Публикувана: 25 май 2011, 00:16 ч.
Последно мнение: 24 юни 2011, 10:54 ч.

когато малкото дете посяга....

4 360
63
1

Отговори

# 30 26 май 2011, 14:54 ч.

София
Мнения: 5 079

Цитат на: Дзвер в ср, 25 май 2011, 19:59

Цитат на: (¯`*•.¸ღолчеღ¸.•*´¯) link=topic=586129.msg18784300#msg18784300 По темата: [u

Всички[/u] преминават през този етап, няма дете, което да не е посягало и да не посяга.

интересно, моите деца не са минавали през този етап, що ли, при това и двете newsm78

И баткото ни не беше, но сега, като екстра от градината го прави. Никога не е бит и не беше посягал. На 5г се научи.
Има откъде да го видят, с две думи. Никога не казвай никога. Laughing

Или че опира до обяснения... Naughty

# 31 26 май 2011, 15:04 ч.

Мнения: 1 874

Цитат на: Mirama в чт, 26 май 2011, 12:50

И на малките деца, които уж "не разбират" може по подходящ начин да се покаже, че действията им са неприемливи за останалите.
Понякога те проявяват агресията си единствено върху майката, или и други членове от семейството. Не бива нещата да се оставят така и да се обяснява как детето не разбирало и за него било игра. Има хиляди други начини, по които може да си играе.
Обяснения, обяснения и пак същото, отстраняване от игра, или ясна демонстрация от страна на този, към когото е била насочена агресията (майка, баща) като примерно обръщане на другата страна, отказ за комуникация с детето.

ами аз обяснявам, спокойно , отръпвам го от себе си, говоря му, а той се хили и ама абсолютно нищо не разбира от говореното, възприема го като игра ли какво незнам, даже и себе сиии плаяска по лицетои си и се хили. Не мисля че е агресия това, да има и други начини да си игаре, но той така е решил, да си играе така,. Се някога ще разбере чее тази игра е груба и не бива така да се ' Игграе ". А отказ от комуникация с детето едва ли би помогнало, изобщо няма да му пука, той е много самостоятелен ( не реве като ме няма изобщоо, не му пука дали няма да ме има няколко часа ) Не мисля , че е толкова лесно да схване моите обяснения, като прави бела казвам строго не, а той сиии продължава да пипа и се смее, на пук продължава .

# 32 26 май 2011, 15:07 ч.

София
Мнения: 9 517

Цитат на: (¯`*•.¸ღолчеღ¸.•*´ … 6 май 2011, 14:54

....

удрящо дете на 1-2 години е едно, удрящо дете на 5 години е съвсем друго нещо, мисля, че на теб също ти е ясна разликата Peace

# 33 26 май 2011, 15:14 ч.

София
Мнения: 23 097

Цитат на: Янечек в ср, 25 май 2011, 12:44

Имам чувството, че тези теми са с някаква фалшива загриженост, много лесно е човек да научи детето си да не бие и тормози останалите, стига ясно да показва позицията си, а не да обяснява до безкрай разни глупости, от които децата не се интересуват.

Ако резюмираш как, ще съм ти много благодарна!
Острани е много лесно да се размахват пръсти и дават съвети.
Интересно ми е дали си го изпитвала на собствен гръб с детето си!

Моето дете и сега, ако го предизвикат, понякога удря или се опитва, но аз гледам да му хвана ръката още във въздуха. Изприказвала съм си приказките на тая тема, пляскала съм по дупето, наказвала съм с прекратяване на игрите и разходката, карала съм го да се извинява...
Добре че напоследък тези инциденти много оредяха.
Иначе детето ми е изключително любвеобвилно и нежно, но като че ли понякога дяволче се вселява в него Mr. Green

Последна редакция: чт, 26 май 2011, 15:28 от tonkabonka

# 34 26 май 2011, 16:39 ч.

загубено
Мнения: 6 499

Всяка майка вижда своето си дете като най-добро,най-нежно,най-най....
И когато започне да проявява агресия ,остава учудена за това така добро дете.
Според мен трябва да се реагира при първите сигнали ,и то адекватно.
Синът ми не е посягал,но от много малък стой наказан когато мине границата.
Децата опитват,изследват и се учат от това.
Ние сме тези които да покажем кое е правилно и кое не.

# 35 26 май 2011, 16:45 ч.

Мнения: 931

Моята дъщеря има същия проблем с тази разлика, че е по-голяма и от скоро посяга да удря по-малки деца. Последният път й казах тихичко на ушенцето, че ако още веднъж удари някое дете на площадката ще я прибера вкъщи. Не съм викала, не съм се карала и имаше по-голям ефект отколкото, когато й се карам. Иначе за всеки случай стоя до нея и я наблюдавам и ако видя, че посяга да удари й хващам ръката. Естествено не винаги успявам да го направя, но се старая. Надявам се и ти да успееш да намериш начин да се пребориш с посягането на твоето дете.

