Защо нашите ЛЕКАРИ са толкова ЖЕСТОКИ и НЕЗИНТЕРЕСОВАНИ към децата ни

е, на всеки може да се случи 
аз пък имам добър ден 

 защо майката трябва да каже, е детето и е с температура, за да му обърнат внимание...нали са в болница все пак......
Сега ще ти отговоря на въпроса. В клиниката манават визитация трима лекари през деня. Нощно време, събота и неделя е само един. Мислиш ли, че този един лекр може да знае кога едно дете има температура. За децата в интензивен сектор се знае потоянно, защото ние сестрите сме постоянно там и следим за тези неща, но децата, които са с майките си - е не можем и тях да обхванем. Там се мери температура сутрин и вечер, а майката е тази, която е постоянно с детето и може да прецени през останалото време дали има някакъкв проблем с детето и - и ако има нещо, което да я тревожи ни казва. Всъщност тя за това е приета - хем от една страна детето да е  по-споойно с нея, хем да може да му посвети цялото си внимание само на него, повярвай ми ние сме три сестри на смяна и не можем постоянно да следим 20-25 деца. Ние наблягаме на тези които са в сектора и са без майки, защото те са по-тежки деца, а пък и са сами и имат повече нужда от нас. За останалите дечица - разчитаме на майките.

И на майките трябва  да им се дава заплата в такъв случай...Явно в България нещата стоят така...вече ще съм наясно...

Драга secretgarden, не съм съгласна с изказването ти, защото майките се приемат в отделението за да седят до децата си и да следят за промяна в състоянието им. Ние които сме там за заплата се грижим за тежките деца, които са без майките си и които имат постоянна нужда от нас, така че изказвания от този род не правят чест на никого. Не че се оправдавам, но никой от вас не може и да си представи само за секунда как работим ние. Вие виждате само едната страна на нещата, а ние виждаме и двете и в това е разликата. Мога да кажа само едно ежедневно персоналът на нашата клиника изживява болката и мъката на всяка една от нашите майки, докато майките изживяват само своята болка, мъка и страх - съгласна ли си с това?
 

rogeste, не се връзвай на такива реплики, моля те! Тези от нас, които сме били в болница с децата си, сме пределно наясно, че нас майките ни приемат вътре не на почивка, а за да се грижим за децата си и ако нещо ни се види обезпокоително, да съобщим на сестрите или на лекарите.

и все пак, това, че майката е с детето - нищо не значи! уви аз познавам десетки жени толкова боси в медицината, че няма да забележят дали детето им се влошава или не! и това не ги прави немарливи или негрижовни!
а наличието на майка не смъква отговорността от персонала и той да гледа детето - иначе да си седя в къщи и да си го гледам???? и само да давам Т и тем подобни като инфо по телефона???
хайде сега да си говорим честно - работата на персонала е да се грижи за ВСИЧКИ деца! ама за ВСИЧКИ приети - без значение с майки или без.
А това че персонала е НЕДОСТАТЪЧЕН - ми скъпи работещи - не сме виновни ние родителите, които искаме да получим грижите за които сме ПЛАТИЛИ на държавата. а ако тя не плаща добре и не създава условия за работа на персонал - това пак не е наша вина.
Ние сме си платили нашите деца да бъдат СЛЕДЕНИ когато са в болница. иначе на моите грижи детето може да си седи и в къщи.
rogeste НИКЪДЕ не пише за такова деление на децата. не знам ти как определи, че така трябва да се гледат децата в болницата. и пак ще ти кажа като човек чудесно осъзнаващ кво е да си от системата и с връзки /щото ти си/ - НЯМАШ и бегла представа какво е да си без връзки и в болница. затова се въздържай от коментарии. по-добре и по-честно спрямо жените тук.
аз също имам и протекции като теб и не точно - та знам разликата. затова си и мълча когато някой се оплаква - щото само той си знае какво е претърпял и той и детето му.

Така можем да си говорим и да се плюем точно до второ пришествие, така  че аз за последен път пиша. catnadeen - толкова си далеч от истината, че едва ли имаш представа. Както споменах малко по-горе, всяка майка гледа само за нейното дете - и едва ли си дава ясна сметка, че в даденото отделение има и други бални деца. Казваш, че знаеш разликата - едва ли. Само като чета какво пишеш, аз ставам на ясно, че .............Плюс това по темата за плащането - направо не я започвай моля те. Моето дете също е достатъчно болно, и достатъчно е прекарало по болниците, къде с мен, къде без мен /и то без протекции/, но нито за миг не съм си представяла да обиждам персонала, но това е друга тема, която едва ли е за обсъждане ще кажеш ти, нали? Много е важно за теб твоето дете да бъде гледано както трябва, а прощавай ти за какво влизаш в болница - за да си почиваш от домашните задължения или да си наблюдаваш и успокояваш детето? И интересно, ако твоето дете е в интензивен сектор, дали ще мислиш как са останалите деца, или ще изискваш от персонала да седи едва ли не само до него, защото то има нужда в момента. Мисля с това да приключа - всеки има своя гледна точка по въпроса, но какво ли да направят тези дечица, които са лишени от привилегията да имат майка?

Виж сега rogeste, въобще не знам защо се "зачопли" за тази тема и който и каквото да казва - ти на опаки... И аз съм лежала по болници с детето си - но ролята на майката е да се грижи за ежедневните нужди на детенцето, не да полага медицински за него - за медицинските си има персонал, квалифициран за тази дейност! Делението на деца без майка и деца с майки е меко казано безумие. Дали има достатъчно персонал или не - това нас пациентите не би трябвало да ни интересува, това е проблем на болницата. Уви, ние сме потърпевши. Говоря, защото съм лежала и в такава, и в такава болница, първия път не само не ми погледнаха детето и ми го заразиха, та едвам оцеля, не само съм се грижила за него и съм ги търсила за смяна на системи по балконите където пушат, че в дежурната стая няма жива душа, но съм се грижила и за останалите деца в нашата "стълена крлетка", които бяха без майки и съвсем пък нямаше кой да погледне. Едното беше посиняло, защото нямаше въздух и се беше почти удавило в собствените си сополи, едвам ги намерих и като видяха какво е положенвието се разтичаха, а ако ме нямаше? Единият ден им забавиха яденето, което трябваше да е на 3 часа, с още два часа, говорим за деца под годинка - пет часа престой, пищяха от глад, сто пъти ходих да викам сестрите и знаеш ли едната какво ми каза "не бой се, няма да умрат от глад". Знаеш ли какво ми идеше да направя въпросната? И за цялото това "удоволствие" трябваше да плащам престой - като на хотел, как ти се струва? Не само ще ги плюя, ама като чуя за тази болница, ще настройвам де що има хора срещу нея, защото не искам друг да изживее кошмара, който изживях аз и синът ми там!
Но сме лежали и в друга болница, ееее, как пък там успяваше да стигне персоналът, как денонощно имаше сестра която идваше да пита как е температурата на детето, въпреки, че аз я мерих, как постоянно имаше грижи. И за храна и за всичко, дори ме питаха да търсят ли памперси за малкия... И там аз седях с детето, но медицинските грижи за него си бяха поети от персонала - значи можело... На тези хора ще съм благодарна цял живот и никого не бих си изкривила душата да кажа нещо срещу тях, аааа и за престоя не ми взеха нищо 
Така че, когато чуя, че някои си е изпатил в блоница - вярвам, защото съм го преживяла. Явно не навсякъде е така, но това, че има и "добри места" би трябвало само да ни амбицира да искаме навсякъде да е така. Защото както е казала catnadeen, ние си плащаме за това. И точно ти rogeste , май си далеч от истината и гледаш едностранчиво на въпроса...
Съжалявам, че разводняваме темата с препирни, но не можех да се въздържа... Искам само да кажа на Таткото на Анди, че много се радвам, че всичко е минало благополучно за тяхното детенце!

Много се чудих дали и аз да се включа, но ПетяК просто изписа моите мисли - не е причината в достатъчното персонал, а в добрата организация, наложената от ръководството дисциплина и най-вече човещината. И аз за съжаление имам опит и в двете посоки - болница, в която сама сменях превръзките на детето, в която антибиотиците се вливаха на интервали според както на сестрата и хрумне, при това ако може - във времето за следобеден или нощен сън, за да се разплачат всички деца едновременно /между 2 и 5 годишни/ и тежкият и без това престой да се превърне в кошмар. Болница, в която вечерната сестра ни местеше с целия багаж в друга стая преди лягане, ако са изписали детето при нас, за да е свободна изцяло стаята и да си легне в нея по време на нощното дежурство. Чаках епикриза четири месеца първия път с ходене да я търся по два пъти в седмицата, един месец втория път, защото, видите ли, нямало в момента машинописка. Не ме питайте дали в епикризата пише дори с какви лекарства е лекувана малката - не пише. И с две различни диагнози от един и същ хирург, за операции на един и същ проблем с разлика от пет месеца /забравих да кажа, че на въпросния хирург и двата пъти съм дала пари на ръка/. Била съм и в болница, в която в почивните дни лекарят, който ни оперира /съвсем млад мъж/ минаваше специално, без да е дежурен, по няколко пъти на ден, в която неизвестно защо сестрите имаха грижата за всичко - и за температурата, и за организиране на превръзките, които лично лекарят направил операцията сменяше, в която епикризата я дадоха при изписването и никакви намеци за пари и т.н. Е, не са парите и малкото персонал причината и никой не може да ме убеди в това.

Според мен спорът е безпредметен! Упрекът в началото на темата беше към една конкретна болница от човек, който се представяше за друг. Човек от същото семейство, който се представи с имената си, написа точно противоположни неща за същата болница и аз съм повече склонна да му вярвам, както и му вярвам, че детето му вече се подобрява благодарение на същите тези хора, обвинени по-горе в немарливост.

catnadeen, да, сигурно има майки, които са много боси в медицината и не могат да забележат по 3 дни, че детето им има много висока температура и е все по-зле. Но тук не говорим изобщо, а конкретно. Ако на теб, catnadeen, някой ти каже, че ти конкретно си точно такава майка, сигурно ще подскочиш до тавана, ще се възмутиш и ще започнеш да се защитаваш. И това е, защото другите майки може да са всякакви, но ти си добра майка и го доказваш ежедневно.

Същото е и с rogeste, в тази тема обвиниха нейната болница, където тя ежедневно доказва, че е отговорна и способна. Естествено, че ще скочи до тавана и ще започне да защитава и себе си, и колегите си от същата болница. Възможно ли е да не я разбирате? Вместо да напишете, че се радвате, че хората от тяхната болница са свършили така добре работата си за малкия Анди и са му дали втори живот... Може ли да не осъзнавате за какво иде реч в тази тема, която не е толкова ваша, колкото на родителите на Анди?! Ами това момченце е живо и се подобрява и родителите му са благодарни! Не разбирате ли колко по-важно е това!

Може да има и калпави лекари, и калпави медицински сестри на някои места. Това не е основание да се правят заключения за всички лекари и медицински сестри.

Съгласна съм, че темата не е за това и че таткото на Анди каза каквото имаше да казва. Ама... Аз пък не мога да разбера какво е това упорство от страна на болничния персонал да доказват винаги, че ВСИЧКИ в здравната система са много готини, а пък видиш ли, родителите... е, те са друга работа - само изискват и нищо не разбират! Ами, не е така. Родителите вършат огромна част от задълженията на сестрите, а в някои случаи и на санитарките (визирам пулмологията на Александровска б-ца - кърмаческото отделение - там трябваше майките да мият пода в стаята и в коридора , да изхвърлят сами боклука, а нали се сещаш, че това означава да оставя 8-месечното си бебе само в кревата, докато аз отида хвърля боклука в контейнера на 10 метра от болницата , трябваше сама да му давам антибиотика и да му правя инхалациите с Вентолин и т.н.). Та, моето мнение е, че майката трябва да е в болницата до детето си, за да не се чувства то самотно и изоставено, за да има опора в дните на боледуването си, за да може под ласките на майка си да се възсатновява по-бързо. Но ако целта е просто да се пести от болничен персонал, не знам точно какво се очаква да е нашето отношение. И накрая, били сме и в друга болница. Получихме това, което се очаква - сестрите се грижеха за меренето на температурата, за антибиотика, обезболяващите и антипиретиците, лекарствата против повръщане, лекарите правеха ежедневните превръзки, а санитарките миеха пода и хвърляха боклука. А аз - аз гушках болното си дете, защото само това мога да направя и само това е моето задължение. Така че е ясно - въпрос на добра организация. И - нищо лично! Аз в 3-та градска не съм била! 

Знаете ли навсякъде  по градовете и във всички болници и отделения е едно и също.Има и лекари и ЛЕКАРИ, има и сестри и СЕСТРИ.Разликата между тях  вътрешното чувство на дадения човек и е строго индивидуално.Тук във Враца наблюдавах отношението на всички по горе  изброени.Едни бяха груби и така подмятаха бебетата сякащ са  чувал с картофи ,а други бяха нежни и внимателни-съчувстваха на родителите.Как ме заболя веднъж като видах с каква злоба включиха абокатче на едно бебенце.То беше мъничко и едвам му прозираха веничките.Сестрата се ядоса , че не може и захвърли всичко, дойде колежката и и внимателно и спокойно направи манипулацията.Та затова ви казвам всички сме на различно мнение в зависимост от това как е протекло неговото лечение.Няма смисъм да спорим! Аз съм била и на двата полюса.Трябва да имаме доверие на лекарите ...ние сме във ръцете им и ако не е така направо страх ме събира какво ще чувстваме.Гледайте напред с оптимизъм! 

Ами хайде, да кажете от кои болници сте възмутени и от кои сте впечатлени!
Нямаше ли някъде ЧЕРЕН и БЯЛ списък за болниците??

Трябва да се правят такива и да се допълват ежедневно! Масата на обществото може да надвие бюрокрацията със заинтересоваността си.
Когато плъзне слуха от уста на уста, че еди коя си болница е мърляческа и след като болницата започне да губи клиенти, айде да видим няма ли да се превъзпитат.

И не да го направим за нашите деца, а за децата на нашите приятели, съседи и познати въобще.

И още нещо, АБЕ ХОРА, като видите как се отнасят с децата ви (в болница) или с ДРУГИ малки  дечица... НЕ СЕ ЛИ НАМЕСВАТЕ? Не говорите ли? Не изказвате ли глас? Възмущавам се от случката в по-горния постинг. И ако от страх се мълчи, кое би било най-лошото, което може да се случи? Да ви изгонят от болницата?
Питам най-сериозно, защото се интересувам.

Просто не сме научени да си търсим правата...аз също честно казано не знам какво бих могла да направя ако с мен се случи подобно нещо....Как да си търся правата, към коя инстанция да се обърна....Освен това всеки знае, че отношенията в болница към обикновените хора са такива, като към крастави кучета....
Наскоро на кумата ни и оперираха щитовидната жлеза и в нейната стая е имало момиче, чиято жлеза е била премахната...и никой не я е предупредил, че ще трябва да си поддържа хормоналния баланс като пие хапчета до края на живота си....когато кумата ми и го казала, момичето се разплакало......

Не съм си и помисляля да седя безучастно.Направих и забележка ," че е ако е нейното дете дали по същия начин ще постъпи с него".И знаете ли как ми отговори: Аз не съм майкй му ,че да взимам отношение".А тя горкичката ....нямаше сили да говори ...едвам си стоеше на краката.И тя имаше трудно раждане. В резултат на което нас ни държаха още 2 дни въпреки , че трябваше да ни изпишат.С две думи навсякъде има и хора... и  ХОРА.Не мисля , че бихме могли да се преборим .Всички се страхуваме от последствията.Защото следващия път пак до тях опираме!