Очевидно темата върви като филм,а не се окончава само с прословутото освежаване.
Видяхме се няколко пъти. Държах се дръпнато първите 2 пъти. После се отпуснах и се поддадох, след като видях неговата искрена радост от срещата ни. Отново усетих,че някой го е грижа за мен и мога да му споделя всичко. Но и от друга страна сякаш съм изгубила доверие към този човек. И не приемам всяка дума за чиста монета.Изобщо колкото ми беше добре заедно, толкова като се прибрах в нас ми стана мъчно.
Заизплуваха пак мисли и надеждички. Не издържах и му споделих, разбира се не очаквах положителен отговор, какъвто и не получих.
Отново взех да затъвам, какво да правя? Бях се закрепила и се чувствах добре. Сега пак се затворих в себе си. Липсва ми.
И не мога да му бъда просто близка приятелка, на която може да се довери.И имам чувството,че се пази да не си покаже чувствата като мен. Да не би да се покаже като слаб.