на майка й писна да ми слуша "глупостите"...

Мила, по твоя проблем е трябвало да се намесят и класния ръководител и  уилищния психолог - да се работи с класа още от 9-ти клас. Проблемът не е твой - каквато и да си, дори и да си по различна от другите -трябва са е ясно, е всеки има правото да бъде зачитан и уважаван.
И защо считате, че темата е пързалка - аз съм виждала подобни отношения.

И ние сме виждали и чували за подобни отношения, но не сме виждали и чували за директори, които заплашват последователно ученик, родител, друг директор и пускат връзки чак в инспектората, защото един ученик искал да напусне. Затова попитах това девойче да не притежава качествата на  Златната кокошка, та такава борба за нея ще води цялото училищно ръководство? Или в това училище никой никога не е напускал? Целият инспекторат на крак ,че анонимната искала да се премести другаде и да лиши училището си от титаничното си присъствие. Айде стига!

Много зависи в кой град и училище се развива действието. Напускането на един ученик може да  епричина за разформироване на цяла паралелка, което от своя страна да причини промени в норматива на учителите.

На мен не ми звучи като пързалка.

Напускането на група от поне 2-3 ученици може да причини разформираване на паралелка и намален норматив за учителите, но не и на един ученик. Допустимо е да съществува паралелка и с по-малко ученици от предвиденото, ако става въпрос за една бройка. За пример ще дам арменското училище в Пловдив. Там имало паралелка даже под 18 ученика, но закрили с толкова ученици в друго училище в "Тракия", както се оплака една майка тук, във форума. Ако този директор има връзки в инспектората, както твърди девойката, то няма от какво да се страхува. По-скоро другите директори да му мислят,все някъде и там има класове на критичния минимум. Между другото, тя не пожела да сподели за какъв по големина град става дума, макар че имаше такъв въпрос към нея. Но щом има повече от една гимназия, то едва ли е малко градче от селски тип, в тях трудно оцелява и една гимназия, защото по-голямата част бързат да избягат в по-големия град. Изобщо някоя скучаеща персона си разнообразява времето, ми се струва на мен....

Не ми звучи да е пързалка, но дори да е, проблемът е напълно реален и може да чете друго дете в същата ситуация. Така че ще си пиша по принцип.

Темата ме върна в моите гимназиални години, и особено в 8ми клас. Никога не са ме били или замеряли с нещо, но съм отнасяла доста грубо отношение, и беше явно, че съучениците ми нито ме разбират, нито ме ме харесват (и чувствата бяха напълно взаимни). Те повечето и помежду си не се харесваха, де. И в останалите класове беше същата история. Просто ужасен випуск бяхме, не можахме изобщо да се сплотим. Всички го отнасяха по един или друг начин, но по-чувствителните и затворените - особено тежко.

Не можех да повярвам, че аз, която до седми клас бях толкова добре социализирана, и толкова популярна сред съучениците си, не мога да се социализирам изобщо в новата си среда и се чувствах като попаднала на друга планета.  Странна ли бях, средата ми ли беше странна, не знам... Във всеки случай бяхме напълно различни. Никога няма да забравя, как в 11 клас, имахме за задание да си напишем лошите и добрите качества на съучениците си, и едно момче беше написал на моя лист, че много го дразня и иска да умра.

В началото трудно го изживявах, едва ли не почнах да се страхувам да ходя на училище, да бягам, не можех да уча, постоянно се разболявах. И без това имах проблеми в семейството, но тези в училище направо ме довършиха и бях постоянно в депресия, с която и до днес се боря. В последствие си намерих приятели в другите класове и горните випуски, и с изненада научих, че има хора в училище, които ми харесват, и още по-чудно, харесват мен. Намерих си и приятели извън училище с хобита и интереси подобни на моите. Това направи положението доста по-поносимо. Съветвам авторката да постъпи по същия начин.

Мога да кажа, че откакто завърших гимназия, положението драматично се подобри. В университета срещнах хора със същите интереси, в работата - също. Но и до днес се сещам с неприязън за гимназиалните си години. Въпреки че реално имам повече хубави, отколкото лоши преживявания от този период, добрите някакси са избледнели, а лошите и до ден днешен са се запечатали в паметта ми.

1000 лв за едно малко училище си е значителна сума. Още повече пък, ако паралелката е на границата на допустимата бройка ученици и при напускането на един от тях ще трябва да се разформирова. Затова е напълно възможно директорът да се интересува най-вече от бройката на учениците.
Подобни класове и отношения между съученици, повярвайте, съществуват, при това са много по-разпространени, отколкото можете да си представите. Ако, обаче, някой не иска да е в общата маса- няма смисъл да се опитва да стане като останалите. Авторката има още 1 или 2 години до завършване на училището и би трябвало поне в самостоятелна форма на обучение да може да се премести /с позволение на директора, който тогава не губи от парите, защото пак ще се води ученичка в неговото училище/.
Един съвет- не се опитвай да им се харесваш, особено ако сте прекалено различни. Не можеш да се харесаш на всички, а по-нататък в живота ще имаш и други подобни ситуации. За много хора училището е било най-кошмарният момент в живота /на мен също- така и не се социализирах в класа и по някое време престана да ме интересува какво говорят за мен, наваксах си със социалните контакти чак след завършване на гимназията/. Можеш да потърсиш приятели извън училище, започни да се занимаваш с някаква извънкласна дейност /спорт, танци или каквото ти харесва/ и времето, прекарано в клас ще ти се стори доста по-кратко. И непременно поговори с майка си за проблема, настоявай да ти помогне да се преместиш поне в друга форма на обучение...

Здравейте..отдавна не съм писала...
Новото при мен е,че сме скарани с майка ми.Не обикновено скарване,а направо бой,обиди всеки ден,обвинения.Не съм й споменавала нищо за училище,защото не иска да ме слуша и нищо не може да направи..И така,всичко започна в понеделник,когато й казах,че имам 35 ИЗВИнени отсъствия,а тя казала на баща ми,че имам 51 извинения(така била чула) и той ми написа 3 смс-а, със съдържание,че не очаквал такова нещо от мен,че нищо не става от мен,а той очаквал да стане нещо от мен,и т.н.Аз не му отговорих,дори днес ми звъня,но нямах желание да вдигна.Като съм на даскало идва един момент,в който ми иде да избягам някъде..не мога да търпя на подигравки и обиди...замервания със хартийки..Не знам дали е заради това ,но станах според майка ми много агресивна.Както казах,скарахме се.Изведнъж вчера каза,че съм казала,че имам 55 отсъствия,после казах:нали бяха 51 бе?Майка ми:Не 55 каза! ,Казах ,че имам 35,а не 55.Днес отидох до тоалетна и капака на тоалетната чиния се измести..(за 3 път се случва) и направо си падна,и айде пак,аз съм я счупила.За всичко ме обвинява,че аз съм счупила.Постоянно се караме,нон стоп.Не мога да я понасям вече,искам да си имам пари и да си живея сама..Каза ми преди малко като се сбихме,че утре ще дойде в УЧИЛИЩЕ за да говори с психолога,защото съм имала проблем,не съм била добре.Не знам дали да рева или да се смея?Вие разбирате ли,ако дойде в училище,където знае,че ми е болно място,и на всичкото отгоре говори с психолога,който не ми помогна да се преместя,а се застъпи за директора,и каза,че манипулирам нашите,какво ще стане?Просто няма да съм същата както преди.Ще се наложи да изхвърча от нас,или да направя някаква глупост,защото няма да преживея такова унижение.Каза ми,че ще търси и психиятър,утре най-вероятно ще разговаряме.Когато ме удря,което е всеки път,когато се караме,и е почти всеки ден,и аз й отвръщам.Не ми е гадно,напротив.Баба ми(майка й) и тя е голяма интригантка,и двете са против мен,казаха ми,че правя интриги в семейството,че съм най-голямата интригантка,и затова не ме харесвали децата,и никой, ме мислили за луда.След като чуя това,полудявам моментално.Иде ми да ги смачкам и двете,не съм интригантка,просто съм се озлобила явно заради такива като тях.Моля ви,кажете ми какво да правя,как да се справя с двете?Това нормално поведение ли е от страна на родители и роднини?

anonimna___, в кой клас си?
Къде учиш?

Към агенция за закрила на детето или някоя от службите за борба с домашното насилие може би има читави психолози.

Да знам..но психолог на кой е нужен?На семейството ми,или на мен?Вече не знам кой е добре,и кой не е ...баба ми,майка ми,родителите на баща ми,разправят,че ми трябвало помощ.Не мога да повярвам,че ми се случва.Не ми е нужна помощ,не съм лоша,и агресивна..агресивна съм към тях,защото усещам,че искат да ми навредят.Още от малка си чувствах,че съм нежелана.Родителите на баща ми,винаги са ме поправяли,натяквали са ми,че съм дебела,тря'ало да отслабна,училището в което съм се записала не било по моите силички.И съм била бавна,защото братовчедка ми ме изпреварила да ходи по мъже(от 5ти клас тръгна,аз съм 11ти и това не било нормално) А другата ми баба разправя,че съм интригантка,а майка ми ме обвинява,че я скарвам с баща ми,а той,че майка ми ме настройва срещу него и родителите му.Всичко е толкова объркано,не мога да реагирам никак на това..Дори не знам как да се държа,чувствам ги чужди,защо?Добре,според вас кой е прав и кой е крив,от къде идват всичките проблеми?
P.S между другото забравих да кажа,като се скарахме одеве с майка ми за пореден път,дори ми каза,че взимам наркотици,защото не съм добре според нея...Не мога да повярвам,ТЪПА ли е,в буквалния смисъл,защото първо знае,че не съм такава,и няма от къде да взема,и второ ТЪПА ли е,че не ме разбира?Не знам какво става,наистина..не искам да ми се мярка пред погледа,просто искам да не ми говори,всичко да си е гладко между нас,просто да не ме занимава.Нито никой от роднините..абе нищо не искам да знам за никой.Най-голямата ми мечта е ,да се видя със много пари,и да се отделя от всички.Когато скъсам връзките с някой,е завинаги,просто съм такъв характер явно..краен.

116 111 това е безплатен телефон, задай въпросите си, поискай съвет.

Объркана си, тъжна си, безпомощна, чувстваш се неразбрана и излишна. Нужна ти е помощ за да се почустваш по-добре, да бъдеш успокоена, да добиеш увереност, да ти се покаже изход. Няма значение ние какво мислим, ние сме далече зад екрани, не всички ти вярваме достатъчно, субективни сме. Предложението да потърсиш помощ от психолог не е обвинение към теб, а начин да поговориш, да споделиш с някого реално, защото явно около теб няма с кого  да се поговориш и да имаш доверие.

Не само родителите си, но и нас се опитваш да манипулираш. Гледам - и успяваш.
Срамота!

В този форум има психолог - Димитрина Проданова. Питам се защо момичето не й пише, не вижда ли в началната страница?    Как Сийка и други досещащи се да не казват отговора

Момичета, само аз ли прочетох това?! 
Анонимна, тук няма пред кого да си интересна. Отдавна сме минали пубертета. Вместо да пишеш простотии във форума, защо не си седнеш на д-то и не четеш уроци?! Да ти кажа май има защо съучениците ти да се държат така с теб. Познавам хора, които посягат на родителите си - е наистина са ми гадни. 

А приятели извън училище имаш ли?