Публикувана: 27 юни 2016, 20:38 ч.
Последно мнение: 30 юни 2016, 13:01 ч.

Страх от провал?

7 580
48
1

# 30 28 юни 2016, 15:53 ч.

Мнения: 554

Цитат на: BeautifulDisaster_ в вт, 28 юни 2016, 15:06

Много благодаря, че се опитвате да ми помогнете! Приемам всякаква критика и съвети, като се старая да си взимам поука Hug

Наскоро ми предложиха отговорен пост - управител. Това и провокира написването на тази тема. Както и да е, започнах да се вайкам - дали ще се справя, дали няма да разочаровам някого. Някои хора ще се избият за такова предложение, а аз от страх си провалям възможностите. На пръв поглед, човек никога не може да предположи, че имам някакви притеснения.

Предложението е още в сила и в момента се чудя да го приема ли...

Момиче, знаеш ли, има откровено прости , но амбициозни хора, които често се добират до отговорни постове. Такива хора нямат реална самооценка, а компенсират тъпотата си с агресия, самочувствие и пак ще повторя -огромна амбиция.
Аз те съветвам да дадеш шанс на интелекта си, пробвай, опитай, така се трупа опит. Вероятно колективът, в който ще попаднеш ще е щастлив, че е ръководен от умен човек,а не от простак. поздрави!)

# 31 28 юни 2016, 16:10 ч.

София
Мнения: 1 626

Тук вече не съм напълно съгласна, че екип се ръководи само с интелект, защото за да ръководиш екип от 20 човека (пак зависи от екипа де) си е отговорност. За да ръководиш такъв екип са нужни редица умения. Трябва да имаш опит за работа с екип, да имаш лидерски качества, които не се градят от раз, а се постигат чрез натрупан опит.
20 човека се ръководят лесно ако има ясни корпоративни правила и длъжностни характеристики и ясно определени отговоРности, които са рядкост в българските фирми. Ако тепърва трябва да се подходи организационно към този екип, за да потръгне трябва управител с опит. Пак повтарям, че между екип и екип има огромна разлика и е важно какъв е бизнеса, но пък само интелект без опит не бих казала, че е оптималния вариант за който и да е бизнес.
Екипната работа е нож с 2 остриета - хем си мислиш, че е лесно да я организираш и ръководиш, защото си един вид началник, хем като се задълбочиш разбираш, че отговорностите са повече отколкото си очаквал.
Щом обаче са предложили такава позиция явно са се доверили на способностите които са видяли, но пък от там идват и колебанията дали ще се оправдае тези очаквания.
В този случай разбирам колебанията , които има авторката - 20 човека са си 20 човека откъдето и да ги погледнеш и без опит е нормално да се притесниш дали ще се справиш. И аз бих се притеснила ако пред мен стоеше подобно предложение.

Последна редакция: вт, 28 юни 2016, 17:20 от Линдичка

# 32 28 юни 2016, 16:44 ч.

Пришълец
Мнения: 9 301

Авторке, Красиво бедствие Laughing

. Надявам се да нямаш нищо против обръщението ми към теб...

Най-искрено ти симпатизирам. Почти на твоята възраст съм. Притесненията ти са близки до моите, но е пресилено да ги наричаме страх. Ако беше толкова страхлива не би споделила с майка си, не би пуснала тази тема. Млада, бореща се за постигане на целите си, по всичко личи, че и не си лекомислена. Със сигурност е така щом чувстваш известно неудобство, поради факта, че майка ти те издържа. Отпусни се, проблемът е в младостта и липсата на опит. А и човек като е при родителите си (в твоя случай при майка си) почти е лишен от отговорност. Съдя по себе си. Притесненията ти може да са породени и от населеното място откъдето си. Колкото е по-малко, толкова и възможностите са по-малки, а хората в известна степен са стеснителни. Ами специалността, която следваш?! Да не би да не отговаря съвсем на длъжността, която ти се предлага? Всъщност се питам и дали до момента си работила нещо? Т.е. ти самата била ли си подчинена или направо започваш с подчинени? Laughing

Аз бих предпочела да започна от по-ниска позиция, но това не означава, че те съветвам да се откажеш. Решението можеш да го вземеш само ти.

# 33 28 юни 2016, 17:17 ч.

Мнения: 21

Цитат на: Мaргарита Н. в вт, 28 юни 2016, 16:44

Авторке, Красиво бедствие Laughing

Здравей

Не живея заедно с майка ми, в друг град съм и живея както на общежитие, така и при приятеля ми.
Работила съм известно време в една рекламна агенция, като промоутър, защото ми се налагаше, а и ми е приятно да общувам с хора. Не мога да кажа, че тази работа е била твърде отговорна, но е имало и случаи, които съм била сама на обект и съм отговаряла за всичките продукти. Шефовете ми много ме харесваха, защото правех големи продажби на обектите, на които бях изпратена, но просто не ме удовлетворяваше начина на плащане (или липсата на такова) и прекратих работата си там.

Имала съм не малко предложения за работа, които съм отхвърляла, заради колебанията си и това чувство, че ме е страх да приема някаква по-отговорна работа.

# 34 28 юни 2016, 17:28 ч.

Мнения: 1 789

Цитат на: BeautifulDisaster_ в вт, 28 юни 2016, 17:17

Ами просто приеми. Действай. Няма как вместо теб да прегърнем страха ти, да го успокоим, да вдъхнем кураж. Само ти си способна на това и колкото и пъти да повториш, че те е страх с това няма да накараш страха ти да излезе от теб. Той не е твой враг, а твой приятел. Прави те човек като всички хора. Обикни го, благодари му, той е една необуздана емоция. Колкото по-рано опознаеш тази емоция и я приемеш като част от теб, толкова по-лесно ще ти е занапред Hug

# 35 28 юни 2016, 17:46 ч.

Мнения: 6 563

добре, де, от какво толкова те е страх? най-много да не се справиш и да те уволнят, при това повечето нормални работодатели просто молят човека да си тръгне, не си представяй сцени в стил доналд тръмп от “стажанта“ (или по-лошо, бг вариантът - шарлопов). и ще си потърсиш друга работа.

# 36 28 юни 2016, 18:25 ч.

Мнения: 27 574

Цитат на: shinebox в вт, 28 юни 2016, 13:10

Едва ли е глупава, защото глупавите хора, не се съмняват в себе си по мои наблюдения.

И по мои наблюдения е така.

# 37 28 юни 2016, 18:50 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Добре де, ако не се справиш, няма да се свърши светът. Започваш нещо и влагаш цялото си старание и умения то да върви добре. Всеки греши, но и грешките учат. Никой не се е родил научен.
И аз съм имала притеснения, когато започвах за първи път нещо сериозно, но никога не съм се притеснявала, че ще разочаровам някого, просто попивах всичко ново и учех много.

# 38 28 юни 2016, 19:52 ч.

Мнения: 25 636

Никой не може да знае дали ще се справиш с нещо, докато не пробваш. Но дори и най-лошият резултат носи някакви ползи – опит, изводи и поуки от грешките, мъдрост, ако щеш. То така се и трупа мъдростта, де – грешка след грешка след грешка... Laughing

Добър ръководител/управител не се става с учене, искат се вродени качества и жизнен опит. На този етап, дори и да имаш качествата, ти липсва опитът. Но той така се трупа – опитвайки. Laughing

А ако става въпрос за читава фирма с традиции, с ясни и добре разграничени отговорности и задължения на персонала, с добър колектив, напълно е възможно да се справи и съвсем жълтоклюно пате. Както и обратното – ако политиката на големите босове е "разделяй и владей", ако липсва организация и ясна йерархична структура, ако се поощрява интригантството – всеки би се провалил. Но пък и тук може да се извлече ценен опит – най-малкото в бъдеще ще различаваш несериозните работодатели и червивите колективи, за да можеш успешно да ги избягваш.
Така че, каквото и да започнеш да работиш сега, както и да се представиш, както и да завърши трудовият ти опит, винаги ще излезеш на печалба. Дори да е под формата на обица на ухото. Laughing

# 39 28 юни 2016, 21:37 ч.

Мнения: 3 449

А моят съвет, мило момиче, е да мислиш за себе си като за птица, която иска да полети. Страшничко е, когато искаш да полетиш високо. Затова не спирай да четеш и да измисляш нови начини на летене. Така времето лети и няма време за страх. И внимателно с хората, покажи им, че познаваш всеки един и го цениш за качествата му. Всъщност ти май се страхуваш от недобронамерени и завистливи хора, а?
Страх се преодолява с творческа работа. newsm10

# 40 28 юни 2016, 22:34 ч.

Пловдив
Мнения: 5 155

Аз съм малко по-голяма от авторката и на нейно място не бих приела предложението. Не ми се струва удачно да ръководя хора, които със сигурност имат повече опит и представа от съответната работа. Според мен е най-добре изкачването в йерархията да е постепенно.

# 41 28 юни 2016, 22:46 ч.

Мнения: 8 889

Управител - това звучи гордо Laughing

Почти като началник Wink

Да ръководиш хора е специфично, доста. Особено, когато тези хора като екип трябва да постигат конкретни резултати в срокове и в същото време заемат различни позиции и нива в йерархията. Предимство е да познаваш работата на всеки от тях като специфика, отделно да ги познаваш като индивидуалност, защото хората работят в екип, все пак.

Имай предвид, че управителите носят и отговорност за резултатите - независимо положителни или не. Финанси и бюджети също са част от уравнението.

Та, пожелавам ти успех. Високопарна си и със самочувствие, въпреки колебанията - може и да се справиш, може и да се провалиш. Какво толкова - едва ли ще ръководиш ядрена централа.

# 42 28 юни 2016, 22:51 ч.

Мнения: 8 889

Цитат на: Katya_I в вт, 28 юни 2016, 21:37

Какви полети нависоко, какви пет лева...И защо завистливи да са хората...
Винаги най-много съм обичала парашутисти, спуснати по незнайно каква линия да ръководят екип и проект, за който идея си нямат. Много е смешно, и забавно, и тъжно...И си заминават сравнително бързо.

Абе, важното е всички да са шефове, нали Mr. Green

# 43 28 юни 2016, 23:00 ч.

Мнения: 5 259

Аз разбирам много добре какво имаш предвид, защото имах същия проблем.
Не смеех да започна работа, която ми е на нивото на квалификацията или трябва да се уча в движение, защото бях убедена, че ще се проваля или по-скоро не можех да си позволя да поема този риск.
Това е много неприятно чувство, което те спъва, все едно е върже около глезените.

Не знам на какво се дължи. Може би хората имат различно отношение към поемането на рискове и ние сме от нерискуващия и непредприемчив тип. Не знам. Но при всички положения поемането на рискове помага.

# 44 28 юни 2016, 23:29 ч.

out of space
Мнения: 8 573

Приемаш работата (дано не ти спъва ученето).

Срещаш се с всеки един от подчинените си като предварително си му казала да опише в 1 страница задълженията си и после да ти ги разкаже по-подробно. Разпитваш го за проблеми, комуникация и му даваш думата накрая.

След няколко дни ги събираш всички с решение: това е ок, това не. От сега нататък искам това така да продължи, а това да се промени еди как си. Това ми е телефонът, мейлът и заповядайте при всеки изникнал проблем, с изключение на "Яна мрази Гана".

Успех! Peace

Препоръчани теми

ХАМАС нападна Израел

Как намирате смисъл в несправедливия свят?

Войната в Украйна 2

? Въпроси всякакви ? (2024 г.)

Причина:

Причина: