Здравейте!
Аз съм момиче на 17 години,11 клас...не съм сигурна дали това е правилния раздел..но ще опитам.
Значи..проблем не знам дали е точната дума в случая..но съм жертва на подигравки,нападки и лошо отношение от страна на "уважаемите ми" съученици,и учители.
С нежелание ставам сутрин за училище,за да прекарам предстоящите ми 8 часа там..По нищо не личи,че отивам да на училище..имам чувството,че отивам на някакво място,което не е реално,или е кошмар,който сънувам.Просто ходя,защото трябва,но ,ако можеше,бих се преместила веднага във друга гимназия,докато може.
Когато съм там,не мога да стоя спокойно,постоянно ми се налага да застана в някоя измислена,скована поза ,защото съучениците ми си позволяват да ме замерват с боклуци,дъвки,хартийки...аз не мога нищо да кажа в случая,защото моята дума просто няма никакво значение.Пък и те само това чакат,някой да им се опълчи и айде на бойното поле.Трета година съм в тоя клас и никъв напредък..Толкова сме различни...или по-точно аз съм различна..Понякога се питам нормална ли съм,защото те ме изкараха и бавна..Много ми е болно да го напиша тук,не че ме интересува тяхното мнение,просто самата дума изобщо не е присъща за мен.Между мен и съучениците комуникацията липсва.В началото нито те нито аз искахме да се опознаем,просто сме твърде различни,но защо при положение,че сме пълни противоположности трябва да се отнасят със такова грубо отношение?Аз дори не говоря с по-голямата част от тях,защо на всяка моя дума,която изрека ,се чува бурен смях,и винаги това,което казвам не било така..Аз напълно съм се отказала да натяквам мнението си.Дружа със едно момиче от там,не сме приятелки,просто си говорим,аз се правя,че ми е интересно,иначе не се получава от нейна страна,все ме напада..но и със нея нещо комуникацията куца.Постоянно ме поправя,за всяка моя дума отговаря със"това не е така" ,"ти не знаеш" " ти не можеш" "и как ще направиш това,като не знаеш как и не можеш" Ама със такъв един заядлив тон..И аз какво да отговоря в случая?Ами ти нали знаеш,то не можем всички да знаем по всички въпроси.За какво да говоря,след като тя знае толкова много!!Просто съм обидена,адски обидена.
Исках да се преместя,но директора не позволи.Законът не го позволявал.И понеже има и много връзки,от министерството се обадиха на майка да я безпокоят,да не ме мести,защото ще изхвърча и от другата гимназия...Всеки ден споделям на майка ми какво ново се случва в това т.н "училище" обаче на нея й писна да ме слуша..каза "ще търпиш" .Понякога се ядосва,и ми казва,"престани вече,банална ставаш" и т.н... Не мога да търпя.Аз на обиди,нападки,подигравки,и бой без нищо ,не мога да се правя все едно нищо не се е случило,нито пък искам да свиквам с такъв кошмарен начин на живот.Дори и да им се опълча това само ще засили агресията.Няма основателна причина за поведението им,просто днешните деца за съжаление са такива,когато някой е по-различен от тях и надушат слабостите им,почват като едни енергийни вампири да смучат нашата енергия..
И понеже ме изкараха бавно развиваща се,бавна,задръстена,и като бонус към това,съм и слаба ученичка,НЕ защото не мога да запомня един елементарен урок,а защото при такова грубо отношение аз не моа по никакъв начин да се абстрахирам и да се концентрирам.Искам да ви попитам,вие какво мислите?Наистина ли на такава давам вид?Въпроса може би е тъп,но понякога от постоянното натякване,човек започва да се чуди дали наистина не е такъв..
Ще ми е интересно да чуя вашите мнения,вие какво бихте ме посъветвали,какво бихте направили на мое място?Как според вас,човек ще успее да се реализира и да се абстрахира от заобикалящата го среда?И нормално ли е докато съм там да се чувствам в нереалност,сякаш това не е реално,все едно сънувам,и всичко ще си дойде на мястото,когато се прибера вкъщи?
Аз съм момиче на 17 години,11 клас...не съм сигурна дали това е правилния раздел..но ще опитам.
Значи..проблем не знам дали е точната дума в случая..но съм жертва на подигравки,нападки и лошо отношение от страна на "уважаемите ми" съученици,и учители.
С нежелание ставам сутрин за училище,за да прекарам предстоящите ми 8 часа там..По нищо не личи,че отивам да на училище..имам чувството,че отивам на някакво място,което не е реално,или е кошмар,който сънувам.Просто ходя,защото трябва,но ,ако можеше,бих се преместила веднага във друга гимназия,докато може.
Когато съм там,не мога да стоя спокойно,постоянно ми се налага да застана в някоя измислена,скована поза ,защото съучениците ми си позволяват да ме замерват с боклуци,дъвки,хартийки...аз не мога нищо да кажа в случая,защото моята дума просто няма никакво значение.Пък и те само това чакат,някой да им се опълчи и айде на бойното поле.Трета година съм в тоя клас и никъв напредък..Толкова сме различни...или по-точно аз съм различна..Понякога се питам нормална ли съм,защото те ме изкараха и бавна..Много ми е болно да го напиша тук,не че ме интересува тяхното мнение,просто самата дума изобщо не е присъща за мен.Между мен и съучениците комуникацията липсва.В началото нито те нито аз искахме да се опознаем,просто сме твърде различни,но защо при положение,че сме пълни противоположности трябва да се отнасят със такова грубо отношение?Аз дори не говоря с по-голямата част от тях,защо на всяка моя дума,която изрека ,се чува бурен смях,и винаги това,което казвам не било така..Аз напълно съм се отказала да натяквам мнението си.Дружа със едно момиче от там,не сме приятелки,просто си говорим,аз се правя,че ми е интересно,иначе не се получава от нейна страна,все ме напада..но и със нея нещо комуникацията куца.Постоянно ме поправя,за всяка моя дума отговаря със"това не е така" ,"ти не знаеш" " ти не можеш" "и как ще направиш това,като не знаеш как и не можеш" Ама със такъв един заядлив тон..И аз какво да отговоря в случая?Ами ти нали знаеш,то не можем всички да знаем по всички въпроси.За какво да говоря,след като тя знае толкова много!!Просто съм обидена,адски обидена.
Исках да се преместя,но директора не позволи.Законът не го позволявал.И понеже има и много връзки,от министерството се обадиха на майка да я безпокоят,да не ме мести,защото ще изхвърча и от другата гимназия...Всеки ден споделям на майка ми какво ново се случва в това т.н "училище" обаче на нея й писна да ме слуша..каза "ще търпиш" .Понякога се ядосва,и ми казва,"престани вече,банална ставаш" и т.н... Не мога да търпя.Аз на обиди,нападки,подигравки,и бой без нищо ,не мога да се правя все едно нищо не се е случило,нито пък искам да свиквам с такъв кошмарен начин на живот.Дори и да им се опълча това само ще засили агресията.Няма основателна причина за поведението им,просто днешните деца за съжаление са такива,когато някой е по-различен от тях и надушат слабостите им,почват като едни енергийни вампири да смучат нашата енергия..
И понеже ме изкараха бавно развиваща се,бавна,задръстена,и като бонус към това,съм и слаба ученичка,НЕ защото не мога да запомня един елементарен урок,а защото при такова грубо отношение аз не моа по никакъв начин да се абстрахирам и да се концентрирам.Искам да ви попитам,вие какво мислите?Наистина ли на такава давам вид?Въпроса може би е тъп,но понякога от постоянното натякване,човек започва да се чуди дали наистина не е такъв..
Ще ми е интересно да чуя вашите мнения,вие какво бихте ме посъветвали,какво бихте направили на мое място?Как според вас,човек ще успее да се реализира и да се абстрахира от заобикалящата го среда?И нормално ли е докато съм там да се чувствам в нереалност,сякаш това не е реално,все едно сънувам,и всичко ще си дойде на мястото,когато се прибера вкъщи?
Страхотна логика просто.
