на майка й писна да ми слуша "глупостите"...

Ами честно казано нямам представа,но от доста хора чух,а и майка ми каза,че директора без да иска се е  издал,по време на разговора им,че за всяко дете училището получава 1000лв..а аз ако се махна,ще трябва да се раздели с едните 1000лв.Абе за пари е явно цялата работа.Мин. год. исках да се преместя в една друга гимназия,и казаха,че няма проблем още веднага да започна.Но директора се е обадил на директорката в тази гимназия и я е заплашвал явно..и тя си каза,че е голям връзкар и не иска проблеми с него.И инспекторката звънеше на майка ми да я пита дали съм добре психически,физически,дали съм осиновена и някакви пълни щуротии..Направиха майка ми на нищо,майка си мълчеше като пукал,и не желае повече да я занимавам с проблемите ми там.Добре де,ако не нея,то кого да занимавам?Адски се изморявам докато съм там,има някаква негативна енергия ли 'де да знам и аз как да си го обясня..постоянно се прозявам,боли ме глава често..това за прозяването знам,че е на нервна почва.
Мин.година майка ми я попита дали мога да мина на самостоятелно обучение/въпреки,че не е съгласна изобщо/ а директора отговори "Хайде,ние тука не сме инвалиди"  Добре де,някаква глупости ли трябва да направя за да си завърша нормално образованието без никой да ме тормози,защото това моментално рефлектира на психиката ми.Толкова ли е трудно да напоравиш нещо добро за някой,може мъничко да е,но поне да си спокоен,че си направил едно добро дело,и да си убеден,че си помогнал на този човек да се почувства добре,спокоен,уверен,знаещ.По нивият закон било забранено да се местя във 11ти клас,особено да сменям профил.Не знам как ще завърши цялата история,но изобщо не мога да си представя завършването ми в този клас,в това училище,камо ли балът..все едно нещо ще се случи,и няма да съм със тях 

Анонимна,от кой град си?

Дете, майка ти трябва да намери начин да се справи със ситуацията.
Ти си много объркана и незряла, въпреки природната ти интелигентност.
Потърсете психолог извън училището. Ситуацията е такава, че не може да се разчита на неговия безпристрастен ангажимент.
И двете имате нужда от помощ явно.

Ето една програма, можеш да влезеш във връзка с тях:
http://www.psychology-bg.org/antibullying/?%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF … %BF%BD%EF%BF%BD,7

И цитат: Една четвърт от българските деца отиват със страх на училище. Това показват резултатите от 2-годишен проект на УНИЦЕФ "Училище без насилие", представени от психолога Иван Игов.



Ако майка ти се осъзнае и настои да смениш училището, няма как да те спрат - нямат право!

И друго се сетих - води си дневник! Знам, че е форма на терапия и помага.

Писането по форуми - също.

Вероятно това е годишната субсидия за всеки ученик. Не ми се струва кой знае каква загуба, ако един напусне - има стотици ученици в у-щето предполагам. Ако майка ти отказва да обърне внимание на проблема ти, можеш да спреш да ходиш на училище - предполагам, ще забележи, че има проблем и сама ще потърси психолог. Но това - като крайна мярка; пробвай първо другите идеи, които са ти дали. А дневникът ще ти помогне и да докажеш, че наистина има тормоз в у-ще, ако се стигне до специалисти.

Не съм съгласна, че спирането да ходи на училище, дори и като форма на протест, ще помогне, напротив, ще измести проблема  и погледа на възрастните от същественото. Ще донесе и допълнителни проблеми, чисто административни.

преместването често решава проблема. Както когато си смениш работното място и попаднеш на нов колектив.
Преди 10 години - била съм на 15, отидох в Инспектората без да знаят нашите и помолих да ме преместят в друго училище. Един чичко се обади тук-таме и ми каза "готова си, почваш еди-къде си". Родителите ми трябваше просто да отидат да ме отпишат от старото училище, поставих ги пред свършен факт. В новия клас се чувствах в пъти по-добре. Имах си и вече едно наум, да не се предоверявам, да не влизам в интриги, да си гледам най-вече ученето.

ако си поговориш с тези хора ще ти помогне и олекне дори повече от споделянето тук, специализирани са в тези случаи:
Национален горещ телефон за деца в риск - номер 116 111 (екип от петима психолози, педагози и социални работници ще приема сигнали от деца и възрастни за различни проблеми. Линията е денонощна и безплатна, независимо дали се обаждате от домашен, уличен или мобилен телефон.) http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=428238

   Не си виновна, но най-вероятно си предизвикала това отношение с показване на слабост, липса на самочувствие, срамежливост, колебливост или други подобни. Не е нарочно, просто си влязла в класната стая, както каза - не си се интересувала от никого, и сега просто искаш да ходиш на училище. Но щом се е стигнало до това да те замерват с хартийки в 11 клас... Не може да кажем, че нямаш нищо общо с отношението към теб. Не че си направила нещо, просто не си направила необходимото. Ако още първия ден беше влязла с един нахакан вид, беше отишла директно при най-голямата компания, беше се запознала (не миличкото невинно "Аз съм Ани, приятно ми е" със сведена глава и тон тип "Аз съм на 8 години и моля, не ме гледайте в очите, че се плаша", а със съвсем различен подход - с увереност, самочувствие, все едно си велика и единствена, а тия наоколо са някакви дечица едва ли не, но от теб да мине, ще им обърнеш внимание), и беше показала с подхода и езика на тялото си, че се чувстваш спокойна и "в свои води" в тяхната компания, веднага щяха да те приемат, или поне нямаше да те отхвърлят и сега нямаше да те замерят с хартийки.

   Бях на твое място (с някой разлики) и този урок го научих около 7 клас. Но и аз не съм някакво нахално същество и усъвършенстването ставаше постепенно. Въпросът е да се научиш да влизаш във всяка компания, в която искаш, и във всяка, в която трябва. В компанията на съучениците ти "трябва" да влезеш, ако искаш да учиш спокойно и да ходиш с удоволствие на училище. След като вече 3 години не те смятат за нищо, вероятно последните 2 ще си изкараш по подобен начин. Но въпросът е след това, а и по време на гимназията, да се научиш да общуваш с хората така, както ще е най-ефективно за теб. В случая със съучениците ти може да помогнат следните (и помисли върху тях преди да кажеш "ти не ги познаваш, не знаеш какви са гадни, нищо не може да помогне" - много неща могат да помогнат, но най-важното си ти самата - ако знаеш какво и как да правиш, можеш за 1-2 месеца да подобриш значително положението):

По-честият контакт с тях - не ги избягвай, така само показваш, че си слаба и ги подканваш да те подиграват. Изключително мили и възпитани хора отбягват по-слабите от тях, какво да говорим за невъзпитаните и гаменчетата (след малко ще прочетеш и за това)... Търси контакт с тях, вслушай се в разговорите им и се включи. Говорят за група, която си чувала? Кажи нещо за последния им албум или концерт. Говорят за футбол, а ти си нямаш и идея? Кажи нещо от сорта "Абе мачът беше много готин (да, гледах го ... с приятеля ми ), но той така и не можа да ми обясни кое му е забавното да гледаш как група хора тичат след една топка, и даже да плащаш пари за това!" - това становище противоречи на общоприетото мнение и веднага ще привлечеш вниманието към себе си, дори има вероятност да започнат да те убеждават колко готина игра е (няма да се обиждаш като ти кажат "Нищо не разбираш", като чуеш това, кажи им "Да, не разбирам, можеш ли да ми го обясниш, че грам логика не намирам, честно "); чувствтото за хумор в този момент (като общуваш с тях) е много важно! Самоиронизирай се преди те да са те обидили, ако "знаеш", че ще те обидят. Ще кажат, че си тъпа? Започни думите си с "Абе аз както винаги не разбрах това, ама... (и тук казваш нещо, което те включва в разговора)" или "Това нищо не ми говори, ето на, нищо не съм чела, не съм се интересувала, така че по-добре някой да ми го обясни". Също можеш да използваш иронията, за да иронизираш чуждите "Ти си тъпа" и "Нищо не разбираш". Кажи "Ама разбира се, че съм тъпа, дойдох тук, да ме просветиш с дълбоките истини за живота" (това го кажи приятелски, с усмивка, не подигравателно или злобно. Казваш го все едно с човека, с който говориш, сте екип и заедно работите върху нещо) или "Да бе, никога не разбирам, затова дойдох днес, да ми обясните" (пак казано приятелски, все едно си малко невинно момиченце, което се шегува с приятелите си).

Самочувствието - изключително важен момент, липсата на който ти проваля не само отношенията със съучениците. Започни да се харесваш, да се обичаш. Тук само ти можеш да си помогнеш, ако не можеш, значи цялата занимавка няма смисъл, просто или ще ти идва отвътре, или не. Не влизай в училище с идеята, че сега ще е гадно, ще те тормозят, ще искаш да свърши по-бързо. Влез уверена, спокойна, усмихната. Поздрави някого, може дори най-гадните шматки, кажи им "Здрасти", все едно са ти първи приятелки. Първия път най-вероятно ще те изгледат странно и ще коментират колко си зле, че им казваш здрасти. Това да не те притеснява, очаквай го. Като седнеш на чина, говори си с човека, с който седиш. Намери тема, изкопай я откъдето искаш, но говори, общувай с него/нея. Ако седиш сама, пред теб или зад теб има хора. Обърни се към тях и започни разговор. Покажи, че изобщо не се притесняваш да говориш с тях, даже са ти приятни, макар че не стават за нищо (с такова отношение в главата си ще придобиеш увереност, ако случайно ти липсва). За какво да говорите? Най-лесната и обща тема е училището, но не уроците (за Бога!), а учителите и другите ученици. Коментирай някоя учителка, която е обект на всеобща омраза ("Тая вчера такова домашно ни даде, нормална ли е?!" или коментирай нещо, което ви се явява обща тема, като не възприемаш мнението на съучениците, а се интересуваш от него. Като ти кажат нещо, каквото и да е, универсални реплики са "Защо мислиш така?", "Наистина ли?", "А после какво стана?", "Сигурна ли си?", "А за това какво мислиш?", "Смяташ ли, че ще...?". За каквото и да говорите, интересувай се как се е сформирало мнението на човека за въпроса по темата.

Психология - ето няколко елементарни знания по психология, които всеки рано или късно усвоява (дори да не възприемеш веднага всички, поживей, понаблюдавай, и си вади изводи от наблюденията).
   Първо - човек се интересува от себе си и от всичко, свързано със себе си. Това означава, че ако искаш да направиш някого свой приятел, трябва да говориш с него за най-важната персона в живота му - самият той, да го питаш за него, да се интересуваш какво мисли и защо, да го изслушваш, дори да ти разказва нещо супер безинтересно. Донякъде това стои в основата на успеха на комплиментите: "Ели, блузата ти е страхотна!" - и Ели, дори да поддържа физиономията "Е, и?", все пак някъде дълбоко в себе си усеща нещо приятно. Има голяма вероятност до края на деня Ели да не те замери с нищо. Но това, че хората се интересуват само от себе си, не означава, че трябва да започнеш като някакъв плужек да им се мазниш или само с тях да се занимаваш. В никакъв случай! Поинтересувай се от някой малко, след това кажи и ти какво мислиш. Защото в твоя живот най-важният човек си ти и това трябва да стане ясно на другите от собственото ти отношение към себе си и към мнението си. Не започвай да говориш с идеята, че никой не иска да чуе твоето мнение. Ще искат, имай търпение.
   Второ - човек търси за приятели хора, които са по-силни от него. Всеки човек има проблеми и всеки иска да има близък приятел, на когото може да разчита: да го закриля, да му помага с проблемите, да му съчувства, да го съветва и т.н. Малко хора биха се сприятелили с теб, ако по нищо не личи, че ти си силна и сама се справяш с нещата. Важна първа стъпка е да прекратиш унизителното отношение на другите към теб и това ще стане по-лесно като "им влезеш под кожата", отколкото ако се разправяте с учителки, директорки, побоища и т.н. Никой не е длъжен да се държи добре с теб, затова трябва да има някаква причина. В повечето случаи и при повечето хора причините да се държат добре с някого грубо поднесено се свеждат до оцеляване и размножаване. Оцеляването зависи от храната, от това да не умреш (случайно) и от това да не те убият (нарочно). Хората се държат много уважително към работодателите си, защото работодателите им плащат заплати (иначе да чуеш после как служителите псуват шефовете след работно време...), а със заплата ти е осигурена храната, а и привилегиите на цивилизацията - дрехи, интернет, кафета и дискотеки, лечение и т.н. Това да не умреш по случайност няма особена връзка с отношението ти към другите хора, по-скоро е въпрос на собствената ти интелигентност. Но това да не бъдеш убит е дълбоко залегнало (както и другите изброени) в информацията на вида ни (въпреки всичко човешко, първичните ни инстинкти си казват думата през целия ни живот) и оттам произлиза страха - страхът те предпазва. Ти, например, от страх не отиваш да псуваш и да биеш съучениците, когато те замерят с хартийки - защото следващата им стъпка ще е да те пребият някъде след училище (или направо в училище). Те са много, ти си една. Това е достатъчно (освен ако "те" са 4-5 дребни момиченца, а ти си една, ама едра като за трима, мускулеста... Но едва ли това е случаят). Описаното е само за създадено впечатление като сегашното, а ти можеш да промениш впечатлениетона другите за себе си. Но идеята е, че в "готините" компании обикновено има лидер/ка и този лидер не е спечелил лидерството, като се е свивал да не го види никой и да не го закачи. Най-малкото е подходил открито към другите, веднага е започнал да общува с тях като с равни или по-низши, да се шегува, да търси контакт. С което е показал, че може да се справи с тази ситуация, а в последствие много малко ситуации са необходими, за да се доказва лидерът - обикновено лежи на стари лаври до края. Така и ти може с нищо да не пречиш на никого, но другите се заяждат с теб и те унижават, защото вече имат отрицателно впечатление от теб. Всеки човек ще избере по-силния от себе си за приятел, защото може да разчита на него. Никой не иска да се сприятелява с човек, който само чака да си изсипе проблемите върху някой и да се жалва как не може да се справи. Затова започни да се справяш с нещата около себе си, и то не за да се докажеш на съучениците, а заради теб самата. Направи така, че да си щастлива първо извън живота си в училище. Излизай с приятелки, търси нови контакти, ако си намериш гадже - чудесно! Занимавай се със спорт, който ти е интересен. Учи за бъдещото си висше образование (ако ще ставаш лекар например, сега му е времето да наблягаш на биология и химия). Спри да се оплакваш на хората - на майка си или на всеки, на който му е писнало. Запази един човек, който да ти знае най-личните проблеми, а за всички останали изглеждай силна и независима. Това не означава да се правиш на каквато не си, но ако си схванала идеята, разбираш какво имам предвид.

Езикът на тялото - обърни сериозно внимание на поведението си, жестовете, мимиките, като цяло на езика на тялото. Как стоиш на чина? Стой уверено, едновременно с това отпуснато, т.е. спокойно, а не напрегнато, все едно чакаш някой да те замери с нещо. Когато говориш с хората, гледай ги в очите, поддържай контакта очи в очи, но не се вторачвай, все едно сега виждаш човек за пръв път. Просто не забивай поглед в земята, не гледай настрани от притеснение, че някой говори с теб. Те са ти равни, а вероятно повечето са доста под твоето ниво на интелект или човечност, така че не мисли, че говориш с богове. Обърни се към човека, който ти говори - така му засвидетелстваш внимание и му казваш, че той самият те интересува. По същия начин, ако седиш отпуснато на чина и някой ти извика името, за да те подиграе, краткият "преценителен" (и спокоен!) поглед към него (без да обръщаш тялото си, все едно отговаряш на повикването) и продължаването на досегашното ти занимание (дори досегашното занимание да е било празно гледане през прозореца) показват на мухльото, че го мислиш за мухльо и въобще не те интересуват глупостите му.

   За езика на тялото можеш да научиш много от най-различни източници, аз ти дадох само основни напътствия, колкото да добиеш представа (а и предполагам, засегнах най-честите ти прояви, може и да не е така, не те познавам ). Цялата идея е да работиш върху себе си. Ако нещо в живота ти не върви както искаш - работи върху него, за да потръгне в желаната от теб посока. Успех!


Естел, благодаря за забележката, права си. Пооправих го малко

Victory,благодаря ти за поста!    Беше много полезен и за мен.

Може ли да го разделиш на абзаци?Трудно се чете.

Аз нямах нерви да го прочета.

То е важно за на който му трябва

Анонимна, във всеки клас има различни от общата маса деца. Както и да ги наречеш...
Не смятам, че различните трябва да се уеднаквят с масата, само и само да нямат проблеми заради своята индивидуалност!
Напротив  

Аз съм изненадана от отговора на майка ти,..  Не би следвало с лека ръка да казва "ще търпиш!"

Дали са ти ценни съвети всички преди мен.

Аз подкрепям идеята за смяна на училището
Нов клас - нови приятели  
Мисля, че имаш този избор! Направи го!
Докато е време!

Успех!

П.П. Victory, прочетох те

Ега ти темата, прочетох я цялата и това, което ми идва наум е - стига пързалки, това не е истина.    В повечето училища непрекъснато напускат или идват деца и никъде с тях не се държат, сякаш са Златната кокошка. Наистина годишната издръжка на един ученик е малко над 1000лв, но глупостите тук ми идват в повече. Не се ли сещате всички, че след 7-ми клас в повечето училища се развалят цели класове, защото масово отиват другаде, да сте чули  директорите се държат така с всеки напускащ? Или с гимназисти, които просто отпадат от училище. Време е в темата да влезе модератор

Момиче, имай уважение към пишещите и четящите във форума и следващия път поне обмисли "темата си".
Съшита е с бели конци и дразни погледа.