Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 14

Аз лично не съм забелязала особенно голяма чувствителност на пръстите при моята дъщеря. До 6 год. тя не искаше дори да пипне молив, химикал, фулмастер. Естествено имаше проблем с фината моторика. Но полека-лека нещата идват на мястото си - естествено с много труд и постоянство.
Моята дъщеря никога не е играла с пясък, защото ще се изцапа. Дори вафлата, която обича най-много я държи с две пръстчета, сякаш ще я опари. Но аз настоявам, давам салфетка, обяснявам, че вече е голяма, бършем и мием ръцете и т.н. С две думи - трудно.
Забелязала съм, че не желае да се ръкува за поздрав с по-възрастен и ако някой я накара да подаде ръка веднага след това я слага под носа си и я мирише - сякаш е пипнала нещо чуждо или мръсно. Незнам как да го обясня Колкото повече обяснявам, че така не се прави тя си знае нейното. Аз никога не я карам да подава ръка на друг човек, достатъчно е да каже здравей и после довиждане.
Но така и до сега немога да си обясня защо прави така. Случва ли се при вас подобна ситуация?

Здравейте момичета. )
Отдавна не съм се разписвала при вас, някой си ме спомнят, с други вероятно не сме се и виждали....)
Аз с нетърпение чакам сестра ми да се прибере от Германия, не сме се виждали от половин година вече. )

Renate_R, сестра ми беше същата. Изпитваше ужас да се изцапа и ако случайно станеше следваше рев и докато не я измиеш не прастава.
След ръкуване не си е мирисала ръката, но дълго време помирисваше всяка хапка, която слагаше в устата си.
В началото е супер дразнещо, но после свикнахме. Сега все още го прави понякога с храната, но поне не на всяка хапка.

аз исках да кажа че Владко отказва да си служи с предмет в ръцете - примерно вилица за да боде , лъжица за да яде, лопатка за да рови, молив за да рисува а
обожава да прави тези неща направо с ръце
тоест рови с ръце с прости бърка навсякъде то не бе пясък кал обърсва най мръсните коли рисува там рисува с пръсти с бои / по скоро мацоти нещо / драска с тебешир по дъска - защото той пише явно и цапа по пръстите , като му дам вафла и не следя нещата отблизо я изважда цялата от упаковката държи я с ръка и переодично я сменя с другата и я изяжда като се омазва до козирката , като яде препечени филии първо маже с пръсти отгоре тоест омазва се с маслото след това се обърсва в косата
и онзи ден като си опари пръстите най много се тревожеше очевидно че не може да пипа с тях, че като се пипне в блузата или в дланта и го боли ...
незнам дали съм обяснявала че любимото му ястие е спагети с доста доматен сос които предпочита дълги и яде с ръце също , както и така приготвени макарони като всеки макарон се "отваря разкъсва" и след това изяжда, баница като яде също я разделя разкъсва изследва какво има вътре на една страна отделя сиренето но си го яде , разделя всеки лист и го изследва поотделно като "археолог" рови в храната ...... тоест на практика след хранене му трябва не просто измиване ами направо  пароструйка .... това в кръга на шегата нали, супер много мрази когато му мия ръцете , а обожава да се къпе ....
абе "опассссснооо" хлапенце казвам ви
остскоро може би месец два като излизаме "цялата орда" аз големия ми син Владко и Киара ..... като обикновенно носим с нас на количка за бутане голяма лопата чанта и "половината къща" Владко е много спокоен ходи си не се развиква супер се държи , а когато е с баща си сиреч без мен батко си и Киара постоянно се тръшка вика иска в колата и вообще направо все едно е друго дете

когато посещава специалистите които работят с него веднъж са много доволни друг път "представям си на какво ги прави" защото споделят че "бил неспокоен"

