Колко често се чувате с родителите си?

  • 15 265
  • 188
  •   1
Отговори
  • Мнения: 84
Здравейте, знам че вече има такава тема,но колкото повече мнения,толкова по-добре  Wink  Въпроса ми е колко често се чувате с родителите си? А мъжете ви? Майка ми ми се сърди ако не и звънна поне един път на ден, че и по 2 пъти иска... Не че ми тежи,ама в един момент просто ми дотежава да търся теми на разговор  Rolling Eyes Ама тя си е една такава, от най-малкото нещо се сърди и изобщооо... само създава напрежение  ooooh!  Както и да е, оправия няма, въпреки че сме в един град и се виждаме често, иска и да се чуваме...  newsm12  А мъжете ви колко често се чуват с техните? Моя поне през ден,ако не и всеки ден, което честно казано малко ме дразни...мъж на 30 и кусур години какво толкова има да обсъжда през ден...  Rolling Eyes Ноо, това е положението, кажете ми при вас как е, вие и мъжете ви колко често се чувате?

# 1
  • Мнения: 23
За какво толкова си говорите всеки ден?

# 2
  • Мнения: 84
Ами то за какво може да си говорим... обсъждаме на кой как му е минал деня, такива работи. Той разговора е на по-дълъг от 5 мин, ама все пак...

# 3
  • София
  • Мнения: 19 249
Понякога цял ден не съм се чувала с мъжа си и детето, та какво остава за нашите - хора на по 80 години.
Мъжът ми е на периоди, ако се скараме или го заболи нещо, зачестяват разговорите с мама и сестра му  Mr. Green иначе май не ги търси много, но може и да се крие от мен.
Чуждо ми е всекидневното нищене не подробности и подробните описания коя колежка/колега какво казали

# 4
  • Мнения: 6 904
Веднъж на около 2 седмици. Понякога и всяка седмица.

# 5
  • София
  • Мнения: 2 326
С баща ми я се чуем веднъж в месеца я не... и то по работа нещо.
С майка ми пред ден , два... на третия тя ми звъни за 5 мин Simple Smile
Моя мъж се чува с майка си веднъж на седмица, две...
а с баща си три пъти в годината (в Испания е)

# 6
  • Мнения: 23
Какво цял ден, аз се чувам с моя мъж на два дни веднъж. Защо не и намекнеш на майка ти? Мен също ме тормозят телефонните разговори, но специално родителите ми- аз ги търся. Но определено не си звъним всеки ден, на три-четири дена примерно...

# 7
  • София
  • Мнения: 964
Чувам се всеки ден с майка ми,понякога по 2-3 пъти на ден,ако има повод.Не всеки ден има какво определно да си кажем,но достатъчно "какво правиш,как си"...в никакъв случай не ми тежи.Ние също сме в един град и се виждаме 1-2 пъти седмично,но за околополовин-един час Peace

# 8
  • Пазарджик
  • Мнения: 536
С майка ми, ако не я видя, задължително звъня всеки ден. Само да видя как е, добре ли е, има ли нужда от нещо.
Моя мъж не знам колко звъни на техните, негова си работа.

# 9
  • Мнения: 3 228
Аз се чувам с родителите си през ден, понякога и всеки ден, а събота и/или неделя обикновено се виждаме за известно време. говорим си основно за детето, какво е готвила майка ми, две три думи за работата/тяхната и моята/.
И моя мъж не знам колко звъни на техните - да звъни колкото си иска, това не е моя работа.
Преди време нашите/особено майка ми/ ми бяха сърдити, докато се опитвах да ги отуча да ми звънят в работно време без сериозна причина, но мисля, че свикнаха. Аз се чувам с тях докато съм на работа, звъня им когато имам възможност

# 10
  • Мнения: 843
С майка ми се чуваме всеки ден поне по 1 път. Понякога и по 2. Зависи коя колко е заета и дали има нещо спешно и неотложно.
С баща ми- само при нужда. Той не обича да говори по телефона.
ММ също се чува с техните всеки ден. Майка му също му се сърди, ако не се чуят през деня. Ами пенсионер човек, време много  Simple Smile

# 11
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 282
Веднъж в седмицата се чуваме и с моите родители и със свекърите.

# 12
  • Мнения: 25 619
Не че ми тежи,ама в един момент просто ми дотежава да търся теми на разговор  Rolling Eyes
...мъж на 30 и кусур години какво толкова има да обсъжда през ден...  Rolling Eyes

Умрели майките ви да си обсъждат с вас...  Laughing
Искат просто да ви чуят - че сте добре, че сте живи и здрави, че нямате проблеми... Толкоз.
Останалото бърборене е колкото да си намерят повод да ви звъннат, ако няма основателна причина, разбира се.
Ако не искате да ви досаждат, звънете вие. "Как си майко, какво правиш? Аз съм добре, всичко ми е наред, звъня ти набързо, че имам работа и може да не ми остане време... Хайде, чао, че ще закъснея..."

# 13
  • Мнения: 843
Как' Сийка, напълно съм съгласна с теб.

# 14
  • При семейството си
  • Мнения: 6 589
Докато майка беше жива: и аз живеех сама, поне по 1 път на ден (вечер), но в повечето случаи имаше 1 обаждане и през деня (живеехме в един град); после вече женена – почти същото (отново в един град); когато живеехме в чужбина – 1 път на ден; когато се разболя – до 3 пъти на ден + задължително 1 виждане уикенда. Сега, ужасно ми липсват тези разговори, «досаждам» на баща ми, понякога и до 3 пъти на ден. Никога не ме е интересувало кой какво си мисли, винаги съм имала теми на разговор с родителите си, особено с майка.  Съпругът ми доста по-рядко – 1 път седмично или на 10 – на дни.

# 15
  • Варна
  • Мнения: 735
Всеки ден или се чуваме или се виждаме. Майка ми е на легло вече 5 години след инсулт. Ако я пропусна почва едно сърдене и плачене. Просто мозъка и е силно засегнат и мисленето и е като на малко дете. ММ ако аз не го накарам забравя да се обади на майка си. за това май аз по често се чувам с нея.

# 16
  • Мнения: X
Почти всеки ден, по скайп - да си види внучето, знам че много му се радва. Денем на спокойствие, аз съм си вкъщи, тя работи, но сама си е шефка, та време бол. Не винаги има какво да обсъждаме, ама няма и нужда - тя гледа детето, говорят си. А иначе често й звъня, тя по-рядко, но аз искам да й се обаждам, мила ми е.

# 17
  • Мнения: 6 764
И с двамата се чувам всеки ден. Нямам проблем с темите на разговор. Нито са ми досадни, нито се насилвам. Звъня да проверя как са, разказвам им за детето. Винаги сме били близки. Брат ми също се чува с тях редовно.
Мъжът ми говори рядко с неговите родители. Ако не го подсетя да им звънне, няма да го направи. Те не се обаждат. Общо взето звънят като им трябва нещо.

# 18
  • Мнения: 46 518
Мъжът ми се чува с неговите родители веднъж в седмицата, не съм засичала точно... Е, разбира се, ако има повод е по-често, сега баща му беше в болница и му звънеше всеки ден.

Аз с майка ми почти всеки ден, но с моите родители имаме често служебни разговори, така че честотата е нещо относително. Ако нямаме повод - през 2-3-4 дни. Различно. Сега по-честичко, че обновяваме списъка със стикерите от Била  Laughing

Аз също бих се чувствала притисната, ако имам някаква норма. Обясни го на майка си.

# 19
  • Мнения: 1 416
Всеки ден.
Говоря по телефона с майка ми по няколко пъти на ден, всеки ден се и виждаме, и го намирам за съвсем нормално. Привързани сме.
Мъжът ми също всеки ден се обажда на неговата майка. Не виждам нищо лошо и не съм си помисляла, че е прекалено често.
Дори темите да са почти всеки път едни и същи, важен е контакта.

# 20
  • Мнения: 4 418
Какво значение има при мен/нас как е? Като ти е проблем си го реши.

Кво? Ако всички кажем, да чуваме се по 100 пъти на ден, на теб изведнъж ще ти станат нормални сегашните неща, които те дразнят? Ооо Еммм Джии!  ooooh!

# 21
  • Мнения: 11 568
Болна тема ми е. Има 2000 безплатни минути. Докато бях бременна, а и до ден днешен- всеки ден- по час разговор. Какво готвила, как се готвело, щуротии... Бях й направила забележка. Една седмица ми се сърди и не звъня, после пак почна.
Сега нарочно не съм си платила телефона и карам с една прима. Към нея няма безпл. минути. Две седмици не се бяхме чували. Звъни оня ден- ти няма да се сетиш да се обадиш, и бам- 30 минути.
 #Cussing out

# 22
  • Мнения: 2 141
Аз понеже съм омъжена в друг град и в началото се преместих беше телефонен тормоз - през 2 часа звъни. Нещата продължиха така и когато бях бременна - поне по 3 пъти на ден. Всичко се промени, когато родих. Просто й казах, че вече нямам време за мънкане по телефона и ще й се обаждам когато имам възможност. Така сега се чуваме веднъж на 2-3дни, а понякога и на 4-5.
Свекърите звънят всяка вечер на мъжа ми hahaha
Не ме натоварва това, че звънят, а това, че звънят за глупости ("какво ядохте, имаше ли сготвено ДНЕС, детето какво прави да не спи /все едно дете на 1 годинка спи по цял ден/,кога ще дойдете на гости, не сме ви виждали скоро /видели сме се преди 3 дни/" и т.н.)
Разговорите им са макс по 30сек, че понякога и толкова няма. Докато го ядосат и не ги пореже Laughing
Аз също бих се чувствала притисната, ако имам някаква норма. Обясни го на майка си.
newsm10  Съгласна съм Peace

# 23
  • Мнения: 260
Аз понеже съм омъжена в друг град и в началото се преместих беше телефонен тормоз - през 2 часа звъни. Нещата продължиха така и когато бях бременна - поне по 3 пъти на ден. Всичко се промени, когато родих. Просто й казах, че вече нямам време за мънкане по телефона и ще й се обаждам когато имам възможност. Така сега се чуваме веднъж на 2-3дни, а понякога и на 4-5.
Свекърите звънят всяка вечер на мъжа ми hahaha
Не ме натоварва това, че звънят, а това, че звънят за глупости ("какво ядохте, имаше ли сготвено ДНЕС, детето какво прави да не спи /все едно дете на 1 годинка спи по цял ден/,кога ще дойдете на гости, не сме ви виждали скоро /видели сме се преди 3 дни/" и т.н.)
Разговорите им са макс по 30сек, че понякога и толкова няма. Докато го ядосат и не ги пореже Laughing
Аз също бих се чувствала притисната, ако имам някаква норма. Обясни го на майка си.
newsm10  Съгласна съм Peace

Любопитно ми е, когато вашите деца порастнат и живеят някъде по-далеч, дали и вие няма да звъните поне по пет минути просто за да сте сигурни, че са добре?

# 24
  • Мнения: 46 518
Любопитно ми е, когато вашите деца порастнат и живеят някъде по-далеч, дали и вие няма да звъните поне по пет минути просто за да сте сигурни, че са добре?

Смятам, че има разлика от това да се чуят дали са добре и от задължението да провеждат дълги разговори и да има сърдене, ако не звънне. Ами да се обади пък тя.

Иначе за моето дете - през лятото гостува при бабите и не, не звъня през 5 мин., нито й се сърдя, ако денят е минал и не ми се е обадила.

Малко черен хумор, но има една приказка - ако не се обаждат, значи всичко е наред...

