Колко често се чувате с родителите си?

  • 15 282
  • 188
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 19 326
Да се чуди човек навремето като е нямало мобилни и интернет как са се оправяли хората.
И на лагери децата ходеха по две седмици, и на бригади. Как ли са издържали без връзка Whistling

# 61
  • София
  • Мнения: 28 731
Различно, но като цяло не съм фен на празно дрънкане по телефона от типа - И какво, и после какво, и защооо....  Mr. Green

Нямам нищо против хората да говорят и по 100 пъти с майките и стринките си, но стига това да не се случва около мен в работна среда - най-мразя като зазвънят едни телефони и се почнат едни разговори за "манджи и плетки" - любезно ги пращам да обсъждат тези неща в коридора Peace

И мен това ме дразни и се изнервям до степен, при която преставам да вдигам телефона за известно време.

# 62
  • Мнения: 57
Всеки ден по няколко пъти с майка ми, с баща ми когато има нужда, но за сметка на това майка ми ми съобщава всичко свързано с него,и съм в час с житието и битието им. Със сестра ми по същия начин всеки ден.

Приятеля ми с майка си също всеки ден,не ме дразни. Whistling

# 63
  • Мнения: 9 679
С родителите ми - всеки ден/през ден/през два - зависи.
С брат ми рядко се чуваме, но то е защото и двамата сме непрекъснато онлайн и си пишем често.
С баби и дядовци - веднъж седмично задължително.
/Разговорите с бабите са по матрица - "Здрава ли си, добре ли си, имаш ли работа, студено ли ти е, да ти оплетем ли елек, терлици, пари имаш ли, да ти изпратим ли 20 лв, бабиното?"  Crazy  Mr. Green и така... /  Hug

Не ми тежи нито един разговор/чат.

# 64
  • Мнения: 324
С майка ми се чуваме в деня поне 2 пъти, тъй като сме далеч една от друга. С баща ми само по поводи или нещо по спешност.  Wink А приятелят ми с неговите родители в деня по веднъж и то предимно с баща си. Peace

# 65
  • Мнения: 408
Всяка седмица се чуваме, понякога веднъж, понякога два пъти. Те си остават мои родители, интересуват се как съм, а аз се интересувам как са те. Това, че децата имат свое семейство, не означава, че контактите с родителите трябва да се сведат до минимум. Аз не им се бъркам, те не ми се бъркат, но имаме нужда от комуникация.

# 66
  • Мнения: 1 384

Някой ден може и да ви се иска да си говорите празни приказки с тях, но вече няма да е възможно.


A с някои родители и приживе е невъзможно.
Темата не мисля, че е за налагане на някакви Трябва или Не трябва действия.
Съдби всякакви има.

# 67
  • Мнения: X
Съгласна съм. Пък и това, че някой ти действа на нервите, не значи, че не го обичаш.

Последна редакция: пт, 20 фев 2015, 16:21 от Анонимен

# 68
  • Мнения: 15 054
С родителите си не мога да говоря по независещи от мен обстоятелства - баща ми почина преди няколко години, а майка ми е тежко болна и се информирам за състоянието ѝ от сестрите ми. Със сестрите ми се чуваме всеки ден или през ден. Личните разговори през работно време съм ограничила само до спешни такива, така че се чуваме след работа. Ако някой реши да ми държи сметка колко често се чувам с роднините си, сериозно ще се замисля за отношенията ми с този човек.

# 69
  • Мнения: 21 555
 О, по много - минимум по два пъти, най-често повече. Със свекърва ми - по един път на седмица. Но подтиквам мъжа ми да и се обажда всеки ден.

 Със сестра ми, която ми е любимия човек - постоянно Laughing

# 70
  • Мнения: 1 136
 Стремя се поне веднъж в седмицата да се обафя на родителите ми , защото искат да чуят децата , а и аз звъня да се информирам как са / не са много добре със здравето , а сме далеч/, партньора ми всеки ден с баща си , но след като си легна и обсъждат политика , научни открития , теории и т.н , но поне не ми го натрапва, а аз много си обичам баща му.

# 71
  • Мнения: 3 031
Веднъж седмично горе-долу. Ако има нещо за казване може и по-често. Не обичам празните приказки по телефона, не само с родителите ми, а изобщо.

# 72
  • София
  • Мнения: 19 296
Разбира се, че има разлика, ако родителите и децата не са в една и съща страна - страховете се мултиплицират и т.н.
Но просто не смятам, че всеки ден се случва нещо толкова съществено, че да не изчака споделяне след 2-3 дни. Освен това събирам материал за разговори на живо.
Никой не е казал комуникациите да се прекратят.
Мисълта, че някой ден родителите ми няма да са с мен, няма как да ме накара да си наваксвам с приказки за 10 години напред. Ще ми липсват по друга причина, а не защото съм пропуснала да им кажа нещо.

Иванула, извинявай, цитирах поста ти като нещо, с което съм абсолютно съгласна, но се е получила двусмислица.

# 73
  • Вестерос
  • Мнения: 38 288
Всеки ден.
Говоря по телефона с майка ми по няколко пъти на ден, всеки ден се и виждаме, и го намирам за съвсем нормално. Привързани сме.
Мъжът ми също всеки ден се обажда на неговата майка. Не виждам нищо лошо и не съм си помисляла, че е прекалено често.
Дори темите да са почти всеки път едни и същи, важен е контакта.

Работя с баща си. С майка ми се чуваме всеки ден. Не мога да разбера защо е странно това за някои хора. Дори и само общи приказки да си говорим... Всичко е до човека. Аз не мога без да чуя майка си всеки ден, да я питам как е и прочие. Досажда ли? хмммм С какво точно ще досажда, че е загрижена, че иска и тя да чуе детето си, че се интересува. За мен е странно да не се чуеш с родителите си със седмици. Не ги ли мислите тези хора, дори и да са здрави. Всичко се случва  Rolling Eyes

# 74
  • София
  • Мнения: 28 731
А на мен ми е странно защо на другите им е странно, че на мен ми е странно, ама карай  Sunglasses

Общи условия

Активация на акаунт