Посещение в църква

Както казах, нямам претенции за експертни религиозни познания. Имам само обща култура. И от нея знам, че и в християнството отношението към жените е като към по-низши от мъжете. Ева била направена от реброто на Адам. Един вид страничен продукт.
А лъжи и свирепости изобщо не липсват в библейските притчи. Например в онази притча, в която някой беше се изпикал някъде и според притчата Бог толкова се ядосал, че избил него, семейството му и родата му до не знам кое коляно...
Лично аз съм убедена, че това е лъжа. Бог не може да е толкова честолюбив и свиреп, колкото не го описват някои.

За избиванията - как да не са ставали от вярващи хора...Всички кръстоносни походи са били в името на "правата" вяра. Галилео Галилей и хиляди други са избити пак заради нея. През Вартоломеевата нощ католици избили 30 000 протестанти, за да наложат своята вяра над тяхната. Съвсем скоро в Сърбия и в Косово християни и мюсюлмани се изклаха. Вярно, че разпалването на войните идва от шепа хора, но толкова малко е нужно на обикновения човек, за да грабне ножа и да заколи съседа си, понеже има друга вяра.

Както пее Джон Ленън - представете си свят без религия...

Отношенията в семейството според Библията въобще не се гледа като на страничен или подчинен продукт, пък и е много лесно от един стих да се направи голямо заключение.
Цялостната картина е съвсем друга  ! И на всеки пожелавам такова отношение като жена и съпруга... но това е дълга тема.

Въобще не искам да си представям такъв свят. Освен всичко останало, хората вече няма да имат никакви задръжки да се избиват помежду си. Пример - Втората световна война, най-кървавата и унищожителна досега, беше водена от атеисти и в името на напълно не-религиозни цели. Единоверците нямат никакъв проблем да се избиват помежду си (Втората балканска и много други). Колкото до сърбите и албанците, които въобще не са особено религиозни, те изобщо не са се клали от религиозни подбуди. Т. че не религията е причина за войните.

Вижте какво, авторката изрично помоли тук да пишат само хора, които вярват в Бог. Защо трябва се започва дискусия, лоша или добра е християнската религия, трябва ли да вярваме или не. Темата не е тази.

Аз вярвам в Бог!
Това, че не вярвам в религиите, църквите и поповете прави ли ме невярваща?

Ама тя не те пита вярваш ли в църквите, поповете и религиите, има си конкретна молба и зададена тема.

Това е търсенето на авторката.
Надявам се, aniese, да си съгласна, че като изказвам мнението си, съм по темата?

Вярвам в Бог, но не и в църквата или религията.Имахме един Поп,който беше по-грешен от всички,които са посещавали Божия храмм а бабите мога да ги нарека направо "джебчийки".Като цяло мисля,че църквата е само начин за по-близко усещане на Бог, но  Бог ни чува на всякъде.Не искам да се спори излишно, питането ми беше за това,какво правите,когато ходите на църква...А не какво е при исляма,будизма и т.н. Мисля, че е редно да говорим за Българската-Християнската църква.

Прочетох постовете ти и смятам, че не си по темата. Обясняваш й какво е според теб отношението към жените в Християнството, за Ева, Адам, Косово, Инквизицията и т.н. Това е твоята гледна точка относно християнската религия във времето. Накрая я призоваваш да си представи свят без религия. Дали й е нужна лекция на тема " История на християнството"?

А може пък моите постове да и помогнат да поплаче пред Бог без да посети църква, не мислиш ли?
Може пък да реши, че религия не и е необходима, за да общува с Бог.

Не приемай мнението ми като спор.  
Аз притча за някой изпикал се не си спомням от Библята. Притчи е една книга писана от Соломон и подобни неща няма, притчи е говорил и Христос, но и там такива неща няма.
Кръстоносните походи са водени точно от илюминати, тамплиери и тем подобни.
Ако аз започна да избивам хора в името на президента да речем той дали ще е виновен, че аз съм съм си избрала него за оправдание и това прави ли хората които го поддържат убийци. Целта на Сатана е да дискредитира църквата и християните като цяло, кой е най-добрия начин, ами той да се направи на такъв, да води войни от тяхно име... Войната в Косово не беше война на религиозна основа, това беше война на САЩ, те настройват хората едни срещу други и после уж ходят да им помагат. Мисля във филма "Духа на времето" говореха точно за този им подход за завладяване. Прочети повече за тайните общества, ако наистина те вълнува въпроса мога да ти изпратя и линкове с филми на тази тема, на лични.
Пак казвам, не искам да споря, споделям мнение.  

Да, снощи плаках пред Бога, но не в църква, а на леглото,преди да заспя.Мисля,че ми стана по-лека-дали Господ ме чу, или просто се изплаках болката си върху възглавницата...Не знам.
Питам за  посещеието в църквите-кой какво прави, за да знам .Бих искала да посетя църква, за да изплача и там болката си.Вярвам,че влизането в църквата(но не и в самата нея) ще изясни съзнанието ми поне малко.Може би,защото се чувствам по-близко до Бог така...
И много моля - интерпретация на Библията не ми трябва.Питам за това какго правите Вие?

Виж това, че хората сме грешни не прави Бог по-малко истински, свят и добър. В православието е много важно християните да "преживяват" тайнствата в Църквата - кръщение, миропомазване, литургия ... Надявам се МамаZ да обясни по-подробно. Но така както търсим най-добрия лекар така е добре да потърсим и свещеник който да е истински вярващ. Писано е, че вече сме последни времена и ще има много лъже пророци, много от тях ще са свещеници, пастори, но това не трябва да ни пречи да търсим истинските.

Ох, двайсет години търся бе хора....
Сигурно неправилно търся, но не мога отново да се върна в тази църква, не и след всичко, което преживях и видях там....Само за църквата говоря и за служителите й.....
Дори и свещеника, който намерих, най-добрия човек на света, няма такъв просто, не е в състояние да ме върне там.....
Вчера мислих и ми стана много криво....
Преди година реших, че живота ми зависи само от мен, насърчена от форумски изявление от рода на: ако се старае човек и има желание, всичко се получава. Реших, че да лежа на кълка, да не се напъвам много и да чакам само на молитвата и любовта си към Всевишния е смешно, несериозно, безотговорно...Ми не е така. Не е, разбих се, старах се, изтормозих се и се жертвах - нищо. Просто колкото и да не ми се вярва, пътят си е предопределен......И колкото и да му се струва на човек, че ето на, аз съм господар на съдбата си - всичко което става в нея, което се променя, просто става, с или без участието му.
Когато основно разчитах на Господ, някак нещата вървяха по друг начин, по-леко, за всички около мен и за самата мен....
Не съм фанатик....Но пред това да вярвам, че съм купчинка месо с неясно и необяснимо съществувание, предпочитам да вярвам, че появата ми не е случайна. И тази вяра по никакъв начин не може да повреди на нищо и никого, докато обратното може......

kragovrat , напълно те разбирам. Но не гледай на свещеника като на гуру, лечител, месия... Той е обикновен човек с много грехове, с благодат, и с много отговорност. Ти не отиваш, заради него самия, а за да те доближи до Бог. Не казвам, че не можеш да почувстваш Бог в сърцето си, или не можеш да Му се помолиш и сама, но все пак има неща, за които сам Иисус Христос е повелил да се случват чрез духовниците. Църквата и свещениците не са нещо самовъзникнало или изкуствено. Те са именно по Божия воля. Следователно има неща, които не можем да направим без тяхна помощ.
Силата на Тайнствата, на молитвите, на Богослуженията е неизмерима и е помагала неимоверно много. Това трябва да търсиш ти, отивайки в храма. Не човешкото, не греховното - за него всеки си отговаря сам.
Ще споделя, че веднъж в едно голямо мое отчаяние отидох при свещеник, за когото знаех много лоши неща. Просто нямах избор, отидох предубедена и още по - отчаяна, защото не очаквах нищо хубаво. Този човек ми каза 2 изречения, които напълно промениха живота и мисленето ми. Идеята ми е, че не знаеш кога, как, по какъв начин ще чуеш Божията воля... Нито чрез кого.
Сега е Великият пост. Можеш да постиш, да се изповядаш и причастиш. Няма по - голямо лекарство от това за всичките ни болки и тежести. Няма нещо, от което олеква повече. Ако има само един свещеник там, където си и изобщо не можеш да го приемеш, отиди в съседен град... Изобщо, избор винаги има. Но пак казвам - всички са хора, следователно всички са грешни. Отиваме при духовник с идеята, както казваш да почувстваме Бог по - близо, да Го опознаем, да се опитаме да разберем изпитанията и тежестите, в които сме изпаднали в момента. Не отиваме при екстрасенс или пророк... Ако пък, свещникът ти допадне като личност и мироглед, значи Бог е чул молитвите ти и те е пратил при правилния човек. Ако не - търсенето продължава.