Дискусия: Вярвате ли в реализацията на писателите в България?

  • 39 122
  • 312
  •   1
Отговори
# 240
  • Мнения: 3 096
Не мисля, че всеки се "хвърля". Просто може би това е най-нормалната форма, до която стигаш с писане, писане, писане и научаването си да започнеш да казваш нещо с това писане. И освен изчистване на изказ, стил, започваш и да търсиш концепция, многопластовост, премерена детайлност.
Това важи и за non-fiction. Въпросът е защо повече български автори не пишат в този жанр.
Усещам, че за пръв път в живота ми липсва желание да чета романи, особено от съвременни писатели. Омръзнало ми е от хора, които приемат писането като самоцел. И това изобщо не е типично българско явление, навсякъде в Европа и САЩ е така.
Интересна тема.

На няколко пъти бяха споменати 50 нюанса сиво и Ана Тод. Смятам, че зад техния успех стоят най-вече първообразите на героите им. Не мисля, че щяха да бъдат издадени, ако Нюансите не бяха свързани със Здрач - Едуард и Бела, а втората с момчето от една бой банда.
Да. Уж прости американски домакини, но се сещат. Реално това е една и съща история с общ мотив "превъзпитание на лошото момче с любов". Неслучайно любимият литературен герой на Тереза е Хийтклиф.

# 241
  • Мнения: 6 365
"Просто може би това е най-нормалната форма..."

Хм, какво значи нормална форма? Нали нямаше правила? Не е задължително всеки писател да стигне до роман; някои пишат разкази отлично, но не растат до романи.

А и според мен романът е форма, която е поизживяла времето си, няма го големият роман на 19-ти век, "великите американски романи" вече са написани. А т. нар. "модерен роман" е нещо чудовищно- и аз не изпитвам стремеж да чета опити за повтаряне на Одисей, ама с по-тежки диагнози и терзания.

# 242
  • Мнения: 47
Какво остава някой издател да реши да те издаде, след като ти види големия успех в блога? Нали е възможно и 5 книги (от 1000-та) да не може да ти продаде, защото заплахата от пускането на творбата ти в Читанка от колекционер-почитател дебне отвсякъде!

Аз пък бих прочела арбанаси. Нещо като доказателството, че няма лоша реклама, май, май...
По принцип в момента читанка изобщо не са проблем за книжния пазар, спазват си един доста приемлив срок за качване на книгите, който е две години след публикуването им. Но специално този форум и доста голяма част от потребителите са в разрез с всякакви принципи. И въпреки, че книги се качват още в седмицата на излизането им, това не пречи на дадено произведение да се продава, пречи му да се продава добре. Просто има някакъв малък процент от българите, които упорито си купуват книгите, независимо от жанровата им принадлежност, и така се поддържа някакво елементарно ниво на пазара. Резултатът е следния: издават се доста и разнооразни книги, но доста неизпипани (не виня издателите, пак заради ниските подажби трудът на всички по веригата - писател, преводач, коректор, дизайнер е обезценен и съответно качеството на работа пада) и книгите са с твърде високи цени (тук обвинявам най-вече разпространителите, мисля че търговската отстъпка е нереално и неоправдано висока, след това идва и проблема с незаконното разпространение).

На няколко пъти бяха споменати 50 нюанса сиво и Ана Тод. Смятам, че зад техния успех стоят най-вече първообразите на героите им. Не мисля, че щяха да бъдат издадени, ако Нюансите не бяха свързани със Здрач - Едуард и Бела, а втората с момчето от една бой банда.
Подкрепям напълно. Стефани Майер е доста спорна като автор, но поредицата й вдъхна живот на страшно много други книги и превърна не една и две любители писателки в абсолютни бестселърови автори.

# 243
  • Мнения: 123
Eдна история с нещастен край. За кръговете в киното, а ги има и в литературата:
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=143974

# 244
  • София
  • Мнения: 2 901
"Просто може би това е най-нормалната форма..."

Хм, какво значи нормална форма? Нали нямаше правила? Не е задължително всеки писател да стигне до роман; някои пишат разкази отлично, но не растат до романи.

А и според мен романът е форма, която е поизживяла времето си, няма го големият роман на 19-ти век, "великите американски романи" вече са написани. А т. нар. "модерен роман" е нещо чудовищно- и аз не изпитвам стремеж да чета опити за повтаряне на Одисей, ама с по-тежки диагнози и терзания.

Извинявай, но въпреки интелигентността ти и богатата ти култура, които лъхат от постовете ти в повечето от темите, където съм те чела, мисля, че е добра идея да започнеш да се вслушваш и в собствените си съвети - за говоренето на ушенце. В тази тема главно проповядваш, крещейки.

А романът, дето като форма бил "изживял времето си", няма да коментирам. Четеш ли въобще или спомените ти за роман датират от задължителната литература в училище?

# 245
  • Мнения: 6 365
Пак опираме до това, че българският творец тръгва с голямата кошница, ако пише- да казва Голямата истина, ако прави филми, да са от Тарковски нагоре, то символизъм, то пластове...трябва малко повечко скромност. Просто да прави нещо. Има златна среда между комерсиалното и напълно неразбираемото.