# 36 27 май 2011, 04:51 ч.

Мнения: 1 589

Мога да ти кажа аз какво направих преди години с мето дете,когато удряше децата в парка.Приказките,уговорките,примерите,наказанията....нищо не помогна.Няколко пъти казах,че ще го оставя сам да играе,ако продължи да се държи по този начин.И го направих-удари детето,издърпах го пред всички от пясъчника и го оставих сам на люлката.И така няколко пъти стоя отстрани и гледа децата как си играят.Отказа се да удря.няколко пъти вдигаше ръка,посягаше да удари,поглеждаше ме с една виновна физиономия...и си смъкваше ръката без да удари.

# 37 27 май 2011, 10:10 ч.

Мнения: 10 547

Цитат на: happy_mama в пт, 27 май 2011, 04:51

Това можеи да действа във възраст, когато детето вече има нужда да играе с други деца. На година, година и нещо малко са децата /да не кажа липсват/ с потребности и умения да играят с други деца за повече от пет минути.

Всъщност, една от причините децата да проявяват нервност в компанията на повече хора, е именно неумението им да комуникират и общуват. Затова и някои посягат, други започват да крещят, трети просто настояват да си тръгнат.

# 38 27 май 2011, 11:03 ч.

София
Мнения: 17 592

Удряш - отиваш си в къщи и аз не се занимавам с теб, а с нещо мое. Обидена съм ти и си стоиш сама. Едва ли ще й се понрави.

# 39 27 май 2011, 13:12 ч.

Мнения: 22 439

Касита, за това и на 1-2г. не е нужно децата да се водят на места, където е претъпкано с други деца.
Достатъчно е да има още 1-2деца покрай тях, защото иначе е факт, че се изнервят.
Естествено, че когато все още не говорят и не могат да изразят с думи какво точно искат, прибягват до други средства за комуникация. Но не бива да се оставят и да се удрят, щипят, хапят и т.н.

# 40 3 юни 2011, 14:12 ч.

Мнения: 522

Цитат на: Елора в ср, 25 май 2011, 16:04

При нас не помогна нищо от изброеното. Нито "ответен удар", нито обяснения, нито извеждания от площадката, нито наказания.
Единствено работа по изразяване на гнева по друг начин.
Да не казвам, че ответният удар много, ама много влошаваше нещата до степен да стане абсолютно невъзможно да й обясня защо не трябва да удря, след като съм я ударила. Даже го приемаше за игра и идваше да удря мен. Пълен нонсенс. Това е най-неправилният и неефективен начин за прокарване на каквато и да е идея. От тези, които включват някаква намеса, разбира се. Понеже например телепатията сигурно би била по-неефективна, но пък и няма да има обратен ефект Simple Smile

При нас е същото положението,нищо непомага за в момента.......

# 41 15 юни 2011, 08:53 ч.

София
Мнения: 5 079

Цитат на: Дзвер в чт, 26 май 2011, 15:07

Цитат на: (¯`*•.¸ღолчеღ¸.•*´ … 6 май 2011, 14:54

....

Естествено, още повече, че имам още една база за сравнение (на възраст 1 - 2 г!) Wink

# 42 15 юни 2011, 14:25 ч.

Мнения: 508

Почти не знам за дете ,което да не си е изразявало агресията по този начин ,включително и моето.Само ,че моя син посягаше на мен основно.С няколко шамара по памперса след десетките предупреждения се отучи.
При всяко дете тактиката е различна.Трябва да се намери точната.

# 43 15 юни 2011, 15:02 ч.

Мнения: 940

Все още не е удрял деца по площадките, само ги гледа захласнато. Предполагам и този момент ще дойде и ще видим тогава как ще се справяме, че е доста темпераментно човече. За момента ако видя че се изнервя или детето с/у него тръгва да посяга, просто го отстранявам и отиваме на друго място.

Колкото до това да удря мен или баща си - пробвал е няколко пъти - хващам ръчичката, със строг тон казвам че така не се прави, оставям го на земята или в кошарата, фръцвам се и не му обръщам внимание. Резултатът е търчене след мен с рев и когато му обърна внимание - усмивка и о-о-о по главата на мама. Така че за момента този метод работи и определено вече много рядко се пробва и то само за да види дали ще реагирам по същия начин. Ако обаче му се спи или е превъзбуден не ползвам този метод, просто гледам да го успокоя и по-бързо да му осигуря необходимото, защото знам, че не го прави нарочно.

# 44 15 юни 2011, 16:13 ч.

Мнения: 241

Децата проверяват кое действие как влияе на околните (деца и възрастни), и до къде е "безопасната" граница. Викане, удряне, реване, мрънкане, гушкане, цупене... Всичко това трябва да се приложи на околните и да се види как им действа. От възрастните зависи да сложат "безопасната" границата на подходящото място.
Освен наказание и мъмрене, когато посяга, да сте го поощрявали, когато не е посегнало? Освен "тоягата", трябва да ползвате и "моркова". Например: "Браво, днес не удари никое дете и ще получиш ......(дребна поощрителна награда). Ако утре не удряш другите деца ще има още награди."

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Махане на памперс и биберон - 3

Двигателни умения на дете на 1и половина

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Причина:

Причина: