когато малкото дете посяга....

Аз нямам проблем с моето дете, че удря, бие и прочие...а точно обратното - детенцето, с което излизаме всеки ден е агресивно към нея на моменти, а тя го обожава 

Той и посяга, бута я, а тя го прегръща и целува и не му се сърди, дава му играчките си.
Днес обаче я ухапа и й остави жестоки следи, много се ядосах.
Майката на детето му се кара, но ...до там, определено е по-мека във възпитанието на детето си.

Детето ми не е агресивно, ама никак - не искам и да я права такава, но и се притеснявам, че в бъдеще в яслата с повече деца много ще страда от това, че не умее да се защитава 

А защо просто не престанете да излизате с въпросното дете? Едва ли е наложаща неговата компания за твоето? Малкото ми дете пострада на два пъти сериозно от подобно поведение, ежедневните побутвания, избиване на играчките от ръцете изобщо не ги броя.
Най-чистосърдечно си признах на майката, че не ми е приятно да стоя постоянно на щрек, дали няма да последва нов удар, ритник, ухапване.
Най-добре се чувста, когато сме сами. Аз също.
Непонятни са ми огромните компании от по 3-5 деца на възрастт 1-3 години, които не се разделят никога навън. Всъщност подобни групи се създават с цел разтуха на родителките.

Най-важното е да се открие причината или комплекса от причини, които правят детето агресивно. Само че е това не е никак лесно. Страшно много фактори, съвсем обективно съществуващи заради възрастта и темперамента на детето, могат да да окажат влияние - неумение за комуникация, липса на социални умения за разрешаване на противоречия, импулсивност, неумение за контрол на импулсите, нервност, несигурност в определени ситуации и прочие. Затова и често колкото и категорично родителят да изразява неодобрението си от поведението на детето, поведението няма да се промени докато детето не се научи кои са приемливите начини за разрешаване на конфликти, примерно, или как да овладява импулсите си, или да изразява емоциите си по социално приемлив начин.

Отстраняване, наказания и подобни не учат дето КАК да комуникира, КАК да си изразява настроенията си. Усвояването на тези умения обаче не винаги става лесно и бързо, и често изисква допълнителна помощ от родителя, който да покаже на детето, че вместо да посегне, за да привлече внимание,  примерно, може да хване за ръка, да каже "мамо", да каже "здравей", "може ли да видя това" и т.н. в зависимост от ситуацията и всеки път тези неща да се говорят и репетират преди детето да бъде изложено на ситуация, в която се очаква, че може да реагира агресивно (детската площадка, примерно); или пък да му се покажат други алтернативи, с които да изразява яда си - да плесне с ръце, да удари възглавница, да посегне във въздуха, да каже "ядосан съм" и т.н.

Естествено на детето категорично трябва да се покаже, че агресивното поведение е неприемливо и родител, който знае, че в определени ситуации има вероятност детето да бъде агресивно, трябва да бъде неотлъчно де него - за да спре посегнала ръка, да го отстрани от ситуацията. Удрянето, високият тон, както и видимото раздразнение от страна на родителя е нож с две остриета обаче. Защото ефектът може да е още по-фрустриранео и агресивно дете.

Прочети Фицхю Додсън или Хаим Гинът. Има страхотни съвети и обяснения.

Това и мен много ме изненадва...Разбира се, че има!

А по-темата като начало е най-важно още в къщи да не се позволява на детето да се налага с агресия и много търпение от страна на родителите.
Ако резултатът не идва, ще трябва да си играе само детето. Друг вариант няма. Поне докато отмине т. н. период.

С болднатото съм много съгласна!

Ще спрем да излизаме, ако това се продължи, разбира се.
Но като цяло не това е решението за мен, тъй като в яслата или градината, няма да има къде да "избяга".

Хм. Какво значи, няма къде да избяга? Въпросът не е до бягането. В една определена възраст големият процент деца придобиват умението да се защитават по един или друг начин към проявената към тях агресия. Начинът, по който реагират на удар от друго седемгодишното ми дете и двегодишното ми, е коренно различен. Едното вече е способно да се защити към проявената към него агресия, ако не с удар, то вербално, а другото просто плаче. Докато не достигне възрастта на съзнателното общуване, аз ще съм тази, която да го отстранява от деца с поведение, което не се вписва в нормите ни за нормално.
Не се виждам в ролята на превъзпитател на някой малък удрящ човек. /1-3 години/ Самото дете едва ли осъзнава, защо точно удря, хапе, скубе.

А и в яслата/ДГ децета не са оставени на самосиндикално съжителство, все пак има възпитатели, помощен персонал. понеже съм минала през градинските и яслени пътища, мога да твърдя, че рядко се случва учител да присъства на бойни сцени и да не реагира.
Пример: майка удря детето си по лицето, когато то започне да плаче, тя усилва силата и интензитета на шамарите. Реакцията на детето- когато види друго дете да плаче, то отива и му удря шамари.

Аз започнах да питам дъщеря си, когато става агресивна: "Ядосана ли си? Защо си ядосана? Какво искаш да стане? " и тя спира и се замисля за да ми отговори и се успокоява като види, че показвам съпричастност. Вчера се разсърди за нещо и ми каза: " Мамо питай ме дали съм ядосана?" и когато я попитах ми каза, каква е причината да се сърди. Довола съм от подхода, който случайно открих и върши работа. Вярно е и това, че е почти  на 4 години и вече разбира повече отколкото, когато беше на 2 и половина примерно.

Страхотен подход си открила, браво 

Благодаря  . Засега действа, а когато и това не помага й казвам, че ако продължи да удря няма да гледа детски филмчета до края на деня. Действа безотказно. 

Раzбира се, че не всички минават преz тоzи етап 
Синът ми не е имал такъв "етап" никога.
До емоционалност, характер и още много т.н. неща си е...

Дребата обаче имаше малко време такъв период, точно около 2г май.. Ами не се впечатлих особено, да си приzная. Причина не е имало. И нейносто също не иzглеждаше искрена, истинска детска агресия. правя раzлика. Май опитваше да види така става ли. И не беше много, нито често, нито дори всеки ден. Но се случваше, де.. Повтарях, че не се прави, че тя не може и не трябва да го прави, че на другите това не им харесва иzобщо, че ще плачат и тем подобни. И на нас се опитваше.
Не zнам дали zаради това, или просто и омръzна, но отмина. Сега, ако се zамисля, не zнам даже колко точно време продължи 
Но тя не беше тежък случай.

Все пак това са нещата... все някое от тях трябва да подейства. Дано 
Но не се притеснявай, не е чак страшно... е, ако не се zасили, раzбира се. Но ти явно не си НЕzаинтересована, така че се оправите, ще мине 

П.П. И никак не е толкова просто. Удряното дете удря и посяга. Неудряното е добричко. Де да беше, не ги харесвам тия обяснения, ама хич. Защото са обикновени налучквания и нищо повече. Няма правила. Има недокосвани с пръст истински агресивни деца, с които оправия няма. Има и бити (zа жалост е така), които с стават страхотни, уравновесени, чувствителни деца и въzрастни в последствие. Не каzвам, че това не е важно, напротив. Но не са правила, действащи еднакво на всеки.
Почвата винаги е важна точно колкото и посева в нея.

Погледнах пуснатата тема и прочетох въпрос : КАК реагирам АЗ, когато детето ми посяга. Обеснявам,пошляпвам по дупето, отстранявам от игра или направо си тръгваме от мястото, където сме. Много майки тук се опитаха да ме разберат, за което им благодаря!....И има ефект! Отново благодаря за проявеното разбиране!

Абсолютно не всички деца посягат. И съдя не само по моето.

Много съм съгласна с поста на Сова.
Ето вчера детето, с което излизаме пак ухапа дъщеря ми, без никаква, ама никаква причина, без да е предизвикано по някак начин. Не живее нито в агресивна обстановка нито родителите са такива, точно обратното.

Казах на майката, че ако трябва за известно време ще спрем да ги събираме, а тя ми каза - Каква е гаранцията,че като се срещнат след 1 месец пак няма да я ухапе?   
Дъщеря ми много е свикнала с това дете, много го търси и само за него говори, просто детето не беше агресивно до преди няколко месеца. Знам, че като ги отделя ще й е мъчно, но на мен пък никак не ми е приятно да е нахапана всяка седмица!

Агресията не се случва просто така. За нея винаги има причина, и далеч не е задължително, тя да е в отговор на това че, детето е бито от родителите си, или става свидетел на подобни сцени у дома. То може да е жертва на словесна агресия, може да му липсва внимание, да изпитва тревожност, да копира модел видян по телевизията, да го е страх...

У моето човече нещата се отключиха с тръгване на градина. Преди това нямаше абсолютно никакви индикации. На няколко пъти се случи да бъде изблъскавано, щипано по бузите, бъркаха й в окото, един младеж щеше да я претрепе на една пързалка. Все такива едни работи. Е, тръгна на ясла и след тридневен ускорен курс бях изненадана, че чипът се е сменил. Яслата е страхотна и децата са доста зорко наблюдавани, но въпреки това усещането, че мама или баба не са в играта са довели до "самоосъзнаване". Когато забелязах проявата, ми беше странно.