# 25
  • Мнения: 3 228
Аз се радвам на контакта с родителите ми, в повечето случаи ми действа позитивно да се чуем за 5 минути днес. Обикновено аз звъня. Радвам се и че мъжа ми си контактува с техните и поддържа връзка( стига да не ме кара и мен да си звъним с тях Mr. Green)

# 26
  • София
  • Мнения: 1 977
Така се надявам моите деца след 20 30 години да не пишат такива неща,а да имат желание да звъннат на майка си и да общуват с нея редовно.
Направо се плаша,айде за мъж ясно,те не обичат разговорите,не са много привързани към майките си,нали на мъже се правят,но една жена да няма желание да се чуе с майка си,това направо ме срази.С моята се чуваме всеки ден и то по няколко пъти,тя знае,че съм заета и чака аз да и звънна,говорим,докато пътувам например от/за работа,или докато гладя /ужасно скучно и самотно занимание/.Не ми тежи и го намирам за естествено,споделя ме се всякакви незначителни на пръв поглед неща,но и по-сериозни,познаваме се толкова добре,та аз я обичам,как ще ме дразни това да говоря с нея.
Разбира се пак казвам,тя не ме притеснява аз съм инициатора,тактична е и гледа като сме си с мъжа да не ми звъни,със свекървата също се чувам по-често,отколкото собствения и син,знае,че аз ще и разкажа какво правят децата,а не просто,ми добре са,айде,че имам работа/редовния отговор на моя мъж,като му звъннат техните/.
Замислете се след години вие няма ли да имате нужда да общувате с децата и внуците си?

# 27
  • Мнения: 46 518
hetera, нещата са двустранни. Явно при тях отношенията са различни.

# 28
  • Мнения: 6 993
В различни градове сме.
С майка ми се чувам всеки ден като се прибера от работа. Ако нещо се залисам, тя ми звъни.
Да се чуем как сме, да чуят малкия, такива работи. Не ми тежи, напротив, хубаво ми е да ги чувам.
ММ се чува с техните 1-2 пъти седмично. Според мен може и по-често, да чуват и те малкия, обаче не е по разговорите той.  Rolling Eyes

# 29
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
С баща ми се чувам 2-3 пъти седмично. Средно.
Мъжът ми почти никога не се обажда на техните, освен ако не го накарам. Обикновено ако е някакъв празник или са болни. И те не го търсят много често. Звънят на мен обикновено.  Rolling Eyes

Елена, ти се чуваш с майка си по 2 пъти на ден, но те дразни, че мъжът ти говори с неговата през ден?  newsm78

# 30
  • София
  • Мнения: 28 579
Веднъж седмично, максимум два пъти. За по-чести разговори трябва да има конкретна причина. Нямам представа за мъжа ми.

# 31
  • Мнения: 184
Чувам се с майка ми всеки ден, поне по 2 пъти, виждаме се поне веднъж в седмицата. Не ми тежи, но понякога просто нямам желание да говоря с никого и това не е персонално срещу нея, просто имам нужда от тишина и спокойствие. С баща ми 2-3 пъти в седмицата, той не си пада много по тел. разговори.
Много ги обичам и искам да им отделям нужното внимание, за да няма сърдити и недоволни.

# 32
  • Мнения: 1 308
С майка ми се чуваме над 3 пъти дневно. Силно сме привързани, а и живеем далече една от друга. Не ми тежи, че се чуваме често, но ако нямам възможност да й звънна и се паникьосва, че нещо се е случило ooooh!
Свекървата живее под нас и се чуваме през ден
  Wink

# 33
  • Мнения: 780
С майка ми по няколко пъти на ден. С баща ми не съм се чувала от 10 години.

# 34
  • Мнения: 4 418
Чуваме се, чуваме се, чат няма ли за вас!  Mr. Green

# 35
  • Мнения: 1 384
С риск да шокирам и без това вече шокираните, аз пък ще кажа-както си постелеш.
Няма такова нещо като-та аз я обичам, как така няма да и се обаждам. Има едно нещо, наречено уважение, освен това. Добавено към обичта е нещо прекрасно, но извадено - намалява стойността и на обичта.
Аз съм преустановила контакти от подобен род, защото на свой ред съм родител и предпочитам да съм адекватен такъв, а не разтреперан такъв. Затова-честитки по празниците ни стигат.
В момента моите деца вече се отделят по малко. Когато са някъде на лагер не им звъня, разбрали сме се-ако имат нужда да се чуем-те да звънят. Така и става.

# 36
  • Мнения: 18 469
Не съм засичала колко често се чуваме. Всеки ден, през ден-два, кой изобщо брои колко пъти се чува с родителите си. Crazy

# 37
  • София
  • Мнения: 19 249
С риск да шокирам и без това вече шокираните, аз пък ще кажа-както си постелеш.
Няма такова нещо като-та аз я обичам, как така няма да и се обаждам. Има едно нещо, наречено уважение, освен това. Добавено към обичта е нещо прекрасно, но извадено - намалява стойността и на обичта.
Това ми заприличва на темата "Колко е добра майка ми и колко си я обичам"

Приемете, че не всяка жена е разговорлива

# 38
  • Мнения: 1 384
Не, не , напротив. Не си ме разбрала.
Включително съм съгласна с това, че не всяка е разговорлива. Аз не обичам и да говоря така, да, освен че имам и други причини.  Peace

# 39
  • Мнения: 106
Всеки ден с майка ми... по няколко пъти  Blush Ми липсва ми, а и все се сещам нещо да я питам, къде за готвене, къде за детето, къде за клюката...
Мъжът ми се чува с родителите си веднъж седмично, максимум 2 пъти на седмица. Той явно няма какво да ги пита  Laughing

# 40
  • Мнения: 1 273
Родителите ми живеят през една улица от нас. Дори да се засечем (на улицата или в магазина), задължително се виждаме поне веднъж седмично. Чуваме се поне 5 пъти седмично.  Peace
Моя мъж рядко звъни на родителите си (те са в друг град). Свекърва ми звъни на мен - поне веднъж седмично.  Peace
С моя мъж се чуваме по телефона поне по веднъж на ден - или да се чуем как съм аз (бях болна от грип), как е той (беше му се схванала ръката), как е синът (кашляше), как е дъщерята (след ваксината) или какво да купи от магазина като се прибира от работа.  Peace  Винаги имаме какво да си кажем. Simple Smile

# 41
  • Мнения: 2 265
А мъжете ви колко често се чуват с техните? Моя поне през ден,ако не и всеки ден, което честно казано малко ме дразни...мъж на 30 и кусур години какво толкова има да обсъжда през ден...  Rolling Eyes Ноо, това е положението, кажете ми при вас как е, вие и мъжете ви колко често се чувате?

Ами може би майка му иска да знае, че е жив и здрав, и нищо лошо не го е сполетяло Shocked .

Почти всеки ден звъня на майка ми, никога не съм била особено привързана към нея, но ми е дала старт в живота, ако се случи нещо или има нужда от нещо е редно аз да съм тази, която ще се отзове.

# 42
  • Бургас
  • Мнения: 10 821
През ден,но понякога и всеки ден се чуваме по веднъж.Виждаме се на 1-2 месеца.Мъжа ми звъни 1-2 пъти в седмицата.

# 43
  • Мнения: 11 747
Аз с моите - през 2-3 месеца. Мъжа ми с майка си - около 2 пъти седмично.

# 44
  • София
  • Мнения: 1 977
С риск да шокирам и без това вече шокираните, аз пък ще кажа-както си постелеш.
Няма такова нещо като-та аз я обичам, как така няма да и се обаждам. Има едно нещо, наречено уважение, освен това. Добавено към обичта е нещо прекрасно, но извадено - намалява стойността и на обичта.
Аз съм преустановила контакти от подобен род, защото на свой ред съм родител и предпочитам да съм адекватен такъв, а не разтреперан такъв. Затова-честитки по празниците ни стигат.
В момента моите деца вече се отделят по малко. Когато са някъде на лагер не им звъня, разбрали сме се-ако имат нужда да се чуем-те да звънят. Така и става.
Да разбирам ли,че маъка ти е загубила уважението ти и разговорите с нея те вадят от равновесие?
п.п. не мога да си представя как детето ми ще е на лагер и няма да му звънна поне веднъж дневно,за да го питам как е.

# 45
  • Мнения: 1 384
С детето съм говорила на тази тема. Как иска то-да звъня ли, да не звъня ли. Вече е голямо да си каже. Даже ми се е намеквало да не звъня. Grinning Имаме уговорка за начин на контактуване, която явно е различна от начина на други. То дори не е уговорка, така негласно се случва. Аз пък мога да си представя как някой звъни всеки ден на майка, баща, деца. Така го възприема, така го прави и не се чудя на хорските потребности толкова.

# 46
  • Драгоман
  • Мнения: 1 219
  Смайка ми се чуваме почти всеки ден, но живеем далече и не се виждаме често. Мъжа ми също говори почти всеки ден с техните. Неговата сестра се беше научила в началото да ми звъни всеки ден и това ме дразнеше честно казано, но с времето започнах да не й вдигам, в началото се сърдеше, после свикна.  Mr. Green

# 47
  • София
  • Мнения: 478
Свекърите звънят всяка вечер към 19:30. Като звънне домашния телефон и знам, че са те. Обаждат се за 1-2 минути, да са спокойни, че децата и ние сме добре. Обикновено пращам големия да говори с баба си  Simple Smile. Като цяло не ми пречат и ги разбирам, че се притесняват - възрастни хора (80 год.), живеят за децата и внуците си. Поне веднъж седмично минаваме покрай тях да ги видим, освен ако не гледат малкия, когато е болен - тогава е по-често. ММ им звъни само, ако има нещо конкретно за казване, те така или иначе ще звъннат.
Откакто имам деца, с майка ми се чуваме често - понякога по няколко пъти на ден, ако има нещо да се върши. Преди да се появят децата се е случвало да не се чуем и видим по 2-3 седмици (ритъмът ми на живот не включваше напоителни разговори с нея), последните 10 години мисля, че нямаме повече от 2-3 дена без сме говорили.
Случвало се е, ако си звъним с майка ми в работно време само да си казваме "Не мога да говоря сега!" или въобще да не отговорим на обаждането, но това не е повод за сръдни - в крайна сметка всички си имаме ангажименти и нито аз съм длъжна винаги да съм на линия, нито пък тя.
 

# 48
  • Мнения: X
Аз обичам да говоря с майка си, но напълно разбирам хората, за които всекидневните разговори с родителите са излишни. Най-малкото хората са различни, много от тях не обичат да говорят празни приказки. Майката на моя мъж му звъни всеки ден и се започва един безкраен разпит, оплаквания от живота и прочие негативизми. Вярно живее сама жената, но е млада (под 60г.), здрава, има приятели, работа, средства. Ако ми звънне на мен, получавам ортикария. Ако майка ми е такава със сигурност нямаше да й се обаждам с кеф, а по задължение и емоциите нямаше да са приятни. Имам и друг пример - колежка, която поне 2-3 пъти седмично води безумни разговори с майка си, на всеослушание. Често колежката ми започва да й повишава тон и се стига до скандал. Ами лично аз, която никога не бих говорила така с майка ми, напълно я оправдавам и й съчувствам.

# 49
  • Мнения: 237
С моите родители се чуваме веднъж на 2 седмици приблизително и то защото баща ми звъни да ни покани на гости. Досадни са ми разговорите по принцип по телефона и ако не е наложително гледам да ги избягвам. То затова и напоследък звънят все на ММ.

# 50
  • Sunshine state
  • Мнения: 12 086
Чувам се с майка ми всеки ден поне по веднъж. С бабите ми също. Баща ми почина отдавна,иначе и с него щях да се чувам ката ден.  Heart Eyes Обичам да си говорим по телефона,не дълго,но достатъчно,за да съм сигурна,че са добре,а и да им разкажа нещо за детето,понеже не живеят в Пловдив.  Peace  Мъжът ми се чува с майка си на седмицата веднъж и то само,ако тя го потърси. Просто не се сеща и не обича дългите задушевни семейни разговори.  Simple Smile

# 51
  • Мнения: 550
С моите родители се чуваме на ден поне по 10 пъти, просто защото работим заедно и е наложително. По-често си говорим за работа, малко сме си омръзнали  Mr. Green ММ звъни на майка си пред ден два.  Laughing

# 52
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
С майка се чувам веднъж в месеца. Ако забравим може и с месеци да не си звъним.
С баба и дядо се чувахме веднъж седмично, но напоследък (около година) по-рядко защото недочуват, и няма особено много смисъл да си звъним Rolling Eyes Но пък компенсират с 2-минутни видео-разговори, колкото да ни махнат и да ни видят физиономиите.
Мъжа се чува с майка си почти всяка седмица, ако жената ни хване да сме вкъщи.

