих я - плака 40 мин. без никаква надежда, че има намерение скоро да спира. Понякога спира за секунда и се молех - дано сега вече да е уморена, но не - тя спира само, за да събере още повече сили. Това го направих, защото може би и на други мами се е случвало - не е за хвалене - но просто в един момент толкова си извън себе си, че ... забравяш, че това отсреща е детето ти. Дано често не се случва това, а и според мен за майката също е нужно време да приеме и преосмисли много неща за себе си, за детето си и за живота, който тепърва ни очаква всички заедно. В началото бях ядосана, след това започна да ме избива на нездрав смях докато тя се мъчеше и крещеше все едно я колят в леглото. След това започна бавно, но сигурно да ме гризе чувството за вина.... Питах се, а дали наистина нещо не я боли... И ... отидох и я гушнах. Като кърлежче се впи в мен и веднага се отпусна и заспа в ръцете ми. Не зная как ще става с този метод, но в крайна сметка май ще се стигне и до него.   Тя плаче, а аз в другата стая плача и аз. Не зная защо така не мога да търпя този детски плач - не е само на детето ми. Когато Лора се роди обаче още повече се засилиха нещата... Дори в началото, когато чуех детенце на улицата да плаче и на мен ми се насълзяваха очите... Сега съм по-овладяна, но все още ми е много трудно. Наскоро четох в книгата " Какво ни очаква в І-та година на детето", че майките с преекламсия понасяли детския плач много трудно и ми стана много смешно. Възможно ли е да има връзка?! Не зная... може би просто аз съм си такава...
Петка - убедена съм, че някои деца просто имат повече нужда от гушкане и топлина... То няма лошо... И аз имам нужда... Само да успяваме да поспим по малко, но като гледам... всички бебчета са така... аз май много искам...
kakadaka - постът ти много ми хареса - моята Лора също е бяс за трима. И при вашето детенце на същата възраст се започнало. Ще запомня това, което си направила при отбиването. Може би ще се наложи ние да го направим с моята майка. Дано и при нас се получи така. Благодаря ти за споделения опит!  

Приспивахме змея година и 1 месец на ръце и в слинг- изведнъж сам се отказа. Постепенно започва да консолидира периодите на сън, да заспива по-лесно, защото и физически се уморява от ходенето.

Това, което помогна:
1. Изморяване, но физическо. Вечерните нервички от психическа умора са нормални. Масажи, игри, премятане и търкаляне през деня.
2. Физически нужди: кърмене на поискване плюс проверка на памперса. Въпреки рекламата те не държат сухо и може да са дискомфортни. Казват, че след месеци бебетата вече забравяли усещанията за физиологични нужди, но дали все пак не й се пишка примерно и това да я държи будна. Говоря от опита си с ЕБХ.
3. Биби- но щом не иска...все пак има разни форми и материали, може да хареса някоя.

Не бих оставяла възглавници и меки играчки в леглото на дете под 1 година.

Относно теглото- на 6 мес. беше около 6 килограма, тоест около два пъти рожденото си тегло. На годината е под 10, но не знам точно колко. Нормално е вече да не качват толкова бързо. Тези "някои хора" дали четат за приспиване вечер нормите за растеж на бебетата или са си просто загрижени бабишкери, дето не им влиза в работата колко наддава едно добре гледано (според писаното) дете?

Тези "някои хора" дали четат за приспиване вечер нормите за растеж на бебетата или са си просто загрижени бабишкери, дето не им влиза в работата колко наддава едно добре гледано (според писаното) дете?

[/quote]

Просто гледат таблици, които са сигурно от 85 - та година и то за бебета на АМ, но... понякога борбата с вятърни мелници е сложно и трудно нещо...
Биби сме пробвали.... каквото има на пазара, шишета с различни накрайници също. Най-голям успех имаме с лъжичката - така и ще продължаваме. От три дена насам се опитвам да я уча директно от едно шишенце с тясно гърло да я уча да пие. За сега проявява интерес, но за кратко. Ще й предлагам постоянно, та може да се научи директно от чашка и да приключим одисеята с биберони и накрайници. Но ще видим - времето ще покаже.

Може да пробваш със сламка, има такива шишета. Дъщеря ми на 7-8м. започна така да пие вода. Преди това пиеше от шише с биберон, обаче не можеше сама, защото не го надигаше, ами си го държеше така надолу. Реших да пробвам такова шише със сламка и на нея и хареса, можеше и сама да си го държи и да пие.

Аз също свързвам този период на неспане и плач с усиления зъборастеж, защото независимо че няма все още зъбки, които да са избили, те пробиват отвътре и съм правила експериментът, за който споменава Кати - в дните на ужасни ревове съм давала Нурофен, и смея да твърдя, че спеше много по-спокойно. Но както казах - само няколко пъти съм го правила това, и затова съм почти сигурна, че е от зъбките. А иначе като не я болят и ставаше по-лесно приспиването и спането, имаше си разлика. Затова все бяхме на периоди - една седмица неспане, после няколко дена по-лесно заспиваше и така.

За килограмите - и моята е била на 6 месеца 6700 гр. и 65 см.  Изправи се на крака на 7 месеца и проходи на 11 м.! 

На тази възраст и аз съм пробвала да оставям да реве, барем заспи от изтощение, ефект - нулев. Едва на годинка и 6-7 месеца като се научи да заспива сама, след хиляди обяснения, пък разказване на приказки, пък какви ли не ритуали преди сън, склони и то след неколкодневен рев. Така че, моят съвет е, да пробваш периодично, може да стане при вас по-рано, децата са различни. Но реве ли повече от 30 минути, няма да стане работата.

Дано да се научи да пие от шише, мисля че ще е доста по-удобно от лъжичката. Въобще да си хапва хубаво на заспиване и да се научи да спинка по цяяяла нощ! То и за тях е най-добре, аз нали съдя по мойта. Не е ли спала добре, на другия ден е кисела, само мрънка, въобще... 

Щом не ти се оставя бебето да плаче според мен е по-добре да спите заедно, за да може да предлагаш гърда и да спиш в същото време мен това ме спасява втори път. Дъщеря ми беше така, около година и половина го израсна сама. Аз се бях отчаяла и мислех, че никога няма да свърши. Синът ми повтаря филма, но като знам, че все пак край има, ми е по-спокойно btw той не иска да пие нищо от шише, сламка, накрайници, само кърма и яде като птиче по 40 гр. Затова  продължаваме на поискване.
За килограмите не се шашкай, не може всички бебета да са големи и закръглени. Дъщеря ми беше 6 кг на 6 м и 9 на годинка. Проходи на 7м и половина, здраво и щастливо дете

Привет момичета! Благодаря за съпричастността и съветите, които ми дадохте. Вече няколко нощи поред след кърменето я оставям до мен да се погушкаме. Тя поспива, но след около час се буди, което си е рекорд за нас. След това се поразнасяме малко. Понякога не става от първия път, но определено така е по-добре. След това си я оставям в легълцето й. И през два часа като по часовник се буди. Бих искала да ви попитам - вие на каква възраст долу-горе спряхте поне едно от нощните хранения. Не е заради друго, но тя така или иначе в повечето случаи ме ползва като биберон, а и когато започне да суче коремчето й започва да се чува. Чревцата й започват да се чуват много ясно. И се чудя дали все пак не трябва действително да има почивка това стомахче, за да е и тя по-спокойна? Би било добре в 00 часа, когато я кърмя да я кърмя вече към 5-6 часа според мен. Но действително се притеснявам да не се влоши положението. Ще съм ви благодарна да пишете вие кога махнахте някое от нощните хранения. Благодаря предварително! Благодаря и за милите пожелания! Лора и аз усетихме положителното ви отношение и се разбираме по-добре сега ! 

Аз, лично, не успях да ги намаля нощните кърмения постепенно /макар че те не бяха от глад, а ме използваше за биберон  /, защото тя като се събудеше, не заспиваше, ако не си посуче малко. Бяха си останали само те и просто я отбих изведнъж. При нас друг вариант нямаше.

Именно - вече си личи, че суче не защото е гладна, а има нужда от биберончеее . Но така ще е.... Аз да ви споделя, че тежкия период малко поспря. Дава ни малко почивка в момента. Оказа се, че освен болките от зъбоникненето това, че започна да спинка повече през деня се е отразило и е допълнило картинката. Сега опитвам да я задържам по-дълго време будна в сравнение с предните дни. Не винаги се получава, но пък си върнахме старото положение. Поздравявам всички ви! Благодаря за отзивчивостта ви още веднъж!

Изчетох внимателно постовете ти, Петя. За мен детенцето е гладно.
За пиенето от шише - опитвала ли си да я кърмиш и когато започне да намаля кърмата,  бързо да смениш гърдата с шише? Обикновено дава резултати.
Моето зверче също не приема биберони. Понякога вечер иска просто да суче нещо, но не гърдата, защото е преяла вече. Не иска и биберон. Тогава и давам пръста си и след няколко секунди бързо го сменям с биберон. В повечето случаи този трик действа и тогава заспива с биберона.
Друга тактика, когато все пак приема биберона, но го вади с ръце или го плюе и пак проплаква - държа биберона с ръка. Тя се мъчи да го изплюе, аз и го побутвам отново. Така, след няколко опита, засмуква биберона и се унася.

Има едни шишета - на д-р Браун. Вземи си едно и пробвай с него. Биберона е много мек и формата му е най-близка до майчиното зърно. По-вероятно е да го приеме.
Не те съветвам да оставяш детето си да плаче. Още повече, някой друг да го гледа за няколко дни. Децата на тази възраст са много чувствителни и свързани с майката. Една такава раздяла за него би означавала изоставяне.

Опитвала съм да сменя бързо гърдата с биберон, но повярвай ми все едно съм й дала не биберон, а някаква отрова... В последната седмица настоявам всеки ден с АМ, но най-много 60 изпи два пъти. Обикновенно с лъжичка го приема. Но не повече. После си настоява за цици отново. Гледа ме в гърдите и ми дърпа блузата. Накланя си главата в позата за сучене... Просто...  Настава една борба...Голямо натискане... И така...За съжаление явно ще си я караме така... с лъжичка, но... да видим дали ще реши и някой път да пийне повече...

Ще се научи на шишето, ще видиш! Може да е гладна, гладна, и в някакъв момент ще пропие. Аз така си мисля. Не че моето като пропи АМ почна да спи, но поне наистина исках със сигурност да изключа вероятността да е гладна през нощните будения. Успех мила и пиши като имате новости!

На първо място - увери се, че не е гладна.
Много бебчета не пият АМ под никаква форма, пробвай с каша, кис. мляко с бисквитка.... т.н., не разбрах докъде сте стигнали със захранването.
Ако след първото успокояване, в което ставаш, гушкаш и носиш до припадък не се успокои, вземи я при теб, и пробвай да я галиш по косичката и да я успокоиш легнала до теб. Може да плаче дълго, но не трябва да се отказваш. Ако успееш - това е първият малък успех. Постепенно ще свърже, че мама е на разположение и помага без задължително да го прави във вертикално положение.
Старай се през деня да е затрупана с впечатления, да е достатъчно изморена и да не и е липсвало внимание, което да има нужда да наваксва нощем... При будене и плач - опитвай се да се успокоявате без носене. Не се отказвай и не абдикирай лесно. Мъчно ще ти е, трудно ще ти е, но ще успееш. Дръж ни в течение.