С приятелят ми, който за по-кратко ще наричам П сме заедно от около 3 години, като от почти същото време живеем заедно.
Майка му (за по-кратко М) живее на 150 км от нас, сама, вдовица е, съпругът ѝ, баща на П е починал преди около 4 години.
Откакто се познаваме П изживява смъртта на баща си нелеко, тъй като е бил жертва на медицинска грешка .
Майка му също го изживява тежко, но вижда в лицето на П помощник, син, слуга и какво ли още не.
Майка му я нямаше няколко месеца и живота ни беше песен, защото той успява да си почине в почивните дни, вместо да ходи да и прислужва.
Сега обаче се е върнала и той постоянно ходи при нея в почивните си дни, отделя й адски много време, внимание и средства, тя измисля най-различни ремонтни дейности, които той да върши, за да не му е "скучно", защото иначе той отива при нея, но реално не седи с нея, а ходи навън с познати и приятели.
Говорила съм с него многократно, че не ми е приятно да пътува толкова често.
Аз не мога да ходя с него винаги, а доста рядко, тъй като не винаги почивните ни дни съвпадат.
Той остава с убеждението, че аз се опитвам да го отделя от нея, а това не е така, аз съм окей да се виждат, но в рамките на разумното веднъж-два пъти на два месеца е окей за мен, но повече е прекалено. Аз също се виждам с нашите толкова често.
Опитваме се да спестяваме пари, за да си купим нова кола и да отидем някъде, но той пръска половината от това, което може да спести ( а и повече) в бензин, средства за ремонт и прочие, а същите пари би ги дал на майстор, но твърди, че майстор няма да го свърши толкова добре колкото той (той не работи нищо свързано с ремонти или физическа подобна дейност), което за мен е пълна глупост.
Връзката ни е сериозна по принцип, говорим за брак, деца и прочие, но просто това е адски голям минус.
Той има само една сестра, която е задомена и има деца и не се интересува толкова от майка си и прищевките ѝ.
Опитвала съм се да говоря и с майка му, но тя е адски вманиачена в него и е малко странна и нетактична-винаги намира кусури на всяко мое нещо (дали ще е визия, облекло, коса, храна, която съм приготвила, нещо вкъщи) – с други думи баш кандидат-свекърва.
Как да го убедя, че няма смисъл в това да си ходи толкова често при нея, защото опитвах с това ,че се чувствам недооценена, че не ми обръща достатъчно внимание, че разходите са безсмислени, но той не ме чува сякаш, просто е като залепен за нея, когато тя си е тук (което е в 90% от времето) и не знам какво да направя ,за да си седи у дома.
Много го обичам, но когато тя е тук просто времето му се запълва на 100% и няма грам минута за мен, а не мога да разчитам само на нейните пътувания, когато й скимнат.