Отношения и доверие

Винаги ли си се чувствала така в предишни връзки? Т.е. да обмисляш изреченията си до най-малката подробност?

Като ви е толкова трудно да патувате ,не сте ли обмисляли варияти да живеете заедно ?

Да, винаги съм се чувствала така. Ужасно се притеснявам да задавам въпроси. Не е всяко изречение, а само да питам, да предлагам.
Сковаващо се притеснявам
И не е въпрос на липса на тръпка, в нови приятелства също се притеснявам или колеги.
Спокойно ми е само с не повече от 2-3 човека, които знам от десетилетия.
Примерно баща ми също се притеснявам да го питам разни неща и винаги е било така.

Това щях да я попитам- като се е хвърлила да работи до 1 през нощта, ако наистина искаше да се видят, защо не се обади да момчето и да се разберат да дойде у тях да я чака или направо да я вземе от работа?
Пенсионерските отношения тя явно, ги налага + проява на незаинтересованост.

Колкото и да е срамежлива, ако отвътре я напира, все ще прояви интерес, който момчето да отчете......

ПП. Момиче, изчетох ти постовете- ти определено имаш проблем с комуникацията въобще и си мисля, че трябва да се срещнеш със специалист- да се опиташ да премахнеш вътрешните си блокажи.

От къде на къде мъжете трябва винаги да са инициатори на нещо ,то о най добрия мъж да е тази незаинтересованост от нещата ще я сметне за това ,че то явно не се чак толкова влюбена или там както му се казва в него и ще се отдръпне

Абсурт, ходих - от там знам причините. Баща ми, бившия ми избран донякъде по подобие.
Сега аз знам на рационално ниво, че най-вероятно няма да се случи нищо лошо ако попитам и че най-вероятно не преча и не досаждам, но в действителност блокирам.
Въпроса е, че не мога да ходя постоянно, няма как, а в същото време има елементарни въпроси, които аз не знам дали е нормално и правилно да попитам или не.
Не знам и до къде и до колко е добре да каня, на среща или вкъщи. Кое ще изглежда като 'нямам търпение да те видя' и кое като досаждане, прекаляване, прекалено бързо навлизане в личното пространство.
Осъзнавам, че при вас всичко това е по усет, но при мен не е.

Според мен задължително трябва да говориш с приятеля ти защо е в сайт за запознанства. Там никой не влиза само , за да си напише паролата. Бройкат се хора, говори се с тях, уговарят се срещи, ходи се на тези срещи... това със срещите единствено е с възможност да не се ходи реално на среща. Изяснете си каква работа има той там.
Не се страхувай, че може да скъсате. Ако скъсате, значи наистина не си е струвал и е трябвало да скъсате. Мъже има колкото щеш! Сред тях има и такива, които ще спрат да влизат в сайтове още след първото чувство, че са влюбени в теб.

Е според мен е ясно защо е там, просто явно разчита сигналите на авторката като за неангажираща връзка и съответно продължава да стои в профила си. Доколкото ми се струва той даже май изобщо никога не е ходил при нея щом тя се притеснява от старата си печка и какво ще приготви, не ми се струва да е влизал в жилището й изобщо. Тя не го пита къде ще ходи - вярно това може да се сметне от някой като прекалена намеса, но зависи и как е поднесен въпроса. Предполагам не пита и други някакви нормални неща, което може би се тълкува като незаинтересованост. Вярно че всяка връзка се движи със собствен темп, но все ми се струва, че за това макар и малко време, нещата трябва да са една идея по-сериозни, но не са и всеки продължава да гледа настрани - той в сайта, а тя в работата и други неща, които й се оказват по-важни.

Авторке, просто останах с впечатление,  че не си показваш чувствата и само него чакаш за всичко. Явно съм права все пак, освен частта с милите думи, което честно казано ме обнадеждава - ето, че можеш все пак да изразяваш желанията си.
Виж, звучиш ми супер несигурна. Аз до голяма степен съм същата като теб. С първото ми гадже много мерих думите си, да не досаждам,  да не се натрапвам,  никога не предлагах първа да излезем,  никога не го попитах с кого е. Но и той не ме питаше и както минаваше времето спряхме да се виждаме и аз не казах нищо. Обяснявам си го с несигурността си тогава, кофти мъжка фигура в семейството или по-скоро липса на такава. Обаче какво стана със следващия ми приятел не знам, но престанах да си меря думите,  желанията, и всичко това, което изброих не се е появявало повече. Освен може би съвсем в началото на връзката като не съм опипала докрай почвата.
Та си мисля, че може би и човека не те предразполага, еднакъв тип мъже ли си избираш? Защо наистина не отидеш да поговориш с психолог?

Срещи един или 2 пъти седмично за мен не са сериозна връзка. Някаква връзка са, но сериозна - не. Според мен човекът не се чувства истински обвързан, поради което и си влиза в разни сайтове с чиста съвест.

Не може да е сериозна връзка, в която не знаеш точно къде излиза приятеля ти 5 или 6 вечери от седмицата, че не го и питаш дори... за мен поне. По-добре да се търси нов мъж, с този както са почнали нещата, по-добре няма да стане.

Малко ми е трудно да повярвам ,че има жени на по 25 години с разсъждения на 18 годишни деца относно мъжете и после ревът какви били мъжете как може да изневеряват в сайтове за запознанства ,да предположа следващата тема ще е как тоя е зарязал ,а тя още го обича .Ако съм мъж никога няма да си хвана жена под 30 години за приятелка .
Извинявам се за въпроса ,но за първи път ли виждаш мъж в живота си ? Ние когато бяхме гаджета също сме спали по 3-4 часа ,ставали сме за първа смяна в 4 сутринта ,после сме ходоли малко на лекции после пак 4 часа на работа и чак след това се виждахме за по 4-5 часа и сме оцелели ,при желание винаги има начин да се виждате не зависимо кой колко часа ще спи и какви компромиси ще направи

Уейв, точно така и аз. Досега не съм се влюбвала така, но и мен ме е страх много, от това което ти намекваш - да не би да избирам един и същи тип несъзнателно. На тоя етап не ми изглежда да е от типа на бившите ми, двама. Даже хич, ама си ме е страх.
Иначе - за мен това си е начало на връзка или аз май бавничко загрявам:)

Пролет - и аз сякаш бях с очакването, че човек веднагически като се влюби и забравя за профили и чудеса:)))

Almond - почти нищо не питам, почти изобщо. Само как си, как е денят ти. Толкова.
Идвал е вкъщи, но късно вечер и излизаме рано сутрин.

Бианка - и мен ми се вижда малко, май, вече. Кажи ми как е зададен въпроса - 'къде ще ходиш', без да звучи сякаш му държа сметка:(

Ани, абсурд да си била студентка някога. Все някак трябва да си писала курсови работи.
Освен ако нямаш някакъв здравословен проблем:(

Аз за начало на връзка разбирам първите 6 месеца. И два пъти седмично наистина са малко. За да не звучиш, че му държиш сметка когато го питаш къде отива вкарай положителна нотка в тона. А, какви са ти плановете,  къде ще ходиш? Аз също ще изляза с еди кого си, не знам дали се сещаш. И завържи разговор. Питай ако иска след излизането да дойде до вас да приспи. Не го мисли толкова, а в крайна сметка не трябва да ти пука толкова какво ще си  помисли за теб - то като си имаш сериозен приятел непременно ще си покажете лошите страни, ще се изложите чат пат, ще си искате сметка, ще знаете кой къде е, нормални неща са.

Имам три заверени семестъра ,четвъртия не можах ,задари тежка бременност и т,н .

От това, което споделяш, се усеща много силно несигурността ти. Ако бях на мястото на приятеля ти, щях да си мисля, че ти не искаш задълбочаване на отношенията. Ако си влюбена и държиш на него, покажи му чувствата си. Най-лошото, което може да се случи, е той да не отговори на тях, но така поне ще си наясно и няма да продължаваш да се терзаеш в съмнения. След като вече си била омъжена, предполагам си над 25. Вашите отношения съвсем не приличат на сериозни за тази възраст.  Ако той има чувства към теб, само ще му стане приятно, ако му кажеш "Липсваш ми , постоянно си мисля за теб, виждаме се само два пъти седмично, а ми се иска да е повече. Искаш ли да отидем в.... следващия уикенд?" или " Знам че работното ми време пречи да се виждаме достатъчно често, но много ми се иска да е повече. Защо не останеш довечера у нас?". Ако усеща дистанцията от твоя страна, няма как да се самопокани у вас. И на един мъж изобщо няма да му направи впечатление каква ти е печката и какво точно си сготвила (даже е много по-добре нещата да са максимално спонтанни, непланирани, но да усети страст и желание да си с него). Разбирам,че те е страх и аз не съм от най-уверените в отношенията с мъжете, но какво е най-лошото, което може да се случи - да не отговори, да се дръпне. Но ако е така, значи просто не е твоя човек и трябва да продължиш напред. По-добре ли би било да се терзаеш в съмнения и това да се случи след няколко месеца? Най-важното в една сериозна връзка е изграждането на емоционална близост. Ти споделяш ли някакви по-лични неща с него - убеждения, чувства, някакви проблеми?
 Случвало ли се е да спорите, да изказвате различни гледни точки? Знаете ли вкусовете и интересите си, пробвали ли сте ги взаимно? Ако имате общи познати, излизате ли като компания и съответно запознали ли сте близките си приятели с другия? Пишете ли си съобщения със закачки, дори и  по-пикантни? Уверявам те, че няма нищо лошо да предлагаш различни неща, които да правите заедно. Ако ти откаже за нещо, това съвсем не значи, че не иска да е с теб, а просто , че предложението може да не му допада. Споделяй повече, покажи му се такава, каквато си. Опитай се да приемеш вероятността нещо да не му хареса, но в това няма никаква драма. Ако го привличаш като жена и те цени като човек, дребните недостатъци нямат значение. Ако нещо започне да го дразни и отблъсква из основи, така или иначе е по-добре да се разделите. Същото важи и за теб - не би трябвало да вървиш на пръсти и да се чудиш как да избегнеш какъвто и да е минимален конфликт.
Питаш за доверието - ами няма как да си сигурен, никога.Със споделянето, с показването на слабости, на истинското аз, заедно с чертите, които не харесваме в себе си, доверието по естествен начин нараства. Винаги един човек може да загуби интерес към теб и да те нарани. Влизането във връзка предполага уязвимост и поемане на риск да бъдеш наранен, когато имаш чувства. Като пътуваш с кола, винаги може да умреш или да пострадаш при катастрофа, но ако винаги мислиш само за това, каквито и предохранителни мерки да вземеш, никога няма да се насладиш на пътуването. Може би наистина е добре да се опиташ отново да работиш с психолог, защото от това, което пишеш, изглежда, че имаш много силен страх от отхвърляне и това ти пречи да скъсиш дистанцията и да изградиш близост. И това ти пречи въобще в отношенията. За сега не му казвай, че знаеш за сайта за запознанства. Първо му покажи, че искаш по-сериозни отношения, че наистина искаш да си с него, ако се отвори и той - чудесно. Ако държи на дистанцията - ще знаеш как стоят нещата и ще продължиш напред.