Кога и как потърсихте правата си - споделете!

Погледни в темата за наритване на задници

Няма да се сетя за всички случаи, защото вече ми е станало навик да пиша жалби по какви ли не поводи.

Сега ми идва в главата - жалба от доктор ,който нямаше ценоразпис и пушеше в кабината.
Множество жалби от шофьори в Градският транспорт- за невключено парно зимата.
Жалби в общината за паркирали неправилно коли, несвършена добре работа след ремонт от Софийска вода, незапълнени огромни дупки на паркинга.
И още , още още...не помня. На всичкте съм получавала отговор и след това има и резултат.

Амииии, хм, аз драстични случаи не съм имала, обаче преди време се оплаках яко на 9732121 от един шОфЕр, съвсем културно и нескандално, аз съм им много редовен клиент и те ме изслушаха. Оказа се, че от този имало редовни оплаквания.

Аз също подавам жалби където както чувствам че ми се погазват правата. В повечето случаи имам отговор и съдействие.  Ако се отнася до магазин, директно говоря с управителя. И т.н.

Що за въпрос? Винаги съм си търсила правата.Не мога да опиша всичко в един пост, много са примерите, а някои са и доста лични. Но само ще кажа, че изобщо не се колебая да отида на съд ( както и съм го правила ) дори когато нарушителите на правата ми са били изключително могъщи фирми и хора. Имам и успехи, макар всичко да върви много много трудно, почти като да разбиваш стена с глава.
За нещо друго, което съм се преборила и мога да спомена тъкмо като за форума, за правата на детето ми в детската градина, защото не го искаха понеже е със СОП. Разминах се само с няколко пъти повишаване на тон на управата на градината и дори не се наложи да подавам жалба, само споменаването ми за това помогна да го задържат. Явно са ми повярвали че не се шегувам. 

Много мразя да ме правят на по тъпа отколкото съм и се научих да не минава от мен. Преди години бях недоволна от педито на синът ми, но нали не и бяхме редовни клиенти ( 1-2 пъти в годината я посещавахме ) я търпях. Раздавше антибиотиците като бонбони, винаги държеше да пазарувам от точно определена аптека защото имала в наличност всичко УЖ, направления не даваше. Когато ми направи луд скандал че настоявам за направление за уши-нос-гърло поради несправяне от нейна страна с проблем продължил около година реших да я сменя. Половин час ме държа на телефона обяснявайки ми как съм нямала право да съм недоволна, как винаги ни била приемала ( винаги сме били с час ) как ми била дала исканото направление ( едно единствено за 5 години ) и хиляди такива глупости и накрая, като разбра че няма да си променя решението ми заяви документи от нейния кабинет няма да излезнат защото били нейни и никой нямал право да ги чете. Тъй като не бях запозната с процедурите, а и личен лекар никога не съм ползвала въпреки че съм осигурена и казах че ще се информирам в здравната каса какви са ми правата и как се разрешават подобни случей и затворих телефона. На другия ден беше издирила мъжът ми и му беше дала всичките документи.
Миналата година доплащахме кредит и въпреки че ни бяха дали разсрочване от няколко месеца като компенсация за накадърно обслужване и просташко отношение, някой доказващ се служител беше побързал да образува дело при съдия изпълнител. Е, опитаха се да покрият нещата и да ме накарат да плащам, но не стана номера.
Сега ми предстои да се занимая с един тарикат работодател, който не стига че завлече мъжът ми с 400 евро ами не му върна и трудовата книжка с 10 години стаж в нея.
Последния случай е от днес. Мъжът ми си плаща една застраховка. Имаме две банкови сметки, едната прави плащания в другата събираме и никаде не я обявяваме. Въпросната застрахователна компания трябва по договорка да си изтегли парите на 16 число. Гледам днес в интернет че са си изтеглили без да сме разрешили пари от втората сметка преди два дена. Точно за един час приключихме взаимоотношения със застрахователната компания, а банката възстанови неправомерно изтеглената сума.

                            Последно пуснах жалба/заявка за връщане на пари вчера. По принцип си търся правата често, но ако започнат да ме размотават разни бюрократи дълго време (което ми е трудно да си позволя) съм склонна просто да се разплача и да се откажа. Поради което съм плащала пари, които реално не дължа  . Като цяло не съм тип 'булдог': да захапя и да не пускам. Но си търся правата всеки път, когато мисля, че са ми нарушени. Обикновено с леко познаване на закона се оправят доста неща.

Много са случаите. Ще напиша само един. Снимах една жестоко надълбана улица. Направо с ровове. Изпратих я до местен вестник. След десетина дни получих писмо, че улицата се асфалтира. Вярно - запълниха само дупките, но поне може да се минава с кола вече от там. 

                               Аз пуснах жалба в общината и още същия следобед започнаха да работят.

И листовки направих и ги разлепих .Резутата е бан  завинаги във форума на местния ни  вестник.

Преди почти винаги, сега-винаги, защото вече ми свършиха усмивките и доброто възпитание да се боря с разни нагли писарушки, които си мислят, че обикновения човек  съществува за да му тровят живота.
Да, щом трябва ще съм и булдог дори.
Няколко примера:
Преди 2г трябваше да отпуснат от ресурсния център ресурсен учител за сина ми-отказаха ми с мотива, че за едно дете в нашето училище няма да разкарват учител да идва- на минутата палнах джапанките и с детето та в ресурсния,резултата- на другия ден ресурсния учител бе при нас.
Наскоро звънях в столична община по повод един трап, който топлофикация оставиха на съседна от блока ни улица след поредния си ремонт.Два пъти звънях и получих обещания, няколко часа след третото позвъняване дупката вече бе асфалтирана.
Преди 3 дни имах работа в общината ни по район, оказа се, че асансора в сградата е с ограничен режим на ползване, детето се опържи в колата да ме чака, за да не го влача по стълбите,а жена с увреждане едва стояща на краката си, си отвися пред асансьора да чака да се появи човек от охраната с чип карта за да го използва.
На въпроса ми към охранителя кой е отговорен за тази простотия(може ли инвалид да обикаля да го търси по етажите за да ползва асансьора-аз го открих на лаф с колегата му) ,той отговори-Вие не сте тази, която ще ме учи как да си върша работата, не знаете кой съм аз.
Спорът ни приключи с думите ми,че е късно да бъде превъзпитан,а аз нямам нито време, нито желание да го правя.
Направих каквото трябва в такива случаи, във вторник ще разбера резултата.

Питам се трябва ли всеки ден да губим време и нерви за подобни простотии, за да си вършат някои хора работата?
И след като тази работа или заплащането за нея не им харесват, защо просто не я сменят вместо да измъчват себе си и околните?

За себе си си отговорих - живеем в Булгаристан. Още повече, че се натъквам и на следното - в държавната работа, който може и работи, го разкъсват от задачи, а който не знае, не може и го мързи - оставят го да се скатава и си взема заплатка. 
Но както казах - Булгаристан!

Мисля,че си объркала името-живеем в Абсурдистан

Аз имам доста случаи,някои разрешени успешно,други изобщо не-най фрапантен с Топлофикация.Ей,тези не можеш ги поклати,ако щеш използвай лост и опорна точка,пак не може,но не ми се разказва пак,случая приключи като си платих като поп и пих една студена вода

Аууу, какво мога да напиша от личен, индиректен опит за работата в държавните структури=не е истина.
Но ще изчакам първо човекът да напусне и тогава цяла тема ще публикувам. За това как се харчат пари по европейски проекти.