Дано не ме критикувате много,че и без това се чувствам ужасно.
Вчера водих децата на пица и когато си тръгвахме по-малкия ми син щеше да го блъсне кола.Точно пред заведението има редица със спрели коли,а до тях шосето.Аз съм хванала малката с едната ръка до нас големия батко,а малкия ми син се лигави и не щеше да дойде да ме хване.Криеше се ту от едната страна на колата,ту от другата.Аз обикалям колите с другите две деца да го хвана и го викам обаче той ми се е хилнал на среща и неще да чуе.В един момент докато го гонихме така вече бях на ръба на нервите си, изкочи бягащ на улицата по която минаваше кола.Човека наби здраво спирачки и лошото се размина на косъм.
Неможах да сдържа нервите си и го набих здравата.То шамари по врата ,по дупето ,по бузите,дърпана на уши и т.н.Той пиши и реве аз шамаря ама здравата,после ръката ме болеше,а той горкия има малка синина до брадичката.
После като се поуспокоих доста му говорих за сраха и ужаса който изпитах,но не му се извиних.Днес ми е много криво.Съжелявам за постъпката си,но все ми е пред очите това,което за щастие не се случи.И това не му е за първи път.Постоянно обяснявам говоря,но защо не могат да разберат колко е опасно.
Много ми е криво.