Публикувана: 14 март 2016, 14:09 ч.
Последно мнение: 30 апр. 2016, 21:56 ч.

Струва ли си да продължавам да се боря

16 282
108
1

# 75 16 март 2016, 16:36 ч.

София
Мнения: 17 292

Цитат на: Neshtastna_09 в ср, 16 мар 2016, 15:51

Ами аз съм раздразнена от неговото поведение и отношение и знам че всичко ще се оправи, ако той започне да се държи мило.
Моето настроение и щастие се ръководи от неговото отношение.

И колко години ще го чакаш? Цял живот?
Права е Дана за жабата.

# 76 16 март 2016, 17:15 ч.

Мнения: X

Цитат на: Neshtastna_09 в ср, 16 мар 2016, 15:51

Ами аз съм раздразнена от неговото поведение и отношение и знам че всичко ще се оправи, ако той започне да се държи мило.

Скрит текст:

Моето настроение и щастие се ръководи от неговото отношение.

Колко пъти е проявявал мило отношение към теб последните 3-4 години?
И какъв период, изпълнен с викове, обиди и навиквания е трябвало да изтърпиш между два мили момента?Ако е имало такива....
Такъв ли искаш да е животът ти?
Съгласна си да търпиш овиквания, унижения, тормоз (защото това неговото си е психически тормоз), за да получиш 1-2 пъти годишно (например) една усмивка, някоя и друга прегръдка ....?
Готова си детето ти да плати цената на подобен живот?
Съгласна си то да страда и да порасне в тъжен и неуютен дом, само за да получиш някога мила дума?А получаваш ли я наистина?
Писа, че си на 30+ години.Нали не очакваш един слънчев ден да се събудиш и твоят мъж да се е "обърнал" на 180 градуса, т.е. да е станал изведнъж мил, грижовен, усмихнат, любвеобилен, щастлив и нежен?

# 77 16 март 2016, 19:39 ч.

тук-там
Мнения: 4 269

След последния пост на авторката.......
Мъжът ти има сериозни, психически проблеми. Его - мего, както искай го приеми.
Потърсете специалист, ако все още ти пука, и ако той е съгласен ест.
Едва ли, обаче.
Спасявай себе си и детето. Хора без капка самочувствие, рано или късно "избухват". Peace

Не бъдете наблизо.

# 78 16 март 2016, 19:47 ч.

Мнения: 31 748

Човека просто е избрал много кротка жена, с ниско самочувствие, която търпи и мълчи.
Друг тип жени за отрицателно време ще го сложат на мястото му.

# 79 16 март 2016, 19:50 ч.

тук-там
Мнения: 4 269

Цитат на: Lаnfеar в ср, 16 мар 2016, 19:47

Ммм...не съм сигурна. Нормалния егоист подхожда по друг начин.
Този просто е "удрян в главата", извинявам се за сравнението, абсолютен темерут.

# 80 16 март 2016, 20:30 ч.

Мнения: 31 748

А може от два три удара и да му се оправи главицата.
Пълният тиган храни, но празния възпитава bowuu

# 81 16 март 2016, 20:38 ч.

Мнения: 2 190

Цитат на: Wild_rabbit в ср, 16 мар 2016, 19:39

След последния пост на авторката.......
Мъжът ти има сериозни, психически проблеми. Его - мего, както искай го приеми.
Потърсете специалист, ако все още ти пука, и ако той е съгласен ест.
Едва ли, обаче.
Спасявай себе си и детето. Хора без капка самочувствие, рано или късно "избухват". Peace

Не бъдете наблизо.

+1
Напомня ми на един случай, в който мъжът страдаше от ниско самочувствие (един вид жената е по-по- от него) и страх от изоставяне (постигна го).
Но във форум диагнози не се слагат, нали.
Така че - специалист.

# 82 18 март 2016, 07:30 ч.

Мнения: 5

Цитат на: Neshtastna_09 в ср, 16 мар 2016, 10:04

Снощи бяхме на рожден ден на негов приятел, всички семейно. Докато излезем ми стопи нервите, оф къде ще ходим сега, хич не ми се ходи, мърмореше за всичкооо, не съм му изгладила блузата както трябва, и куп глупости още, блъска тръшка врати шкафове. Казвам извинявай ама като не ти се ходи не си го изкарвай на мен, ами няма да ходим, то и без това къде да отивам с развалено настроение вече. Винаги е така преди да отидем някъде, колкото и рядко да е, аз отивам без грам енергия и настроение. Странното е, че като седнем вече нашия е ухилен до уши, весел говори високо и емоционално, с всеки се разбира иска да е център на внимание, хората го обожават- веселяк. Цяла вечер ме прегръща, говори за мен пред всички че съм най че ме обожава, мило това мило онова. А мен сърцето ми КРЕЩИИИ, защото нямам силите да се държа лицемерно и че всичко е наред, ще се пръсна отвътре от гняв и ярост, защото не мога да разбера защо прави така и ми е тежко, направо ми се е искало да му се изплюя в лицето. Казвам му на ухо, защо го правиш до одеве ме побъркваше в къщи а сега си много мил, какво целиш, не издържам. А той ми вика стига де мило за кое съм те побъркал че малко помърморих ли иии нали знайш че ще ми мине #Cussing out

Прибираме се и....той е същия навъсен изроддд. Ейй мамка му ще откача. Казвам му ти не си добре да знаеш, а той се опитва веднага мен да изкара виновна, ако не съм се била развикала( преди да тръгнем малко избухнах защото вече не издържах на пуфтенето и мънкането му) щяло да му мине бързо и това е. Той иска когато е ядосан и ми вика аз да си мълча и да не се обяждам, на човека щяло бързо да му мине. Преди търпях не му опонирах, въпреки че не е бил прав, но вече не издържам и започнах да избухвам, за което той побеснява

Аз ще ти дам един малко странен съвет,но понеже при мен случая е на 99% същия като твоя и проблема беше този,съм длъжна да го споделя,пък ти си решаваш. Направи му тест за наркотици,хероин,амфетамини,за всичко. Бяхме стигнали същото дъно и единството решение за мен беше да си тръгна,докато не се усетих,че се задържа повече в тоалетната,ако го накарам да излезе става ад. И един прекрасен ден,просто го хванах как се друса,мъж на 34 години,не някой пикльо... От личен опит ти казвам,държанието му с тия изблици е точно като в абстиненция.

# 83 18 март 2016, 08:49 ч.

Мнения: X

Цитат на: Анонимен в ср, 16 мар 2016, 12:32

И аз съм като теб, Love!. Някой ако системно се държи зле с мен, преставам да го обичам. Не мисля, че е егоизъм, а е самосъхранение.

Расла съм с родител като описания, истински диментор (за челите Хари Потър) - изсмукваше цялата радост и щастие в света. Непрекъснато всички се съобразяваха с тиранията му и ходеха на пръсти около него. Безброй скапани празници и ваканции от "настроенията" му, точно същото поведение - "с чуждите драг, на своите враг". Не мога да опиша какви последствия остават за детската душа, докато някой оправдава пасивността си със "спасяване на брака".

Аз израснах по същия начин, така че напълно вярвам на авторката. Баща ми пред хората винаги е бил готин, усмихнат, забавен- всички, които не са имали възможност да го опознаят отблизо го смятат за супер пич, докато вкъщи винаги е бил деспотичен и груб. Е, имали сме и хубави моменти, но те не могат да заличат лошите, трупани с години.
Нещастна, като човек живял дълги години с подобен баща, ще ти кажа че такива хора не се променят. С времето ще става все по-лошо. Искрено се надявам поне да не ти посяга, както и на детето, защото при нас освен, че бяхме принудени да търпим странните му настроения, редовно ядяхме всички и бой. Боят спря, когато брат ми порасна достатъчно, за да му отвърне.

Последна редакция: пт, 18 мар 2016, 09:00 от Анонимен

# 84 18 март 2016, 08:49 ч.

Мнения: 2 222

kamka, след като си разбрала, че се друса, си останала ли?

# 85 18 март 2016, 15:05 ч.

Мнения: 5

Цитат на: _Dana_ в пт, 18 мар 2016, 08:49

kamka, след като си разбрала, че се друса, си останала ли?

