Страх от провал?

Добре, де, а какво е пък това, дето толкова спешно трябва да постигне сега веднага, та чак трябвало да е смела? На мен ми идва наум само, че би могла да отиде на бригада през лятото, а не ѝ се ходи.
Колкото до родителските амбиции, те невинаги се припокриват с личните ти желание за собствения живот...Важно е да се намери границата, да не се окаже в един момент "аз исках друго нещо, но постъпих както трябваше". Подкрепата е много ценна, но когато си млад и неопитен, няма как да не се съмняваш в себе си. Истинското признание и самочувствие с покритие идва, чак когато на практика си добър в това, с което се занимаваш професионално. Така че, на този етап, не виждам какво повече може да се иска.

Е, кажете тогава на момичето как се гради успех и самоувереност. Тя има нужда от това.
Аз междувременно ще обясня, че страхът от провал е нещо нормално, всеки го има. Някои по-лесно свикват да го владеят, други по-трудно изграждат механизми. Той се поражда от общочовешката потребност от признание - тя е нужна на индивида, за да води пълноценен живот. Нормално е да има страх, че можем да не успеем да задоволим своята потребност. Тревожността не е причина за страха, тя е резултат от него Прави са тези, които са ти казали да не търсиш причини, а да действаш и да се опознаваш. Ако започнеш да подхождаш към нещата с очакване да научиш нещо за себе си, а не с мисъл за резултата, това може драстично да промени чувството за страх.
"Светкавично обмислила целта си, тя незабавно я изхвърли от главата си..."

Заживей самостоятелно и страхът ти набързо ще изчезне, като се наложи да плащаш квартира и сметки.
Другото ми предложение е да отидеш на психолог, но според мен това е лигавият вариант, защото е сравнително очевидно къде е проблемът. Майка ти очаква нещо велико от теб и не смята, че трябва да се страхуваш, а ти изпитваш страх, който "не трябва" да изпитваш и сега... как може да изпитваш неща, които не трябва да изпитваш, неодобрението на майка ти ще се включи и изобщо става манджа с грозде, за която само човек с много свободно време има... време. Заживей самостоятелно и ще ти се избистри всичко. Докато си под нечия опека, си като спънат, вързан. Излезеш ли сама да се справяш с живота, изведнъж всичко страшно става желано.

Въпросът е, че аз искам да правя нещо сериозно с живота си вече. Имам нужда да бъда активна и да се усъвършенствам, като тази нужда не е водена само от желанието ми да живея хубав живот и да съм добре финансово, а и да развивам своите лични качества, като стимулирам и ума си.  Но някак не ми стиска да рискувам, да предприема нещо, а имам възможност. Просто има някаква стена, която ме спира и не мога да си го обясня.

Пак казвам, че никога не ми е набивано в главата с какво да се занимавам, колко пари трябва да изкарвам и т.н. Майка ми, като всеки родител иска най-доброто за мен и се надява да намеря своето призвание, което ще ме прави щастлива и удовлетворена от себе си.

Ами виж amonqk как хубаво ти е написала! Помисли си върху съвета й, после си намери Стайнбек и си почети малко... Много добре стимулира ума, а и смелост не се иска кой знае каква, нито риск има...

Шегувам се, не се сърди. Звучиш като свястно момиче, не си от тези, дето няма да си намерят призванието. Спокойно. И ти, и майка ти спокойно. Засега си учи, за работа се поослушвай... Щом не ти се рискува, от какъв зор да рискуваш? В тоя живот за съжаление само една пътечка може да следва човек, не всичките възможни. Но пък може да сменяш пътечките и това не е риск или провал, а опит. Ти малко бързаш, защото опитът само с практика се трупа, а за практиката трябва технологично време. Не може отначало още всичко да знаеш. Пусни се малко по течението и то ще си покаже.

Спокойно де, на 21 никой няма да ти даде голяма и отговорна работа. Просто почвай отнякъде да бачкаш и не се натискай прекалено за повишения- освен на заплащането. В никакъв случай не допускай да се стигне дотам да се "изкачиш до нивото си на некомпетентност". Всеки следва да спре развитието си поне 1-2 стъпки под максимума си, именно за да се защити от грешки.

Просто почвай да правиш неща и наблюдавай кои неща правиш с лекота и ти е приятно и кои- не. И даже да ти плащат, не прави от вторите, защото ще прегориш и провал ще има. Иначе ако не си в някоя супер гореща индустрия, при нормални обстоятелства "успех" може въобще да няма, или да дойде след десетилетие.

Каквото учиш, почвай да го работиш отсега, като стажант, асистент, или се хвани в някоя медиа, там е именно за млади момичета.

Та ти си на 21, не на 40. Единици завършват Харвард на 17 
Аз бях и понякога още съм прекалено притеснителна, независимо от годините си. Може би си просто по-интровертна по характер или трудно правиш първа стъпка.
Но в днешно време се котират нахаканите хора, които си умират да изтъкват дори и несъществуващи активи. Така че наистина трябва да преодолееш лека-полека тази стена.

Защо е толкова задължително от раз да направиш нещо сериозно в живота си? 
Започни от нещо по-простичко и когато то се превърне (дай боже) в по-сериозен служебен ангажимент тогава мисли за сериозните неща с цел развиване на лични и професионални качества.
Всяка професия дава нещо и те научава на нещо ново. Ще се развиваш така или иначе, ще се срещаш с нови хора и нови ситуации от които ще натрупаш опит и ще закрепне самоувереността ти.
Представи си, че живота е като да строиш къща - първо се полагат основите, после се започва строежа, който се вижда и полека лека се вдигат етаж по етаж за да се стигне до покрива. Основата я имаш - майка ти те е отгледала, изучила, имаш образование и сега полека лека трябва да започне строежа на къщата, но не можеш да почнеш от втория етаж преди да си построила първия. Кариерата и сериозните ангажименти идват след като се докажеш като добра и усърдна в работата, която започнеш.
Потърси нещо, което ти харесва, което ти е приятно и ще изпиташ удовлетвореност от него. Не се хвърляй на нещо само защото си убедена, че там можеш да се изкачиш в някаква йерархия и се предполага, че дава възможност за развитие. Търси нещо , в което си добра и се чувстваш уверена - така ще ти е по-лесно да се престрашиш и да вземаш първоначалното решение по-лесно.
Аз например започнах първата си работа в една верига за сувенири навремето - първо като продавач-консултант в един магазин, после ме преместиха в по-централен и голям и най-накрая бях отговорник доставки в офиса. Началото беше полезно като опит, но ми беше и приятно, защото обичам много да декорирам разни аксесоари в дома и да ги аранжирам по различни поводи. Научих се да работя с пари, да имам материална отговорност и да бъда точна. Не беше кой знае какво, но ми помогна много в бъдеще.
Бъди смела и не си създавай сама проблемите в главата си ! Всяко начало е трудно, но не и непосилно.
Никой няма да те линчува ако не се справиш според очакванията. Важното е да вървиш напред и да се учиш от грешките си, а няма чивек, който да не е грешил. Грешат само тези, които не се опитват и не се борят със страховете си.
Успех от сърце ти пожелавам във всичко 

съвсем добронамерено го казвам, мисля, че ти липсва правилната мотивация. нямаш уменията да се мотивираш сама. от няколокото изчетени твои поста оставам с впечатление, че имаш нужда непрекъснато да чуваш колко си способна и ще успееш, т.е. чакаш да те мотивират. досега това е правила основно майка ти, сега го прави и приятелят ти. подкрепата, която търсиш, според мен е точно това - липсва ти вътрешния тласък и имаш нужда някой друг да те побутне, да ти го даде. всъщност ако се вгледаш, това търсиш и с тази тема.
а ти си достатъчно умно и способно момиче, за да се справиш с това да успееш да се надъхваш сама. а страха от провал - то какво имаш толкова да се страхуваш, няма нищо непоправимо. представи си най-лошия сценарий и помисли с какво той ще е фатален (имаш двойка на колоквиума. е и? можеш да се явиш на поправителен. омазала си си доклада в работата. е и? ще помолиш за насоки и ще го прераработиш...) 

Много благодаря, че се опитвате да ми помогнете! Приемам всякаква критика и съвети, като се старая да си взимам поука  

Наскоро ми предложиха отговорен пост - управител. Това и провокира написването на тази тема. Както и да е, започнах да се вайкам - дали ще се справя, дали няма да разочаровам някого. Някои хора ще се избият за такова предложение, а аз от страх си провалям възможностите. На пръв поглед, човек никога не може да предположи, че имам някакви притеснения.

Предложението е още в сила и в момента се чудя да го приема ли...

решението трябва да си е само твое, все пак ти ще я работиш тази работа.  
отговаряла съм за малки и по-големи екипи, понякога съм координирала по няколко екипа в различни държави. по мои наблюдения, колебливите и чувствителните към провала хора имат гадната склонност да истерясват в най-неподходящия момент. по тази причина сме отстранявали способни хора за сметка на хора с по-посредствени възможности, които обаче не се страхуват от провал, само за да можем да приключим проект навреме.
хубаво е да се притесняваш от провал, това ще те направи по-внимателна към работата и детайлите. но в разумната доза. страхът до степен на паника и отказ от рационално мислене е много вреден.  

Имам подозрение, че "управител" е някакво лъскаво име за "продавач" или "секретарка".

Повечето позиции имат едно основно изискване: писане на мейли. Може и Ексел. Нищо не би трябвало да е проблем за човек от интернет поколението, ако си шматка, има софтуер да мисли вместо теб, ако нещо не знаеш- има Гугъл. И Бг-Мама.

Е мисля, че мога да правя разлика между продавачка, секретарка и управител.   

Въпросното предложение е за управител, освен ако ръководенето на екип от 20 души, случайно вече се изпълнява от хора заемащи постовете на секретарка и продавач ( в които няма нищо лошо). 

ПС: Не искам по никакъв начин да звуча арогантно, защото оценявам какво предложение е отправено към мен и напълно осъзнавам, че не всеки ден на 21-годишна ''пикла'' или ''шматка'', а и изобщо на хора без опит се предлага работа като управител. Но аз наблягам на това, че имам проблем, който осъзнах още повече след въпросното предложение.

Зависи за какъв екип става въпрос.

Но пък звучи престижно