Разбира се, че чета. След върха на романа през 19-ти век се появяват няколко нови пробива като Одисей, а оттам нататък вече има доста сериозен спад на формата, което е нормално. Няма как да сравнявам романите на 19-ти век с тези на 20-ти век, особено от периодите, когато е модерно да се пишат дълги романи.

Както с всички западащи форми, нивото на професионализъм все по-трудно скрива липсата на вътрешно съдържание.

Аз пак си говоря като на човек, не е казано, че трябва да е шепот, просто си говоря и провокирам дискусия, нали?

# 246
  • Мнения: 123
Мамасита, четеш ли фантастика? Питам, защото ако четеш, искам да ти пратя линк с един разказ, спечелил конкурс.

# 247
  • Мнения: 6 365
Чета, разбира се. Интересно дали все още я има класическата научна фантастика или е пак вид фентъзи.

А относно романите- в последните години като се изключат вампирските и фентъзито, другото напомня повече на new journalism, отколкото на истинска въображаема история.

# 248
  • Мнения: 123
Eто тогава. Ще ми е интересно мнението ти:

http://trubadurs.com/2015/04/14/stoyan-peshev-svjat-v-zrynceto-p … a-nagrada-150414/

# 249
  • Мнения: 6 365
Микс от Невромантик, Blindsight, Одисеята на Артър Кларк...изобщо- Куба Либре.

Но е схваната основната насока в най-модерната фантастика, която е пресечна точка на квантовата теория и когнитивната наука. Въпреки че идеята за бъдеще-в-миналото и минало-в-бъдещето някак почва да се поизносва.

Последна редакция: пн, 01 юни 2015, 17:11 от Mamacita Bandida

# 250
  • Мнения: X
Пак опираме до това, че българският творец тръгва с голямата кошница, ако пише- да казва Голямата истина, ако прави филми, да са от Тарковски нагоре, то символизъм, то пластове...трябва малко повечко скромност. Просто да прави нещо. Има златна среда между комерсиалното и напълно неразбираемото.

Разбира се, че чета. След върха на романа през 19-ти век се появяват няколко нови пробива като Одисей, а оттам нататък вече има доста сериозен спад на формата, което е нормално. Няма как да сравнявам романите на 19-ти век с тези на 20-ти век, особено от периодите, когато е модерно да се пишат дълги романи.

Както с всички западащи форми, нивото на професионализъм все по-трудно скрива липсата на вътрешно съдържание.


За нивото на българската литература дори не ми се пише... Често се питам защо е така, когато проблемите са подобни и в Унгария, и в Сърбия, а вижте каква литература имат те. Няма да говорим за "големите" - руска, английска, американска - големи в смисъл на големи езици с много читатели.

За романа не мога да е съглася. Да, формите се променят, а и аз не съм особен фен на постмодерното. Но пък с огромен интерес чета Кутси, например, и много ми харесва. А за интересна и увлекателна история препоръчвам Давид Гросман - израелски автор, който наполедък ми е любим. Има и много други, но май не е тук мястото за изреждане Simple Smile

.... Не е задължително всеки писател да стигне до роман; някои пишат разкази отлично, но не растат до романи.


На това ще отговоря с думите на Алис Мънро (цитирам по памет) - "Започнах с разкази и мечтаех да "дорасна" за роман. Сега разбирам, че всъщност разказът е също толкова значима форма, а не е "по-малък брат на романа"." Алис Мънро пише забележителни разкази.

Последна редакция: вт, 02 юни 2015, 10:20 от Анонимен

# 251
  • Мнения: X
Вярно ли е, че Сиромахов е най-продаваният български автор?

Проблемът "Кокошката или яйцето"  Simple Smile: дали българският читател е толкова зле, че харесва ТОВА,  или българският издател е толкова зле, че за българския читател няма нищо българско, по-добро от ТОВА?

# 252
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Някой напред писа за цената, че била висока, защото имало много кражби. Точно обратното е, заради високата цена, хората си потърсихме алтернативи. Дали ще чакам в библиотеката някой да върне новата книга или ще си я дръпна от някъде в е-вариант, няма голяма разлика. Ако цените бяха по-приемливи до психологическата ми граница от 10 лева, нещата щяха да изглеждат по съвсем друг начин. И дори и писатели щеше да има повече, ако не беше толкова трудно издаването.
Също както при цигарите - до около 3 лева цената не беше ниска, но и не беше много висока, след тази граница се появи и контрабандата. Сега има ново увеличение и ще има нови контрабандни вливания.

# 253
  • Мнения: 15
Често авторите, които пишат много добри разкази, не се справят толкова добре с романите и обратно. Аз самата досега съм писала само разкази и преминаването в друг жанр ми се струва сложен и бавен процес.

# 254
  • Мнения: 123
Тъй като се засегна темата, бих искал да споделите какво предпочитате да четете: роман или сборник с разкази?
На хартия или в е-вариант?

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт