Как спасихте брака си

Свежина, няма как да очакваш, че хората тук биха разбрали ситуацията, в която се намираш, без да си дала особени подробности. Обратно: при така описаната от теб история изглежда, че намерението ти за развод е едва ли не прищявка; че имаш съпруг, твърде внимателен и грижовен към детето, че и добре финансово подсигуряващ го. Освен това къщовник, а ти - тръгнала по забавления, готова веднага да предоставя родителски права.

Едва в последните ти постове се прокрадва нещо, което започва да преобръща ролите: той не ти разрешава да излизаш. Това вече променя нещата.

Ми, това е, ти какво си мислеше?
Че ще си правиш каквото ти дойде на акъла, а друг ще плаща цената?
Като си сключила сделка с име " брак", ще си изпълняваш своята част от договора, както той изпълнява своята.
Не е бил върха на нежността, комплиментите и прегръдките, когато си се женила, нали?
Знаеш, че не заради нежността и бурния му нощен живот си го взела.
Не и защото си го обичала, също.
А, защото е свестен, грижовен, домакинства, че и те желае често.
Да, ама всички тези качества не са нищо, щом не го обичаш.
Всъщност, измаменият е той, а ти имаш наглостта да кажеш, че не искал да се разведе, защото ще трябва да изплаща жилището, а да живее на квартира.
И защо е длъжен, според теб, да го изплаща?
Щото си златната и единствена?
Да те питам ли, защо нямаш подкрепата нито на роднини, нито на приятели?

Той не е добре финансово. Не е и зле де. Родителите му са много добре финансово и знам, че биха се грижили с много обич както за сина си, така и за моето дете.
Иначе да - не ме пуска да излизам, не ме извежда. Правим често секс, но не сме се целували от мноооого време. Не ме е гушкал от не помня вече кога. Не съм си чувала името също от не помня кога. Казва на детето "стой тука да си играем, недей ходи при откачената си майка". "Откачена", защото примерно съм направила забележка, че из целия апартамент са разхвърляни играчки. Това са май нещата. Спи ми се и за друго не се сещам. Значи сигурно няма.

Абсурт, ми питай ме де! Приятелите си ги загубих, защото той не щеше да имам приятели. Не иска да излизам. Роднините ми си гледат техния живот и изобщо не им дреме какво се случва. Искат да виждат детето "понякога за малко".

Свежина на работа не ходиш ли? Там се забавлявай. Разбирам, че нямаш подкрепа. Аз също освен мъжа ми и свекърва ми от време на време няма на кого да разчитам. Ние сме големи хора, това е живота. Децата порастват и отговорностите намаляват. Според мен твърде много внимание обръщаш на мъжа ти и имаш твърде високи очаквания към него. Гледай себе си и да не ти пука какво дрънка. Според мен не разбира колко си чувствителна, а това е безполезно и дори вредно.

Когато майчината любов е силна, тогава майката поставя нуждите на детето и шанса му за по-добър живот над егоизма си и желанието да угоди на себе си, за да не се чувства зле. Освен това тук говорим за отстъпване на права, а не за пълно отказване от детето и никакъв контакт с него в бъдеще!

Свежина, това, което описваш, се нарича "емоционално насилие/тормоз". Ти си тази, която ще прецени дали ти е по-важно детето ти да яде по-често кюфтета, но да живее в среда с тормоз и да приема тормоза върху съпругата за нормално или не.

Ето ги признаците:

Виж тази статия, има и много други подобни материали.

Съпругът ти използва детето, за да те манипулира. Това означава, че любовта му към него не е само любов. Ти самата казваш, че то усеща тихата война и страда. Има такива мъже, които биха искали да имат дете и го обичат по своему, но не искат вътрешно да имат семейство, жена, партньорка, случаят при вас ми изглежда такъв. Имай предвид, че разбиранията на детето за това, какво ще бъде бъдещото му семейство, се изграждат на базата на вашите взаимоотношения в семейството ви. Това семейство създава у детето моделът за бъдещото му семейство и много често подсъзнателно по-нататък в живота си, то пресъздава точно този модел. Ти прецени дали искаш детето ти да израсне с идеята, че това е нормално семейство. И дали това е по-важно от кюфтетата и почивките, които съпругът ти и родителите му могат да му дадат. Аз не бих била толкова категорична и да твърдя, че детето ще е по-добре, ако живее с баща, който му демонстрира този начин на взаимоотношения с другите и с жените, но го храни, облича и осигурява развлечения. Според мене, материалното не винаги е най-важното.

В тази ситуация в Шотландия, където живея, социалните служби биха извели майката и детето от тази вредяща му атмосфера, биха й предоставили подслон, където съпругът й няма да може да я намери и биха помогнали тя да си стъпи на краката и да си отглежда детето без него. Ако майката реши да се върне при съпруга, няма да й бъде позволено да вземе детето със себе си, защото тази атмосфера е отравяща за него. Не искам да коментирам доколко е правилно това, а и знам, че в България нещата са много различни, затова ти ще трябва да прецениш какво би искала за себе си и за детето си. Имай предвид, че емоционалното насилие и тормозът оставят сериозен отпечатък както върху детето, така и върху жената, тя губи самочувствие и картината й за реалното положение често е изкривена, защото е в уязвимо положение е става по-лесно манипулируема. Често този отпечатък пречи за по-нататъшната й реализация, като възпрепятства способността й да води нормален живот и да се развива.

Искрено ти пожелавам успех.

Благодаря ви за коментарите!

Свежина, като те чета, оставам с доста неприятното впечатление, че мъжа ти те е 'взел', защото си му била 'удобна'. Т.е. за инкубатор.
Ти защо реши, че детето ще е по-добре с него? Чувстваш се непълноценна, нещо ти липсва, за да си 'добра' майка по твоите /чии?/ стандарти....
Питам те неслучайно, и аз съм от тези, които се чувстват 'избрани' с цел - да са майки. Нищо лично. Нямало е мисъл за теб, че ти не желаеш да живееш с някого без брак, изобщо този човек попита ли те някога какво искаш? Гледам от собствената си призма в случая и не желая да бъда нападана, гадая и стрелям в тъмното, но да, има много такива мъже, които си избират 'удобна' женичка, според някакви техни лични критерии. Някои искат секс, други искат свобода, трети пък ......... искат деца. Все едно от коя, някоя там, дето му е попаднала под взора, в момента, в който той е решил, че му се ще дете. 
Мила, чудесен анализ. Ти какви допирни точки имаш с такива ситуации, че си толкова компетентна... ?Доста разумно мнение, каквото скоро не е било писано в този форум.
Има ситуации, в които единствено заплахата, че ще ти отнемат детето, е способна да те 'издърпа'. Именно от вън поставеното императивно условие - или мъжът, или детето. Няма средно положение. Винаги съм мислела, че точно от такъв ултиматум има нужда, за да се осигури стабилна среда за детето. Именно така ще се види, реално, майката ще изрие ли земята, за да живее с детето, или не й пука. И ако не й пука, мястото на детето не е при нея. Тези решения обаче не се взимат overnight, процесът би бил дълъг и наистина ще се види кой от двамата родители е годен за такъв.
*Тороманова, целта на упражнението не е детето да 'уважава' майка си. Аз не уважавам моята, задето не се е развела с баща ми, ц. Все си мисля, че отговорното родителско поведение е - родителят да направи така, че детето да е добре. Без значение детето какво мисли за този родител. То си има право на мнение. Когато, някой ден, самото това дете отгледа друго дете на квартира и варени картофи, тогава може би ще може да говори за уважение.

Не уважавам жени, които оставят детето си за отглеждане на друг за постоянно- баща, баба, дядо;Това си е безхаберие в 90% от случаите. *Не сме във времената на Дикенз , че да ми парадирате с примери за варени картофи.Ами да си напънат дъ- то тия женички да си  осигурят живота, който искат със собствени усилия.

Пълна Луна, благодаря. Имала съм възможност да наблюдавам семейства и двойки в подобна ситуация. Мисля, че си някои от коментарите са прекалено тежки и обвинителни към майката, което не е нужно. Очевидно е, че тя иска да направи най-доброто за детето си, но и че животът в тази атмосфера за нея е много труден. За съжаление, в България няма достатъчно информация за видовете насилие и се смята, че щом няма побой или физическо насилие, няма насилие. Насилието има много форми и нито една от тях не остава без следа както у жената, така и у детето. Системите в Обединеното кралство са различни по този въпрос - в България предимно се реагира, чак след като и ако има вече налице насилие и то предимно физическо насилие. В Кралството социалните и медицинските кадри се обучават да разпознават насилието във всичките му форми и да реагират, ако забележат такова, ПРЕДИ да има физически пострадали и преди жената да се е обърнала за помощ, като помагат в разпознаването на такива случаи. Не искам да давам оценки кое е по-добро, но в случаи като този разликата е доста очевидна. Понякога жената е склонна да си мисли, че щом като мъжът й се отнася зле към нея, но добре към детето, сигурно просто не я обича, а за детето е добре да живее при него. Всъщност, ако детето наблюдава такова отношение към жената, съпроводено с емоционално или друг вид насилие, има възможност да го приеме за норма. И макар и да не страда от конкретно насилие сега, да изкопира този модел и да го възпроизведе на по-късен етап във взаимоотношенията си с другия пол, защото моделът за семейни отношения в главата на едно дете се изгражда на базата на семейството, в което е израсло. Не е задължително да стане така, но е много вероятно. Само за пример - не случайно, при доста от жените, които живеят в семейства с физически насилници или с алкохолици, се оказва, че в семейството на родителите им е имало подобно нещо и те са свикнали да го приемат като част от семейната атмосфера - и се обръщат за помощ чак тогава, когато насилието стане прекалено голямо, да кажем, пребият ги и се окажат в болница с интензивни наранявания - или не се обръщат за помощ дори и тогава, а измислят причини, с които да крият насилника... Разбира се, има и обратните случаи - детето да намрази алкохола за цял живот и никога да не встъпи във връзка, в която алкохолът е проблем. В случаите с другите видове насилие, обаче, нещата са по-трудно разпознаваеми.

Една добра книжка по въпроса е "Мъжете, които мразят жени и жените, които ги обичат" на Сюзън Форуърд и Джоан Торес. Има я в "читанка".

Абсолютно. Когато виждаш добро /уж/ отношение към децата някак си мислиш, че проблемът е в отношенията между теб и него само. И аз съм на вълна - сигурно просто не ме обича, затова я разбирам много добре.
А защо не може сама да издържа дете, не се наемам да коментирам, на мен ми беше изключитително трудно, когато бях сама, па макар и не с минимална заплата. Ако взима 500 лева, наемът е 300, сметки 150 и ще им остават буквално 50 лева за храна и за двамата. Ми дрехи, али, бали, лекарства.... мхм.... Има и касиерки, има и продавачки с ниски заплати, незнам как си представяте, че всяка жена може да отгледа сама дете.
Аз не бих могла да живея без децата си, затова търся други начини на решение, но не бих отрекла принципно вариант, в който жената не живее с децата. Имала съм го пред очите си, тя наистина беше продавачка и нямаше подкрепа от никого, плащаше наем, издръжка на децата и до там, да ги вземе при себе си да ги умори от глад просто не е вариант, наистина някои живеят в Дикенсови времена, не знам защо си затваряте очите за това...?

Свежина,а не може ли да излизате ти и детето?В парка или на площадката?
И какво ще стане,ако все пак излезеш?Ще ти вдигне скандал?Ще те набие?

Първо да кажа, че излизам с детето. Мъжът ми винаги знае кога излизам и, ако до някое време (примерно около два часа след излизането) не сме се прибрали, почва да звъни и да мрънка да се прибираме. Няма да ме набие, няма да вика. Само ще сумти, ще гледа лошо, ще ме обвини, че много време сме стояли навън. После ще спре да говори с мен. Ама то това си е обичайно.
Едно време много исках нашите да се разведат. Те все не си говореха, все в отделни стаи. Потискаща тишина, заболява те главата от тишина просто. Щеше ми се да се скарат, пък да им мине. А те.. майка ми си хващаше пътеките и излизаше с някоя приятелка, баща ми хващаше я книга, я ТВ пускаше. По някое време майка ми се прибираше, минаваше като призрак през кухнята, всекидневната. Даже и с нас (децата) не говореха. Хем знаеш, че има нещо, хем не знаеш какво е, хем искаш да се оправят нещата, хем ти се карат като се опиташ да се намесиш. Помолих ги една вечер да се разведат. Изгониха ме в стаята ми. Не искам някой ден детето ми да ме моли за същото.
Инак който ще да смята, че съм лоша майка, щом съм готова да дам родителските права на мъжа ми. Да вземат неговите приятели/ познати да го нападнат, че би оставил правата на мен лиии? И двамата сме родители, и мисля че този въпрос трябва да се реши в полза на детето, а не в полза на един от двамата, който после ще изглежда като по-добрият родител, защото видиш ли не е позволил другият да вземе правата над детето.
Пълна луна, той често ме пита какво искам. И често ми се кара, че искам точно това, а не другото - което той иска.
В крайна сметка говорихме пак с него. Ще се опитаме да спасим брака си, той е много ентусиазиран. Ще видим...

Ами може и да не е толкова неразбран човека. 
Ясно, теб ти се излиза, него му се стои вкъщи. Имаше навремето една потребителка с подобни проблеми с мъжа си. Много й тежеше. Той - домошар човек беше. Нищо нерешимо няма при вас, май. Сърди се, че ходиш напред назад, ревнува, притеснява се явно, че ще си хванеш друг, че ти е скучен. Ох, не знам, наистина. По-добре си оправете някак отношенията, гледай от положителната страна на качествата му, отколкото да останеш без детето си. Ако това са изборите, ясно е, че ще трябва да драпаш за оправяне на отношенията. Може би мъжът не е това, което би искала. Не можеш ли да работиш следващите години в посока да си стъпиш финансово на краката, за да не си притисната при този избор.  Някаква квалификация, търсене на по-добра работа, спестяване на пари, такива неща. Тъкмо ще дадеш шанс и на връзката, може нещата да се оправят пък през това време. Гледай дългосрочно на нещата : хем се опитваш да оправиш отношенията, хем се подготвяш за варианта - раздяла и самостоятелно отглеждане на детето. Инак - лесно говориш, че си склонна да не живееш с детето си - ама на думи е просто, на дела не е баш така. Предполагам, че при теб са думи под състояние на афект и безнадеждност. Не се предавай, има много неща, които можеш да направиш.