Някой неща не ме учудват много. Алек не вземаше сам храната дори и с ръце, аз го храних и не отхапва/последното и досега/ просто я начупва на залчета и така яде. Ябълките задължително ги нарязвам. След това започна да се храни сам с вилица и след това премина с ръце. Учудващо, може би си мисли, че трябва първо това да се пипне. Сега като му направя забележка винаги взема вилицата, но не и след като изляза. Сълфетка задължително има и след всеки залък се е обърсал, но това не значи, че няма за по-лесно да се обърше в дрехите. Просто ще трябва да си по-настоятелна.
Райка, ти пишеш за друго по-голямо момченце, то не му ли влияе?Алек е наблюдателен и прави неща които аз правя/разбира се когато ме няма или когато спя, за да не правя забележка/.
За разделянето на храта. Синът също я разделя винаги, например салата, първо яде краставиците след това доматите,  и ако яде нещо го яде до края или ако не го изяде няма да яде друго/е, ако не се отнася за шоколад/. Не спазва и последователността на яденето. Винаги почва от това което най-обича т.е. шоколада и додето не му се даде не яде друго.
За баща му, може би се чуства по-спокоен с вас и по-уверен. Ти пробвала ли си само вие двамата с него да излезете? Как реагира Владко ако сте само двамата?

за съжаление Владко попива така да се каже само негативното от батко си макар и той да го редуцирал но давам пример ето батко му и по малката му сестричка говорят и ядат както трябва и вообще всичко а той не
но ако батко му примерно направи някоя магария глупост или нещо и това веднага го попива

Първото е личностно качество, второто всеобщо. Това беше шега.
Не се страхувай, бавно и постепенно той ще се научи да приема и положителните неща. И още нещо, колкото детето расте и се осъзнава, толкова не иска да бъде по-различен от останалите, дори и само за това, че те не го приемат такъв.

Райка
Доколкото аз схванах от това което ни каза терапевтката ни,  някой деца със СИД желаят да се самостимулират - т.е. това им действа успокояващо защото са с понижена чувствителност в вашия случай тактилна . От това което пишеш имам чувство че Владко си прави самостимулацията под формата на постоянен тактилен дразнител . Нашата терапветка не е казала че това е лошо а даже че е добре затова можеш да се радваш че Владко се "самостимулира". Лоша е обратната страна - наличие на повишена чувствителност както при нас когато нищо не се яде с ръце не се цапат ръцете постоянно се бършат или крият, работи се само с прибори не се бърка в пясък или кал. Това е съпътствано от това че не обичаме да се галим да се решем нещо а ни дразни да сме без чорапи и подобни. Но полека се "дресираме", мисля че тази година ще завръшим без чорапи лятото даваме да се галим по гърба, можем да пипаме ябълка с ръка. С косата обаче пълен застой независимо от брашинг четката.

Renate_R , и моята дъщеря миришеше всичко, до което се докосне.
Ръцете си не съм забелязала да мирише, по-скоро самите предмети.
Това го правеше от съвсем мъничка. На около 2-годишна възраст обожаваше да разглежда книжки и непрекъснато навираше лице в тях.
Понеже тогава и идея нямахме, че детето има проблем, бяхме се притеснили да не би да не довижда.
Едва на по-късен етап ни стана ясно, че тя всъщност душеше всяка страница от книгата, която разгръщаше.
Вече е на 8г. и имам чувството, че това постепенно отшумя.
Случва се изключително рядко, за да не кажа изобщо.

ре_ге, и моята Мария никога не си е играла в пясъчник.
Доколкото ми е известно, играта с пясък е много полезна.
Има дори такава терапия. Но ние пропуснахме този етап.

Мен ме притеснява пък тива, че Мими си гризе кожата около ноктите на пръстите.
Не самите нокти, а кожата, в резултата палеца и показалецът са винаги оголени, ако мога така да се изразя.
Стериотипните движения с ръце, отдавна съм приела за вид самостимулация.
Те обаче са доста претиснителни за околните.

Мирама, помня те аз.
С какво любопитство те разпитвахме за порасналата ти вече сестричка.
И сега чакаме с нетърпение разказите ти.

И Зайко си гризе ноктите и кожичките около тях, просто всичко е жива рана и оголено затова те разбирам, все се увещаваме да ги кръцкам с ноктореза но ми дава да го правя когато вече няма какво да кръцкам. Не помогна нищо ни горчив лак ни дявол , не съм опитвала с люто но ме е страх да не си бръкне в окото. Кого ли не питахме-  все казват вреден навик и това е , дори не ме утешават че ще отмине. При нас той се появи когато исках да го отуча да си смуче яките и блише канта на врата на тениска/блуза/ жилетка/яке- вид самостимулация доколкото разбрах в последсвтие, сега с това гризане на нокти не знам кое беше по добре.

Ние нямаме стериотипни движения на ръцете но във всичко друго създаваме стериотип на секундата -едно ходене до тоалета при тераевтката и следващият път по същото време пак иска там макар и да не му се пишка...

За тези от вас, които са пропуснали Влади в новинарската емисия на bTV тази вечер, давам линк:
http://www.btv.bg/news/zdraveopazvane/story/996014150-Kak_se_gri … ta_s_autizam.html

re_ge, и на мен ми е минавало през ума да и намажа пръстите, които гризе с нещо люто.
Но тъй като тя вече разбира, засега само я заплашвам, а тя всеки път обещава, че повече няма да го прави.
Разбира се, всичко се повтаря.

Calathea, ами какво да кажа, не сме се виждали от 6месеца (от толкова не си е идвала в БГ). Но до 1-2седмици очаквам с нетърпение да се прибере и ще поразкажа повече. )
Иначе....майка ми е с нея там....на моменти и е много трудно, сестра ми все още изпада в състояния (то не че ще спре да изпада в тях), в които е крайно неконтактна и напълно се затваря за околния свят...
Добрите новини (поне така ги определяме) е че от 6месеца си има приятел (това е рекорд за сега, толкова дълго време) и някак си успява да издържи толкова време с чужд човек. Но както майка ми казва, и той е доста отнесен като нея....та явно не си "пречат" двамата твърде много...)

_re_ge, Calathea, и аз като по-малка си изгризвах кожичките до кръв, като това беше до първата фаланга....пръстите ми в началото бяха едни вечни рани....абсолютно нищо не помогна, а повярвайте ми, всичко опитаха. То не беше мазане с какво ли не, увиване на ръцете с бинтове, връзване, посещения при психолог....
След време се научих да контролирам това и ги изгризвах само около ноктите...
И сега, след толкова години, в момента в който се усетя малко нервна започвам да правя същото...първо е чоплене с нокти, след това е гризане...

Хубаво е ако може да отвличате вниманието на детето от това занимание....и със сигурност има причина да го прави, безпокойство, някаква нервност и т.н. Ако се открие причината, може да се избягва, както и да научите детето по някакъв начин само да се контролира....

Аз се извинявам все пак ако ви притеснявам по някакъв начин и се намесвам в темата ви неканена. Ако има някакъв проблем и на някой от вас му е неприятно, че изказвам мнение, моля да ми кажете. Няма да се включвам повече.

Преди няколко дни попаднах на предаване за индиговите деца, което много ме заинтригова, защото децата от спектъра са си индигови личности, повече или по- малко, преминали границата.
Психолози говореха за индиговите и кристалните деца, за които характерното е, че не признават правила, норми и авторитети и бягайки от тях, отричайки ги, е възможно и да стигнат до увреденост. Теорията е, че на децата им няма нищо увредените са техните доминантни и авторитарни родители и детето е отражение на състоянието на родителя си, този, който е най- близко до него, обикновено майката или който иззема майчините фукнции и детето е толкова увредено, колкото увреден е родителят му.
При индиговите деца не важат методи като наказания и насилие, а разбиране, приемане и стимули.

Начинът да се помогне на детето и се промени, е да се помогне на родителя да се промени, а детето е неговото отражение. Имаше психоложка от "Виолетовата жаба", която разказа, че организират и правят съвемстни обучения и игри за деца и родители на индигови деца, като целят точно "изцелението" на родителя, търсят неговото смирение, уважение към всички личности и особено към собственото му дете, приемане на детето, разбиране на детето и показване на любовта си към детето.


Прочетох и "Излекувай тялото си" на Луиз Хей, която описва в основата на психичното и физично здраве баланса на трите най- важни компоненти- тялото, ума и духа. Необходимостта от положителна умствена нагласа за себе сии за живота, и необходимостта от силна духовна втъзка. Когато тези три неща са уравновесени, ние се наслаждаваме на живота и понеже което и да е дете, не е в състояние само да организира тази цялост в себе си, майката е тази, която е призвана да го стори. Никой лекар или лчеител не е в състояние да ни даде това, освен ако самите ние не изберем да вземем участие в процеса на лечение.

В книгата се описва силният момент, който е винаги настоящия момент, решаваме, настройваме се и започваме да мислим по този начин- положително, а то е изцеряващо.

Здравейте и от нас в новата тема  . Ние се върнахме от морето и сега със свежи сили съм пак на работа, а Мири е в очакване на първи клас....
Ето снимки от нашето море:
http://www.facebook.com/album.php?aid=2048259&id=1114440743&l=818caa8020

Ай яй яй...Кезая ...от това което си писала много ме заболя, въобще не мога да се съглася с тази теория, какво значи авторитарен увреден доминантен родител, защо при едното дете може да си "обикновен" и то е в норма а с другото изведнъж се изживяваш като авторитарен и то се "уврежда". За мен може би това е опит да се класифицират някак нещата но от случай до случай няма прилика както и няма еднакви деца. Познавам доста авторитарни родители и единственият минус който са постигнали в амбициозността си е да "увредят" децата си с ниско самочувствие. Много често именно ние сме хората които доста бързи минават през фазите на отричане, депресия , отчаяние, и накрая приемане, всички рано или късно разбираме че колкото по бързо стигнем до фазата на приемането което е следвано от фазата на борбата толкова по добре за всички. Нима  обичаме децата си по малко понеже са такива, нима не ги приемамем, нима не сме смирени че нашите деца са ТАКИВА а не ДРУГИ, не не НЕ МОГА да се съглася с подобно тълкуване...

Аз тази теория я тълкувам, че кристалното дете е свръхчувствително към комнади и наставления и приема като насилие над личността си команди, издавани от родителя, на които некристално дете би приело и се подчинило без да мисли и които за некристалното дете действат възпитателно, за кристалното действат пагубно и то се затваря и тръгва надолу, бягайки от насилието над себе си, облечено в авторитети и налагани от родителя, учителя в детската градина и обществото норми.

Дори като гледах предаването мина пред очите ми като на лента периода за "затварянето" на детето ми, когато стана блокажа и който се състоеше от само 8 дни посещение на детска градина. Той се молеше още след първия да не го водя, че е лошо, но не плачеше , а стоически се качваше по стълбите на градината с раничката на гръб. И сега си спомних, че тогава за първи път отких бунта на личността му към правилата, вечер като го вземех казваше "Който не си изяде, само той ще излезе да играе" или "Който не слуша, само той ще получи награда."

А зприемам теорията без болка и приемам, че състоянието на детето е резултат от бунта му към авторитаризма на баба му, моите болни амбиции и рамките, и фалшивите ценности на обществото.
Обаче след приемането идва процеса на възстановяване. Един път вече сме го направили, когато приехме, че има проблем с детето, нищо, че прави очен контакт, нищо, че прави дълги изречения, нищо че....след отричането дойде приемането на проблема, последвано от борбата...тя е дълга, продължава вече доста години упорито...резултати има, но постепенно усещах, че борбата, съпроводена от терапии и спортове, не е достатъчна и сега си дадох сметка, че завършителния оздравителен процес ще се случи, като започне от моето вътрешно "възстановяване", преосмисляне, смирение, изграждане на високо уважение към детето и достойнството на неговата личност и вместо възпитателни "команди", търсене на мнението и съгласието на детето и заблязвам постепенно, че колкото по- малко "проформа" го правя, толкова повече детето се чувства пълноценна личност и реагира като такава.