Къде грешим?

  • 12 487
  • 179
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 539
Eстел,мъжът ми е по успял от мен.Аз в момента не съм нищо друго освен домакиня(което ме смачква)Гледам си децата.Винаги е бил  на по високо ниво.Според мен.
А показваш ли му го?И не само с думи.

Авторката,
от много отдавнашни твои постове помня, че сте от друг град, отскоро сте в Сф, мъжът ти е на нова работа, ти гледаш две малки деца и т.н. Т.е и двамата сте под стрес.
Щом е така не мислиш ли че проблема не е чак толкова във вас колкото в обстановката?
Ами да и обстановката ни подтиска,но бих искала да достигна това съвършенство,да използваме трудните моменти за сплотяване,а не обратното Wink

# 16
  • Мнения: 655
Според мен всичко е до разбиране, приоритети, компромиси, любов, уважение, желание да накарш другия да се почувства щастрив и обичан, спокоен, да спечелиш доверието му...... Със съпругът ми понякога сме на различни планети, но през всички тези 11 години, които де познаваме, никога не сме си викали, не сме си посягали, не е имало сцени.

# 17
  • Мнения: 539
Кажете ми мили съфорумки как да реагирам на тази,съвсем прясна случка.
Сядаме на вечеря,цялото семейство,аз,малкия(10м.,седи на стол за хранене)-той седи от моята страна обикновено,големия и мъжо.Този път решавам да сложа бебето от страната на мъжо,за да се нахраня нормално и аз една вечер.
А той ме погледна странно и ми вика: „Е как не те е срам?“
Аз се  ShockedОт какво?
И установих че проблема си е мой.Аз съм го свикнала по един начин,а сега се опитвам да го променя.

# 18
  • Мнения: 655
Извинявай, но мъжът ти пък не вижда ли, че и той трябва да участвна в това? Нямя свиснал, както е свикнал така и ще отвикне.

# 19
  • Мнения: 539
Ами той смята че дава достатъчно и колкото може Sad.Ето тук се разминаваме.

# 20
  • Мнения: 92
Кажете ми мили съфорумки как да реагирам на тази,съвсем прясна случка.
Сядаме на вечеря,цялото семейство,аз,малкия(10м.,седи на стол за хранене)-той седи от моята страна обикновено,големия и мъжо.Този път решавам да сложа бебето от страната на мъжо,за да се нахраня нормално и аз една вечер.
А той ме погледна странно и ми вика: „Е как не те е срам?“
Аз се  ShockedОт какво?
И установих че проблема си е мой.Аз съм го свикнала по един начин,а сега се опитвам да го променя.
Вчера бях в Одрин и закъснях с прибирането поради митнически проверки-мъжа ми гледа децата.Лягат си гладни,защото нямало какво да ядат,а хладилника е пълен единствено хляб е трябвало да купи.Не е нормално нали,ама като съм го научила така на кой да се сърдя.

# 21
  • Мнения: 655
Ти сериозно ли??? И мислиш, че ти си виновна, че на него не му идва акъла? Или ако няма акъл, то поне любов към децата си? Като не му се занимава с готвене, най-малкото да поръча нещо по телефона-пица, китаско, японско...

# 22
  • Мнения: 92
Ти сериозно ли??? И мислиш, че ти си виновна, че на него не му идва акъла? Или ако няма акъл, то поне любов към децата си? Като не му се занимава с готвене, най-малкото да поръча нещо по телефона-пица, китаско, японско...
Не мисля ,че съм виновна аз-просто така съм го научила.Тук няма къде да поръча по телефон,а и децата ми не са от най-ящните, по-скоро той е останал гладен,но се дразня.Как може до такава степен да съм го разглезила,че да не може да яде .

# 23
  • Мнения: 539
Ти сериозно ли??? И мислиш, че ти си виновна, че на него не му идва акъла? Или ако няма акъл, то поне любов към децата си? Като не му се занимава с готвене, най-малкото да поръча нещо по телефона-пица, китаско, японско...
Не мисля ,че съм виновна аз-просто така съм го научила.Тук няма къде да поръча по телефон,а и децата ми не са от най-ящните, по-скоро той е останал гладен,но се дразня.Как може до такава степен да съм го разглезила,че да не може да яде .
Ами може,като няма кой да сложи масата Sad

# 24
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120
Ти сериозно ли??? И мислиш, че ти си виновна, че на него не му идва акъла? Или ако няма акъл, то поне любов към децата си? Като не му се занимава с готвене, най-малкото да поръча нещо по телефона-пица, китаско, японско...
Не мисля ,че съм виновна аз-просто така съм го научила.Тук няма къде да поръча по телефон,а и децата ми не са от най-ящните, по-скоро той е останал гладен,но се дразня.Как може до такава степен да съм го разглезила,че да не може да яде .
Не не си "виновна" ти , такъв си го "взела" .... сега 3 деца гледаш  Crazy

# 25
  • Мнения: 613
И така мили дами,това е моя въпрос,а именно къде грешим в отношенията си с партньора?
Вероятно различните хора правят различни грешки.

Защо говорим на различни езици?Ние ли искаме прекалено много от тях?
Има ли наистина такова животно „Ние се разбираме с поглед“
Да, има такова животно - разбира ме се с поглед. Но предпоставка за това е изключително еднаквият ни мироглед. А когато езиците са различни - не знам. Прекалено много не бива да се иска, нито малко. Важно е да е достатъчно това, което дава. Wink
Как да накараме голямото коте да мърка и да падне по гръб?Как когато в това забързано ежедневие не остава време за нищо,освен за едно скандалче?Защо винаги има борба за надмощие,кой е по-по-най?
Може тук да е проблема - че се очаква някой да падне по гръб, както и това, че някой се опитва да доминира.

# 26
  • Мнения: 2 175
Опит си трябва, това е ..))
Незнам дали греша, но със сигурност сега възприемам нещата по съвсем различен начин, в сравнение в провалият се 15 г брак.
Не мълча. Казвам си - желания, очаквания, разочарования и тн.
Не се и надявам, че някой ще чете мислите ми и правилно ще тълкува настроенията ми. Sunglasses

# 27
  • Мнения: 539
Да може би опит,улягане на характерите и още мнооого други  неща,които съм сигурна че идват с годините.
Magarcho и аз си казвам всичко и може би това го дразни най много.Това че сме на различни мнения всеки път и това че се очаква аз да приема неговата гледна точка,било за възпитанието на децата или за нещо друго.

# 28
  • Мнения: 627
Разстояние между сърцата

 

 

Веднъж учителя попитал своите ученици:

-Защо когато хората се сърдят си викат ?

-Защото, те губят спокойствие , - отговорил един

-Но защо трябва да се вика като човека е близо до теб? - попитал учителя. - Не е ли по-добре да си говорим тихо ? Защо трябва да викаме , щом сме сърдити?

Учениците предлагали своите отговори, но нито един не удволетворил учителя.Най-накрая той казал:

-Когато хората са недоволни един от друг и се сърдят , сърцата се отдалечават. За да скъсят разтоянието и да се чуят един друг се налага да викат.Колкото повече се сърдят , толкова по силно викат ....

-А какво става когато хората се влюбват? Те не викат , напротив , говорят тихо .Защото , техните сърца са много близко.А когато се влюбят още по-силно , какво става ? - продължил Учителя.- Те не говорят , шептят си и докосват още по близо своята любов.

Накрая спират дори да шептят . Те се гледат един друг и се разбират без думи .

Това става , когато двама се обичат.

Та , така , когато спорите , не позволявайте сърцата ви да се отдалечават едно от друго, не казвайте думи , които още повече ще увеличат разтоянието между вас .....

Защото може да дойде ден , когато разстоянието може да стане толково голямо , че няма да можете намерите пътя обратно ....


Толкова тъжно ми стана от този пост...
Все се успокоявам с мисълта, че различието в половете е причина да мислим по различен начин, което пък води до разни глупави конфликти.
Този пост дава съвсем различно обяснение на нещата...

# 29
  • Мнения: X
И така мили дами,това е моя въпрос,а именно къде грешим в отношенията си с партньора?
Защо говорим на различни езици?Ние ли искаме прекалено много от тях?
Има ли наистина такова животно „Ние се разбираме с поглед“
Как да накараме голямото коте да мърка и да падне по гръб?

Къде грешим?-като се опитваме да ги променяме.  Peace  Приеми,че мъжът ти е голям човек ,с вече изграден характер и шанса "да го промениш" е клонящ към нула!
Защо говорим на различни езици?-защото сме различни!  Peace
Ние ли искаме прекалено много от тях?-обикновено ДА!  Laughing
Има ли наистина такова животно "ние се разбираме с поглед?" -има...
Не е нужно "котето " да пада по гръб,достатъчно е да ти мърка и да те гледа в очите с любов.
Как?
Кажете ми мили съфорумки как да реагирам на тази,съвсем прясна случка.
Сядаме на вечеря,цялото семейство,аз,малкия(10м.,седи на стол за хранене)-той седи от моята страна обикновено,големия и мъжо.Този път решавам да сложа бебето от страната на мъжо,за да се нахраня нормално и аз една вечер.
А той ме погледна странно и ми вика: „Е как не те е срам?“
Аз се  ShockedОт какво?
И установих че проблема си е мой.Аз съм го свикнала по един начин,а сега се опитвам да го променя.
Права си ,че в конкретната ситуация така си го свикнала.И понеже не се оплакваш,той ПРЕДПОЛАГА И СМЯТА,че за теб това е напълно приемливо.
Как бих постъпила аз ?!
Точно преди да седнем да вечеряме,бих му казала с усмивка :"Може ли да те помоля нещо?Може ли тази вечер малкото човече да седне от твоята страна ,за да мога поне веднъж да се нахраня спокойно?Виждаш ,че той пипа,.../там каквото прави бебчо/  ,и ми се иска поне отвреме-навреме да хапна като бял човек."
Може и целувка да приложиш...ако мислиш ,че ще има ефект...
Досега не съм срещала мъж,който да откаже на молба за помощ,поднесена по подобен начин.  Peace
Или може за разнообразие да нахраните децата предварително ,да ги сложите да спят и после вие да си вечеряте на спокойствие.

Общи условия

Активация на акаунт