когато малкото дете посяга....

С много обяснения и отстраняваш детето от играта като първо го предупреди, че ако удари още веднъж някой, си тръгвате.
Моето дете навън не удря никой, но от 2 месеца удря нас и я наказвам да седне някъде и докато не се извини, не може да ходи никъде. Освен това обяснявам, че така боли и понякога се преструвам, че рева след като ме е ударила. Прави го като не и се обръща внимание

Представи си твоето дете да е на мястото на удряното или дърпаното и много лесно ще се сетиш какво да направиш. Навън си длъжна, освен да пазиш собственото си дете, да пазиш и другите деца от него, щом е агресивно.
Като не можеш да й обясниш как трябва да се държи, можеш да й покажеш, че ако удря и дърпа, на нея ще й се случи абсолютно същото - ако удари дете по бузата, веднага и ти й удари един лек шамар - просто да усети какво е причинила. Или я дръпни на пейката и да не играе въобще, защото който разваля играта, повече не участва. Или я накажи да се приберете и всеки път като удари - веднага вътре. Ще се научи много бързо.
Имам чувството, че тези теми са с някаква фалшива загриженост, много лесно е човек да научи детето си да не бие и тормози останалите, стига ясно да показва позицията си, а не да обяснява до безкрай разни глупости, от които децата не се интересуват.

Доколкото на мен ми известно - това няма никакъв педагогически резултат

Моята дъщеря също посяга, но ако я ударя и аз, това почва още повече да я забавлява. 

За мен по-скоро отдръпването би имало ефект, но със сигурност не трябва да спираш да обясняваш.

Не позволяваш в никакъв случай да удря някого от семейството.
Отстраняваш, обясняваш, хващаш ръцете и повтаряш докато те разбере, че хората не  се удрят.

На площадката, правиш абсолютно същото. Изкарваш от пясъчника, или от мястото на което е в момента, и я отстраняваш от детето, което е ударила. Преди това задължително да се извини.
Остава на място, докато се успокои.

и моето мнение е такова  само това с извинението не мисля, че върши работа - в един момент става автоматично - пляс, извинявай, пляс, извинявай

Янечек тази тема не е с т.нар. фалшива загриженост. Просто поисках съвет.  Не смятам, че детето ми е агресивно. То просто удря, за да види от ответната страна какво ще стане, друг въпрос е, че не бива така. Никога не съм си и помисляла,че другите деца са просто даденост и че не трябва да биват пазени. Оставаш с погрешно впечатление.Малко е по-палава дъщеричката ми, закачлива, но не е агресивна. Ивентсе - права си, ако се удари детето, ефектът е то също да удари, много правилно. Обеснението има ефект, може да не се яви веднага резултатът, но с  времето пък  и търпение в повечко, ще се появи.
Жени В малчо е още малък, за да се извини, понякога ми се гушка, като и се накарам. Още си служим с бебешки думи, т.нар. "китайско-монголски".
Благодаря за изказаните мнения. 

това не е вярно и колкото и да е малко детето ти, ако сега не направиш необходимото да спре да удря, доста негативни емоции ще береш после - няма начин детето да удря в къщи или на вън - колкото по-рано го разбере, толкова по-добре.

и да - удрянето е агресия, после ще почне да хапе, да души и т.н.

Аз не разбрах, кое не е вярно? 
Авторката не казва, че е хубаво и не защитава детето, напротив търси съвет за да се справи с това.

При нас не помогна нищо от изброеното. Нито "ответен удар", нито обяснения, нито извеждания от площадката, нито наказания.
Единствено работа по изразяване на гнева по друг начин.
Да не казвам, че ответният удар много, ама много влошаваше нещата до степен да стане абсолютно невъзможно да й обясня защо не трябва да удря, след като съм я ударила. Даже го приемаше за игра и идваше да удря мен. Пълен нонсенс. Това е най-неправилният и неефективен начин за прокарване на каквато и да е идея. От тези, които включват някаква намеса, разбира се. Понеже например телепатията сигурно би била по-неефективна,  но пък и няма да има обратен ефект

А, от къде е видяло това поведение? Моето дете на тази възраст играеше с още 10-тина деца и нямаше нито едно, което да удари другото, за да види реакцията Дърпане на играчки имаше, истерии, но едното да удари другото - не. Срещала съм деца, които удрят, но или майката/бащата ги пошляпва, или имат по-голямо братче/сестриче, което е научило тези номера от ясла/градина/тв.

Иначе обяснявай и отстранявай от игра. Когато детето види, че му се прекъсва играта и се прибира вкъщи, ще се научи, че не трябва да удря.

И аз така си мислех и правех това упорито месеци наред, а резултат - никакъв.

И аз не видях "фалшива загриженост" или не на място поискан съвет.
Стига, моля ви вменявайте чувството за "перфекционизъм", защото перфектни родители и деца няма. Аман от нравоучения значи, никой не се е научил да бъде родител.
По темата: Всички преминават през този етап, няма дете, което да не е посягало и да не посяга. Няма общо с това (на тази възраст!) дали е било удряно и каква му е средата. Това е етап от развитието, през който преминават всички не-съвсем-вербални деца. Първична емоция, "жест", "маниер" или както искате го обяснете. Етап. Израства се, минава и заминава.
В никакъв случай не удряй детето, за да му покажеш, че боли и пр. Така ще започне при всяка драма да ви шамаросва у дома. Отстрани, обясни, извини се (ако трябва ти!) и го отведи от площадката. Ако недоволства - пак обясняваш защо. Спокойно и търпеливо. Ако усеща, че дори по този начин предизвиква безпокойство и внимание, и ги получава, резултатът ще е равен на 0.
Поведението на детето ти няма общо с твоя модел на поведение, както казах, период на "ужасните 2-3..." години. И на изнервения начин на живот и маниери, които сме придобили и ние, в частност.

Има.

Обясняване защо не удряме и наказание
съобразено с възрастта на детето.

Нищо няма да има ефект, ако родителите нямат авторитет и думите им и действията им се приемат на шега и игра. Не мога иначе да си представя как ще се случи цитираното  в зелено, ако майката е сериозна и непоколебима в действията си. Друг въпрос е дали е уместно и задължително прибягването до удар в подобна ситуация.
 А телепатията вероятно би имала страхотен ефект ако разбира се имате добри телепатични умения.

Естествено, че не е нито задължително, нито уместно.

интересно, моите деца не са минавали през този етап, що ли, при това и двете 

(¯`*•.¸ღолчеღ¸.•*´¯), по повод на това през какво са преминали "всички" деца, хайде да не обобщаваме....
Моето дете никога не е удряло друго дете на площадка, или където и да било другаде.
Дори да я ударят, тя стои и гледа умно и до сега. А е почти на 4г.
Никога не е проявявала агресия по какъвто и да било начин.

Не отричам,че съм допуснала грешка, като по-рано не съм обърнала внимание на пляскането на детето си, отнесено към останалите. Не съм съвършена майка, усещам пропуските. Само с едно не бих се съгласила от коментарите тук, че детето ми след време ще започне и да ДУШИ другите.Може да е по-лигава и по- невъздържана, но е и много чувствителна като светоусещане.И ранима. Дали агресията не я крие под тези чувства, като нас големите?!.....
 Благодаря за съветите, ще се опитам да обърна внимание на определени страни от поведението на дъщеря ми. Да бъда по-търпелива, ако се налага.
Всичко добро на всички!Хубави майски дни!

anna_zdr, сигурна съм, че ще намериш начин.
Щом се замисляш и питаш вече си изминала половината път.

Ще прескоча коментарите на хората с перфектни деца Както знаем доста бързо се забравят някои неща.

Днес се поразтърсих в няколко френски форума, намери съвети от майки за подобни ситуации. И се оказаха често срещани - и то точно в този период - между 18 и 24 месеца. Като обяснението не е агресия - а по-скоро несръчност и желание за общуване. Разбира се ни трябва да им помогнем да намерят друг начин да се изразяват.

По голямата част от съветите се въртяха около това, че трябва да се обясни на детето, че така не трябва да се прави (дори да не сме сигурни, че разбира всичко). Да се спре ръчичката и дори да се "накаже" детето. (тук разпространено е слагането в ъгъла).
Една майка беше споделила, че дори си е измислила песничка - в която казва на дъщеря си, че ръката не служи за удряне, а за (и тук се заиграва с нея) галене, сочене, гъделичкане, миене.
Може би е интересен вариант за по-малко дете.  

Коментирах тази вечер и с възпитателката в яслата на Моника - тя също каза, че е често срещано явление, но не се притеснява, защото децата пробват различни начини на общуване и тъй като не могат да знаят по рождение, че това не се прави свободно посягат. Но в рамките на нормалното възпитание на едно малко дете тези неща се изясняват.

не разбрах как е реагирала авторката досега, когато детето шамароса някого?

Хайде сега -желание за общуване  Нали още в началото става ясно, че детето на авторката удря и блъска, когато не му се даде някоя играчка, която е поискало да вземе? Ясно е, че се ядосва и затова посяга. Да му се обясни, че другото дете го боли няма никаква полза, защото то много добре знае и точно това му е целта. Детето трябва да направи връзка, че ако то се държи лошо, за него също следват нещо неприятно. Каквото и да направят майките на подобни деца, трябва детето да разбира намеренията им, а не да приема всичко като игра - ако става второто - представям си как му е направена забележка на това дете.
И съвсем не всички деца минават през период на удряне - големият ми син и неговите приятели как не са се били, удряли и дърпали като малки? 4 деца, които нито са ди дърпали от ръцете, нито някога са се държали злобно едно с друго.

И аз това щях да попитам.

 И моя син удря и щипе, дере и хапе жестоко ( мен основно, други деца не ), но не мисля че е агресия, а по скоро като игра, като общуване. Той не разбира че така боли и не трябва да се прави, малък е още за да го прави нарочноо и с агресия, но все пак аз го отстранявам и му казвам че така не трябва, показвам му как да милва мама по лицето и той го прави и в следващия момент почва да шамари. А вчера така ме захапа за бузата , докато ми даваше целувка, и така дърпаше , че вече си помислих че направо ще ми отхапе месото , ужасно силно хапе и дърпа.

Не смятам, че всички деца минават през това, но много го правят. За съжаление доста родители, не реагират адекватно и проблема ескалира. Забележки от типа "Не така бе мамеее." не помагат.
Малкия ми син посягаше. Какво правехме - клякам на неговото ниво, гледам в очите му, хващам ръката му и с нисък и тих глас казвам "Не! Така не се прави! Другия го боли! Ако не спреш се прибираме!" и ако детето продължава го прибирам! Следващия път действам по същия начин. Ако посегне на мен, баща си или брат си същото, придружено с изпращане в другата стая или нашето излизане, като обясняваме, че не искаме да ни причиняват болка и за това не искаме да си играем с него.

Работата е детето да разбере, че сме категорично против насилието, трябва да реагираме толкова категорично колкото когато то например опитва да бърка в контакта. И да разбере, че това не е игра, няма лек шамар - всеки шамар е неприемлив! Няма леко захапване от любов! Аз не съм мазохист и не приемам да ме бият от обич, не позволявам подобно отношение нито на съпруга си нито на децата си. И не мисля, че на година-две са малки да разберат, че подобен стил на общуване е недопустим както в дома ни така и в обществото.

Наша работа е да ги научим, при някои деца това става с една забележка при други с години разговори, но това че е трудно не значи, че трябва да се отказваме или да омаловажаваме проблема.

Напълно подкрепям. 

А когато малкото посегне да удря или тормози брат си, изобщо не се налага да се намесвам - децата не са чели книги за възпитание, какво би имало педагогичен ефект, какво не и реагират спонтанно по най-правилния начин - да се защити и да си го върне. Разбира се, не се бие с него като с равен, но го ступва моментално.
Така му показва съвсем ясно, че ако бие ще страда и малкото получава една правилна преценка за света, а не заблуда, че неговият бой е забавен на околните.
пп: в тази връзка ми е любопитно ако децата в семейство са 2, но с малка ралика и едното е злобно към другото, а второто пък е ревливо и не може да се защи, как биха постъпвали? Дали пак това ще е един етап, който минава и заминава или вече ако е застрашено собствено дете ще се намери бърз начин за реакция?

И на малките деца, които уж "не разбират" може по подходящ начин да се покаже, че действията им са неприемливи за останалите.
Понякога те проявяват агресията си единствено върху майката, или и други членове от семейството. Не бива нещата да се оставят така и да се обяснява как детето не разбирало и за него било игра. Има хиляди други начини, по които може да си играе.
Обяснения, обяснения и пак същото, отстраняване от игра, или ясна демонстрация от страна на този, към когото е била насочена агресията (майка, баща) като примерно обръщане на другата страна, отказ за комуникация с детето.

"всички" е удобно обобщение, зад което да се поскрием, но за съжаление на обобщаващия - съвършено невярно

Колкото до мерките, те се вземат, опасявам се, по-рано. Още когато юмручетата са сладки и от тях не боли, скубането не сваля кичури и пр. Въпреки, че е несъзнателно, трябва да се пресече. Много по-лесно е. Но когато "ама то не разбира" и цялата рода целокупно се подмокря от възторг при подобна проява, а столът, в който се е блъснало детето, демостративно получава "на, на!", детето получава послание, че удрянето е много забавна игра, от една страна, и от друга, че когато не му е по кефа, може да набие виновника... На 2г. то не прави разлика между "лошия стол" и лошото другарче, което не угажда на собствения му кеф...

Дали е етап не зная- моите деца не са минавали през него /но пък има време/. Едно от другарчетата на по-малкото обаче има поведение, сходно с това на детето на авторката. При него нещата са ми донякъде ясни, защо се случват. То е постоянно хулено и овиквано от майка си, а често и удряно. Вероятно затова и първото нещо, което прави, слизайки от количката е, да плесне някое дете. Съответно реакцията на майката е викове, викове, шамар....и пак така. В момента, в който тя спре да му се кара и то се успокой, си намира нова жертва. Друго дете, с което са заедно почти постоянно, започна да копира поведението му и да посяга. Та в картце, моите причини защо децата посягат:
- защото са удряни често от родител;
- защото възрастен е показал, че когато детето се удари в предмет, той съответно бива удрян и наричан "лош";
- защото са свикнали да получават всичко, което поискат;
- защото са по-импусливни като темперамент;
- защото копират поведение, видяно от други деца;

Разбира се, че на всеки може да му пределее. Случи се и с моето дете, което след удар по главата с  кофичка и при мириса на кръв   така ухапа агресора, че още ми е неудобно като срещна него и майка му.

Има хиляди извинения, които биха се намерили в оправдание на дадено поведение. За мен най-важното е, да се търси причина. Нищо не се случва просто ей, така.

И баткото ни не беше, но сега, като екстра от градината го прави. Никога не е бит и не беше посягал. На 5г се научи.
Има откъде да го видят, с две думи. Никога не казвай никога.
Или че опира до обяснения...

ами аз обяснявам, спокойно , отръпвам го от себе си, говоря му, а той се хили и ама абсолютно нищо не разбира от говореното, възприема го като игра ли какво незнам, даже и себе сиии плаяска по лицетои си и  се хили. Не мисля че е агресия това, да има и други начини да си игаре, но той така е решил, да си играе така,. Се някога ще разбере чее тази игра е груба и не бива така да се ' Игграе ". А отказ от комуникация с детето едва ли би помогнало, изобщо няма да му пука, той е много самостоятелен ( не реве като ме няма изобщоо, не му  пука дали няма да ме има  няколко часа ) Не мисля , че е толкова лесно да схване моите обяснения, като прави бела казвам строго не, а той сиии продължава да пипа и се смее, на пук продължава .

удрящо дете на 1-2 години е едно, удрящо дете на 5 години е съвсем друго нещо, мисля, че на теб също ти е ясна разликата  

Ако резюмираш как, ще съм ти много благодарна!
Острани е много лесно да се размахват пръсти и дават съвети.
Интересно ми е дали си го изпитвала на собствен гръб с детето си!

Моето дете и сега, ако го предизвикат, понякога удря или се опитва, но аз гледам да му хвана ръката още във въздуха. Изприказвала съм си приказките на тая тема, пляскала съм по дупето, наказвала съм с прекратяване на игрите и разходката, карала съм го да се извинява...
Добре че напоследък тези инциденти много оредяха.
Иначе детето ми е изключително любвеобвилно и нежно, но като че ли понякога дяволче се вселява в него  

Всяка майка вижда своето си дете като най-добро,най-нежно,най-най....
И когато започне да проявява агресия ,остава учудена за това така добро дете.
Според мен трябва да се реагира при първите сигнали ,и то адекватно.
Синът ми не е посягал,но от много малък стой наказан когато мине границата.
Децата опитват,изследват и се учат от това.
Ние сме тези които да покажем кое е правилно и кое не.

