когато малкото дете посяга....

Изчетох цялата тема, както и други във форума, има много ... За пореден път се убеждавам, че има хора, които просто си пишат, за да си чешат клавиатурите...
Имам две деца - момче на 1 г и 6 м. и дъщеря на 6 г. С каката не съм имала никога такъв проблем! Не е посягала, хапала, "душила" и т.н. Малкия посяга да удря, когато е ядосан или когато му вземат играчка! Посяга да удря нас, навън не удря никой, за сега! И двамата ги гледаме по един и същи начин, излишно е за мен да пиша, че не бием нито един от двамата. Проблемът при нас е, че каката започва да се забавлява, когато той я удря, той се ядосва още повече и се завърта един омагьосан кръг. За сега обяснявам, хващам ръцете, казвам "не", но не върши много работа...За мен е въпрос на темперамент - малкия ми е по-буен, по-експанзивен, по-нетърпелив и изискващ. Надявам се, да успеем да се справим с това.

Няма да коментирам с кои от мненията съм съгласна и кои ми се струват безумни, просто ще споделя собтствения си опит по темата. Моето момченце беше на 1 год и 8 месеца, когато се роди сестра му - след първите няколко дни на голяма радост, че си има сестричка се отключи предиод на невероятна безпричинна агресия към всички деца  - започваше да дере и скубе, да удря, ако някой се доближи до него. Беше кошмар. Не е бит, никой вкъщи не удря, според мен ревнуваше и се страхуваше по детски какво ще стане сега като вече има още едно дете вкъщи.
Всичко премина за няколко месеца. В началото за мен беше голям шок и незнаех как да реагирам, ситуациите бяха неочаквани.  След което разбрах, че трябва да съм винаги на една ръка разстояние от него и да го наблюдавам. Ако посегне му хващах ръката преди да нарани детето до него и му обяснвах, говорех със строг тон. Ако посегне още вднъж го взимах на ръце и отивахме на друго място, където няма деца или се прибирахме вкъщи. По пътя обяснявах отново. Преди да излезем говорех непрекъснато, че с децата се играе мирно и спокойно, никой не може удря и да наранява другите, че децата са добри и ще се радват той също да е добър с тях.
Така няколко месеца - постепенно ситуациите на агресия се разредиха и неусетно изчезнаха.
Беше много трудно, не бих обвинила никоя майка, която изпадне в такава ситуация, че е неспособен родител, защото знам, че за да се справиш с нея изисква време и търпение и най-вече вярвам, че всеки трябва да намери индивидуален подход според нрава на детето,.

и ние имахме един период на шамарене и то само вкъщи. Най- често го отнасях аз.
Удряла ме е през лицето, като легнеше на спалнята- рита яко и най- често в корема.
Понеже не съм привърженик на боя като средство за възпитание, а и не съм бито дете, реших първо по- кротко да обяснявам. Да ама ефект 0. После се почна с наказвани и лишаване от някой неща. Имаше ефект докато се извини. И после пак.
Така един ден я пернах по- здраво през ръце, наказахме се. Аз естествено се разревах повече от нея, защото се обвинявам, че не съм добра майка и т.н
Та това май има ефект- милото ме видя да плача, пита ме защо, аз обяснявам че ме е заболяло, като ме е ударила и сега ми е мъчно, че аз съм я ударила. Вече 2-3 седмица сме си ок.

За мое щастие децата навън не ги удря.

Баткото беше започнал да удря с различни предмети след като с баба си бяха играли на бой с възглавници  Забраних им да "играят" защото той явно не осъзнаваше/ беше около 3 годишен/, че различните предмети са различно твърди...
Разбира се трябваше и много да му говоря и обяснявам.

Освен това имаше навика да заспива играейки си с косата ми. И естествено по някое време ме оскубваше доста силно. Там разговорите не помогнаха. Отучих го като също го оскубвах.