Останах да. Просто след целия шок и ужас който преживях,помислих дали да си тръгна или не. И реших все пак да му дам шанс.Седнахме,поговорихме,обясни ми за какво става въпрос и заедно взехме решение,да се лекува. Слава богу,след няколко месеца нещата вече са наред. Обаче вече имам едно на ум за всичко. Но преди това,изведнъж както всичко беше наред,за дни стана друг човек. Злобен,заядлив,постоянно крещене,чупене,тряскане,заплахи. Ако беше отказал да се лекува,със сигурност нямаше да стоя и минута повече,а и ако почне пак взимам си детето и съм му казала,че ще направя всичко възможно да не го види никога.

# 86 18 март 2016, 19:22 ч.

Мнения: 2 617

Цитат на: Neshtastna_09 в ср, 16 мар 2016, 15:51

В последното изречение е отговорът, животът ти се е превърнал в негова функция, твоите настроения, емоции и състояния зависят изцяло от него. Най-страшното е, че дори не пишеш толкова за детето, как се чувства то, какво му е, а за някакъв...
Изобщо не става дума за за човек с психически проблеми, защото последната случка показва пресметливост от негова страна (с кого и как да се държи). Дори не е добър манипулатор, защото изглеждаш лесна жертва.
Поредната история на слаба жена, която я е страх да се вземе в ръце и мисли, че може да спаси неспасяемото. Хората не уважават този, който сам себе си не уважава. В тази ситуация обаче помисли повече за детето, то не ви е виновно.

# 87 18 март 2016, 23:08 ч.

Мнения: X

И аз веднага си помислих за някакъв порок- хазарт, наркотици..или Господ знае какво.
Пари усетила ли си да изчезват?

# 88 20 март 2016, 01:13 ч.

Мнения: 1 107

Истината за мен е, че ти искаш да имаш семейство, но нямаш. Говоря от опит. Ще се промени, да, но към влошаване. изчезвай, не увреждай детето си с безумни модели. Утре то ще действа или като него - темерут, или като теб - подчинена. Скандалите влошават, не подобряват ситуацията за дребното. Увреждаш го с всеки ден, това е истината.

Другото е, че вече си го научила, че се връщаш. 4-5 дена мили очи, както сама каза и всичко е наред. Безпочвена заплаха са тези раздели. Поставяш ултиматум, който, ако имаш сила спазваш - психотерапевт или раздяла. Или ще се променя или изчезвай. Но, ако нямаш сила, не се захващай - изживей си живота в нещастие, отгледай поредното дете с психо-травми и това е. Силата е в теб,а не в оплакването. изборът е твой. Има предостатъчно сдуханяци, но проблемът си е техен, не на нормалните хора. Те се възползват от това, че някой ги търпи. Ниска самооценка, фасадно поведение, кухи души.

Изчезни, ако имаш сила и ако нещата не се оправят след семейна терапия. Моля те не увреждай поредното, при това, твое дете. Успех.

# 89 20 март 2016, 09:13 ч.

София
Мнения: 402

Някъде по-напред прочетох, че искаш да запазиш семейството си??? А сега се замисли какво точно искаш да запазиш. Нервите ли, унижението ли, лошото отношение ли, темерутските погледи ли, какво? Не разбирам как е възможно да подчиниш живота си на такъв един човек. Харесва ли ти да се усмихваш само когато той се усмихва? Харесва ли ти да гледаш детето си непрекъснато объркано и смутено? Това дете расте и вие няма да му предложите нищо по-различно от настоящето. Това дете ще влезе в пубертет, когато нещата малко или много се променят. Това дете в знак на протест може да тръгне по лош път и да започне да ви отмъщава заради нерадостното си детство. Не се ограничавай само в твоите чувства и усещания, мисли за детето. Няма нищо страшно или неестествено майка да отглежда сама детето си. И последно - не мисля, че нещо във вашите отношение ще се промени след замахване с магическа пръчка. Не! Ще става все по-лошо. Сега агресията му все още е овладяна в някаква степен. Ами ако спре да може да се владее...???

Препоръчани теми

Тревожност, затруднено дишане при опит за сън

Страховете, преодоляването им.... или не

Да го направя ли?

Депресия и липса на желание за живот...помощ

Причина:

Причина: