Страх от провал?

Това е перфекционизъм  - и аз съм същия 

Никакъв перфекционизъм не е това. просто липса на опит. При всички млади хора го има този страх. С натрупването на опит, вече ще бъдеш по-уверена.

Aми на 21 и да се провалиш, няма какво да губиш толкова. Опитът се трупа с времето и работата, а само който не работи, той не греши. Така, че смело напред. 

BeautifulDisaster_
на 21 страхът от провал е нещо, което на 31 е повод за усмивка.
защото вече знаеш, че не е толкова страшно и винаги след това се изправяш. опит ти липсва, повече смелост и задължителната за твоята възраст щипка лудост.
дерзай, момиче!
най-много се страда по пропилените възможности.

Имам чувството, че целият ми потенциал отива на вятъра с тези постоянни тревоги да не сбъркам нещо, да не се проваля.

В момента основно майка ми ме издържа, но не ми е удобно вече и тя се затруднява, защото малко или много разходите си растат. Тя има големи очаквания за мен и бъдещето ми, защото е отдала живота си на това аз да съм добре винаги и да не ми липсва нищо. Смея да твърдя, че ми е дала много добро възпитание и винаги ме е напътствала. Никога не съм усещала липсата на баща ми (разделени са), но може и дълбоко в мен това да е някакъв проблем и комплекс, който ме спъва.

ПС: Благодаря ви! 

Абсолютно си права, че потенциалът ти се прахосва от тревоги. От каквито и да е тревоги, не само от настоящите, защото, макар да те плашат сега, те ще отминат и ще дойдат нови и неподозирани, и тях трябва да имаш сили да посрещнеш, така че не се хаби отсега. Не си търси неосъзнати проблеми (тия са ми любимите) и минали-заровени, дето не зависят от теб и я ги има, я - не. Прости ми малко грубата дума, но олаби малко. Не се взимай толкова насериозно - тепърва животът ще ти покаже каква си и коя си. Така няма и да се плашиш толкова. Казали са ти по-горе - дерзай! - и много правилно са ти го казали.

Удобно ти е в зоната на комфорт, това е според мен. Няма решения, няма отговорност за тях. Обаче това не е живот на пораснал човек. Трябва да започнеш да вземаш решения и да понасяш резултатите от лошите си решения, както и по-хубавото - да береш плодовете на добрите си решения.

Успех и си пази здравето, всичко друго се оправя 

Ясно. Тежат ти очакванията, които майка ти има за теб, и се страхуваш, че няма да ги покриеш. Ти сама ли стигна до това прозрение, или мама ти го внуши?
Ако е свястна жена, която не ти натяква, че е "отдала живота си" за теб и която не се тръшка да припада и умира всеки път, когато постиженията ти се разминават леко с очакванията ѝ – не се притеснявай. Няма майка, която да загърби детето си, само защото не е изпълнило плановете ѝ и покрило всичките ѝ очаквания. Поне не и нормална такава.
Рано или късно и най-любящата майка осъзнава, че детето ѝ е отделен индивид, със своя съдба и желания и се налага да си коригира очакванията, ако не иска да си съсипе здравето и да провали живота му. В края на краищата нали всички желаем за децата си преди всичко да са здрави и щастливи? Пък дори и не чак толкова успешни. 

Как` Сийка, може би не се изразих правилно. Нямам някакъв натиск от майка ми на всяка цена да успея. Просто тя мисли, че имам необходимите качества да пробия в живота, защото вярва в мен и знае какъв човек съм. Надява се да успея да си извоювам един хубав живот. Но ми казва, че не може да ме разбере, да разбере защо съм толкова страхлива.

Проблема не е тя, а аз. Имам нужда да се отпусна и да преодолея тези измислени страхове. Може би наистина, както каза някой по-горе, ми харесва тази зона на комфорт.

Повярвай ми, досега не съм срещнала майка, която да не вярва всичко това за собствените си деца и да не се надява да извоюват хубав живот. Няма такава!  

Затова престани да мислиш за саможертвата и очакванията на майка си, а се концентрирай върху това, което ти самата искаш от живота. Прави нещата за себе си, не за майка си. И току-виж се окаже, че няма нищо страшно, а всичко е една голяма забава по пътя към целите, които си си поставила.
Майка ти иска преди всичко да си жива, да си здрава, да си щастлива и доволна от себе си. Само тогава самата тя ще се почувства като успял родител.
Останалото са подробности.

А може само да си мисли, че има нужните качества, за да успее 

Ех, очаквах да се появи и някоя като вас, Надя.
Не мога да разбера толкова ли ви е гаден живота, че веднага с лошо тръгвате. Просто исках да попитам за съвет как да преодолея страха си, а не да се набляга на това майка ми какви очаквания има от мен. Аз съм си аз, майка ми си е друг човек.

И не, скъпа г-жо, може да бъдете сигурна, че не си е останала само с мислите. Както казах съм студентка и специалността ми никак не е лесна, уча сериозно и взимам стипендия за отличен успех. Визуално изглеждам много добре - получавала съм предложения да се снимам за модни марки, реклами и различни кампании. Но за мен външният вид не е най-важното нещо и самочувствието ми не се базира само на него. Наложи ми се да порасна прекалено бързо като дете и да се сблъскам с много трудности в живота, което ме изгради като характер.  Комуникативна съм и винаги добре настроена към хората. И очаквам същото и от тях!

Хубав ден! 

Едва ли е глупава, защото глупавите хора, не се съмняват в себе си по мои наблюдения.

Успехът не се гради само на хубава визия, оценки и висШу  А ти пак повтаряш, че това си имаш 

Добре, де, а какво е пък това, дето толкова спешно трябва да постигне сега веднага, та чак трябвало да е смела? На мен ми идва наум само, че би могла да отиде на бригада през лятото, а не ѝ се ходи.
Колкото до родителските амбиции, те невинаги се припокриват с личните ти желание за собствения живот...Важно е да се намери границата, да не се окаже в един момент "аз исках друго нещо, но постъпих както трябваше". Подкрепата е много ценна, но когато си млад и неопитен, няма как да не се съмняваш в себе си. Истинското признание и самочувствие с покритие идва, чак когато на практика си добър в това, с което се занимаваш професионално. Така че, на този етап, не виждам какво повече може да се иска.

Е, кажете тогава на момичето как се гради успех и самоувереност. Тя има нужда от това.
Аз междувременно ще обясня, че страхът от провал е нещо нормално, всеки го има. Някои по-лесно свикват да го владеят, други по-трудно изграждат механизми. Той се поражда от общочовешката потребност от признание - тя е нужна на индивида, за да води пълноценен живот. Нормално е да има страх, че можем да не успеем да задоволим своята потребност. Тревожността не е причина за страха, тя е резултат от него Прави са тези, които са ти казали да не търсиш причини, а да действаш и да се опознаваш. Ако започнеш да подхождаш към нещата с очакване да научиш нещо за себе си, а не с мисъл за резултата, това може драстично да промени чувството за страх.
"Светкавично обмислила целта си, тя незабавно я изхвърли от главата си..."

Заживей самостоятелно и страхът ти набързо ще изчезне, като се наложи да плащаш квартира и сметки.
Другото ми предложение е да отидеш на психолог, но според мен това е лигавият вариант, защото е сравнително очевидно къде е проблемът. Майка ти очаква нещо велико от теб и не смята, че трябва да се страхуваш, а ти изпитваш страх, който "не трябва" да изпитваш и сега... как може да изпитваш неща, които не трябва да изпитваш, неодобрението на майка ти ще се включи и изобщо става манджа с грозде, за която само човек с много свободно време има... време. Заживей самостоятелно и ще ти се избистри всичко. Докато си под нечия опека, си като спънат, вързан. Излезеш ли сама да се справяш с живота, изведнъж всичко страшно става желано.

Въпросът е, че аз искам да правя нещо сериозно с живота си вече. Имам нужда да бъда активна и да се усъвършенствам, като тази нужда не е водена само от желанието ми да живея хубав живот и да съм добре финансово, а и да развивам своите лични качества, като стимулирам и ума си.  Но някак не ми стиска да рискувам, да предприема нещо, а имам възможност. Просто има някаква стена, която ме спира и не мога да си го обясня.

Пак казвам, че никога не ми е набивано в главата с какво да се занимавам, колко пари трябва да изкарвам и т.н. Майка ми, като всеки родител иска най-доброто за мен и се надява да намеря своето призвание, което ще ме прави щастлива и удовлетворена от себе си.

Ами виж amonqk как хубаво ти е написала! Помисли си върху съвета й, после си намери Стайнбек и си почети малко... Много добре стимулира ума, а и смелост не се иска кой знае каква, нито риск има...

Шегувам се, не се сърди. Звучиш като свястно момиче, не си от тези, дето няма да си намерят призванието. Спокойно. И ти, и майка ти спокойно. Засега си учи, за работа се поослушвай... Щом не ти се рискува, от какъв зор да рискуваш? В тоя живот за съжаление само една пътечка може да следва човек, не всичките възможни. Но пък може да сменяш пътечките и това не е риск или провал, а опит. Ти малко бързаш, защото опитът само с практика се трупа, а за практиката трябва технологично време. Не може отначало още всичко да знаеш. Пусни се малко по течението и то ще си покаже.

Спокойно де, на 21 никой няма да ти даде голяма и отговорна работа. Просто почвай отнякъде да бачкаш и не се натискай прекалено за повишения- освен на заплащането. В никакъв случай не допускай да се стигне дотам да се "изкачиш до нивото си на некомпетентност". Всеки следва да спре развитието си поне 1-2 стъпки под максимума си, именно за да се защити от грешки.

Просто почвай да правиш неща и наблюдавай кои неща правиш с лекота и ти е приятно и кои- не. И даже да ти плащат, не прави от вторите, защото ще прегориш и провал ще има. Иначе ако не си в някоя супер гореща индустрия, при нормални обстоятелства "успех" може въобще да няма, или да дойде след десетилетие.

Каквото учиш, почвай да го работиш отсега, като стажант, асистент, или се хвани в някоя медиа, там е именно за млади момичета.

Та ти си на 21, не на 40. Единици завършват Харвард на 17 
Аз бях и понякога още съм прекалено притеснителна, независимо от годините си. Може би си просто по-интровертна по характер или трудно правиш първа стъпка.
Но в днешно време се котират нахаканите хора, които си умират да изтъкват дори и несъществуващи активи. Така че наистина трябва да преодолееш лека-полека тази стена.

Защо е толкова задължително от раз да направиш нещо сериозно в живота си? 
Започни от нещо по-простичко и когато то се превърне (дай боже) в по-сериозен служебен ангажимент тогава мисли за сериозните неща с цел развиване на лични и професионални качества.
Всяка професия дава нещо и те научава на нещо ново. Ще се развиваш така или иначе, ще се срещаш с нови хора и нови ситуации от които ще натрупаш опит и ще закрепне самоувереността ти.
Представи си, че живота е като да строиш къща - първо се полагат основите, после се започва строежа, който се вижда и полека лека се вдигат етаж по етаж за да се стигне до покрива. Основата я имаш - майка ти те е отгледала, изучила, имаш образование и сега полека лека трябва да започне строежа на къщата, но не можеш да почнеш от втория етаж преди да си построила първия. Кариерата и сериозните ангажименти идват след като се докажеш като добра и усърдна в работата, която започнеш.
Потърси нещо, което ти харесва, което ти е приятно и ще изпиташ удовлетвореност от него. Не се хвърляй на нещо само защото си убедена, че там можеш да се изкачиш в някаква йерархия и се предполага, че дава възможност за развитие. Търси нещо , в което си добра и се чувстваш уверена - така ще ти е по-лесно да се престрашиш и да вземаш първоначалното решение по-лесно.
Аз например започнах първата си работа в една верига за сувенири навремето - първо като продавач-консултант в един магазин, после ме преместиха в по-централен и голям и най-накрая бях отговорник доставки в офиса. Началото беше полезно като опит, но ми беше и приятно, защото обичам много да декорирам разни аксесоари в дома и да ги аранжирам по различни поводи. Научих се да работя с пари, да имам материална отговорност и да бъда точна. Не беше кой знае какво, но ми помогна много в бъдеще.
Бъди смела и не си създавай сама проблемите в главата си ! Всяко начало е трудно, но не и непосилно.
Никой няма да те линчува ако не се справиш според очакванията. Важното е да вървиш напред и да се учиш от грешките си, а няма чивек, който да не е грешил. Грешат само тези, които не се опитват и не се борят със страховете си.
Успех от сърце ти пожелавам във всичко 

съвсем добронамерено го казвам, мисля, че ти липсва правилната мотивация. нямаш уменията да се мотивираш сама. от няколокото изчетени твои поста оставам с впечатление, че имаш нужда непрекъснато да чуваш колко си способна и ще успееш, т.е. чакаш да те мотивират. досега това е правила основно майка ти, сега го прави и приятелят ти. подкрепата, която търсиш, според мен е точно това - липсва ти вътрешния тласък и имаш нужда някой друг да те побутне, да ти го даде. всъщност ако се вгледаш, това търсиш и с тази тема.
а ти си достатъчно умно и способно момиче, за да се справиш с това да успееш да се надъхваш сама. а страха от провал - то какво имаш толкова да се страхуваш, няма нищо непоправимо. представи си най-лошия сценарий и помисли с какво той ще е фатален (имаш двойка на колоквиума. е и? можеш да се явиш на поправителен. омазала си си доклада в работата. е и? ще помолиш за насоки и ще го прераработиш...) 

Много благодаря, че се опитвате да ми помогнете! Приемам всякаква критика и съвети, като се старая да си взимам поука  

Наскоро ми предложиха отговорен пост - управител. Това и провокира написването на тази тема. Както и да е, започнах да се вайкам - дали ще се справя, дали няма да разочаровам някого. Някои хора ще се избият за такова предложение, а аз от страх си провалям възможностите. На пръв поглед, човек никога не може да предположи, че имам някакви притеснения.

Предложението е още в сила и в момента се чудя да го приема ли...

решението трябва да си е само твое, все пак ти ще я работиш тази работа.  
отговаряла съм за малки и по-големи екипи, понякога съм координирала по няколко екипа в различни държави. по мои наблюдения, колебливите и чувствителните към провала хора имат гадната склонност да истерясват в най-неподходящия момент. по тази причина сме отстранявали способни хора за сметка на хора с по-посредствени възможности, които обаче не се страхуват от провал, само за да можем да приключим проект навреме.
хубаво е да се притесняваш от провал, това ще те направи по-внимателна към работата и детайлите. но в разумната доза. страхът до степен на паника и отказ от рационално мислене е много вреден.  

Имам подозрение, че "управител" е някакво лъскаво име за "продавач" или "секретарка".

Повечето позиции имат едно основно изискване: писане на мейли. Може и Ексел. Нищо не би трябвало да е проблем за човек от интернет поколението, ако си шматка, има софтуер да мисли вместо теб, ако нещо не знаеш- има Гугъл. И Бг-Мама.

Е мисля, че мога да правя разлика между продавачка, секретарка и управител.   

Въпросното предложение е за управител, освен ако ръководенето на екип от 20 души, случайно вече се изпълнява от хора заемащи постовете на секретарка и продавач ( в които няма нищо лошо). 

ПС: Не искам по никакъв начин да звуча арогантно, защото оценявам какво предложение е отправено към мен и напълно осъзнавам, че не всеки ден на 21-годишна ''пикла'' или ''шматка'', а и изобщо на хора без опит се предлага работа като управител. Но аз наблягам на това, че имам проблем, който осъзнах още повече след въпросното предложение.

Зависи за какъв екип става въпрос.

Но пък звучи престижно 

Момиче, знаеш ли, има откровено прости , но амбициозни хора, които често се добират до отговорни постове. Такива хора нямат реална самооценка, а компенсират тъпотата си с агресия, самочувствие и пак ще повторя -огромна амбиция.
Аз те съветвам да дадеш шанс на интелекта си, пробвай, опитай, така се трупа опит. Вероятно колективът, в който ще попаднеш ще е щастлив, че е ръководен от умен човек,а не от простак. поздрави!)

Тук вече не съм напълно съгласна, че екип се ръководи само с интелект, защото за да ръководиш екип от 20 човека (пак зависи от екипа де) си е отговорност. За да ръководиш такъв екип са нужни редица умения. Трябва да имаш опит за работа с екип, да имаш лидерски качества, които не се градят от раз, а се постигат чрез натрупан опит.
20 човека се ръководят лесно ако има ясни корпоративни правила и длъжностни характеристики и ясно определени отговоРности, които са рядкост в българските фирми. Ако тепърва трябва да се подходи организационно към този екип, за да потръгне трябва управител с опит. Пак повтарям, че между екип и екип има огромна разлика и е важно какъв е бизнеса, но пък само интелект без опит не бих казала, че е оптималния вариант за който и да е бизнес.
Екипната работа е нож с 2 остриета - хем си мислиш, че е лесно да я организираш и ръководиш, защото си един вид началник, хем като се задълбочиш разбираш, че отговорностите са повече отколкото си очаквал.
Щом обаче са предложили такава позиция явно са се доверили на способностите които са видяли, но пък от там идват и колебанията дали ще се оправдае тези очаквания.
В този случай разбирам колебанията , които има авторката - 20 човека са си 20 човека откъдето и да ги погледнеш и без опит е нормално да се притесниш дали ще се справиш. И аз бих се притеснила ако пред мен стоеше подобно предложение.

Авторке, Красиво бедствие  . Надявам се да нямаш нищо против обръщението ми към теб...

Най-искрено ти симпатизирам. Почти на твоята възраст съм. Притесненията ти са близки до моите, но е пресилено да ги наричаме страх. Ако беше толкова страхлива не би споделила с майка си, не би пуснала тази тема. Млада, бореща се за постигане на целите си, по всичко личи, че и не си лекомислена. Със сигурност е така щом чувстваш известно неудобство, поради факта, че майка ти те издържа. Отпусни се, проблемът е в младостта и липсата на опит. А и човек като е при родителите си (в твоя случай при майка си) почти е лишен от отговорност. Съдя по себе си. Притесненията ти може да са породени и от населеното място откъдето си. Колкото е по-малко, толкова и възможностите са по-малки, а хората в известна степен са стеснителни. Ами специалността, която следваш?! Да не би да не отговаря съвсем на длъжността, която ти се предлага? Всъщност се питам и дали до момента си работила нещо? Т.е. ти самата била ли си подчинена или направо започваш с подчинени?
Аз бих предпочела да започна от по-ниска позиция, но това не означава, че те съветвам да се откажеш. Решението можеш да го вземеш само ти.

Здравей 

Не живея заедно с майка ми, в друг град съм и живея както на общежитие, така и при приятеля ми.
Работила съм известно време в една рекламна агенция, като промоутър, защото ми се налагаше, а и ми е приятно да общувам с хора. Не мога да кажа, че тази работа е била твърде отговорна, но е имало и случаи, които съм била сама на обект и съм отговаряла за всичките продукти. Шефовете ми много ме харесваха, защото правех големи продажби на обектите, на които бях изпратена, но просто не ме удовлетворяваше начина на плащане (или липсата на такова) и прекратих работата си там.

Имала съм не малко предложения за работа, които съм отхвърляла, заради колебанията си и това чувство, че ме е страх да приема някаква по-отговорна работа.

Ами просто приеми. Действай. Няма как вместо теб да прегърнем страха ти, да го успокоим, да вдъхнем кураж. Само ти си способна на това и колкото и пъти да повториш, че те е страх с това няма да накараш страха ти да излезе от теб. Той не е твой враг, а твой приятел. Прави те човек като всички хора. Обикни го, благодари му, той е една необуздана емоция. Колкото по-рано опознаеш тази емоция и я приемеш като част от теб, толкова по-лесно ще ти е занапред

добре, де, от какво толкова те е страх? най-много да не се справиш и да те уволнят, при това повечето нормални работодатели просто молят човека да си тръгне, не си представяй сцени в стил доналд тръмп от “стажанта“ (или по-лошо, бг вариантът - шарлопов). и ще си потърсиш друга работа.

И по мои наблюдения е така.

Добре де, ако не се справиш, няма да се свърши светът. Започваш нещо и влагаш цялото си старание и умения то да върви добре. Всеки греши, но и грешките учат. Никой не се е родил научен.
И аз съм имала притеснения, когато започвах за първи път нещо сериозно, но никога не съм се притеснявала, че ще разочаровам някого, просто попивах всичко ново и учех много.

Никой не може да знае дали ще се справиш с нещо, докато не пробваш. Но дори и най-лошият резултат носи някакви ползи – опит, изводи и поуки от грешките, мъдрост, ако щеш. То така се и трупа мъдростта, де – грешка след грешка след грешка... 
Добър ръководител/управител не се става с учене, искат се вродени качества и жизнен опит. На този етап, дори и да имаш качествата, ти липсва опитът. Но той така се трупа – опитвайки. 
А ако става въпрос за читава фирма с традиции, с ясни и добре разграничени отговорности и задължения на персонала, с добър колектив, напълно е възможно да се справи и съвсем жълтоклюно пате. Както и обратното – ако политиката на големите босове е "разделяй и владей", ако липсва организация и ясна йерархична структура, ако се поощрява интригантството – всеки би се провалил. Но пък и тук може да се извлече ценен опит – най-малкото в бъдеще ще различаваш несериозните работодатели и червивите колективи, за да можеш успешно да ги избягваш.
Така че, каквото и да започнеш да работиш сега, както и да се представиш, както и да завърши трудовият ти опит, винаги ще излезеш на печалба. Дори да е под формата на обица на ухото. 

А моят съвет, мило момиче, е да мислиш за себе си като за птица, която иска да полети. Страшничко е, когато искаш да полетиш високо. Затова не спирай да четеш и да измисляш нови начини на летене. Така времето лети и няма време за страх. И внимателно с хората, покажи им, че познаваш всеки един и го цениш за качествата му. Всъщност ти май се страхуваш от недобронамерени и завистливи хора, а?
Страх се преодолява с творческа работа. 

Аз съм малко по-голяма от авторката и на нейно място не бих приела предложението. Не ми се струва удачно да ръководя хора, които със сигурност имат повече опит и представа от съответната работа. Според мен е най-добре изкачването в йерархията да е постепенно.

Управител - това звучи гордо  Почти като началник 

Да ръководиш хора е специфично, доста. Особено, когато тези хора като екип трябва да постигат конкретни резултати в срокове и в същото време заемат различни позиции и нива в йерархията. Предимство е да познаваш работата на всеки от тях като специфика, отделно да ги познаваш като индивидуалност, защото хората работят в екип, все пак.

Имай предвид, че управителите носят и отговорност за резултатите - независимо положителни или не. Финанси и бюджети също са част от уравнението.

Та, пожелавам ти успех. Високопарна си и със самочувствие, въпреки колебанията - може и да се справиш, може и да се провалиш. Какво толкова - едва ли ще ръководиш ядрена централа.

Какви полети нависоко, какви пет лева...И защо завистливи да са хората...
Винаги най-много съм обичала парашутисти, спуснати по незнайно каква линия да ръководят екип и проект, за който идея си нямат. Много е смешно, и забавно, и тъжно...И си заминават сравнително бързо.

Абе, важното е всички да са шефове, нали 

Аз разбирам много добре какво имаш предвид, защото имах същия проблем.
Не смеех да започна работа, която ми е на нивото на квалификацията или трябва да се уча в движение, защото бях убедена, че ще се проваля или по-скоро не можех да си позволя да поема този риск.
Това е много неприятно чувство, което те спъва, все едно е върже около глезените.

Не знам на какво се дължи. Може би хората имат различно отношение към поемането на рискове и ние сме от нерискуващия и непредприемчив тип. Не знам. Но при всички положения поемането на рискове помага.

Приемаш работата (дано не ти спъва ученето).

Срещаш се с всеки един от подчинените си като предварително си му казала да опише в 1 страница задълженията си и после да ти ги разкаже по-подробно. Разпитваш го за проблеми, комуникация и му даваш думата накрая.

След няколко дни ги събираш всички с решение: това е ок, това не. От сега нататък искам това така да продължи, а това да се промени еди как си. Това ми е телефонът, мейлът и заповядайте при всеки изникнал проблем, с изключение на "Яна мрази Гана".

Успех! 

За страха ти от провал - приеми го момиче с широко отворено сърце, защото има много изгърмели хора именно от притеснението от провал и несправяне със задачата. И не го приемай като провал - сама се натискаш с такова определение. Безгрешни хора няма и нали знаеш, че който не работи той не греши.

Колкото по-рано приемеш факта, че не си безгрешна и че ще има задачи с които вероятно, може би няма да се справиш, толкова по-добре ще е за теб, егото ти и самочувствието ти. Голяма работа като не се справиш с някоя задача. Ще сгрешиш, но ще разбереш къде си сгрешила и ще знаеш след това как да се справяш. За пример: едва ли си проходила от раз, едва ли си проговорила от раз, едва ли всички зъби са ти поникнали от раз. Защо очакваш или се натоварваш с очаквания, че ще се справяш с всяка задача от раз? Противоречи на логиката. Защо да се страхуваш за нещо, след като не знаеш какво е и как ще ти се отрази.

И не го мисли много - не е толкова полезно за здравето.
Дай му по-свободно. Не си Александър Велики. 

 

Е как да не е - красива, умна и търсена 

1. Проблема донякъде  е и ей точно в представите за това "пробиване". Човек битрябвало най-вече за себе си да прецени какво цели всъщност, какво означава за него "да пробие"-кога си "пробил" и кога не си? И това твоите собствени очаквания ли са, или тези на някой друг?. Иначе най-много да си пробиеш главата от много размисли и тревоги.

2. Не мисля, че си само ти проблема. Идва ми много познато това твоето тормозене. Индиректно ние дъщерите, точно тези умните, талантливите, добре изглеждащите, подкрепяни от майките си, проектираме в себе си амбициите на своите майки и живеем известно време за  тях, а не за себе си. Не е никакъв укор, просто личен опит.


Един съвет обаче от моята многогодишна учителка по музика: "В живота е като в музикална партитура: ако сбъркаш, може винаги да почнеш отначало."
Помогна ми много!

Като назовеш нещо, то става реално. Като го обсъждаш с хиляда души, иди после се отърви от него... Успех!