Принципно, в дебелите книги пише, че името на един човек, до голяма степен, определя живота му 
С което не е трудно да се съгласим...
С което не е трудно да се съгласим...
На мен ми е безкрайно трудно да се съглася с подобно твърдение. - Публикувана: 14 юни 2015, 14:21 ч.
- Последно мнение: 6 окт. 2015, 15:26 ч.
Име за момче и момиче - комбинация от имената на мама и татко
Сериозно ли
На мен ми е безкрайно трудно да се съглася с подобно твърдение. Принципно, в дебелите книги пише, че името на един човек, до голяма степен, определя живота му
С което не е трудно да се съгласим...
С което не е трудно да се съгласим...
На мен ми е безкрайно трудно да се съглася с подобно твърдение.Ами, честно казано, всеки човек, който има "странно" за всички име, поне от тези, които аз познавам - всеки е постигнал нещо по-значимо ... може би съвпадение ... или пък не
поне от тези, които аз познавам
Има имена, които са носени от милиони хора. Едва ли има и едно качество, за което може да се каже, че е носено от всички.
Освен това оценяването е нещо много субективно. Дали един човек е красив, дали е добър, дали е постигнал нещо значимо и т.н. са много относителни неща и зависи кого питаме. Един и същи човек изглежда съвсем различно в очите на двама свои познати.
Така че колкото и да ни се иска да си опростяваме живота, като вкарваме всичко в условни схеми, всъщност имената нито говорят за характера, нито определят съдбата, нито влияят върху живота на човека в по-голяма степен, отколкото другите фактори - в какво семейство е роден, как е отраснал, какво му се е случило и т.н. Даже са много по-незначителни от тези.
Интересна тема, в която ще се включим не с предложение, а по-скоро с коментар
Шушулче, много ми е интересно как се казват децата ви, особено името на първото дете.
По схемата на Шушулче от нашите имена би се получило Анна, съвсем нормално име.
От нашите имена биха се получили Даниел, Елина... Но защо да кръщавам децата си с имена, направени от нашите, няма никаква логика, ама никаква. Кръщавам ги с имената, с които искам да ги наричам до края на живота си.
За смисъл не съм говорила Естел се чудеше що ли име може да се получи и аз открих, че може да е и съвсем нормално. Иначе не съм си кръстила детето на себе си, нито на мъжа си, нито на двамата взети заедно. Както и на баби и дядовци, нито поотделно, нито заедно. И на мен не ми напира отвътре кръщаването на някой, най- малко на самата мен, но безброй много хора го правят, значи е естествена нужда. До преди 25 години рядко някой кръщаваше на себе си или мъжа си, но после избухна такава вълна. И по- добре който си му е мерак, да си кръсти детето на себе си и после да не натиска, поставя условия, изнудва, унижава и какво ли не, за да бъде внучето кръстено на него.
Естел се чудеше що ли име може да се получи и аз открих, че може да е и съвсем нормално. Иначе не съм си кръстила детето на себе си, нито на мъжа си, нито на двамата взети заедно. Както и на баби и дядовци, нито поотделно, нито заедно. И на мен не ми напира отвътре кръщаването на някой, най- малко на самата мен, но безброй много хора го правят, значи е естествена нужда. До преди 25 години рядко някой кръщаваше на себе си или мъжа си, но после избухна такава вълна. И по- добре който си му е мерак, да си кръсти детето на себе си и после да не натиска, поставя условия, изнудва, унижава и какво ли не, за да бъде внучето кръстено на него.
Е, чак малоумие... айде! След като толкова много хора по света кръщават деца на себе си, значи е нормално, човешко е. Иска им се на хората, правят го. Какво толкова? Има много по- малоумни неща. Сега се сещам, че съм срещала хора, според които задължително детето трябва да е кръстено (но на баба и дядо в техния случай). Само се чакаше да се разбере пола, името беше ясно. 'Такива измислени, отникъде... не! 
' - цитирам. С доста категоричен тон. Изказано пред мен, която не съм кръстена на никой и това трябваше да е нещо като просташка проява на родителите ми. Не е било споменато за простащина, но по такъв начин беше обявено. Е, за мен пък е признак на бедна фантазия едно име на детето си да не измислиш 
но не го споделих. Макар, че и моя избор не се оказа много оригинален, но не знаех. И все пак поне не е банално име.
' - цитирам. С доста категоричен тон. Изказано пред мен, която не съм кръстена на никой и това трябваше да е нещо като просташка проява на родителите ми. Не е било споменато за простащина, но по такъв начин беше обявено. Е, за мен пък е признак на бедна фантазия едно име на детето си да не измислиш но не го споделих. Макар, че и моя избор не се оказа много оригинален, но не знаех. И все пак поне не е банално име. Е, чак малоумие... айде! След като толкова много хора по света кръщават деца на себе си, значи е нормално, човешко е.
Напротив, прави го нормално. Такава е семантиката на думата нормално - идва от норма, когато достатъчно много хора правят едно и също нещо то става норма и е нормално.
Само че аз живея в свят, в който убийството и изнасилването не са нормални, и отглеждам децата си с тази идея.
Йована - Петра
Ивона
Иванина
Ивана /малко грубо звучи/
Патрисия - Анна
Ивона
Иванина
Ивана /малко грубо звучи/
Патрисия - Анна
"Йована - Петра". Еха, доста нестандартно, но дори леко по-грубо от "Ивана" ми звучи.
По дадената от Шушулче схема, от нашите срички би се получило прекрасното име Бядър 
Не става за дъщеря, определено
Не става за дъщеря, определено ?
X
Реклама