Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 14

Kezaja много ме впечатлява това, което говориш, за работата над себе си. Знам ,че си права и знам, че наистина това е доста труден и дълъг път. Затова поне засега те чета, може би все пак успявам покрай теб да започна да лекувам и собствената си душа. Много пъти съм я обиждала Мария, къде съзнателно , къде несъзнателно. Знам, че е чудовищна грешка да се изпускам и да и говоря така понякога, но някак си не мога да преодолея себе си и яда си в тези моменти.

Искам да ви споделя едни интересни сайтове, засега съм разгледала първият най-подробно, става и за съвсем малки деца и е създаден от родители на дете с аутизъм   Ето го.
Вторият   и  третият  имат материали за принтиране и примерни уроци.
Дано да са ви полезни   

Kezaja, моето дете се промени много преди да почна да давам команди, на 1.6 месеци. никога не съм повишавала тон дотогава и всички настроения си оставах пред вратата. Не съм давала команди и години след това защото нямах сили при състоянието му да поискам нещо, а не да командвам. След това започнах да обяснявам и за съжаление напоследък да крещя и испадам в "истерия". Мисля, че ще трябва да се "взема аз в ръце", както и много други и да приема, че детето ми е различно и ми трябва много търпение и нерви.

Kezaja
Много е болно това за което пишеш. Знам че е И вярно , защото има деца (познавам такива които реагират така) на детската градина и на всички заповеди които трябва да изпълняват, на цялото подчинение, на борбата за самосъхранение , на  факта че в ДГ просто убиват индивида и ги правят маса. Сигурна така действат децата с изразена индивидуалност но и чувствиветелна душа защото тези от тях които са с изразена индивидуалност но по неподдатливи  душевно просто започват да бягат от градината и да се разболяват пиейки студена вода или дишайки студен въздух ...Винаги подхождам към детската градина като към необохимо зло, съжалявам че при вас се е получило така.

Аз лично разбрах за командите като термин на първият преглед при психолога защото с Зайко ( той на 3 години ) - тя му каза- иди и затвори вратата и той не направи нищо . Тогава психоложката ме попита - той изпълнява ли команди и аз й казах че не давам команди . Винаги правим всичко заедно защото той не говори и не разбира какво му казвам. За да затвори вратат трябва д аму кажа - Хайде да затворим вратата и да му покажа . След което следващият път ще трябва да го направим отново заедно защото той просто не го помни - трябват мнооого повторения. Тогава тя каза че Зайко бил в това състояние защото аз не съм го третирала като отделна личност- толкова бил залепен за мен. Така че тълкуването на психоложката беше че той има проблеми с "аза" заради това, че не му давам команди. И сега не го командвам, все си спомянм това което казва терапевтката- всичко трябва да е на игра и да си мисли че той го е поискал. Най трудно ми е обаче да се боря със стериотипите, там на моменти прости и завивам главата с фанелката защото не издържам. Обаче пак не му крещя- нали виждам че той искрено страда ако мием зъбите с друга чаша или по друг начин ...

Ако под " дете индиго" разбираме дете със синдром на Аспергер (без закъснение в говора), "диамантено дете" е това с високо функционален аутизъм?

Преди година време бях срещала теорията, че родителите на деца от аутистичния спектър са първо и второ поколение индигови личности- тези, които първи са подели бунта срещу правилата, нормите...
Със сигурност не може да се клишира, както за всяко нещо в света...
Но няма начин теорията да не отведе до правия път и да се стигне до там, че да се правят ранни диагностики на децата, поне в развитите страни, на 3 месеца например и при първия сигнал за индиго, да се организира подходяща терапия и обучение на цялото семейство, за да не премине детето границата и премине на аутистичния бряг.

То това са нещата, омешани са- непризнаване на команди, защото индиговите деца ги приемат като насилие над личността им и колкото по- рано започнат бунта, по- трудно се отделят като самостоятелна личност, това е периода преди четвъртата година на изграждането на "аза" и ситуацията се задълбава и така се е получило, че поради задълбаването, ти не си започнала да го третираш като самостоятелна личност и той още по- трудно може да стигне до собственото си аз, намирайки спасение поне да се чувства като част от тебе и по- защитен от враждебния свят, пълен с правила и команди.

Високофункциониращите и аспергерите със сигурност са индигови, тяхния шанс в сравнение с по- ниско функциониращите е бил, че по- късно са настъпили промените, отключващи блокажа.
А според мен, по- ниско функциониращите деца, са по- силно индигови личности, защото по- рано са се осъзнали и започнал в тях бунта срещу правилата и по- лесно е настъпил блокажа.
При тях е задължително третирането с АБА терапия Early Intervention program, за да се намери пътя към тяхната мотивация, докато аспергерите и високофункциониращите се мотивират по- лесно, защото те вече имат изградени интереси в определени области и навлизайки в техните, добрите специалистите лесно могат да разширяват сферата на интересите им, използвайки само Teaching Programme, като по- този начин увеличават кръгозора им и ги социализират.

Изразът "кристални деца" използват за индиговите деца, родени след 2000 г., смята се че това е новото поколение, което ще преобърне света и даде посоката на възстановяване на ценностите и водачите са естествено индиговите деца, наречени кристални, поради времето, в което са родени.

През септември в Англия стартира Аутизъм канал с истински истории, взаимопомощ, съвети между родители и специалисти- нещо подобно на това, което правим тук:
http://www.youtube.com/watch?v=bW9CHb16bFc&feature=related

Иска ми се да напиша нещо, но обикновенно в такова състояние пиша само глупости и затова ще го спестя.

Имам резерви към теорията за кристалните и индиговите деца, като признавам не съм я чела подробно. Струва ми се, че слага едно покривало върху истинските проблеми и може да забави терапията на детето. Като съм съгласна, че поколенията деца се променят и всяко възрастно поколение трябва да намери път към децата си.

За командите и отхвърлянето на правилата - струва ми се, че едно дете с неосъзнат "аз" не може да се бунтува срещу правилата, защото не се е осъзнало като личност. А по простото обяснение е, че не разбира смисъла на думите и действията. Не е протест от страна на детето, ако кажеш "Затвори вратата", а то нищо не направи. И детето ще се чувства много по-добре, ако разбере какво е "врата",  какво е действието "затварям" и да си изгради модел "ставам, отивам до вратата, хващам дръжката, затварям, връщам се". Ако погледнем програмите АБА и Сън райс може би са налагане над детето - то иска да стане, ти го питаш "къде са му ушите" или иска да излезе от стаята, ти го държиш с пъзел в ръка вътре. Но за деца, в ранна възраст, може би преди диалогичната реч,  начина на обучение е "учате те да направиш това" и съответно се очаква детето вместо да подскача, пищи и отказва, да направи каквото му показват. Това често изглежда като протест, но е единственият начин детето да напредне. На повечето хора им се е случвало да си изпуснат нервите в този процес /и на мен също/, но трябва да се стараем да е със зачитане на особеностите на детето.

Влади, много се впечатлих от думите на сина ти за детската градина, но си мисля, че ги е казал защото не е чул добре какво казват учителките или не е разбирал смисъла на думите като цяло действие. Дъщеря ми като започна ехолалията и периода с въпроси имаше такива моменти. Спомням си, че на балета беше чула "Петички на кръста", вместо "Ръчички на кръста", е как да го напарви
_re_ge, не гледай на градината като на необходимо зло, а като на най-важният фактор за развитието на детете, след семейстовто.

А дали е щастливо едно дете, което сме го научили да прави различни неща, дори и да е изглеждало като насилие в един момент? Ние ходим на едно "ретро" море и всяка година има "шоу за таланти". Там децата пеят на сцена и моето дете за първа година участваше. Бяха около 20 деца, седнали на столчета на сцената и си чакаха реда. Дъщеря ми беше 15 и изчака най-спокойно всички деца преди нея, нямаше предишните скачания, да ме търси, да иска да я прегръщам. И си мисля /а и тя така изглеждаше/, че беше по-щастлива, че се е научила да се владее.

А в този процес има опасност да останем доминантни майки и е важно да се отделяме от децата и колкото и да ни е страх, да ги оставим да си живеят живота. Но това може да стане, след като те говорят и разбират, и ние сме ги научили с много труд на това.

Идеологията за индиговите и кристални деца е доста наивна, но авторката добре си е напълнила джоба.

Аутистичен спектър е имало от както свят светува, но децата просто са минавали за странни, или още по-лошо, мислели са ги за обсебени или психично болни.

И ние сме на същото дередже за жалост, не можем да се контролираме и да бъдем спокойни. То да е веднъж на ден, лесно, но като е по 20-30 пъти ! Най-лошото е, че нямаме и диагноза, та се чувстваме понякога виновни, че проблема може да е във възпитанието ни. Кофти истуация, дано скоро се разреши и сме наясно.

Теорията за индигови и кристални деца е свързана с еволюцията на човечеството. Доколко е вярна или не, времето ще покаже.
Така или иначе има някаква еволюция и хората стават по-добри, някога е било много по-зловещо, човек не е смеел да пътува, защото в чужди земи могат да го убият без нищо, врагът е изтребван до крак, избивани са жени и деца. Сега хората са по-кротки - плюят се само по форумите.
Не виждам обаче с какво аутистичните деца се вписват в идеята за тия нови личности.
Както Таня много добре обяснява, аутистът не се противи, той по-скоро не разбира командата.
Децата със сензорни проблеми  се изключват от външните дразнения. Това е бягство и те бягат не от хубаво.
Ако едно дете е хиперсензитивно на звук, допир и миризми, то просто би се побъркало от усещанията.
Ние не си го представяме, но за него звуковите дразнения вероятно са нещо като на нас някой да ни пробива стената с ударна бормашина, а другия съсед да прави купон с неприятния за нас вид музика... едновременно... И ако навсякъде е така, какво може да прави едно дете, освен да избяга в своя свят?
Едно е интелигентен младеж да не признава нормите и да се бунтува - това винаги е било така - и точно това е движило човечеството напред - тези, които не са признавали правилата. Но е трябвало те да умеят много неща и да са харизматични, за да им повярват и да придвижат историята.
Нашите деца не са кристални и индигови. Много майки се вкопчват в тази теория, но не е ли тя едно самозалъгване...

Kezaja, изчетох ти размислите по повод кристални, индигови и не знам какви други деца....
но....категорично не мога да се съглася с тези "глупости", или поне по отношение на хора в аутистичния спектър...
Това за мен е една хубава заблуда, която изглежда е удобна за определени хора и така обясняват, оправдават и разбират постъпките на децата си...

firebird, много точно го е казала и обяснила.

И когато говорим за възприятия и разбиране на команди, децата от спектъра определено имат проблеми с някой такива и просто не могат да ги разберат и схванат за какво става въпрос.
Съответно не разбирайки, не могат и да направят това, което се изисква от тях.
Сестра ми и до сега има затруднения с някой неща и са и нужни много ясни и точни инструкции за да може да направи това, което обикновен човек не би имал проблем.

По принцип аутистичните личности и особено децата от спектъра не възприемат общите инструкции и затова инструкции като "Направи това" или въпроси като "Защо направи това?" не им говорят нищо и ги объркват и затова инструкциите трябва да им се разбиват на части, като например "1. Започни от тук и направи това, после прави 2, после 3 ..." и тогава те са перфектните специалисти, както и въпросът трябва да е конкретен, както и ако са повече от един да са кратки, за да бъде разбрамо посланието и се постигне комуникацията, за да не се обърка аутистичното дете, като например "Защо сложи еди какво си там? Знаеш ли къде му е мястото?"

Всеки може да отхвърля или приема дадена теория, която не почива на конкретни измерения и съответно не може да се докаже с цифри и научни резултати, като например : приетото за допустимо ниво захар в кръвта на човека за еди каква си възраст е толкова, резултатите сочат ниво на кръвната захар толкова, налице са симтомите на болестта, значи се касае за заболяване.

То дори за безспорните факти, като например вредата от тютюнопушенето, се намират хора, които казват, че еди кой си дядо пушел като комин, а живял до 95 години, а еди кой си не пушел, а умрял млад....


И понеже по отношение на състоянието Аутизъм все още липсват абсолютни научни доказателства, факти кое точно причинява състоянието, има място за много теории, всяко от които този, който я приема, може да говори за нея и вследствие на убедеността си, да звучи убедително за тези, които виждат нещата подобно на него.
Според мене, положително за всеки родител е да приеме теорията, която помага на неговото дете. Знаем, че две еднакви аутистични деца няма, както няма и 2 еднакви деца в норма. Родителят, особено майката е тази, която чувства кое е най- добро за нейното дете.

На моето дете помагат освен сериозните и ежедневни класически и алтернативни терапии, положителната настройка на мисълта ми, вярата, че не е като масата деца, защото е по- добър, че правилата и нормите го задушават , точно както задушават мене, че компенсацията на многоте дефицити, които сме успяли да постигнем съвместно с детето ми и неговите терапевти, треньори и учители, е резултат и на общата ни вяра, че не е защото не разбрира и е неадекватно малоумен, а защото сме успяли всички ние да комуникираме с него на неговото ниво и да участваме в израстването му.

Дълъг беше пътят на вътрешна борба, който трябваше да измина, защотокогато детето ми, след блокажа и отключване на състоянието не отговаряше на името си, най- лесно беше да мисля за него като нищо не разбиращ...знаето колко дълъг път се изминава и до приемането на проблема, но начина, по който ние, родителите виждаме детето си и си обясняваме състоянието му, според мене е решаващ за неговото развитие, защото детето стига до там в развитието си, до където го виждат родителите му. Лесно е за родител на дете в норма, което е заобиколено от приятели и има само отлични оценки в училище да вярва в детето си, трудно е обаче за родител на дете от спектъра, което не отговаря на името си, например, да повярва в детето си. Затова е необходима много семейна терапия и работа с родителите на аутистични деца, не по- малко от работата със самите деца, защото дори и най- добрия терапевт на света, ако работи с детето ни, а ние не работим върху себе си, ние продължаваме да виждаме детето си по "стария" начин, вследствие на което, възпрепятстваме процеса на изратсването на детето и преминаването му на по- високо фукнционално ниво, т. е. терапевтите не могат да ни "ремонтират" детето, а процеса на възстановяване трябва да стане от самите нас, вътре в нас, вярвайки в каквото или каквато теория помага най- много на детето ни.

Точно това визирах с поста си- факта че Зайо не изпълнява команди защото не ги разбира позволи на психоложката веднага да го класифицира като аутист. За нея това беше игнорация на нейната команда, а не НЕ разбиране. Ако беше с малко повече опит щеше да забележи че той се опитва да направи това което тя иска но понеже не разбира помисли че му се разрешава да си играе с влакчето което беше до вратата.

Тук по темата за кристални /индигови деца според мен се получава малко двусмислие - аутистичния тип по късно се осъзнава като личност, тогава как да се бунтува . Освен това Доц.Стамболова ни каза че не всички Аспергери проговарят рано. Имало такива на които мисълта била по бърза от говорния апарат и затова те се предавали в стремежа си да изразят с говор нещо и проговаря по трудно и по късно. Така че според мен всяка теория има своите силни и слаби страни. би ми се искало да обесня състоянието на детето си като кристално, индигово дете, вероятно за него ще е по добре ако е Аспергер а не от традиционните деца от спектъра, обаче той си е такъв какъвто е и не може да изпълни команда "Отиди и донеси ..." ( в унисон с това което каза Кезайа)  а първо отиди там и едва след това команда а - донеси това.

За нас най-хубават новина от терапевтката е , че на последният сеанс тя сподели че за тези месеци работа Зайко вече е покрил част от дефиците си и прилича все повече на въстниците си, както и регира  като тях. Е има странности но както каза тя това може да го забележи психолог ( или наблюдателен родител като нас добавям аз). За сега основният ни видим дефицит остава речта, докато консерватиността , стериотипите, отрицанието  могат да се отдадат и на характеропатия.

Мисля, че първо оттук трябва да се започне "семейна терапия". Никога няма да забравя първия "психиатър" в "св.Никола" , за мен наистина в кавички. Първите кавички, не са заради съдържанието на думата.
Наистина всеки родител познава най-добре детето си, без да се разбира, че не ти е нужна помощ, подкрепа, друга гледна точка, друго решение на проблема.
При моето дете има много голямо значение това как аз върша нещата, той е доста наблюдателен/въпреки, че не изглежда така/. За разлика от други деца, като чета или съм останала с такова впечатление, той беше много подреден и то безумно, всичко поставяше точно на мястото до милиметър, не даваше никой да пипне нещо негово и той не пипаше "чуждо" за храната да не говорим.
Второ много е важно тона с който му говоря, не тона само, но и настроението/както и да го прикривам, той го осеща/. Имам чувството, че даже и мислите ми чете. Мисля, че знае всичко/май започнах да "изперквам".

Да, родителят трябва да разбира детето си.
За неподготвен човек поведението на дете с аутистичния спектър е "безобразно невъзпитано", и такова би било и за родителят, ако той не си даде сметка да опознае детето си и да разбере кои са причните за гняв и тръшкане.
В началото и аз си мислех, че кризите са непредвидими, особено нощем, но започнах да го наблюдавам много внимателно и разбрах, че безпричинна криза няма.
Просто той много лесно преминава от спокоен в силно раздразнен, но не е без нищо.
Установих, че много се плаши от болка и че май има нисък праг на болка. Или най-малкото го е страх от газове в коремчето. При вземане на мерки да не яде газообразуваща храна и пиене на Биогая, нещата се поуспокоиха.
Кризи докарва при нас и слухово дразнение. Има неща, които като ги чуе, следва криза. По едно време бяха моторни резачки и големи камиони, сега аларми, линейки, фалшива музика, някои тъжни звуци от филмчета.
Звукотерапията за жалост води почти до същия ефект. С много лъгане изслуша няколко диска, но не ги харесва, нещо го дразни и въобще...