От два дни моя приятел ми предложи да се сгодим. Аз съм с него вече повече от 7 години, но до този момент всеки си живее при техните или по точно аз при нашите, а той сам . И сега логично е да се съберем да живеем заедно, но на мен нещо ме е страх или по точно ми е странно. По точно не ме страх да отида да живея с него/от домакинска работа, финанси/, а не искам да се изнасям от нас. Дайте ми съвет какво да правя. С него се обичаме страшно много и не можем един без друг
- Публикувана: 23 юни 2009, 00:59 ч.
- Последно мнение: 25 юни 2009, 16:30 ч.
Страх ме е !!!!!!!!!
Ами малко инфо даваш какво предизвиква подобни помисли - характера на гаджето ти или негови навици примерно; за да те е страх имаш известни опасения, че животът ти ще се промени към по-лошо вероятно?
Със сигурност ангажиментите стават от по-друго естество, при родителите е най-сигурно, а при едно съвместно съжителство се нагърбваш с известни рискове.
Със сигурност ангажиментите стават от по-друго естество, при родителите е най-сигурно, а при едно съвместно съжителство се нагърбваш с известни рискове.
Можеби проблема не че ще живея с него а че ще се изнеса от нас. Тук си се чуствам супер
Той ти нарушава суперското спокойствие, един вид, с това че ти предлага да заживеете заедно един ден!? Правилно ли съм разбрала?
Няма нищо ще си живеем само двамата. Техните ще са през няколко етажа но ние ще сме сами в апартамента. Разбира ме се идеално, никакви проблеми нямаме напротив толкова го искахме и двамата, но сега като е факт нещо ме кара да плача от 2 часа и да изпитвам някакви странни чувства. Като държа да кажа че нашите и техните никога не са ни създава ли проблеми
Можеби проблема не че ще живея с него а че ще се изнеса от нас. Тук си се чуствам супер
Той ти нарушава суперското спокойствие, един вид, с това че ти предлага да заживеете заедно един ден!? Правилно ли съм разбрала?
Аз вече не си подценявам интуицията и нещо като не искам да го правя, дори и без причина, не го правя.
Може и да е само страх от промяната при теб. Пробвай, изнеси се с нагласата, че е само за известно време и винаги можеш да се върнеш. Не бързай да "разопаковаш" всичко (не буквално, разбира се).
Може и да е само страх от промяната при теб. Пробвай, изнеси се с нагласата, че е само за известно време и винаги можеш да се върнеш. Не бързай да "разопаковаш" всичко (не буквално, разбира се).
На колко години си, все пак?
Щом ти се реве и не ти се напуска гнезденцето, явно не си готова за самостоятелен живот и брак, независимо колко години сте си играли на гаджета.
Щом ти се реве и не ти се напуска гнезденцето, явно не си готова за самостоятелен живот и брак, независимо колко години сте си играли на гаджета.
Интересно логика. Според теб на колко години трябва да е, за да е готова да пусне на мама поличката?
Бива-бива инфантилност, ама как не ги е срам някои открито да казват че не щат да напускат родителската къща направо ума ми не го побира.
И от на мама и тате закрилата и издръжката, най-добре директно да се гмурнеш в съпружеска издръжка. Не дай боже никой да не се грижи за детенцето!
Звучиш като разглезено дете! Какво те тревожи? Това, че ще се наложи да си переш сама гащите, а и тези на мъжа ти? Че ще трябва да въртиш домакинство? Или че ще трябва и двамата да планирате финансите си, така че да се издържате сами в самостоятелно жилище. Много е хубаво когато мама се грижи за теб, но идва един момент, в който се налага да порастнеш и да започнеш да се грижиш сама за себе си и семейството си.
Интересно логика. Според теб на колко години трябва да е, за да е готова да пусне на мама поличката?
Ами според зависи. У нас често се наблюдават хора, които цял живот не стигат до такава готовност. Огледай се наоколо и ще ги видиш.
Питах за годините, защото може да са гаджета от 11-годишни, може и от 30... Има разлика, нали?
Звучиш като разглезено , малко хлапе.....От какво те е страх? Не те разбирам 4естно! Ние зажижяхме заедно след няма и година....7 години вие се тътрите да се гу6кате в неговия апартамент и после на топло при мама? От какво те е страх питам пак? Да не види ,4е не умеш ни6то ли? Че чака6 на готово?Не се заяждам, просто задавам въпроси!