Моята дъщеря има същия проблем с тази разлика, че е по-голяма и от скоро посяга да удря по-малки деца. Последният път й казах тихичко на ушенцето, че ако още веднъж удари някое дете на площадката ще я прибера вкъщи. Не съм викала, не съм се карала и имаше по-голям ефект отколкото, когато й се карам. Иначе за всеки случай стоя до нея и я наблюдавам и ако видя, че посяга да удари й хващам ръката. Естествено не винаги успявам да го направя, но се старая. Надявам се и ти да успееш да намериш начин да се пребориш с посягането на твоето дете.

Мога да ти кажа аз какво направих преди години с мето дете,когато удряше децата в парка.Приказките,уговорките,примерите,наказанията....нищо не помогна.Няколко пъти казах,че ще го оставя сам да играе,ако продължи да се държи по този начин.И го направих-удари детето,издърпах го пред всички от пясъчника и го оставих сам на люлката.И така няколко пъти стоя отстрани и гледа децата как си играят.Отказа се да удря.няколко пъти вдигаше ръка,посягаше да удари,поглеждаше ме с една виновна физиономия...и си смъкваше ръката без да удари.

Това можеи да действа във възраст, когато детето вече има нужда да играе с други деца. На година, година и нещо малко са децата /да не кажа липсват/ с потребности и умения да играят с други деца за повече от пет минути.

Всъщност, една от причините децата да проявяват нервност в компанията на повече хора, е именно неумението им да комуникират и общуват. Затова и някои посягат, други започват да крещят, трети просто настояват да си тръгнат.

Удряш - отиваш си в къщи и аз не се занимавам с теб, а с нещо мое. Обидена съм ти и си стоиш сама. Едва ли ще й се понрави.

Касита, за това и на 1-2г. не е нужно децата да се водят на места, където е претъпкано с други деца.
Достатъчно е да има още 1-2деца покрай тях, защото иначе е факт, че се изнервят.
Естествено, че когато все още не говорят и не могат да изразят с думи какво точно искат, прибягват до други средства за комуникация. Но не бива да се оставят и да се удрят, щипят, хапят и т.н.

При нас е същото положението,нищо непомага за в момента.......

Естествено, още повече, че имам още една база за сравнение (на възраст 1 - 2 г!)

Почти не знам за дете ,което да не си  е изразявало агресията по този начин ,включително и моето.Само ,че моя син посягаше на мен  основно.С няколко шамара по памперса след десетките предупреждения се отучи.
При всяко дете тактиката е различна.Трябва да се намери точната.

Все още не е удрял деца по площадките, само ги гледа захласнато. Предполагам и този момент ще дойде и ще видим тогава как ще се справяме, че е доста темпераментно човече. За момента ако видя че се изнервя или детето с/у него тръгва да посяга, просто го отстранявам и отиваме на друго място.

Колкото до това да удря мен или баща си - пробвал е няколко пъти - хващам ръчичката, със строг тон казвам че така не се прави, оставям го на земята или в кошарата, фръцвам се и не му обръщам внимание. Резултатът е търчене след мен с рев и когато му обърна внимание - усмивка и о-о-о по главата на мама. Така че за момента този метод работи и определено вече много рядко се пробва и то само за да види дали ще реагирам по същия начин. Ако обаче му се спи или е превъзбуден не ползвам този метод, просто гледам да го успокоя и по-бързо да му осигуря необходимото, защото знам, че не го прави нарочно.

Децата проверяват кое действие как влияе на околните (деца и възрастни), и до къде  е "безопасната" граница. Викане, удряне, реване, мрънкане, гушкане, цупене... Всичко това трябва да се приложи на околните и да се види как им действа. От възрастните зависи да сложат "безопасната" границата на подходящото място.
Освен наказание и мъмрене, когато посяга, да сте го поощрявали, когато не е посегнало? Освен "тоягата", трябва да ползвате и "моркова".  Например: "Браво, днес не удари никое дете и ще получиш ......(дребна поощрителна награда).  Ако утре не удряш другите деца ще има още награди."

Аз нямам проблем с моето дете, че удря, бие и прочие...а точно обратното - детенцето, с което излизаме всеки ден е агресивно към нея на моменти, а тя го обожава 

Той и посяга, бута я, а тя го прегръща и целува и не му се сърди, дава му играчките си.
Днес обаче я ухапа и й остави жестоки следи, много се ядосах.
Майката на детето му се кара, но ...до там, определено е по-мека във възпитанието на детето си.

Детето ми не е агресивно, ама никак - не искам и да я права такава, но и се притеснявам, че в бъдеще в яслата с повече деца много ще страда от това, че не умее да се защитава 

А защо просто не престанете да излизате с въпросното дете? Едва ли е наложаща неговата компания за твоето? Малкото ми дете пострада на два пъти сериозно от подобно поведение, ежедневните побутвания, избиване на играчките от ръцете изобщо не ги броя.
Най-чистосърдечно си признах на майката, че не ми е приятно да стоя постоянно на щрек, дали няма да последва нов удар, ритник, ухапване.
Най-добре се чувста, когато сме сами. Аз също.
Непонятни са ми огромните компании от по 3-5 деца на възрастт 1-3 години, които не се разделят никога навън. Всъщност подобни групи се създават с цел разтуха на родителките.

Най-важното е да се открие причината или комплекса от причини, които правят детето агресивно. Само че е това не е никак лесно. Страшно много фактори, съвсем обективно съществуващи заради възрастта и темперамента на детето, могат да да окажат влияние - неумение за комуникация, липса на социални умения за разрешаване на противоречия, импулсивност, неумение за контрол на импулсите, нервност, несигурност в определени ситуации и прочие. Затова и често колкото и категорично родителят да изразява неодобрението си от поведението на детето, поведението няма да се промени докато детето не се научи кои са приемливите начини за разрешаване на конфликти, примерно, или как да овладява импулсите си, или да изразява емоциите си по социално приемлив начин.

Отстраняване, наказания и подобни не учат дето КАК да комуникира, КАК да си изразява настроенията си. Усвояването на тези умения обаче не винаги става лесно и бързо, и често изисква допълнителна помощ от родителя, който да покаже на детето, че вместо да посегне, за да привлече внимание,  примерно, може да хване за ръка, да каже "мамо", да каже "здравей", "може ли да видя това" и т.н. в зависимост от ситуацията и всеки път тези неща да се говорят и репетират преди детето да бъде изложено на ситуация, в която се очаква, че може да реагира агресивно (детската площадка, примерно); или пък да му се покажат други алтернативи, с които да изразява яда си - да плесне с ръце, да удари възглавница, да посегне във въздуха, да каже "ядосан съм" и т.н.

Естествено на детето категорично трябва да се покаже, че агресивното поведение е неприемливо и родител, който знае, че в определени ситуации има вероятност детето да бъде агресивно, трябва да бъде неотлъчно де него - за да спре посегнала ръка, да го отстрани от ситуацията. Удрянето, високият тон, както и видимото раздразнение от страна на родителя е нож с две остриета обаче. Защото ефектът може да е още по-фрустриранео и агресивно дете.

Прочети Фицхю Додсън или Хаим Гинът. Има страхотни съвети и обяснения.

Това и мен много ме изненадва...Разбира се, че има!

А по-темата като начало е най-важно още в къщи да не се позволява на детето да се налага с агресия и много търпение от страна на родителите.
Ако резултатът не идва, ще трябва да си играе само детето. Друг вариант няма. Поне докато отмине т. н. период.

С болднатото съм много съгласна!

Ще спрем да излизаме, ако това се продължи, разбира се.
Но като цяло не това е решението за мен, тъй като в яслата или градината, няма да има къде да "избяга".

Хм. Какво значи, няма къде да избяга? Въпросът не е до бягането. В една определена възраст големият процент деца придобиват умението да се защитават по един или друг начин към проявената към тях агресия. Начинът, по който реагират на удар от друго седемгодишното ми дете и двегодишното ми, е коренно различен. Едното вече е способно да се защити към проявената към него агресия, ако не с удар, то вербално, а другото просто плаче. Докато не достигне възрастта на съзнателното общуване, аз ще съм тази, която да го отстранява от деца с поведение, което не се вписва в нормите ни за нормално.
Не се виждам в ролята на превъзпитател на някой малък удрящ човек. /1-3 години/ Самото дете едва ли осъзнава, защо точно удря, хапе, скубе.

А и в яслата/ДГ децета не са оставени на самосиндикално съжителство, все пак има възпитатели, помощен персонал. понеже съм минала през градинските и яслени пътища, мога да твърдя, че рядко се случва учител да присъства на бойни сцени и да не реагира.
Пример: майка удря детето си по лицето, когато то започне да плаче, тя усилва силата и интензитета на шамарите. Реакцията на детето- когато види друго дете да плаче, то отива и му удря шамари.

Аз започнах да питам дъщеря си, когато става агресивна: "Ядосана ли си? Защо си ядосана? Какво искаш да стане? " и тя спира и се замисля за да ми отговори и се успокоява като види, че показвам съпричастност. Вчера се разсърди за нещо и ми каза: " Мамо питай ме дали съм ядосана?" и когато я попитах ми каза, каква е причината да се сърди. Довола съм от подхода, който случайно открих и върши работа. Вярно е и това, че е почти  на 4 години и вече разбира повече отколкото, когато беше на 2 и половина примерно.

Страхотен подход си открила, браво 

Благодаря  . Засега действа, а когато и това не помага й казвам, че ако продължи да удря няма да гледа детски филмчета до края на деня. Действа безотказно. 

Раzбира се, че не всички минават преz тоzи етап 
Синът ми не е имал такъв "етап" никога.
До емоционалност, характер и още много т.н. неща си е...

Дребата обаче имаше малко време такъв период, точно около 2г май.. Ами не се впечатлих особено, да си приzная. Причина не е имало. И нейносто също не иzглеждаше искрена, истинска детска агресия. правя раzлика. Май опитваше да види така става ли. И не беше много, нито често, нито дори всеки ден. Но се случваше, де.. Повтарях, че не се прави, че тя не може и не трябва да го прави, че на другите това не им харесва иzобщо, че ще плачат и тем подобни. И на нас се опитваше.
Не zнам дали zаради това, или просто и омръzна, но отмина. Сега, ако се zамисля, не zнам даже колко точно време продължи 
Но тя не беше тежък случай.

Все пак това са нещата... все някое от тях трябва да подейства. Дано 
Но не се притеснявай, не е чак страшно... е, ако не се zасили, раzбира се. Но ти явно не си НЕzаинтересована, така че се оправите, ще мине 

П.П. И никак не е толкова просто. Удряното дете удря и посяга. Неудряното е добричко. Де да беше, не ги харесвам тия обяснения, ама хич. Защото са обикновени налучквания и нищо повече. Няма правила. Има недокосвани с пръст истински агресивни деца, с които оправия няма. Има и бити (zа жалост е така), които с стават страхотни, уравновесени, чувствителни деца и въzрастни в последствие. Не каzвам, че това не е важно, напротив. Но не са правила, действащи еднакво на всеки.
Почвата винаги е важна точно колкото и посева в нея.

Погледнах пуснатата тема и прочетох въпрос : КАК реагирам АЗ, когато детето ми посяга. Обеснявам,пошляпвам по дупето, отстранявам от игра или направо си тръгваме от мястото, където сме. Много майки тук се опитаха да ме разберат, за което им благодаря!....И има ефект! Отново благодаря за проявеното разбиране!

Абсолютно не всички деца посягат. И съдя не само по моето.

Много съм съгласна с поста на Сова.
Ето вчера детето, с което излизаме пак ухапа дъщеря ми, без никаква, ама никаква причина, без да е предизвикано по някак начин. Не живее нито в агресивна обстановка нито родителите са такива, точно обратното.

Казах на майката, че ако трябва за известно време ще спрем да ги събираме, а тя ми каза - Каква е гаранцията,че като се срещнат след 1 месец пак няма да я ухапе?   
Дъщеря ми много е свикнала с това дете, много го търси и само за него говори, просто детето не беше агресивно до преди няколко месеца. Знам, че като ги отделя ще й е мъчно, но на мен пък никак не ми е приятно да е нахапана всяка седмица!

Агресията не се случва просто така. За нея винаги има причина, и далеч не е задължително, тя да е в отговор на това че, детето е бито от родителите си, или става свидетел на подобни сцени у дома. То може да е жертва на словесна агресия, може да му липсва внимание, да изпитва тревожност, да копира модел видян по телевизията, да го е страх...

У моето човече нещата се отключиха с тръгване на градина. Преди това нямаше абсолютно никакви индикации. На няколко пъти се случи да бъде изблъскавано, щипано по бузите, бъркаха й в окото, един младеж щеше да я претрепе на една пързалка. Все такива едни работи. Е, тръгна на ясла и след тридневен ускорен курс бях изненадана, че чипът се е сменил. Яслата е страхотна и децата са доста зорко наблюдавани, но въпреки това усещането, че мама или баба не са в играта са довели до "самоосъзнаване". Когато забелязах проявата, ми беше странно.
 

Изчетох цялата тема, както и други във форума, има много ... За пореден път се убеждавам, че има хора, които просто си пишат, за да си чешат клавиатурите...
Имам две деца - момче на 1 г и 6 м. и дъщеря на 6 г. С каката не съм имала никога такъв проблем! Не е посягала, хапала, "душила" и т.н. Малкия посяга да удря, когато е ядосан или когато му вземат играчка! Посяга да удря нас, навън не удря никой, за сега! И двамата ги гледаме по един и същи начин, излишно е за мен да пиша, че не бием нито един от двамата. Проблемът при нас е, че каката започва да се забавлява, когато той я удря, той се ядосва още повече и се завърта един омагьосан кръг. За сега обяснявам, хващам ръцете, казвам "не", но не върши много работа...За мен е въпрос на темперамент - малкия ми е по-буен, по-експанзивен, по-нетърпелив и изискващ. Надявам се, да успеем да се справим с това.

Няма да коментирам с кои от мненията съм съгласна и кои ми се струват безумни, просто ще споделя собтствения си опит по темата. Моето момченце беше на 1 год и 8 месеца, когато се роди сестра му - след първите няколко дни на голяма радост, че си има сестричка се отключи предиод на невероятна безпричинна агресия към всички деца  - започваше да дере и скубе, да удря, ако някой се доближи до него. Беше кошмар. Не е бит, никой вкъщи не удря, според мен ревнуваше и се страхуваше по детски какво ще стане сега като вече има още едно дете вкъщи.
Всичко премина за няколко месеца. В началото за мен беше голям шок и незнаех как да реагирам, ситуациите бяха неочаквани.  След което разбрах, че трябва да съм винаги на една ръка разстояние от него и да го наблюдавам. Ако посегне му хващах ръката преди да нарани детето до него и му обяснвах, говорех със строг тон. Ако посегне още вднъж го взимах на ръце и отивахме на друго място, където няма деца или се прибирахме вкъщи. По пътя обяснявах отново. Преди да излезем говорех непрекъснато, че с децата се играе мирно и спокойно, никой не може удря и да наранява другите, че децата са добри и ще се радват той също да е добър с тях.
Така няколко месеца - постепенно ситуациите на агресия се разредиха и неусетно изчезнаха.
Беше много трудно, не бих обвинила никоя майка, която изпадне в такава ситуация, че е неспособен родител, защото знам, че за да се справиш с нея изисква време и търпение и най-вече вярвам, че всеки трябва да намери индивидуален подход според нрава на детето,.

и ние имахме един период на шамарене и то само вкъщи. Най- често го отнасях аз.
Удряла ме е през лицето, като легнеше на спалнята- рита яко и най- често в корема.
Понеже не съм привърженик на боя като средство за възпитание, а и не съм бито дете, реших първо по- кротко да обяснявам. Да ама ефект 0. После се почна с наказвани и лишаване от някой неща. Имаше ефект докато се извини. И после пак.
Така един ден я пернах по- здраво през ръце, наказахме се. Аз естествено се разревах повече от нея, защото се обвинявам, че не съм добра майка и т.н
Та това май има ефект- милото ме видя да плача, пита ме защо, аз обяснявам че ме е заболяло, като ме е ударила и сега ми е мъчно, че аз съм я ударила. Вече 2-3 седмица сме си ок.

За мое щастие децата навън не ги удря.

Баткото беше започнал да удря с различни предмети след като с баба си бяха играли на бой с възглавници  Забраних им да "играят" защото той явно не осъзнаваше/ беше около 3 годишен/, че различните предмети са различно твърди...
Разбира се трябваше и много да му говоря и обяснявам.

Освен това имаше навика да заспива играейки си с косата ми. И естествено по някое време ме оскубваше доста силно. Там разговорите не помогнаха. Отучих го като също го оскубвах.