Октопод с рокля, какво се разбира под "религиозна утеха", за да разбере човек дали има нужда от нея или от духовната такава? Може и да ми е тъп въпросът, но наистина не успях да схвана.
- Публикувана: 29 март 2011, 00:07 ч.
- Последно мнение: 31 март 2011, 23:45 ч.
Посещение в църква
Примерът ми няма да е много подходящ, но пък предполагам е лесно смилаем. Ако ти дойдеш при мен за духовна подкрепа понеже си изневерила на мъжа ти, аз бих могла като твоя приятелка да интерпретирам хиляди съвети как да се почустваш по-добре. А може и да те окуража!
Ако ме посетиш като духовно (религиозно) лице се предполага, че нямаш съмнения за сериозността на деянието, извършила си грях и ще приемеш всяко покаяние, което ти е отредено. Отиваш там, за да признаеш греха си, да бъдеш наказан и да се молиш за изкупление.
Ако ме посетиш като духовно (религиозно) лице се предполага, че нямаш съмнения за сериозността на деянието, извършила си грях и ще приемеш всяко покаяние, което ти е отредено. Отиваш там, за да признаеш греха си, да бъдеш наказан и да се молиш за изкупление.
Примерът ми няма да е много подходящ...
Благодаря, принципно разбрах разликата. Но ако човек е вътрешно неудовлетворен заради това, че не може да постигне смирение, да речем, което пък рефлектира върху душевното му равновесие, тогава не търсиш ли и двата вида утеха на едно място? Не съм сигурна, че и моят пример е особено подходящ, дано си ми разбрала въпроса.
На Благовещение посетих заедно с колеги местната църква. Улучихме проповедта на отеца, която беше за покръстването и необходимостта от това тайнство. Останах с неприятното чувство, че нямам право да съм в храма, защото не съм кръстена, споменаваха се и старозаветните пророци, които не са заслужили блаженството на отвъдното, защото по онова време просто е нямало подобна процедура. Още един път се убедих колко нетолерантна религия е християнството и как всеки си живее в повече или по-малко измислен от него духовен свят. Накрая службата завърши с приемане на причастие/ нафора/. Почудихме се и ние какво да правим и ни обясниха, че ако сме закусвали/беше сутринта/, може да си вземем от хляба и да го изядем на гладно на другата сутрин. Това ми прозвуча доста несериозно, замислям се, че не всички хора знаят и спазват стриктно църковните канони, па макар и кръстени. В този ред на мисли, седящите места не са ли само за много болните хора ? И ако църквата започне стриктно да следи за спазването на каноните, няма ли още хора да се отвърнат от нея, и въобще къде е мястото й в просвещаването ни и пробщаването ни към вярата.
Разрешението на всеки проблем зависи от това къде ще го потърсиш. Ако се придържаме към примера с изневярата следва, че от приятелка ще получиш един съвет, от психоаналитика друг, а от религията трети. В крайна сметка накрая ще завършиш още по-объркана, ако си била и при тримата. Затова съвета ми към авторката беше да помисли какво естество на решаване на проблема й очаква и да го потърси на съответното място.
Парци, по-скоро да! Но не е и съвсем вярно за православието. Виж поста на Zelenika.
Парци, по-скоро да! Но не е и съвсем вярно за православието. Виж поста на Zelenika.
Октопод с рокля, какво се разбира под "религиозна утеха", за да разбере човек дали има нужда от нея или от духовната такава? Може и да ми е тъп въпросът, но наистина не успях да схвана.
Сега ще напиша нещо, обаче някой да не се засегне.
За мен "Религиозна утеха" ми звучи така, сякаш се правиш, че покрай религиозните ритуали получаваш и духовна утеха.
Бабите в нашата църква са пример за това. Дошли на църква, на литургия по-точно, за да могат седнали удобно на столчетата да обсъдят градските клюки, да обсъдят влизащите и всичко покрай тях. А междувременно с някакво с религиозно достолепие извършват ритуалите и сигурно правейки това си мислят - "как изглеждам в хорските очи". Посещавайки църквата те сами се замозалъгват, че са много праведни. По същия начин и опращението на големите църковни празници...цяла година правиш грехове и като отидеш на Велик ден и се пречистиш и попа ти даде нафора, вече всички низости са ти изтрити от сметка и може да я откриеш наново.
На мен ми е много смешно като гледам тези хора.
Според мен молитвата е искреност, вяра и отдаване на Бога с цялото си същество.
Нямат значение думите, ако някой иска да сподели болката си, нека плаче, ако пък друг е благодарен нека с усмивка да благодари.
И човек, освен психично болните много добре съзнава, кога прави лошо и кога добро. Ако пък има някакви съмнения, прочитайки 10-те божи заповеди в по-разширен смисъл ще му е достатъчно.
Най-много харесвам православната молитва "На многая лета", винаги ми се изправя косата и цялата изтръпвам. Направена е величествено, просто няма подобна.
Мишел, кое му е странното? Сядат бабите и съгрешават като злословят. После стават, разкайват се с няколко ритуала и пак посядат, за да съгрешат. За теб морално може и да не е ок, но религиозно няма противоречие.
Така е, като го наблюдавам този процес, хем ми става жал за тях и заблудата им, хем ме напушва смях.
Признавам, че повечето разсъждения ме изненадват. На мен пък са ми вадили душата всичко в ритуалите да е по Канона и всякакви интерпретации от рода на "направи го както го чувстваш" са били неуместни. Учена съм, че незнанието е невежество и изразява липса на почит към Бог(точно с тези думи ми е набивано в главата).
Повечето дадени предложения са доста радикални и клонят към други вярвания. Моят съвет към авторката е да помисли точно от каква утеха се нуждае, защото духовната и религиозната са две различни неща. И, ако ще я търси по начин, който й е физически и логистично удобен, тогава се нуждае от друго, а не от посещение в църква.
Повечето дадени предложения са доста радикални и клонят към други вярвания. Моят съвет към авторката е да помисли точно от каква утеха се нуждае, защото духовната и религиозната са две различни неща. И, ако ще я търси по начин, който й е физически и логистично удобен, тогава се нуждае от друго, а не от посещение в църква.
Напълно права си, но нали знаеш прохождането в Православието е като прохождането на дете... Не можеш да кажеш на 1-годишно момче, че прохождайки ще трябва да покрие нормативите на МВР, защото детската му мечта ще е да стане полицай...
Ако кажеш на човек, който за първи път прекрачва храма това, което се опитват да спазват вцърковени миряни от години, само ще го отблъснеш...
И за утехата си права. Обикновено хората и на Изповед отиват по - скоро като на психоаналитик - да се оплачат, да се оправдаят с този или онзи, а не да се разкаят искрено за осъзнатите си действия.
Но за всичко това трябва време...
Zelenika , ако аз отида в будистки храм няма да се обидя, че на мен не показват необходимите асани или не участвам в техните ритуали (наистина не съм добре запозната). Просто защото не се припознавам с тях. Не съм имала потребност да бъда част от тях. Ще отида с любопитство, уважение и това е. Защо ти се чувстваш по този начин в Православен храм, след като досега не си изпитала потребност да бъдеш част от него?
Мишел, кое му е странното? Сядат бабите и съгрешават като злословят. После стават, разкайват се с няколко ритуала и пак посядат, за да съгрешат. За теб морално може и да не е ок, но религиозно няма противоречие.
А и ако разкаянието е само ритуал, без да влагаш нищо от душата си в него, не е ли отново грях (лъжа)?
А и ако разкаянието е само ритуал, без да влагаш нищо от душата си в него, не е ли отново грях (лъжа)?
Да, но се утешаваме с това, че всички сме грешни. От нас се очаква да се стремим към праведност, но по презумпция сме грешници.
Когато бях дете, познавах една леля Н. Тя беше страшно религиозна - ходеше всеки ден на църква, пееше в хора там, палеше кандило в дома си всеки ден, кръстеше се и т.н.
Дъщеря и и внука и живееха в Швайцария. Внука и работеше в аптека там.
Внучето на най-близкото и приятелско семейство се разболя от някаква гадна болест. Хората я помолиха да помоли внука си да купи за детето лекарство, което не можеше да се намери у нас. Тя отказа, понеже тогава курса на долара играеше всеки ден, и не искаше внука и да се се прекара. По какъв начин щеше да се прекара въпросния внук не ми стана ясно, не бях много голяма и не разбрах мотивите и.
Тогава разбрах, че спазването на някакви ритуали, паленето на свещи и декларирането на набожност не те правят добър човек. Мисля, че тази жена би следвало да се пържи в ада в момента.
Дъщеря и и внука и живееха в Швайцария. Внука и работеше в аптека там.
Внучето на най-близкото и приятелско семейство се разболя от някаква гадна болест. Хората я помолиха да помоли внука си да купи за детето лекарство, което не можеше да се намери у нас. Тя отказа, понеже тогава курса на долара играеше всеки ден, и не искаше внука и да се се прекара. По какъв начин щеше да се прекара въпросния внук не ми стана ясно, не бях много голяма и не разбрах мотивите и.
Тогава разбрах, че спазването на някакви ритуали, паленето на свещи и декларирането на набожност не те правят добър човек. Мисля, че тази жена би следвало да се пържи в ада в момента.
Тогава разбрах, че спазването на някакви ритуали, паленето на свещи и декларирането на набожност не те правят добър човек.
Така е, но аз ви питам искренно вярващ ли си когато не познаваш религията, в чиито храм влизаш? Разбира се, не визирам туристически, образователни и подобни цели на посещения.