За много близък бих поръчителствала - семейството ми и още 1-2 приятели. Не се е налагало - вероятно по горните причини.
Преди много години близък на семейството ми стана мой поръчител. Не ме пита нищо, освен "Къде и кога да отида, за да се подпише всичко?". Вече не е сред живите. А договорът ми за заем с неговия подпис е едно от малкото неща, които имам от него . И си го пазя до днес, след повече от десетилетие приключен кредит. Знам, че не са много хората, на които така мога да се облегна.
Миналата година брат ми изтегли кредит за мен - сума, равна на половин жилище. Банката го възприема за стабилен клиент и отпусна условия, до които аз нямаше как да стигна. Съответно нямаше как да стане нещо, което даже не смеех да се надявам. Той предложи Беше ме страх, предупредих го за всичко, което евентуално може да стане. Смее се и казва, че ако стане, ще се оправим.
Преди години е имало време, когато лев да имам, споделях с братята ми. Пак бих го направила, без оглед на семейно положение, ако се налага. Някога майка ми казваше "Мъжът може и да е до време, вие сте си всичко". Оказа се права към днешна дата.
И темата е направо като социологическо проучване в доказателство на това....
Тъжно е някак.....знаеш, че уж имаш семейство до/зад теб, а всъщност, ако "залитнеш", се оказва, че няма кой да те "подпре".