# 53
  • Мнения: 2 650
Родителите на приятелят ми живеят в съседния вход и  нормално  се виждат и чуват често.Те са си близки и аз му  завиждам за това.С майка ми нямам отношения от години, но пък   с жената на баща ми  си пишем  почти всяка седмица...пак е нещо като близост  Rolling Eyes

# 54
  • Мнения: 19 302
Майка ми също се сърдеше постоянно,когато не й звъня всеки ден. После пък се сърдеше, че нищо не й разказвам, като й звънна. Угодия няма. Така като престанах да й се връзвам и започнах звъня, когато реша, престана и да се цупи. Поне като ще мрънка да има за какво.

Любопитно ми е, когато вашите деца порастнат и живеят някъде по-далеч, дали и вие няма да звъните поне по пет минути просто за да сте сигурни, че са добре?
Ами не. С баща ми не се чувам всеки ден, но поне като се чуем има какво да си кажем, а не кой какво ял и накъде блял. Освен това ако нещо ме притеснява за децата, винаги мога аз да звънна, а не да се тръшкам, че не ми звънят те. А има и други методи на комуникация-Вайбър, Скайп и т.н., които дават по-голям комфорт на общуващите Simple Smile

# 55
  • Мнения: 3 331
С нашите се чуваме веднъж на 5-6 дни. И, ако не звънна, се сърдят. Според тях аз трябва да звъня, а не те на мен. Виж свекърва ми е друга работа - звъни всяка вечер към 20 ч. /преди сериала/ и се започва едно прехвърляне на слушалката, кой да вдигне. Детето като беше малко вдигаше, но сега като звънне телефона, чувам от 2 страни - Вдигни и кажи, че ме няма.  Simple Smile Водим дълбоко смислени разговори - как сте, какво сготви...
Имах колежка, която се чуваше с майка си буквално през час. Живееха двете и тя на обяд се прибираше в тях. Разговорите им ми бяха безкрайно изнервящи - какво казал еди кой си по ТВ, какво казала съседката, по колко бил ориза в Била. И това пред колеги и клиенти.

# 56
  • Мнения: 8 886
Различно, но като цяло не съм фен на празно дрънкане по телефона от типа - И какво, и после какво, и защооо....  Mr. Green

Нямам нищо против хората да говорят и по 100 пъти с майките и стринките си, но стига това да не се случва около мен в работна среда - най-мразя като зазвънят едни телефони и се почнат едни разговори за "манджи и плетки" - любезно ги пращам да обсъждат тези неща в коридора Peace

# 57
  • Мнения: 8 952
Аз се чувам с нашите абсолютно всеки ден по телефона, да не кажа и по два пъти. Приятно ми е. Като не остана време от работа да се видим, поне да се чуем. Те няма да са вечни все пак!
Някой ден може и да ви се иска да си говорите празни приказки с тях, но вече няма да е възможно.

# 58
  • София
  • Мнения: 1 017
С майка ми се чуваме на два-три-четири дни, тя се обажда обикновено, да сподели нещо или да ме пита за нещо. Виждаме се различно - веднъж седмично, два пъти, ходим им на гости, тя живее с баба ми. С баща ми общо взето веднъж месечно, не живее в моя град, но на мене така ми е добре.

# 59
  • Мнения: 4 418
Някой ден може и да ви се иска да си говорите празни приказки с тях, но вече няма да е възможно.

Празни приказки винаги можеш да намериш с кого да говориш, виж пълни приказки е друго.  Wink

# 60
  • Мнения: 19 302
Да се чуди човек навремето като е нямало мобилни и интернет как са се оправяли хората.
И на лагери децата ходеха по две седмици, и на бригади. Как ли са издържали без връзка Whistling

# 61
  • София
  • Мнения: 28 579
Различно, но като цяло не съм фен на празно дрънкане по телефона от типа - И какво, и после какво, и защооо....  Mr. Green

Нямам нищо против хората да говорят и по 100 пъти с майките и стринките си, но стига това да не се случва около мен в работна среда - най-мразя като зазвънят едни телефони и се почнат едни разговори за "манджи и плетки" - любезно ги пращам да обсъждат тези неща в коридора Peace

И мен това ме дразни и се изнервям до степен, при която преставам да вдигам телефона за известно време.

# 62
  • Мнения: 57
Всеки ден по няколко пъти с майка ми, с баща ми когато има нужда, но за сметка на това майка ми ми съобщава всичко свързано с него,и съм в час с житието и битието им. Със сестра ми по същия начин всеки ден.

Приятеля ми с майка си също всеки ден,не ме дразни. Whistling

# 63
  • Мнения: 9 657
С родителите ми - всеки ден/през ден/през два - зависи.
С брат ми рядко се чуваме, но то е защото и двамата сме непрекъснато онлайн и си пишем често.
С баби и дядовци - веднъж седмично задължително.
/Разговорите с бабите са по матрица - "Здрава ли си, добре ли си, имаш ли работа, студено ли ти е, да ти оплетем ли елек, терлици, пари имаш ли, да ти изпратим ли 20 лв, бабиното?"  Crazy  Mr. Green и така... /  Hug

Не ми тежи нито един разговор/чат.

# 64
  • Мнения: 324
С майка ми се чуваме в деня поне 2 пъти, тъй като сме далеч една от друга. С баща ми само по поводи или нещо по спешност.  Wink А приятелят ми с неговите родители в деня по веднъж и то предимно с баща си. Peace

# 65
  • Мнения: 408
Всяка седмица се чуваме, понякога веднъж, понякога два пъти. Те си остават мои родители, интересуват се как съм, а аз се интересувам как са те. Това, че децата имат свое семейство, не означава, че контактите с родителите трябва да се сведат до минимум. Аз не им се бъркам, те не ми се бъркат, но имаме нужда от комуникация.

# 66
  • Мнения: 1 384

Някой ден може и да ви се иска да си говорите празни приказки с тях, но вече няма да е възможно.


A с някои родители и приживе е невъзможно.
Темата не мисля, че е за налагане на някакви Трябва или Не трябва действия.
Съдби всякакви има.

# 67
  • Мнения: X
Съгласна съм. Пък и това, че някой ти действа на нервите, не значи, че не го обичаш.

Последна редакция: пт, 20 фев 2015, 16:21 от Анонимен

# 68
  • Мнения: 15 032
С родителите си не мога да говоря по независещи от мен обстоятелства - баща ми почина преди няколко години, а майка ми е тежко болна и се информирам за състоянието ѝ от сестрите ми. Със сестрите ми се чуваме всеки ден или през ден. Личните разговори през работно време съм ограничила само до спешни такива, така че се чуваме след работа. Ако някой реши да ми държи сметка колко често се чувам с роднините си, сериозно ще се замисля за отношенията ми с този човек.

# 69
  • Мнения: 21 456
 О, по много - минимум по два пъти, най-често повече. Със свекърва ми - по един път на седмица. Но подтиквам мъжа ми да и се обажда всеки ден.

 Със сестра ми, която ми е любимия човек - постоянно Laughing

# 70
  • Мнения: 1 136
 Стремя се поне веднъж в седмицата да се обафя на родителите ми , защото искат да чуят децата , а и аз звъня да се информирам как са / не са много добре със здравето , а сме далеч/, партньора ми всеки ден с баща си , но след като си легна и обсъждат политика , научни открития , теории и т.н , но поне не ми го натрапва, а аз много си обичам баща му.

# 71
  • Мнения: 3 031
Веднъж седмично горе-долу. Ако има нещо за казване може и по-често. Не обичам празните приказки по телефона, не само с родителите ми, а изобщо.

# 72
  • София
  • Мнения: 19 249
Разбира се, че има разлика, ако родителите и децата не са в една и съща страна - страховете се мултиплицират и т.н.
Но просто не смятам, че всеки ден се случва нещо толкова съществено, че да не изчака споделяне след 2-3 дни. Освен това събирам материал за разговори на живо.
Никой не е казал комуникациите да се прекратят.
Мисълта, че някой ден родителите ми няма да са с мен, няма как да ме накара да си наваксвам с приказки за 10 години напред. Ще ми липсват по друга причина, а не защото съм пропуснала да им кажа нещо.

Иванула, извинявай, цитирах поста ти като нещо, с което съм абсолютно съгласна, но се е получила двусмислица.

# 73
  • Вестерос
  • Мнения: 38 249
Всеки ден.
Говоря по телефона с майка ми по няколко пъти на ден, всеки ден се и виждаме, и го намирам за съвсем нормално. Привързани сме.
Мъжът ми също всеки ден се обажда на неговата майка. Не виждам нищо лошо и не съм си помисляла, че е прекалено често.
Дори темите да са почти всеки път едни и същи, важен е контакта.

Работя с баща си. С майка ми се чуваме всеки ден. Не мога да разбера защо е странно това за някои хора. Дори и само общи приказки да си говорим... Всичко е до човека. Аз не мога без да чуя майка си всеки ден, да я питам как е и прочие. Досажда ли? хмммм С какво точно ще досажда, че е загрижена, че иска и тя да чуе детето си, че се интересува. За мен е странно да не се чуеш с родителите си със седмици. Не ги ли мислите тези хора, дори и да са здрави. Всичко се случва  Rolling Eyes

# 74
  • София
  • Мнения: 28 579
А на мен ми е странно защо на другите им е странно, че на мен ми е странно, ама карай  Sunglasses

# 75
  • Мнения: 1 335
С баща ми се чувам всяка сутрин... И се виждам с него почти всеки ден (че гледа децата след у-ще/градина), с майка ми се чувам на няколко дни. Просто с баща ми имам повече за какво да си говоря. Никой не ми се сърди за обаждане или не обаждане...
И със свекъва ми се чувам на няколко дни / или седмица, аз й се обаждам да я чуя как е напоследък.

# 76
  • Вестерос
  • Мнения: 38 249
 Joy Въобще каква е целта на тази тема? Някой да не си пише дипломната работа или му трябват данните за някоя статистика  hahaha

# 77
  • тук-там
  • Мнения: 4 269
Целта е такива като мен да се "вземат в ръце". Peace
Преди се чувахме поне по 2-3 пъти на седмица. Все аз звънях...
От както тате вече го няма....просто не мога- а минаха 2 години. Всеки път като реша да се обадя и...нещо ми се свива, че не мога да попитам - Как сте?...
Мама звъни всяка неделя почти...децата, работата....някак си по протоколно минават разговорите, вече....
Знам, че трябва да се обаждам по-често, но....
Не е сама - около нея са брат ми и внуците, та...не я мисля много, а трябва. Peace

# 78
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
А на мен ми е странно защо на другите им е странно, че на мен ми е странно, ама карай  Sunglasses
Laughing   +1 Peace Laughing

# 79
  • Down south
  • Мнения: 7 681
С роднините живеем на  има-няма един океан разтояние.
С баща ми се чувам около три пъти седмично, като един от тях включва и около двеминутен разговр със съпругата му.
Съпругът ми говори с родителите си веднъж седмично, аз също, от своя страна, им се обаждам веднъж седмично.

Дъщеря ми говори с всички, често и по много Simple Smile

# 80
  • Мнения: 4 418
Joy Въобще каква е целта на тази тема? Някой да не си пише дипломната работа или му трябват данните за някоя статистика  hahaha

Е, не може всички теми да са смислени пък.  Laughing

# 81
  • Мнения: 59
Чувам се с майка ми всеки ден, а понякога и по няколко пъти на ден. Разговорите ни са по 5 мин от типа как си, как е детето и тем подобни.
Мъжа ми се чува с майка си всеки ден(тя живее в Испания), но не се дразня от това(с малки изключения). Не е някакво мамино синче, което не може без мама.
Смятам, че това е проява на уважение към нея и се надявам и синът и аз един ден да имаме същите взаимоотношения като тях

# 82
  • на правилното място, в точното време
  • Мнения: 2 731
Авторката се чува всеки ден с майка си, че и по два пъти, но й се струва странно, че майката на мъжа й има нужда от същото внимание. А сигурно има достатъчно време да побъбри с приятелки за глупостенца или пък да рефрешва фейса на 5 минути, дано се появи нещо интересно. Ще ви се иска да имате възможност да ги чувате, когато ги няма...

# 83
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
Ще ви се иска да имате възможност да ги чувате, когато ги няма...
Много си убедена... Rolling Eyes

# 84
  • Мнения: 364
с майка ми по 2-3 пъти на ден  ...с мъжа ми се чувам по 5-6 Joy
и той с майка си всеки ден може и поо няколко пъти .. ние уважаваме родителите си следователно и той моите и аз неговите Simple Smile

# 85
  • Пазарджик
  • Мнения: 536
...с мъжа ми се чувам по 5-6 Joy

И аз така. Като добавим, че работим на едно и също място. Ужас!

# 86
  • Мнения: 84
Авторката се чува всеки ден с майка си, че и по два пъти, но й се струва странно, че майката на мъжа й има нужда от същото внимание. А сигурно има достатъчно време да побъбри с приятелки за глупостенца или пък да рефрешва фейса на 5 минути, дано се появи нещо интересно. Ще ви се иска да имате възможност да ги чувате, когато ги няма...

Така, 1-во: Чувам се, защото ако не вдигна ще има паника-да не се е случило нещо, не се чувам по своя инициатива по 2 пъти. Освен това има малка разлика между мъжете и жените-колкото и да ми говорят че децата си оставали деца цял живот за родителите, меко казано ми е странно какво толкова има да си говори с мама ВСЕКИ ДЕН един мъж на повече от 30 години?! Жените най-малкото ообсъждат с майките си нещо около децата, защото с отглеждането им главно жените се занимават.
2-ро: С приятелките си се чувам когато имат нещо интересно да ми казват или имат нужда от съвет, с повечето от тях не живеем в един град. На кафе мога да си изляза с някоя приятелка един път в седмицата и не виждам нищо лошо в това!
3-то: Нямам Феисбук, закрих си го много отдавна.

# 87
  • Мнения: 9 657
... ми е странно какво толкова има да си говори с мама ВСЕКИ ДЕН един мъж на повече от 30 години?! Жените най-малкото обсъждат с майките си нещо около децата, защото с отглеждането им главно жените се занимават...

1. Различните хора, изпитват различни потребности и чувства. Може мъжът ти да няма потребност да чува майка си всеки ден, но тя да има такава. Извод - имаш възпитан мъж, който отговаря любезно на майка си.
Едноминутното - "как сте, добре ли сте" няма да съсипе графика за деня.  Wink

2. Мъжете са точно толкова родители, колкото и жените. Защо да не обсъжда отглеждането на децата?

Въобще това някой да държи сметка на половинката си колко често разговаря с някого, особено с родител, ми се струва малко...айде няма да кажа какво....  Rolling Eyes

***
Мъжете около мен:
Моят мъж(30г) се чува с майка си според зависи. Наскоро претърпя много тежка операция и съответно се чуваха по няколко пъти на ден. Иначе горе долу през ден.
Брат ми(27г) - по 20 пъти на ден се чува с майка ни. Имат общ бизнес и няма как.
Баща ми(55г) - през 2,3 дни се чува с баба ми. Все пак тя е сама жена на село и няма как да бъде оставена "без надзор". Всичко може да стане.

Ето, ситуации различни....

Аз безкомпромисно бих натирила половинката ми, ако ми прави фасони за това, колко често разговарям с родителите си.  Mr. Green

# 88
  • Мнения: 729
Подкрепям напълно ФЕЙщица и Ice Queen. За мен е абсолютно недопустим двойният аршин в отношенията с моите родители и родителите на мъжа ми. Аз се чувам с майка ми и сестра ми всеки ден. Свекърва ми също се обажда ежедневно на мъжа ми. И през ум не ми е минало, че това може да е проблем. И жената звъни точно, за да пита как е детето. И не виждам защо и мъжът ми да не може да отговори на този прост въпрос.
Дори, ако едните или другите родители пропуснат да се обадят някой ден, аз съм инициаторът да им звъннем. За мен това са нормални и топли роднински отношения.

Като една бъдеща свекърва (Дай, Боже, да стигнем дотам) би ми било изключително неприятно, ако разбера, че снаха ми се дразни или създава проблеми на сина ми, защото се чуваме всеки ден.

Не мога да разбера защо някои хора търсят под вола теле и сами си създават излишни проблеми. Не забравяйте, че и ние ще остареем и ще имаме нужда от това да чуем децата или внуците си поне за малко.

Последна редакция: ср, 25 фев 2015, 17:43 от Dr.Who

# 89
  • Мнения: 2 927
Така, 1-во: Чувам се, защото ако не вдигна ще има паника-да не се е случило нещо, не се чувам по своя инициатива по 2 пъти. Освен това има малка разлика между мъжете и жените-колкото и да ми говорят че децата си оставали деца цял живот за родителите, меко казано ми е странно какво толкова има да си говори с мама ВСЕКИ ДЕН един мъж на повече от 30 години?! Жените най-малкото ообсъждат с майките си нещо около децата, защото с отглеждането им главно жените се занимават.
     Свекърва ти не е ли жена, щом смяташ, че има разлика между мъже и жени? Тя не е ли майка по същия начин като твоята? В паника не може ли да изпада?
      По темата - с моите родители се чуваме веднъж седмично, освен ако няма конкретен повод. Мъжът ми рядко говори по телефона с неговите, отбива се два-три пъти седмично за по 10-15 минути след работа да ги види. Моите живеят в друг град, неговите - на пет минути от дома ни. Моята майка не изпада в паника, ако не ме чуе дори десет дни, но свекърва ми е склонна да се паникьоса, ако 2-3 дни няма вести от синовете си. Не ми пречи, дори всеки ден да си говорят или виждат. Бих разбрала и мъжа си, ако той изпитва необходимост да й се обажда/вижда всеки ден. Не виждам с какво би ме ощетил, ако постъпваше така.  

Последна редакция: ср, 25 фев 2015, 17:31 от Хърмаяни

# 90
  • Мнения: 84
Всеки си има право на мнение и форума е точно за да изказва всеки един това,което мисли! Айде без нападки, ако тръгнем да се заяждаме всеки ще си защитава неговото и темата няма да има край!

# 91
  • Мнения: 2 927
    Никой не те напада. Мнението ти е такова, че изниква логичния въпрос с какво се различават майките, родили момичета, от тези с момчета. Ако можеш, обоснови се. Останалите го направихме.

# 92
  • Мнения: 9 657
Никой не напада.  Peace

# 93
  • Мнения: 84
Ами мнението ми е че един възрастен мъж нз за какво трябва да дава всекидневни обяснения на майка си как е спал, какво е ял, какви са му плановете за деня, кой мач ще гледа довечера и т.н. Струва ми се неестествено да се дават пълни отчети на това,какво ще правят с жена си и какви са им плановете! Еми мъж е все пак, създал е семейство вече, да се чува веднъж седмично-ОК, при положение че си е жива и здрава,има много хора около нея и говори с него от любопитство и да си запълни времето!  Не приемам родителите да живеят живота на децата си и това да им запълва деня! Това е

# 94
  • София
  • Мнения: 28 579
А жената да не би да не създава семейство?

# 95
  • Мнения: 84
Да, създава, но мъжът е главата на семейството и трябва жена му и децата да са на 1-во място. И някои неща трябва да остават само между тях,аз съм против това родителите да знаят за всеки наш план, както и моите, така и неговите. Може би просто аз съм малко по-потайна и очаквам същото от хората

# 96
  • Мнения: 729
Може би просто аз съм малко по-потайна и очаквам същото от хората

Именно. Не се опитвай да налагаш своите очаквания върху останалите. Ти имаш очаквания от мъжа си да не се чува всеки ден с майка си,а той дали не е на обратното мнение? Т.е. той трябва да се съобрази изцяло с теб, независимо какво мисли? Не считаш ли, че най-малкото не е честно?
И наистина не разбирам какво ти пречи и толкова ти обърква деня и плановете ежедневното чуване по телефона на някой друг с майка му? Едва ли споделя някакви интимни подробности от вашия семеен живот. И да е разказал какво ще правите или къде ще ходите, какво от това...? Нормално е всяка майка да се интересува от детето си, дори и въпросното дете да е мъж на 30 години. За мен обратното не е нормално.

# 97
  • Мнения: 3 228
Елена, нека се чуват, майка му е, може и той да се тревожи за нея. Ако това те дразни излизай в другата стая когато си говорят. Аз нямам представа колко често се чеват мъжа ми и майка му, нп подозирам че тя му звъни всеки ден. Тяхна си работа, даже се радвам че поддържат отношения, въпреки че не я харесвам. Ами те са майка и син. По добре ли ще е свекървата да ти звъни на теб или да минава всяка вечер да ви види;)Аз ще съм истински ядосана ако мъжа ми се опитва да ми казва колкоесто да си говоря с родителите си. Аз се чувам с моите обикновено през деня дпкато съм на работа, така че не сцздавам усещането на мъжа ми че "зъщата му е в къщата"С баща ми се чувам по рядко, защото той не може да говори по време на работа, и майка ми ми казва и две думи за него, виждаме се почивните дни;)

# 98
  • Мнения: 84
Не се опитвам да си налагам мнението, просто си мисля като повечето хора че мнението ми може би съвпада и с това на останалите хора... Все пак всеки си вярва в тезата! Никой не съм спирала, всеки да си звъни колкото иска, никога на никого на съм държала сметка! Имам право да си изкажа мнението  Peace

# 99
  • Мнения: 2 927
   
Не се опитвам да си налагам мнението, просто си мисля като повечето хора че мнението ми може би съвпада и с това на останалите хора...  Имам право да си изкажа мнението  Peace
    Явно не съвпада, но това не значи, че трябва да си го променяш заради различно мислещите. Но мисля, че ще се дразниш по-малко, ако погледнеш на свекърва си като нормална майка, която може да е дори по-голяма паника от твоята и да има същите необходимости като твоята. Това, че има син няма как да промени характера на жената. Тя може да има и разнополови деца или само дъщеря, все така ще се държи.
    А какво е мнението на мъжа ти по въпроса? Как реагира, като му каза, че се дразниш от разговорите с майка му?

# 100
  • Мнения: 682
Ами мнението ми е че един възрастен мъж нз за какво трябва да дава всекидневни обяснения на майка си как е спал, какво е ял, какви са му плановете за деня, кой мач ще гледа довечера и т.н.

Аз говоря с майка ми всеки ден и никакви обяснения не й давам какво съм яла и как съм спала. Мога да обсъждам интериорни решения, психологически тренинги, идеи за пътувания в чужбина, детски кооперативи... каквото се сетя. Че аз и с баба ми ще си намеря купища теми извън манджите и добрия сън.

# 101
  • Sunshine state
  • Мнения: 12 086
Аз пък разбирам Елена какво иска да каже-наистина за мъжете като цяло не е много типично да изпадат в подробности за ежедневието си и да споделят с майките си,както го правим ние жените.Няма разлика между майките на мъжете и жените,но разликата е в мисленето на двата пола-ние сме по-бъбриви,по-емоционални,а мъжете са някак по-обрани и предпочитат да не дърдорят толкова за дреболии. Моят мъж също е типично такъв тип. От тази гледна точка е напълно разбираемо,но всеки гледа от собствената си камбанария. Peace

# 102
  • Мнения: 84
Аз пък разбирам Елена какво иска да каже-наистина за мъжете като цяло не е много типично да изпадат в подробности за ежедневието си и да споделят с майките си,както го правим ние жените.Няма разлика между майките на мъжете и жените,но разликата е в мисленето на двата пола-ние сме по-бъбриви,по-емоционални,а мъжете са някак по-обрани и предпочитат да не дърдорят толкова за дреболии. Моят мъж също е типично такъв тип. От тази гледна точка е напълно разбираемо,но всеки гледа от собствената си камбанария. Peace

Именно!  Peace

# 103
  • София
  • Мнения: 28 579
Само в тази тема, няколко потребителки, вкл. и аз, споделиха, че не обичат празните приказки.

# 104
  • Мнения: 682
но разликата е в мисленето на двата пола-ние сме по-бъбриви,по-емоционални,а мъжете са някак по-обрани и предпочитат да не дърдорят толкова за дреболии.

Баща ми и аз сме достатъчно обрани и въпреки това имаме не една или две теми, по които можем да говорим с часове.

# 105
  • Мнения: X
Всеки ден се чувам с нашите (с баща ми понякога по - рядко) и мъжа ми почти всеки ден с техните, понякога пропуска по няколко дни.

# 106
  • Мнения: 21 456
  Важното е свекърва ти да не се намесва във вашите неща и при тези разговори да не налага своето мнение за решения, дори и дребни за вашето семейство. Може би усещаш такава намеса, щом се дразниш? Иначе би било напълно безпочвена ревност, ако ти се зловиди, че майка и син се чуват всеки ден.

# 107
  • София
  • Мнения: 933
С баща ми се чувам един път в месеца, но със свекърва ми почти всеки ден .

# 108
  • Мнения: 18 469
Кой изобщо пораснал индивид обсъжда с майка си как е спал и какво е ял. Crazy Как си, добре ли си, нещо интересно, как е минало нещо си и ето ти ги едни бързи 5 мин. разговор. Е, ако нищо интересно не ти се случва дни наред, сигурно и нищо интересно няма да имаш да споделиш.

# 109
  • Мнения: 408
Ами мнението ми е че един възрастен мъж нз за какво трябва да дава всекидневни обяснения на майка си как е спал, какво е ял, какви са му плановете за деня, кой мач ще гледа довечера и т.н. Струва ми се неестествено да се дават пълни отчети на това,какво ще правят с жена си и какви са им плановете! Еми мъж е все пак, създал е семейство вече, да се чува веднъж седмично-ОК, при положение че си е жива и здрава,има много хора около нея и говори с него от любопитство и да си запълни времето!  Не приемам родителите да живеят живота на децата си и това да им запълва деня! Това е
Когато човек има добри новини, иска задължително да ги сподели с близките си и да им предаде поне частица от щастието си. Никой не е в състояние да се зарадва на чуждото щастие, така както се радват родителите на щастието на децата си. Майките на мъжете са точно толкова майки, колкото и майките на жените. В различните семейства има различни отношения, някои родители изграждат силна връзка с децата си, други деца едва чакат да напуснат домашното огнище и да избягат от кофти родители. Дори да не харесваш особено майката на мъжа си, логично е да се радваш, че твоят мъж има добри отношения с майка си, а нея да уважаваш заради това, което е направила за твоя мъж, който (предполагам) обичаш. Да се ревнува от свекърва или снаха е глупаво. Едната е майка, другата съпруга, и двете са важни, но по различен начин. Защо трябва синът/съпругът да се поставя между чука и наковалнята? Не те нападам, както ти каза своето мнение, така споделям аз своето.

# 110
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
И понеже мъжете са мъже, а пък жените са жени, и майките са такива, а децата онакива...
Абсолютно не признавам такива идеи.
Има хора, които много говорят, има хора, които малко говорят. Няма никаква връзка с пола или кой на кого е родител/дете.

# 111
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Всеки ден за поне 30-40-50 мин. Няма значение майка или татко ще вдигне.
Рядко, но се е случвало и по 2-3 пъти на ден.
Свекърва ми е в по-добрия свят от 2г и малко, но приживе мисля, че на 5-6 дни звънеше на мъжа ми.

Ноооо, за синчето предвиждам по-чести разговори  Mr. Green

# 112
  • Мнения: 817
С баща ми по-2-3 пити на ден Grinning.Живеем в един град и се виждаме 2-3 пъти в седмицата,а понякога остава да спи в къщи.С майка ми сутрин и вечер за кратко по скайп-тя е в чужбина.Главно се обаждат за да чуят/видят децата.Добре ми е така,спокойна съм Hug

# 113
  • Мнения: 15 032
Много се надявам синът ми да не стане някой пън и да реши, че е "мъжествено" да се чуваме веднъж месечно, че да не го помисли жена му за п*тьо. Дали ще си говорим как е спал и какво е ял, зависи и от двама ни.

# 114
  • Мнения: 364
Много се надявам синът ми да не стане някой пън и да реши, че е "мъжествено" да се чуваме веднъж месечно, че да не го помисли жена му за п*тьо. Дали ще си говорим как е спал и какво е ял, зависи и от двама ни.

от четените тук коментари и аз се надявам на същото  Peace

# 115
  • Мнения: X
Прочетох го, ама пак ви казвам има родители, които се държат с децата си (на по 40 години), като с малолетни. Та от там е нормално децата да са леко раздразнени и да не са така доброжелателно настроени като другите. Обичат си родителите, просто искат да се отнасят с тях, като със зрели хора.

# 116
  • Мнения: 364
Прочетох го, ама пак ви казвам има родители, които се държат с децата си (на по 40 години), като с малолетни. Та от там е нормално децата да са леко раздразнени и да не са така доброжелателно настроени като другите. Обичат си родителите, просто искат да се отнасят с тях, като със зрели хора.

нищо лично.. но защо майка ми да ми е мила, а майката на мъжа ми да не му е мила. за всеки родител детето му е дете на 20 на 30 дори и на 40.

# 117
  • Мнения: 84
Прочетох го, ама пак ви казвам има родители, които се държат с децата си (на по 40 години), като с малолетни. Та от там е нормално децата да са леко раздразнени и да не са така доброжелателно настроени като другите. Обичат си родителите, просто искат да се отнасят с тях, като със зрели хора.

Абсолютно съм съгласна! Но някои хора тук много се вживяват и преиначават нещата!  Отидохме на мнения че едва ли не изглеждал като п*тьо, ако се чува по еди колко си пъти на ден с майка си  Joy Никой никъде не е казвал подобно нещо, просто всеки изказва позицията си по въпроса. Айде по-спокойно, да не се палим толкова!Аз пък ако имам син, нямам намерение да се чувам с него всеки ден, а ще го оставя да ми звъни когато пожелае сам,когато има време и когато има да ми каже нещо по същество. В никакъв случай не смятам да го тормозя и едва ли не да му вменявам чувство за вина ако не ми звъни всеки ден по 2 пъти.

# 118
  • Мнения: 15 032
Точно авторката каза, че за нея е ок мъжът да се чува веднъж седмично с майка си. Ако обаче мъжът има по-честа нужда да се чува с нея, какво правим? Всеки има различни нужди и разбирания и никой няма право да каже кое правилно, кое грешно.

# 119
  • Мнения: 2 927
     Авторката не се дразни на собствената си майка, че я третира като малолетна, но се дразни на свекърва си. Двойният стандарт е към свекървата, не съм половинката. Даже вече си представи каква свекърва ще бъде тя, нищо че няма син.
     

# 120
  • Мнения: X
Явно всеки чете и разбира различно. Авторката ясно си казва, че й дотяга всекидневното звънене на майка й, както и това, че се сърди за дребни неща. От там се чуди и на мъжа си, какво толкова си говори със своята майка.
И аз се изумявам на свекърва ми, като пита мъжа ми - имате ли какво да ядете?!?!? и други умни въпроси, но честно казано по колко пъти ще се чуват грам не ме интересува.
Това което се опитвам да кажа е, че родителите се държат по различен начин с децата си, затова децата изпитват различен ентусиазъм при общуването с тях. Пак да кажа, това не значи, че не ги обичат и уважават. Ама едно е аз да звъня всеки ден на майка ми, а друго е тя да ми звъни по 5 пъти на ден, че и да се сърди.

# 121
  • Мнения: 2 927
Явно всеки чете и разбира различно. Авторката ясно си казва, че й дотяга всекидневното звънене на майка й, както и това, че се сърди за дребни неща. От там се чуди и на мъжа си, какво толкова си говори със своята майка.
       Може би си права, че четем и разбираме различно. Елена се дразни на майка си, но казва, че ако не отговори, майка й ще изпадне в паника. Смята, че нуждите на собствената й майка трябва да бъдат задоволени. Не обяснява защо да не бъдат задоволени нуждите на чуждата майка, нито какви са. Само определи времето, в което според нея било нормално майка и син да контактуват. Какви други изводи да си направя?
     Някой напред описа какво било типично за мъжете в това отношение. Не разбирам защо се очаква един мъж да се държи типично след, ако не се е държал типично преди (брака, създаването на семейство).

# 122
  • Мнения: 84
Хърмаяни, все още нямам син, но дай Боже всичко да е наред, след няколко месеца ще имам. Така че като не знаеш,недей да говориш. Кой колко задоволява потребностите майка му да е информирана, всеки сам си знае,щото ти не си била свидетелка на споровете с майка ми на тема звънене и че не сме си говорили с дни,защото се е разсърдила. Оттогава е една идея по-разбрана в тази насока, защото видя че не съм на 10 години и си имам мой живот. Да, ще мрънка, ще се сърди, ама ще и мине! И щом аз мога да се опълча и да си изразя мнението по въпроса и да заявя, че вече си имам партньор и не мога по всяко време да съм на разположение за разговори, защо по дяволите един мъж да не може да го направи?! И ще помоля да не ми се слагат думи в устата и да не се изопачава това,което съм казала, защото започвам да се дразня! Да не почна и аз да се заяждам с всеки защо о какво е казал, защото и моето мнение доста се разминава с някои други! Всеки да си гледа себе си и да коментира от своята гледна точка, не само да чака да напада чуждото мнение! 

# 123
  • Мнения: 15 032
Елена, аз многократно попитах ти откъде знаеш, че майката на мъжът ти му досажда? Може да се чувства добре, когато разговаря с нея. Ако му е неприятно, нямаше да има нужда ти да му кажеш да не ѝ звъни.

# 124
  • София
  • Мнения: 28 579
Хърмаяни, все още нямам син, но дай Боже всичко да е наред, след няколко месеца ще имам. Така че като не знаеш,недей да говориш. Кой колко задоволява потребностите майка му да е информирана, всеки сам си знае,щото ти не си била свидетелка на споровете с майка ми на тема звънене и че не сме си говорили с дни,защото се е разсърдила. Оттогава е една идея по-разбрана в тази насока, защото видя че не съм на 10 години и си имам мой живот. Да, ще мрънка, ще се сърди, ама ще и мине! И щом аз мога да се опълча и да си изразя мнението по въпроса и да заявя, че вече си имам партньор и не мога по всяко време да съм на разположение за разговори, защо по дяволите един мъж да не може да го направи?! И ще помоля да не ми се слагат думи в устата и да не се изопачава това,което съм казала, защото започвам да се дразня! Да не почна и аз да се заяждам с всеки защо о какво е казал, защото и моето мнение доста се разминава с някои други! Всеки да си гледа себе си и да коментира от своята гледна точка, не само да чака да напада чуждото мнение! 

А той има ли право на мнение по въпроса, различно от твоето? И ако е различно, има ли право да ти се опълчи?  Или може да се опълчи само на майка си, но не и на теб?

# 125
  • Мнения: 84
Ох, дразня се когато от другата страна се досажда и се звъни в събота и неделя и някои хора си мислят, че сина им си умира от желание през уикенда да се чува по няколко пъти с мама и татко, вместо да си прекара малкото свободно време със семейството. Кой на кого се опълчва? Никой на никого, но това си е наша работа! Ако преценя и се подразня повече за нещо, в никакъв случай няма да си замълча. Ама много се впрегнахте нещо в темата и взе да ми писва да ви отговарям на запитванията. Това е форум за изразяване на собствено мнение, не за критикуване на мнението на другите хора. Гледайте си живота и нека всеки да си живее както намира за добре!

# 126
  • Мнения: 15 032
Ти първа попита кой какво смята за нормално, какво им е мнението на потребителите, пък после впрегнали сме се били. Просто ти помагаме да видиш и другата гледна точка. Твоята е ясна, но не е единствена. Живей и ти, както намериш за добре, остави и партньорът ти да си живее живота, както намери за добре.

# 127
  • Мнения: 3 228
Елена, радвай се, че му звънят в събота и неделя, а не ви ангажират да прекарвате уикендите си с тях. Все пак един телефонен разговор е 5 - 10 минути, не е като да убиете уикенда при свекървата Laughing

# 128
  • Мнения: 84
Не ми давайте съвети как да се държа с мъжа си и да съм го оставяла да си живее живота! Щом иска да живее с мен,значи не му е все пак толкова зле  Grinning  Моля ви,гледайте си вашите мъже,аз съвети как да се държа с партньора си не искам,както и не ме интересуват вашите взаимоотношения,всеки си живее както смята за добре.

# 129
  • Мнения: 84
Елена, радвай се, че му звънят в събота и неделя, а не ви ангажират да прекарвате уикендите си с тях. Все пак един телефонен разговор е 5 - 10 минути, не е като да убиете уикенда при свекървата Laughing
Е,това няма как да се случи, в повече ще ми дойде  Laughing

# 130
  • Мнения: 3 228
Елена, радвай се, че му звънят в събота и неделя, а не ви ангажират да прекарвате уикендите си с тях. Все пак един телефонен разговор е 5 - 10 минути, не е като да убиете уикенда при свекървата Laughing
Е,това няма как да се случи, в повече ще ми дойде  Laughing

Извън шегата - има не един и два такива случаи

# 131
  • Мнения: 729
elena_88, моят съвет е да не се ядосваш излишно и да не "скачаш" на всяка реплика, която се различва от твоето мнение. Наистина повечето от нас се опитаха да ти покажат и другата гледна точка, а именно, че на мъжа ти може би не му тежат тези разговори и за него това е нормалното отношение. Ако му бяха проблем, щеше сам да ги прекрати. И не е честно спрямо него да изискваш да разреди контактите, само защото ти се дразниш. Дори не мога и да си представя, че бих си позволила да поставя подобно условие на мъжа ми или той на мен. Абсурдно е.

Това, че синът или дъщерята имат партньор в живота, не означава, че автоматично трябва да прекратят, едва ли не, контактите с родителите си. Това не е като да си изхвърлиш старите обувки, защото си си купила нови, с които да ги замениш. Човешките отношения са доста по-сложно нещо.

Самата ти казваш, че той се чува с родителите си през ден. Да, понякога и всеки ден, но за по 5-10 минути. Голяма работа. Едва ли свободното му време е само толкова, че да не можете да "жертвате" 5 минути от деня си.

Не си създавай излишно тревоги. Когато се появи детето, ще имаш доста неща, за които да се тревожиш и затова се опитай да бъдеш над нещата.

# 132
  • Мнения: 2 927
      Елена, няма как за знам нещо различно от това което си писала в темата. Не е важно кога и колко опонираш на майка си и се дразниш от нея. Важно е, че ежедневно провеждаш разговори заради нейните необходимости, дори да е с нежелание. В същото време не приемаш, че или мъжът ти има желание да се чува с майка си, или майка му има това желание и той е в твоята позиция. Контактите ви, според думите ти са приблизително еднакво чести. Погледни така на нещата и не си създавай излишни тревоги за толкова дребни неща.
      Лека бременност ти желая, по-малко раздразнения и много здраво и усмихнато момченце.

# 133
  • Мнения: 682
Кой колко задоволява потребностите майка му да е информирана, всеки сам си знае,щото ти не си била свидетелка на споровете с майка ми на тема звънене и че не сме си говорили с дни,защото се е разсърдила. Оттогава е една идея по-разбрана в тази насока, защото видя че не съм на 10 години и си имам мой живот. Да, ще мрънка, ще се сърди, ама ще и мине! И щом аз мога да се опълча и да си изразя мнението по въпроса и да заявя, че вече си имам партньор и не мога по всяко време да съм на разположение за разговори, защо по дяволите един мъж да не може да го направи?!

Обаче твоята майка още те дразни като звъни. Аз на моята майка съм и казала кога и колко на мен ми е удобно, в случая всеки ден по веднъж, освен ако няма нещо належащо, и абсолютно нищо не ме дразни. С прости думи - не си поставила граници, щом те дразни майка ти.

И няма щом ти, пък що не той... То ти не си се разбрала с майка си дори, та на мъжа си да поставяш условия. Пък и да беше успяла с майка си, попитаха те няколко пъти мъжът ти дразни ли се, че майка му му звъни. Май не? Ти какво правиш по средата?

# 134
  • Мнения: 84
Кой колко задоволява потребностите майка му да е информирана, всеки сам си знае,щото ти не си била свидетелка на споровете с майка ми на тема звънене и че не сме си говорили с дни,защото се е разсърдила. Оттогава е една идея по-разбрана в тази насока, защото видя че не съм на 10 години и си имам мой живот. Да, ще мрънка, ще се сърди, ама ще и мине! И щом аз мога да се опълча и да си изразя мнението по въпроса и да заявя, че вече си имам партньор и не мога по всяко време да съм на разположение за разговори, защо по дяволите един мъж да не може да го направи?!

Обаче твоята майка още те дразни като звъни. Аз на моята майка съм и казала кога и колко на мен ми е удобно, в случая всеки ден по веднъж, освен ако няма нещо належащо, и абсолютно нищо не ме дразни. С прости думи - не си поставила граници, щом те дразни майка ти.

И няма щом ти, пък що не той... То ти не си се разбрала с майка си дори, та на мъжа си да поставяш условия. Пък и да беше успяла с майка си, попитаха те няколко пъти мъжът ти дразни ли се, че майка му му звъни. Май не? Ти какво правиш по средата?



Нещо не си чела внимателно.
1-во: Понякога майка ми ми звъни без повод повече от един път дневно,но не мога да контролирам нито нейните обаждания, нито обажданията на свекърва ми към мъжа ми.
2-ро: Условия НЕ СЪМ ПОСТАВЯЛА НА НИКОГО, това къде го прочете не знам. Мога да си изразя мнението, но да поставям условия-не!
3-то: Да,мъжът ми се дразни и доста често ги е отрязвал по телефона,на което съм била свидетел. Какво правя аз по средата ли? Нищо, настройвам се според ситуацията, далеч съм от мисълта че мога да променям 60-годишни хора.
Просто исках да споделя и да попитам при другите хора как е.
Това е.

# 135
  • Мнения: 84
      Елена, няма как за знам нещо различно от това което си писала в темата. Не е важно кога и колко опонираш на майка си и се дразниш от нея. Важно е, че ежедневно провеждаш разговори заради нейните необходимости, дори да е с нежелание. В същото време не приемаш, че или мъжът ти има желание да се чува с майка си, или майка му има това желание и той е в твоята позиция. Контактите ви, според думите ти са приблизително еднакво чести. Погледни така на нещата и не си създавай излишни тревоги за толкова дребни неща.
      Лека бременност ти желая, по-малко раздразнения и много здраво и усмихнато момченце.

Благодаря ти, в момента това ми е на 1-во място.  Wink

# 136
  • Мнения: 9 657
Елена, Елена, ако си така нервна и със съпруга си/свекърва си, както тук (пък и с майка ти).... горките те...
Цялото ти поведение крещи "Моето ще бъде, моето! Троп с краче!"  Crossing Arms

# 137
  • Мнения: 682

1-во: Понякога майка ми ми звъни без повод повече от един път дневно,но не мога да контролирам нито нейните обаждания

Можеш. Т.е. аз мога. Аз съм казала на моята майка, че ми е удобно след 8 вечерта, а не когато й хрумне на акъла. Съответно тя ми е казала да й звъня преди 10 вечерта, за да на я будя. Всички сме доволни.

# 138
  • Мнения: 84

1-во: Понякога майка ми ми звъни без повод повече от един път дневно,но не мога да контролирам нито нейните обаждания

Можеш. Т.е. аз мога. Аз съм казала на моята майка, че ми е удобно след 8 вечерта, а не когато й хрумне на акъла. Съответно тя ми е казала да й звъня преди 10 вечерта, за да на я будя. Всички сме доволни.
Еми супер,намерили сте си оптимален вариант. Аз си работя от вкъщи и затова няма как да кажа че съм супер заета и не мога да говоря в определен часови пояс. Както и да е, нагаждам се според ситуацията и това е.

# 139
  • Мнения: 408
Елена, препоръчвам ти да изчакаш синът ти да се роди, да го погледаш няколко години, и тогава да разсъждаваш над това колко често ще го търсиш и колко често си склонна той да търси теб. На теория всичко е много лесно, практиката често разбива теориите на пух и прах. Много по-леко се живее, когато човек приема не само чуждото мнение, но и другите хора.

# 140
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
Helau, това хич не е мярка. С майка се чувам най-много 1 до 2 пъти в месеца (с баща ми хич), а малкия го чувам и по-рядко. С майка няма какво да си говоря, тя си има своя живот, аз си имам моя. Малкия също - вече е мъж, с гадже/жена, може сам да се оправя, когато реши да звънне ще го направи. И с него от години се чуваме максимум веднъж месечно.

elena_88, дали се работи от вкъщи или не няма връзка колко често да те търсят. Аз като работех от вкъщи често просто не си вдигах телефона - работя, точка. Това че е от вкъщи хич не го прави по-леко, по-маловажно, или пък мен по-свободна.

Ice Queen, намирам правото си да "тропам с краче" вкъщи за свещенно, не го закачай Wink

# 141
  • Мнения: 408
Helau, това хич не е мярка. С майка се чувам най-много 1 до 2 пъти в месеца (с баща ми хич), а малкия го чувам и по-рядко. С майка няма какво да си говоря, тя си има своя живот, аз си имам моя. Малкия също - вече е мъж, с гадже/жена, може сам да се оправя, когато реши да звънне ще го направи. И с него от години се чуваме максимум веднъж месечно.

Чудесно, това са си ваши отношения, никой няма право да ги поставя под въпрос. Никой няма право да поставя под въпрос и да недоволства, когато има друг тип отношения при други хора. Ако мъжът ти или жената на сина ти иска да се чува по-често с родителите си, ти имаш ли право да изискваш те да имат същото отношение, което ти имаш? Различни хора, различни семейства. Факт е и това, че много хора говорят големи приказки преди да изживеят нещо, след това самите те са неподготвени за промяната в мисленето си след въпросното изживяване. Може и да греша, но ми се струва, че Елена е доста собственически настроена към мъжа си. Ако е, то така ще бъде и към сина.

# 142
  • Мнения: 682
Еми супер,намерили сте си оптимален вариант. Аз си работя от вкъщи и затова няма как да кажа че съм супер заета и не мога да говоря в определен часови пояс. Както и да е, нагаждам се според ситуацията и това е.

И аз нямам работодател, но не се чувствам длъжна да вдигам телефон на никого, защото си представя, че съм свободна да си правя каквото и когато си искам Simple Smile Това обяснение съм го чувала повече от 50 пъти (не от майка ми), че като съм нямала шеф си правя каквото и когато си искам. НЕ.  Не съм свободна за кафе по всяко време, нито ще тръгна на ски във всеки един момент, щото на някого му дадали отпуска. Отделно, ако аз звъня на някого в работно време, винаги питам "удобно ли е", дори на майка ми, и звъня, само ако има нещо спешно.

С две думи никой не може да ми навлиза в личното пространство, щото съм работела нам как си, дори и майка ми. Аз също уважавам нейното. Ако всеки ден и звъня към полунощ - хич няма да е на кеф.

# 143
  • Мнения: 364
Не искам да си представям даже , че е възможно със синът ми да се чуваме веднъж в месеца ! Не ги разбирам тези майки от какво са им сърцата Simple Smile

# 144
  • Мнения: 9 657
Ice Queen, намирам правото си да "тропам с краче" вкъщи за свещенно, не го закачай Wink

Mдаааа, троп, троп, когато се отнася лично до теб и без да забравяш, че отсрещната страна е личност с мисли и чувства. А пък да "тропнеш ядосано с краче" срещу всяко несъвпадащо мнение във форум...  Whistling 

Абе мисля, че Елена я е треснал малко хормона покрай бременността. Ще се оправи и успокои.  Wink

# 145
  • Мнения: 1 484
Когато съм в чужбина, гледам да ги чувам възможно най-често, т.е. максимум през ден, тъй като се притеснявам за тях и искам да се уверя, че всичко е наред. В БГ се чуваме всеки ден, може и по два-три пъти за кратко, когато не съм при тях.
Нямам представа приятелят ми колко често се чува с техните, а и това си е негова работа.   

# 146
  • Мнения: 15 032
Елена, Елена, ако си така нервна и със съпруга си/свекърва си, както тук (пък и с майка ти).... горките те...
Цялото ти поведение крещи "Моето ще бъде, моето! Троп с краче!"  Crossing Arms

newsm10

# 147
  • Мнения: 2 760
Майка ми живее в една къща с нас, на отделен етаж, и понякога с дни не я виждам, но се случва да й звъня по телефона, когато ме мързи да сляза  Laughing С баща ми веднъж седмично, там някъде, живеем в един град, за около две минути - как си, как са децата, кой е болен, как са баба и дядо, целувки, ще дойдем да ви видим в неделя, чао.
Мъжът ми, за съжаление, не поддържа връзка с баща си от много години, майка му почина. Така че радвайте се, че има кой да ви досажда по телефона. Докато все още има.

# 148
  • Мнения: 21 456
  И аз това щях да напиша.
  Някой ден ще искате да ги чуете,  ама няма как.

# 149
  • Мнения: 1 384
Това ни го казаха и на 3 страница. Tired
Нека всеки сам преценява кого и по колко иска да чува, че и кога. Дори да са майки и бащи.

# 150
  • Мнения: 15 032
Е, добре де, нека всеки сам прецени, пък после въпрос: нормално ли е мъжът ми да се чува толкова често? Нали всеки сам? Или в семейството жената решава кой колко често да се чува. Да ви имам проблемите, честно!

# 151
  • Мнения: 1 384
а, моля, аз проблем нямам  Grinning
осигурила съм си чуваемостта така, както на мен ми е добре. Wink
Само помолих за ограничаване на пръста и репликата: Ще искате ама нямааа...
Кои сме тези ние, дето ще искаме?
Един ще иска, друг няма да иска.
Някои щом приживе не искат, значи си имат причини.

Въпросът за това дали е нормално мъжа да се чува с майка си не е мой. Когато отговаряте на така зададен въпрос, може да се обърнете към автора, а не да се "заканвате" на всички кой какво и кога ще иска някой ден. Peace

# 152
  • Мнения: 21 456
 Оф, това са такива детинщини, да можете  да се прочетете след време и сами ще го разберете. Големите хора със собствено семейство нямат нужда от такива еманципации и бунтове - ограничения колко пъти се чувал човек с майка си.
  Колкото, толкова - някой път може и шест пъти да се чуе на ден, някой път и нула, зависи колко пъти иска, сети се нещо, има нужда, единият или другият.

 Бъдете по благосклонни и толерантни към тия  хора, защото с възрастта поведенческите им изпълнения ще се увеличават, а няма да намаляват.

 Това не е размахване на пръст, а доброжелателно споделен опит.

# 153
  • Мнения: 1 384
Аз съм с достатъчно опит. Всеки с опита си. Да кажем, че съм минала по пътя и знам какво говоря. Не страдам и за миг за отминалото време, когато съм можела, но не съм искала да разговарям. Peace

# 154
  • Мнения: 84
Е, добре де, нека всеки сам прецени, пък после въпрос: нормално ли е мъжът ми да се чува толкова често? Нали всеки сам? Или в семейството жената решава кой колко често да се чува. Да ви имам проблемите, честно!
Като не ти е интересна темата, спри да коментираш. Пуснала съм я,за да може всеки да сподели как е при него, а не да ме поучават или укоряват. Не че много се вживявам или трогвам от това,какво мислят за мен непознати хора, ама центъра на темата се измества, а това не е ОК!

# 155
  • Мнения: 15 032
Не, грешиш. Много ми е интересно как някой влиза, пита нещо, хората му отговарят и а той се фръцва: "Не ме учете какво да правя".

# 156
  • Мнения: 84
Под отговор разбирам:"Аз се чувам през еди колко си дни, а мъжът ми-през еди колко си... ".Това е отговор, а не да коментираш какво била казала авторката и видиш ли колко нетолерантна била и как си налагала мнението и прочие. Не желая да знам мнението ти за мен, такова мнение приемам само от хора от близкото ми обкръжение. Аз като влизам във форума да пиша по някоя тема, отговарям на въпроса,който е зададен, а не започвам да обсъждам характера и разбиранията на автора. Мисля, че така е редно. И отново моля ДА НЕ СЕ ИЗМЕСТВА ТЕМАТА НА РАЗГОВОРА! Не съм влязла тук, за да ми казва някой нормално ли ми е поведението и мнението или не.Искам конкретни МНЕНИЯ, а не съвети и възмущение!

# 157
  • Мнения: 9 657
Така зададени теми са безсмислени.  Rolling Eyes

Нещо като темите: "Колко сте високи" и се почва 165, 175, 153, 172см ...
И, к'во от това?  Mr. Green

Мнението е това, което прави една тема интересна. Освен, ако не се прави прочуване за НСИ.

# 158
  • Мнения: 84
А каква е целта? Всеки да поучава авторите на темите и да им казва че поведението им е неправилно ли? Точно така, аз предпочитам кратките отговори по същество, както са го направили голяма част от хората в тази тема. Щом някои могат, защо други да не могат?

# 159
  • София
  • Мнения: 28 579
Защото това е форум, а не изпит.

# 160
  • Мнения: 84
Ок, заяждайте си се колкото искате, и аз мога да се правя на остроумна, но нямам намерение да се впрягам. Ако някой иска да изкаже мнение по темата, е добре дошъл да го направи. За останалите-можете да нищите моите разбирания колкото искате, явно по-интересна работа си нямате. И да, това е форум, а не изпит. Доста изпити съм взела и знам каква е разликата, ама някои хора не са наясно и на форума каква му е функцията. Ако искам някой да ми прави анализ на поведението, то ще отида при специалист в тази област, няма да се допитвам във форум. Много често съм била свидетел как хората са много всезнаещи и нападат авторите на определени теми. Еми, аз никога не съм била от нападащите, влязла съм да кажа какъв е МОЯТ ОПИТ или какво е мнението ми, но да оспорвам мнението или да осъждам поведението на някой във форума,не ми се е случвало. Всеки сам си знае какво му е. Явно обаче не много хора разсъждават така. Пак казвам-ако някой иска да изкаже мнение,да го направи. Но не желая повече всезнайковци да ми прави профил на поведението  Naughty

# 161
  • София
  • Мнения: 28 579
Е, щом ти действаш по определен начин, то, несъмнено, всички останали трябва да следват примера ти.

# 162
  • Мнения: 84
Казвам как правя аз и какви отговори ме вълнуват в темата, която аз съм направила. За нещо друго ще се заяждаме ли?

# 163
  • Мнения: 21 456
   Но какво толкова те обижда в мненията, че  е съвсем нормално да се чуваш с майка си и всеки ден, ако искаш и ако и тя иска?

# 164
  • Мнения: 9 657
Казвам как правя аз и какви отговори ме вълнуват в темата, която аз съм направила. За нещо друго ще се заяждаме ли?

НИКОЙ НЕ СЕ ЗАЯЖДА С ТЕБ, ЖЕНА! Сериозно се успокой!

Едни са отговорили конкретно, други са добавили мнение, трети се чудят.... нормално развитие на нещата.
А да - темите не са собственост на този, който ги е пуснал.  Wink

# 165
  • Мнения: 84
Казвам как правя аз и какви отговори ме вълнуват в темата, която аз съм направила. За нещо друго ще се заяждаме ли?
НИКОЙ НЕ СЕ ЗАЯЖДА С ТЕБ, ЖЕНА! Сериозно се успокой!

Едни са отговорили конкретно, други са добавили мнение, трети се чудят.... нормално развитие на нещата.
А да - темите не са собственост на този, който ги е пуснал.  Wink

Да се успокоя имат право да ми казват много малко хора и ти със сигурност не влизаш в това число.
Темата не е моя собственост и съм достатъчно интелигентна, за да го знам. НО не ми е приятно да се спами и да се губи първоначалния и замисъл. Направила съм я по въпрос,който ми е интересен и съм искала да разбера как е при другите хора. А за съжаление от 20-тина мнения насам, че и повече, никой не е споделил нещо от личен опит, всички се вживяха в ролята на моралисти, които осъждат поведението ми. Повече на такива постове не смятам да отговарям, защото си губя времето, което и без това ми е ценно!  Peace

# 166
  • Мнения: 729
Щом не искаш мнения, можеше да пуснеш анкета с отговори, които те устройват. И, за да не кажеш, че отправям към теб неконструктивни критики, дори мога да ти предложа няколко възможни отговора към анкетата. Например:

1. Веднъж на високосна година, защото какво толкова може да си говори 30-годишен мъж с майка си.
2. Аз мога да си говоря, колкото искам с родителите ми, но моят мъж - не, 'щото мнооого ме дразни.
3. Родители ли? Какви родители? Аз нямам вече родители, имам партньор!

# 167
  • Мнения: 84
Ама вие сте много интересни-или не четете,или много преиначавате нещата, не знам кое от двете. Къде съм казала да се преустановяват каквито и да било контакти с родителите? Аз да не съм някакъв изрод?! Много ясно заявих, че ме дразнят всекидневни разговори от типа: "Ама сготвиха ли ти,какво ядохте?" Еми да,дразня се от такова нещо, и не знам дали изобщо има някой,който няма да се подразни. Ако има такъв човек, ЕВАЛА за търпението му! 

# 168
  • Мнения: 19 302
Темата доста се е изродила.
Мен много ми харесва западния модел, в който децата и родителите са по-отделени отколкото тук, както и това, че на гости се ходи след предварително обаждане.

# 169
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
Мен много ми харесва западния модел, в който децата и родителите са по-отделени отколкото тук, както и това, че на гости се ходи след предварително обаждане.
Не пиши такива неща, че ще те разчекнат Naughty

п.п. и аз много го уважавам, и при нас се спазва още от момента в който се изнесох да живея самостоятелно - само плюсове мога да изброявам Peace

# 170
  • Мнения: 682
Темата доста се е изродила.
Мен много ми харесва западния модел, в който децата и родителите са по-отделени отколкото тук, както и това, че на гости се ходи след предварително обаждане.

Далеч не е така при всички. И децата им гледат от време на време, и с пари им помагат, и у родителите си живеят порастнали деца. А за чуването... също е различно, някои по 2 - 3 пъти само във фейса ги гледам, че си пишат на ден и с мама, и с тати.

# 171
  • Мнения: 19 302
Е, то и тук не всички докладват чинно на мама какво са яли днес. Говоря за общия случай и не за страни като Испания, където често живеят до 30 при родителите си.

# 172
  • Мнения: 581
Чувам се всеки ден с майка ми, понякога и по два пъти.
Тя е на възраст вече, живее сама в друг град, разбира се, че ще й звъня всеки ден.
Теми за разговор винаги си намираме, на жената й се говори, аз нямам нищо против да я слушам и обсъждам с нея темите, които я интересуват. Да, често съм уморена, изнервена, ядосана, или болна и не ми се слуша нищо, не ми се коментира нищо. Понякога съм груба и затварям, но после винаги съжалявам.
Не забравяйте, че ще дойде мигът, в който и да искаме, няма да можем нито да чуем, нито да видим нашите родители.Затова и малко внимание към тях не е излишно, докато е възможно...

# 173
  • Мнения: 84
Темата доста се е изродила.
Мен много ми харесва западния модел, в който децата и родителите са по-отделени отколкото тук, както и това, че на гости се ходи след предварително обаждане.
Абсолютно съм съгласна,според мен хората трябва от по-рано да стават самостоятелни,а не както е в Бг-нали знаете приказката,че при нас пълнолетието не е до 18 години,а до 40... За съжаление е вярно и някои хора цял живот ги дондуркат мама и тате...не само е смешно,ами направо си е тъжно! И за ходене на гости само с предварително обаждане-с две ръце съм "За"!

# 174
  • Мнения: 408
Абсолютно съм съгласна,според мен хората трябва от по-рано да стават самостоятелни,а не както е в Бг-нали знаете приказката,че при нас пълнолетието не е до 18 години,а до 40...
Това са глупости! Западният модел е точно толкова реален, колкото приказките, че българите са най-красиви и най-умни. Навсякъде има различни хора, различни семейства, различни отношения. Единственото, което разбрах е това, че си дочула някое подмятане от свекървата по твой адрес и това е реалната причина да се дразниш от обажданията й. Ако мъжът ти не се впечатлява от подмятания, ти за какво се връзваш? През едното ухо влиза, през другото излиза! Колкото повече остаряват хората, толкова по-неадекватно започват да се държат, дали те приема или не, няма значение, стига неприемането й да не действа на отношенията ти със съпруга. Няма нужда да им се орязват контактите, тя си говори, ако някога стигне твърде далеч и мъжът ти е мъж на място, дава да се разбере, че не му е приятно и...животът продължава. Не си хаби нервите и времето с глупости.
Не забравяйте, че ще дойде мигът, в който и да искаме, няма да можем нито да чуем, нито да видим нашите родители.Затова и малко внимание към тях не е излишно, докато е възможно...
Ей сега ще ти кажат, че това вече е казано и не всеки ще съжалява, че вече не може да ги чуе. Та аз да уточня, че става въпрос за случаите на нормални отношения между нормални родители и нормални деца, които (надявам се) са повече от другите. И преди някой да се обиди, да разясня какво разбирам под нормално - грижовни, обичащи родители и уважаващи, обичащи пораснали деца. С две думи - двустранен процес!

Последна редакция: сб, 07 мар 2015, 11:25 от Helau

# 175
  • Мнения: 9 657
Това, че се чуваш всеки ден/през ден/през два с родителите не означава, че все още дондуркат малкото си бебче.  Laughing
Аз живея на 600 км от тях и се преместих 3 месеца след като завърших училище. Вече 11 години се виждаме 2-3 пъти годишно, финансово също не ме издържат. Както казах - чуваме се всеки ден/пред ден/през два/през три. Според зависи.

А за западния модел - масово виждам семейства, цели фамилии туристи тук при нас. Бабите, дядовците, децата, внуците. Бабите се прибират с внуците към полунощ. Дядовците запиват в лоби бара. Младите вършеят из дискотеките....
Най-често англичани и скандинавци, но толкова напомнят българските семейни отношения.

Работила съм и с групи американци. Почти всички всеки ден (всеки ден бяха в различен град) търсеха Wi-Fi за да пращат поздрави и снимки.

Айде не си мислете, че онези на запад и отвъд океана след 18 годишнина късат връзки с децата/родителите. Отношенията им са абсолютно същите като нашите - ШАРЕНИ!  Laughing

# 176
  • Мнения: 19 302
Само че аз никъде не съм споменала чуването по тел, а ходенето на гости без предупреждение.
Освен това не намирам нищо лошо във всекидневното говорене по тел с родителите, стига и на двете страни да им е приятно.

# 177
  • Мнения: 408
Само че аз никъде не съм споменала чуването по тел, а ходенето на гости без предупреждение.
Освен това не намирам нищо лошо във всекидневното говорене по тел с родителите, стига и на двете страни да им е приятно.
Аз държа да бъда предупредена и не се радвам на неочаквани посещения, но не мисля, че ходенето на гости без предупреждение е честа практика и в България. Най-малкото трябва да се знае, че посетените не са хукнали нанякъде, едва ли родителите им разполагат с ключ. Пак опира до различни хора и различен тип отношения, които не се определят от местоживеенето. .

# 178
  • Мнения: 19 302
Ако живеят близо един до друг, наблюденията ми са, че е по-скоро честа.

# 179
  • Мнения: 901
Не че ми тежи,ама в един момент просто ми дотежава да търся теми на разговор  Rolling Eyes
...мъж на 30 и кусур години какво толкова има да обсъжда през ден...  Rolling Eyes

Умрели майките ви да си обсъждат с вас...  Laughing
Искат просто да ви чуят - че сте добре, че сте живи и здрави, че нямате проблеми... Толкоз.
Останалото бърборене е колкото да си намерят повод да ви звъннат, ако няма основателна причина, разбира се.
Ако не искате да ви досаждат, звънете вие. "Как си майко, какво правиш? Аз съм добре, всичко ми е наред, звъня ти набързо, че имам работа и може да не ми остане време... Хайде, чао, че ще закъснея..."

Аман, ако спре да звъни преди да се е преселила, ще отваряме "майка ми не се интересува от мен".
Говорете си с майките, щото няма да е вечно, и по-лекинко, че идат години, в които никой няма да се обади безкористно да те провери как си.

# 180
  • Мнения: 581
Забелязвам, че в този форум много от дамите умират от страх, някой да не помисли случайно, че са зависими от родителите си.Още по-страшно им май, да не пък, някой да реши, че са родили децата си от егоизъм, за да имат някого до себе си на стари години. Разбира се, всички те са деца на майка си и баща си до 18, или поне докато се омъжат, а после партньорът става центърът на Вселената,и никой никому не е длължен.Нито те на родителите си, нито децата им на тях. И въобще всеки е самостоятелен електрон, има родители докато се ожени, и има деца, докато те се оженят. После никой на никого не помага, щото в Западните общеста...
А пък аз чистосърдечно си признавам, че майка ми винаги ще остане по-важна от партньора ми, защото майка ми си ми е майка до гроб, пък партньори съм имала достатъчно, дето и не ги помня вече.И да, смятам, че аз съм длъжна да се грижа за нея на стари години, а не съседите ми например.
И, да, мисля, че детето ми също е длъжно, не да ме дундурка, а до е до мен, когато имам нужда от подкрепа и опора.И когато ми се наложи, и ще го притесня,и ще го занимавам с проблемите си,както бих се занимавала с неговите, и с тези на моята майка.Всичко това е естествено и нормално. Затова сме семейство, за да се крепим едни на друг.И въобще не ме интересува, кой какво ще си помисли.
Пропуснах да добавя, че една от причините ми да имам дете, е страхът да не остана сама на стари години. Да, по дяволите, много ме е било страх от това, признавам си най-чистосърдечно! И не, не вярвам, че това не е една от причините, за да родите и вие.

# 181
  • София
  • Мнения: 28 579
Скрит текст:
Забелязвам, че в този форум много от дамите умират от страх, някой да не помисли случайно, че са зависими от родителите си.Още по-страшно им май, да не пък, някой да реши, че са родили децата си от егоизъм, за да имат някого до себе си на стари години. Разбира се, всички те са деца на майка си и баща си до 18, или поне докато се омъжат, а после партньорът става центърът на Вселената,и никой никому не е длължен.Нито те на родителите си, нито децата им на тях. И въобще всеки е самостоятелен електрон, има родители докато се ожени, и има деца, докато те се оженят. После никой на никого не помага, щото в Западните общеста...
А пък аз чистосърдечно си признавам, че майка ми винаги ще остане по-важна от партньора ми, защото майка ми си ми е майка до гроб, пък партньори съм имала достатъчно, дето и не ги помня вече.И да, смятам, че аз съм длъжна да се грижа за нея на стари години, а не съседите ми например.
И, да, мисля, че детето ми също е длъжно, не да ме дундурка, а до е до мен, когато имам нужда от подкрепа и опора.И когато ми се наложи, и ще го притесня,и ще го занимавам с проблемите си,както бих се занимавала с неговите, и с тези на моята майка.Всичко това е естествено и нормално. Затова сме семейство, за да се крепим едни на друг.И въобще не ме интересува, кой какво ще си помисли.
Пропуснах да добавя, че една от причините ми да имам дете, е страхът да не остана сама на стари години. Да, по дяволите, много ме е било страх от това, признавам си най-чистосърдечно! И не, не вярвам, че това не е една от причините, за да родите и вие.
Би трябвало да те интересува кой какво ще си помисли. Ако детето ти си помисли, че бъдещето на неговото дете му е по-важно и отиде в друга държава? Няма да е първото, нали? Примерен и често срещан сценарий.
И не, не всички смятат, че децата им са тяхна доживотна собственост.

# 182
  • Мнения: 581
Освен това забравих да добавя, че сте и големи буквалисти Wink
Детето ми може да отиде, в която си държава иска. Аз не живея в един град с майка ми от 14 годишна. Но винаги ще бъда първият човек, на който тя ще се обади, и детето ми ще бъде първият човек, на когото аз ще се обадя. Подкрепата не се изразява, някой да стои до теб, да ти е роб, и да ти държи ръката по 24 часа.
Този някой може да е на 15 000 км., но да знаеш, че можеш да разчиташ на неговата подкрепа, независима дали морална, материална, или просто една "как си" като жест на внимание.
А пък да ми е собственост детето ми доживот, изобщо не държа, защото грам не ми се иска да ми виси  перманентно наоколо Simple Smile Бързо ще ми омръзне Laughing


# 183
  • София
  • Мнения: 28 579
Освен това забравих да добавя, че сте и големи буквалисти Wink
Детето ми може да отиде, в която си държава иска. Аз не живея в един град с майка ми от 14 годишна. Но винаги ще бъда първият човек, на който тя ще се обади, и детето ми ще бъде първият човек, на когото аз ще се обадя. Подкрепата не се изразява, някой да стои до теб, да ти е роб, и да ти държи ръката по 24 часа.
Този някой може да е на 15 000 км., но да знаеш, че можеш да разчиташ на неговата подкрепа, независима дали морална, материална, или просто една "как си" като жест на внимание.
А пък да ми е собственост детето ми доживот, изобщо не държа, защото грам не ми се иска да ми виси  перманентно наоколо Simple Smile Бързо ще ми омръзне Laughing




Такава подкрепа не видях някой в темата да отказва.  Проблемът е колко често става това. Аз съм от хората, на които ежедневният контакт тежи и го отказвам, освен ако няма конкретна причина за него. За други - това не е проблем.

# 184
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
Vergia, страхотни размишления правиш... Добре че не съм ти аз дъщеря, щеше да кълнеш от сега до смъртта си Rolling Eyes

В моя живот нито майка ми е най-важната, нито мъжа. Аз съм това, около което се върти живота ми. Егоизъм? Може би. Пука ли ми? Не особено.
Малкия ако му кажеш че трябва да се грижи за някого, по-вероятно е да те застреля, заедно с нуждаещият се от грижи. Какво да ти кажа - крушата и дървото. Майка пък вече си има кой да се грижи за нея, а ако няма, ще й намеря.
Страх от оставане сама нямам . Имам страх от живот с хора около мен, от които не мога да се оттърва.
Дали се обичаме и уважаваме? Абсолютно. Имам пълно доверие на тях, както и те на мен. Честотата на телефонните ни обаждания по никакъв начин не влияят на това.
Имам изключителни близки, които починаха. Реплики от сорта на "говорете си, че после няма да можете" за мен са абсолютно лишени от смисъл. Как, да му се не види, по-честите разговори ще помогнат с това този човек да не умре? Може би ще направят липсата на близкия после по-лека за понасяне? Или магически ще превърнат погребението в чат-сесия с починалия?

# 185
  • София
  • Мнения: 19 249
Или магически ще превърнат погребението в чат-сесия с починалия?
Grinning
И аз съм чувала: Само мама и тате те обичали истински. С родителска обич - да, само те са. Мъжът ми не ми е баща и аз не съм негова майка. Не може партньорът да се обича както тях, защото при родителството винаги има неравнопоставеност.
Празното бърборене безспорно облекчава, но на 15 хил. км не знам как реално бих помогнала, освен ако не съм Хари Потър.

Свекър ми от години живее на село  в бащината си къща. Една вечер потърсил жена си по телефона, обаче откраднали кабела. Той звъни панически на зълва ми, тя не знам защо не задейства мъжа си, ами веднага звъни на брат си, обаче той се къпе в момента. Те цялото семейство са паники и са способни да звънят наистина през 5 минути и стана една... Накрая тя тръгна напред с рогата: Аз съм бременна и толкова се притеснявам, а вие не ми играете по гайдата. Та обясних, че не ние я притесняваме, а баща й.

# 186
  • Мнения: 315
Аз всеки ден, по няколко пъти, той по-рядко, или когато е сам го прави.

# 187
  • Мнения: 2 157
Аз се чувам с майка ми всяка вечер. Не ми се говори понякога въобще, обаче ако мине 22ч. и не сме се чули, после се почва една тирада по телефона...  Tired Предпочитам да се чуем за 2 минути, да ме разбере, че съм жива и да приключа разговора. Нищо лошо не виждам, разбирам я. Гадното е, че тя не разбира, че някои вечери даже не усещам кога става 22:30.  Confused 
За родителите няма значение дали си мъж или жена - ти си им дете. И това смятам, че трябва да се уважава.
Приятелят ми се чува с майка си най-много няколко пъти седмично. Но пък си говорят по поне 15-20 минути, често и повече. Не се сърдя, не мрънкам - разбирам го. Тя живее през един океан от него. Това им е единственият контакт в огромна част от годината.

# 188
  • Майничка
  • Мнения: 12 582
Родителите ми са починали, но със сестра ми се чуваме всеки ден, максимум през ден, ако не се видим. Свекърите ми също живеят на 3-4 минути пеша, ако някой от нас не се е засекъл пътем с тях през деня, съпругът ми звъни вечер да ги чуе. Не се ли видим/чуем един ден, на другия задължително ще го направим. 
Като по-млади бяхме по-големи егоисти, сега явно влязохме в матрицата. Когато дъщеря ми пътува, също държа да ми се отчете ежедневно поне с една реплика. Mr. Green

Общи условия

Активация на акаунт