Здравейте,искам да кажа,че аз съм най-отвратителния човек,когото сте срещали изобщо в живота си!
Да започнем с външния ми вид-не съм грозна,но съм дебела.Не мога да се трая.Пробвах с диетата на Дюкан-получих запек,болки в корема,отпадналост,ужас.Отказах се.Купих си колело-нямам време да го карам-явно цял живот ще си остана такава дебела и отвратителна.
Косата ми е суха-отврат,каквото и да правя пак е такава,да не говорим че е начупена,изправям се,но понякога ме мързи и не мога да се гледам в огледалото.
Преди си пусках ноктите,но сега съм малко изнервена и само си ги ям-нямам думи просто!
Имам четири дечица-изключително умни,красиви,направо уникални дечица.Палави са,щото са глезени,иначе са невероятни.Но аз каква съм не им отделям достатъчно внимание,знам че не го правя,обвинявам се,но и аз не знам.Предпочитам майка ми или брат ми да ги водят на вън или да ги занимават.Просто понякога ме изнервят-малки са,знам че съм виновна,чувствам се отвратително и пак.Егати човека съм!
Мъжа ми е уникален човек-не пуши(аз по една кутия),не пие,не ми изневерява,заедно ходим на всякъде,постоянно ме целува,казва ми,че ме обича,аз го игнорирам.Много лигаво ми изглеждат тези работи и се дразня.Знам,че не съм права.Искам все на моето да става,да ми се угажда,да ме слушат и ако не стане моето,почвам до го обиждам,да го удрям,да рева.Просто съм егати смотанячката.Бях го изгонила на дивана,просто не издържах цяла нощ да спим и той да ме е прегърнал и стиснал до такава степен,че не мога да се завъртя.Чувства се самотен и го взех пак при мен-стана ми жал.Още повече,че като го обиждам после ми става гадно,знам,че не съм права,знам,но продължавам.Защо???
Майка ми е ангел-помага ми много,все пак имам 4 деца.Но понякога ме вбесява и полудявам.После съжалявам,че съм и повишила тон.
Баща ми е най-невероятния човек,който познавам.А понякога го пренабрегвам,да не говорим,че съм направила и някой неща,от който той страда,а аз не съм ги променила.Иде ми да се самоубия!
За брат ми не знам какво да кажа има проблем,трябва да му помогна,но не мога и се дразня.
Приятели близки имам,но не ми се иска да ги виждам,дразнят ме.Правят се на много важни и отворени,а аз знам какви са и се дразня,че си мислят,че не ги познавам.Имам много развита интуиция и мога да чета между редовете.Тъпа работа,да си показват номерата пред някой друг.
Понякога ми е много тъжно,скучно,.тъпо.Не работя по майчинство съм и се дразня,не искам да се връщам там на работа-отвратително е,искам нещо друго,но не мога да си намеря.
Изпадам или в истерии или в депресии.Кога ще се оправя не знам.
Даже преди години бях такова милостиво момиче,плачех за котете и кученца,а преди няколко месеца минахме през местопроизшествие имаше умрял човек-видях го и не ми стана мъчно!!!!Какъв човек съм за бога????
Жал ми е само за дечица-изоставени или починали,друго не може да ме разчувства.А и филми,пак за деца или несподелени любови.
А не бях такъв човек кво ми стана,не знам,как да се оправя пак не знам.Не са ме глезили нашите,даже си бяхме бедни.Имах една нещастна любов и после срещнах мъжа си.Училището ми е вървяло винаги,с диплома по-малко от 5.50 не съм завършвала.Прочела съм над 500 книги.Пътувала съм много.Защо подяволите станах такава.... и аз не мога да намеря думи да се опиша.
Та въпроса ми е ако изобщо някой е прочел глупостите ми до тук,ако се самоубия,дечицата ми на майка ми и баща ми ли ще останат(защото са си мой,на мое име) или ще се дадът в дом,след като нямат друг родител по документи?
Благодаря за отговорите,ако има такива.
Лека вечер.
Да започнем с външния ми вид-не съм грозна,но съм дебела.Не мога да се трая.Пробвах с диетата на Дюкан-получих запек,болки в корема,отпадналост,ужас.Отказах се.Купих си колело-нямам време да го карам-явно цял живот ще си остана такава дебела и отвратителна.
Косата ми е суха-отврат,каквото и да правя пак е такава,да не говорим че е начупена,изправям се,но понякога ме мързи и не мога да се гледам в огледалото.
Преди си пусках ноктите,но сега съм малко изнервена и само си ги ям-нямам думи просто!
Имам четири дечица-изключително умни,красиви,направо уникални дечица.Палави са,щото са глезени,иначе са невероятни.Но аз каква съм не им отделям достатъчно внимание,знам че не го правя,обвинявам се,но и аз не знам.Предпочитам майка ми или брат ми да ги водят на вън или да ги занимават.Просто понякога ме изнервят-малки са,знам че съм виновна,чувствам се отвратително и пак.Егати човека съм!
Мъжа ми е уникален човек-не пуши(аз по една кутия),не пие,не ми изневерява,заедно ходим на всякъде,постоянно ме целува,казва ми,че ме обича,аз го игнорирам.Много лигаво ми изглеждат тези работи и се дразня.Знам,че не съм права.Искам все на моето да става,да ми се угажда,да ме слушат и ако не стане моето,почвам до го обиждам,да го удрям,да рева.Просто съм егати смотанячката.Бях го изгонила на дивана,просто не издържах цяла нощ да спим и той да ме е прегърнал и стиснал до такава степен,че не мога да се завъртя.Чувства се самотен и го взех пак при мен-стана ми жал.Още повече,че като го обиждам после ми става гадно,знам,че не съм права,знам,но продължавам.Защо???
Майка ми е ангел-помага ми много,все пак имам 4 деца.Но понякога ме вбесява и полудявам.После съжалявам,че съм и повишила тон.
Баща ми е най-невероятния човек,който познавам.А понякога го пренабрегвам,да не говорим,че съм направила и някой неща,от който той страда,а аз не съм ги променила.Иде ми да се самоубия!
За брат ми не знам какво да кажа има проблем,трябва да му помогна,но не мога и се дразня.
Приятели близки имам,но не ми се иска да ги виждам,дразнят ме.Правят се на много важни и отворени,а аз знам какви са и се дразня,че си мислят,че не ги познавам.Имам много развита интуиция и мога да чета между редовете.Тъпа работа,да си показват номерата пред някой друг.
Понякога ми е много тъжно,скучно,.тъпо.Не работя по майчинство съм и се дразня,не искам да се връщам там на работа-отвратително е,искам нещо друго,но не мога да си намеря.
Изпадам или в истерии или в депресии.Кога ще се оправя не знам.
Даже преди години бях такова милостиво момиче,плачех за котете и кученца,а преди няколко месеца минахме през местопроизшествие имаше умрял човек-видях го и не ми стана мъчно!!!!Какъв човек съм за бога????
Жал ми е само за дечица-изоставени или починали,друго не може да ме разчувства.А и филми,пак за деца или несподелени любови.
А не бях такъв човек кво ми стана,не знам,как да се оправя пак не знам.Не са ме глезили нашите,даже си бяхме бедни.Имах една нещастна любов и после срещнах мъжа си.Училището ми е вървяло винаги,с диплома по-малко от 5.50 не съм завършвала.Прочела съм над 500 книги.Пътувала съм много.Защо подяволите станах такава.... и аз не мога да намеря думи да се опиша.
Та въпроса ми е ако изобщо някой е прочел глупостите ми до тук,ако се самоубия,дечицата ми на майка ми и баща ми ли ще останат(защото са си мой,на мое име) или ще се дадът в дом,след като нямат друг родител по документи?
Благодаря за отговорите,ако има такива.
Лека вечер.
пързалка е, авторът се губи между няколко стила.