Интересно логика. Според теб на колко години трябва да е, за да е готова да пусне на мама поличката?
Ами според зависи. У нас често се наблюдават хора, които цял живот не стигат до такава готовност. Огледай се наоколо и ще ги видиш.
Питах за годините, защото може да са гаджета от 11-годишни, може и от 30... Има разлика, нали?
За болното общество ли ще си говорим? Трябва ли да се приема това спокойно и като нещо нормално?
За мен лично няма никаква разлика от колко са гаджета. Достатъчен е факта че се държи за мамината поличка.
Отвратително нелепо и грозно. 
Ксения, успокой се Чак пък отвратително и грозно...Смешничко - да
Какви хора сте, бе
Аз изскубнах с 200 отвкъщи, когато ме приеха студентка в друг град - не че ми е било зле с нашите, напротив, просто нямах търпение да съм самостоятелна. Чудя се на акъла на такива...От какво ви е страх? Че няма да можете да докарате манджата на вкус като на мама ли 
Чак пък отвратително и грозно...Смешничко - да Какви хора сте, бе
Аз изскубнах с 200 отвкъщи, когато ме приеха студентка в друг град - не че ми е било зле с нашите, напротив, просто нямах търпение да съм самостоятелна. Чудя се на акъла на такива...От какво ви е страх? Че няма да можете да докарате манджата на вкус като на мама ли
Не, че ще трябва да плащат сметките.
Като в оня виц - мъжът все мрънкал, че жена му не готвела като майка му и все и намирал кусури на манджите. Жената се ядосала един ден и поканила свекърва си да им сготви. Вечерта сервирала яденето и зачакала реакцията на мъжа си. Той пак почнал да критикува. Тогава тя не издържала и викнала:
- Е, точно тази манджа майка ти я сготви, а кажи още веднъж, че не е сготвено като нея!
Тогава той изхленчил жално:
- Да, ама при мама беше безплатно!
Като в оня виц - мъжът все мрънкал, че жена му не готвела като майка му и все и намирал кусури на манджите. Жената се ядосала един ден и поканила свекърва си да им сготви. Вечерта сервирала яденето и зачакала реакцията на мъжа си. Той пак почнал да критикува. Тогава тя не издържала и викнала:
- Е, точно тази манджа майка ти я сготви, а кажи още веднъж, че не е сготвено като нея!
Тогава той изхленчил жално:
- Да, ама при мама беше безплатно!
Ако наистина има дете наистина е трудно да се вземе такова реШение,не заради мама и тати.аз живеех сама с детето и имах връзка от няколко години с настояЩия ми съпруг,но колкото и да ме молеШе да заживеем заедно все не се навивах,беШе ме страх да не бъда отново наранена и дали наистина Ще бъде подходяЩия баЩа за сина ми.крайното реШение взе детето. сега сме едно Щастливо семейство.
Ми стой си у вас.Права си, там е суперско.Тате носи, мама меси, предполагам и пералня имате, не пере всеки гащите си на ръка.Ако въобще работиш, а не се пишеш студентка някаква гениална специалност, сигурно парите ти дори не са за джобни.Няма лошо, паразитирай, докато има-смучи, че не се знае до кога ще е... 
Все пак авторката има дете /не знам дали от въпросния кандидат-годеник/, така ,че не вярвам да е разглезена и да се страхува от домакинска работа. Нали се грижи за детето си все пак./Освен ако от това име не пишат няколко човека/
Откъде разбра, че има дете? Поразгледах и постовете, но освен липсата на езикова култура и инфантилни мнения по теми, които не са и ясни, друго не открих
Звучиш като разглезено дете! Какво те тревожи? Това, че ще се наложи да си переш сама гащите, а и тези на мъжа ти? Че ще трябва да въртиш домакинство? Или че ще трябва и двамата да планирате финансите си, така че да се издържате сами в самостоятелно жилище. Много е хубаво когато мама се грижи за теб, но идва един момент, в който се налага да порастнеш и да започнеш да се грижиш сама за себе си и семейството си.
Подкрепям това мнение.Към авторката - Я, си стой в къщи при мама и тате. Там е по-хубаво. "Тати носи, мама меси". Толкова е лесно, когато всичко е наготово.
Все пак авторката има дете /не знам дали от въпросния кандидат-годеник/, така ,че не вярвам да е разглезена и да се страхува от домакинска работа. Нали се грижи за детето си все пак./Освен ако от това име не пишат няколко човека/
Откъде разбра, че има дете? Поразгледах и постовете, но освен липсата на езикова култура и инфантилни мнения по теми, които не са и ясни, друго не открих
Точно в постовете и става дума за дете, но е възможно да е на някой близък.
Ако си живея чудесно при родителите и аз не виждам с кой акъл бих се изнесла да живея с мъж, след като изпитвам някакъв страх от промяната. Няма да си мръдна от къщата, ако ми е добре там, освен ако твърдо не съм решила да раждам бебе, тогава може и да се прежаля да се оженя да речем. Стой си вкъщи, ако не си 100% убедена, че ти се живее с приятеля ти.
Добре бе, аз нещо сигурно не схващам.
Ще си гадже с някого 7г и всеки ще си живее в къщата. Ами кога аджеба правите секс? Когато ги няма мама и тати все едно сте на 18г ли?
Нещо наистина не схващам.
Ако имаш сериозни намерения към един човек, поне ще живее заедно, не говоря за брак и т.н. а просто съвместно съжителство.
Ще си гадже с някого 7г и всеки ще си живее в къщата. Ами кога аджеба правите секс? Когато ги няма мама и тати все едно сте на 18г ли?
Нещо наистина не схващам.
Ако имаш сериозни намерения към един човек, поне ще живее заедно, не говоря за брак и т.н. а просто съвместно съжителство.
От два дни моя приател ми предложида се сгодим. Аз съм с него вече повече от 7 години, но до този момент всеки си живее при техните. И сега логично е да се съберем да живеем заедно, но на мен нещо ме е страх. По точно не ме страх да отидя да йивея с него, а не искам да се изнасям от нас. Дайте ми съвет какво да правя а него обичам страшно много
Разбирам те миличко !
Дружко си е мама да ти бърше дупенцето 
Значи на 23 години не ме е страх от тези домакински работи, не ме е страх за пари и тях имаме има ги ние двамата имаме ги и с нашите. Аз работя от много време и съм самостоятелна. Не мисля че 4 години са малко. Може би ме е страх от самата промяна.
Но вече започнах много да съжалявам че писах тук и не мога сега да премахна написаното или поне да се заключи темата че както винаги тук се превръща в нападки а не просто за разтоварване и пак тема за нападки и глупости.
За дете никъде не съм писала а Вие ме изкарахте не знам каква си момичета огледайте се и не бъдете толкова злобни. относно писането по теми и правопис не значи нищо. Поне за мен. Може да пишеш много добре и не знам си още какво но всичко друго се крие в сърцето и силите които имаш. А тук пишат само комплексирани хора които са много зле моля администраторите за изтрият темата или поне да я заключат. Благодаря на хората които са написа ли мили думи или по точно не са ме нарекли мамено детенце или вече не помня още какво. На другите лек ден и се замислете какво съм казала а не какво вие сте прочели
Но вече започнах много да съжалявам че писах тук и не мога сега да премахна написаното или поне да се заключи темата че както винаги тук се превръща в нападки а не просто за разтоварване и пак тема за нападки и глупости.
За дете никъде не съм писала а Вие ме изкарахте не знам каква си момичета огледайте се и не бъдете толкова злобни. относно писането по теми и правопис не значи нищо. Поне за мен. Може да пишеш много добре и не знам си още какво но всичко друго се крие в сърцето и силите които имаш. А тук пишат само комплексирани хора които са много зле моля администраторите за изтрият темата или поне да я заключат. Благодаря на хората които са написа ли мили думи или по точно не са ме нарекли мамено детенце или вече не помня още какво. На другите лек ден и се замислете какво съм казала а не какво вие сте прочели
Значи на 23 години не не ме е страх от тези домакински работи, не ме е страх за пари и тях имаме. Аз работя от много време и съм самостоятелна. Може би ме е страх от самата промяна.
Но вече започнах много да съжалявам че писах тук и не мога сега да премахна написаното или поне да се заключи темата че както винаги тук се превръща пак тема за нападки и глупости.
За дете никъде не съм писала а Вие ме изкарахте не знам каква си момичета огледайте се и не бъдете толова злобни. относно писането по теми и правопис не значи нищо може да пишеш най-добре и не знам си още какво но всичко друго се крие в сърцето и силите които имаш. А тук пишат само комплексирани хора които са много зле моля администраторите за изтрият темата или поне да я заключат. Благодаря на хората които са написа ли мили думи на другите лек ден и се замислете какво съм казала а не какво вие сте прочели
Но вече започнах много да съжалявам че писах тук и не мога сега да премахна написаното или поне да се заключи темата че както винаги тук се превръща пак тема за нападки и глупости.
За дете никъде не съм писала а Вие ме изкарахте не знам каква си момичета огледайте се и не бъдете толова злобни. относно писането по теми и правопис не значи нищо може да пишеш най-добре и не знам си още какво но всичко друго се крие в сърцето и силите които имаш. А тук пишат само комплексирани хора които са много зле моля администраторите за изтрият темата или поне да я заключат. Благодаря на хората които са написа ли мили думи на другите лек ден и се замислете какво съм казала а не какво вие сте прочели
ООооооообърках се
От комплексарщината ще да е 
O, моля тук да се пишат само мили думи-не са ли мили-не са за темата.
На 23 години няма как да работиш от мноооого време обаче.работиш едва от няколко години, евентуално.И едва ли приемаш работата си като средство за издържане на дом/поддържане на семейство, независимо дали с родители или мъж.Не разбрах кои сте тези вие, които имате пари?Ти с родителите си?Или ти индивидуално?Или ти с гаджето си?
На 23 години няма как да работиш от мноооого време обаче.
работиш едва от няколко години, евентуално.И едва ли приемаш работата си като средство за издържане на дом/поддържане на семейство, независимо дали с родители или мъж.Не разбрах кои сте тези вие, които имате пари?Ти с родителите си?Или ти индивидуално?Или ти с гаджето си?
Ми стой си у вас.Права си, там е суперско.Тате носи, мама меси, предполагам и пералня имате, не пере всеки гащите си на ръка.Ако въобще работиш, а не се пишеш студентка някаква гениална специалност, сигурно парите ти дори не са за джобни.Няма лошо, паразитирай, докато има-смучи, че не се знае до кога ще е...
Да студентка съм по точно бях мисля че ПУ не е измислен. Май ви е яд че ме издържат а вас никои не е искал ли какво. Яд вие е че сами си перете, че готвите. Да това си го правя и в нас да майка ми не готви аз готвя в нас, не мисля че като живея при тях и нищо не правя от както се помня и почиствам и готвя и пера и учих 4 години редовно и работех и на тях им помагал защото и двамата си имат частен бизнес в които трябва да се работи А не да се лигави или да си стоя пред компа само. Да съм казала че ме страх да работя че ме страх да перя или чистя не е страх да живея с него а ми странно. И Вие просто избивате комплекси май друго не правите вие тук
Аз нямам много доверие нито в съвместни съжителства, нито в брак, въобще живеенето с мъж не ми е било никога приоритетно и също ме беше страх, като се ожених (а се ожених само защото решихме да имаме бебе, за мен това е единствената достойна причина). През цялото време си казвах - сигурно ще потръгне, а ако не върви - има развод. 
Може би има някакво значение факта, че точно когато аз се женех, се разпадна брака на най-добрата ми приятелка, който изглеждаше идеален...
Може би има някакво значение факта, че точно когато аз се женех, се разпадна брака на най-добрата ми приятелка, който изглеждаше идеален...
Аз пък не разбирам защо така се нахвърляте върху момичето. Това са съвсем нормални "страхове". Хората са устроени различно и ако едни се хвърлят с главата надолу без да му мислят много много, други са по бавни, обмислящи и предпазливи. Наистина сте нетолерантни и реагирате първосигнално....
По въпроса - момиче, сигурно наистина има причина за твоя страх. Искам да ти кажа че ако ти беше сигурна със сърцето си че, това е твоето момче щеше да го последваш до края на света. Верно е, че 7 години никак не са малко и най-вероятно в силната ти обич има голяма доза свикване, мисли от сорта "без него съм нищо" и т.н. Успокой се, няма нищо страшно....ще откриеш че самостоятелният живот е по-сладък
Родена съм в град край морето и всяко лято откакто се е родила малката изкарваме тук по 3-4 месеца. Като дойде есен и на мен не ми се тръгва обратно за Сф. Даже ми е тъжно...Ама какво..Нормално е! Или и мен ще ми лепнете етикет?
По въпроса - момиче, сигурно наистина има причина за твоя страх. Искам да ти кажа че ако ти беше сигурна със сърцето си че, това е твоето момче щеше да го последваш до края на света. Верно е, че 7 години никак не са малко и най-вероятно в силната ти обич има голяма доза свикване, мисли от сорта "без него съм нищо" и т.н. Успокой се, няма нищо страшно....ще откриеш че самостоятелният живот е по-сладък
Родена съм в град край морето и всяко лято откакто се е родила малката изкарваме тук по 3-4 месеца. Като дойде есен и на мен не ми се тръгва обратно за Сф. Даже ми е тъжно...Ама какво..Нормално е! Или и мен ще ми лепнете етикет?
Страх?! От какво те е страх? Че няма да живееш при мама и татко? Ще вземеш живота си в ръце и с човека, когото обичаш ще извървяваш бъдещето си?
Ако да - то тогава още не си готова да си самостоятелна.
И докато не се отлепиш от родителското тяло няма да разбереш какво е да си порастнал.
Ако да - то тогава още не си готова да си самостоятелна.
И докато не се отлепиш от родителското тяло няма да разбереш какво е да си порастнал.
От всичко ново е нормално да се притесняваш 
важна стъпка е и всеки сам си преценява
Нормално е да си задаваш много въпроси - дали,как,кога.....ами ако не стане....няма да е лесно,но пък самостоятелността е приоритет номер 1....е, да няма как да се прибереш в 19 и да си легнеш да се размазваш и да имаш сготвено,подредено и изчистено.....
Важното е да споделиш всичките си страхове с половинката....за да не излезеш от вас нежелание,че това е обричане на неуспех....а и къде ще живеете при родителите му?(това май не го прочетох)
И аз нямах търпение да изляза от вкъщи
важна стъпка е и всеки сам си преценява Нормално е да си задаваш много въпроси - дали,как,кога.....ами ако не стане....няма да е лесно,но пък самостоятелността е приоритет номер 1....е, да няма как да се прибереш в 19 и да си легнеш да се размазваш и да имаш сготвено,подредено и изчистено.....
Важното е да споделиш всичките си страхове с половинката....за да не излезеш от вас нежелание,че това е обричане на неуспех....а и къде ще живеете при родителите му?(това май не го прочетох)
И аз нямах търпение да изляза от вкъщи
От два дни моя приател ми предложида се сгодим. Аз съм с него вече повече от 7 години, но до този момент всеки си живее при техните. И сега логично е да се съберем да живеем заедно, но на мен нещо ме е страх. По точно не ме страх да отидя да йивея с него, а не искам да се изнасям от нас. Дайте ми съвет какво да правя а него обичам страшно много
Не се страхувай от най-естествените неща в живота.
Направи тази специална крачка-да заживееш с любимото същество и може би ще ти хареса, дори много повече от това, да си при родителите си. Ако пък нещата не се получат добре, може би въобще не сте един за друг. Нещата са много различни когато заживеете заедно и битовизмите започват да се появяват. По-смело и напред!
Направи тази специална крачка-да заживееш с любимото същество и може би ще ти хареса, дори много повече от това, да си при родителите си. Ако пък нещата не се получат добре, може би въобще не сте един за друг. Нещата са много различни когато заживеете заедно и битовизмите започват да се появяват. По-смело и напред!
Но със сигурност не са разведени, защото са живели отделно известно време след брака
Бих посъветвала авторката да отложи за известно време тази стъпка, тъй като очевидно не е дорасла за нея.
По мое мнение всеки трябва първо да поживее сам, да добие самочувствие на възрастен и справящ се човек, преди да направи опит да създаде семейство.
Това е нормалното развитие на нещата, в противен случай адаптацията е много по-тежка.
Имаш всички основания да се страхуваш. Най-добре първо се научи да бъдеш самостоятелна.
По мое мнение всеки трябва първо да поживее сам, да добие самочувствие на възрастен и справящ се човек, преди да направи опит да създаде семейство.
Това е нормалното развитие на нещата, в противен случай адаптацията е много по-тежка.
Имаш всички основания да се страхуваш. Най-добре първо се научи да бъдеш самостоятелна.
Само преди 6 дни в тая тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=376336.msg11595203#msg11595203 си писала, че искаш сватба, а приятелят ти се бави. Последно знаеш ли какво искаш?
Само преди 6 дни в тая тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=376336.msg11595203#msg11595203 си писала, че искаш сватба, а приятелят ти се бави. Последно знаеш ли какво искаш?
Звучиш като разглезено дете! Какво те тревожи? Това, че ще се наложи да си переш сама гащите, а и тези на мъжа ти? Че ще трябва да въртиш домакинство? Или че ще трябва и двамата да планирате финансите си, така че да се издържате сами в самостоятелно жилище. Много е хубаво когато мама се грижи за теб, но идва един момент, в който се налага да порастнеш и да започнеш да се грижиш сама за себе си и семейството си.
щото и аз живея при мама и тати,но в мига,в който ми се отдаде шанс да се изнеса изчезвам с 300! Не,защото ми е зле при тях,напротив...но аз и вкъщи си върша домакинската работа,и финансово не разчитам кой знае колко,просто имам нуждата от самостоятелност,а не наще да са ми постоянно на главата!
За това,честно казано изобщо не разбирам авторката!
Много си е право момичето - и аз съм на 23, и аз горе-доло с толкова годишна връзка.....
Еми много си ми е хубаво в къщи- не ми бършат задника, ама си имам супер къща, супер условия, като се прибера от работа ми е сготвено,че и баба си имам-кой бяга от рахата бе хора
Истината е,че знам че този момент ще дойде, но както е казала Тес, само решението да имам дете би ме накарало да се оженя - иначе и сега си живеем почти заедно с него,ама съм намерила златната среда -паразит съм сигурно,както беше казал някой
Разбирам я авторката,специално за тази тема, други постове не съм и чела, за годините си можем да изчакаме още малко, при всеки по различно време чука биологичния часовник и ако чувства,че не е дошло времето да не го прави
Еми много си ми е хубаво в къщи- не ми бършат задника, ама си имам супер къща, супер условия, като се прибера от работа ми е сготвено,че и баба си имам
-кой бяга от рахата бе хора Истината е,че знам че този момент ще дойде, но както е казала Тес, само решението да имам дете би ме накарало да се оженя - иначе и сега си живеем почти заедно с него,ама съм намерила златната среда -паразит съм сигурно,както беше казал някой
Разбирам я авторката,специално за тази тема, други постове не съм и чела, за годините си можем да изчакаме още малко, при всеки по различно време чука биологичния часовник и ако чувства,че не е дошло времето да не го прави
И аз попитах от какво я е страх, ама отговор - нъц.
Не ме страх от отделянето.Може би ме е странно защото винаги съм си живяла тук.
И аз попитах от какво я е страх, ама отговор - нъц.
Ами аз това не го разбирам.
Аз съм от хората, които се привързват към хората
Много си е право момичето - и аз съм на 23, и аз горе-доло с толкова годишна връзка.....
Еми много си ми е хубаво в къщи- не ми бършат задника, ама си имам супер къща, супер условия, като се прибера от работа ми е сготвено,че и баба си имам-кой бяга от рахата бе хора
Истината е,че знам че този момент ще дойде, но както е казала Тес, само решението да имам дете би ме накарало да се оженя - иначе и сега си живеем почти заедно с него,ама съм намерила златната среда -паразит съм сигурно,както беше казал някой
Еми много си ми е хубаво в къщи- не ми бършат задника, ама си имам супер къща, супер условия, като се прибера от работа ми е сготвено,че и баба си имам
-кой бяга от рахата бе хора Истината е,че знам че този момент ще дойде, но както е казала Тес, само решението да имам дете би ме накарало да се оженя - иначе и сега си живеем почти заедно с него,ама съм намерила златната среда -паразит съм сигурно,както беше казал някой
Ето това имах предвид.
Представи си сега от този "рахат" изведнъж да се озовеш в ново жилище с мъж и бебе. От една страна трябва да свикваш да съжителстваш с някого, от друга да се грижиш за ревящото бебе, от трета да вършиш домашни задължения, които досега не ти се е налагало. Ами шокът със сигурност ще е голям.
И аз попитах от какво я е страх, ама отговор - нъц.
превАрзвай се
към вещите сигурно гаджето няма такива финансови възможности като мама и тате
какво бебе,бе хора? не е задължително бебето да дойде веднага щом заживееш с някого.
И аз попитах от какво я е страх, ама отговор - нъц.
превАрзвай се
към вещите сигурно гаджето няма такива финансови възможности като мама и тате
Ами да, напълно е възможно
Бившият ми мъж имаше 2 години връзка с гаджето си, когато го изгоних и се събраха и техните отказаха да й дават пари и много бързо се отказа от такъв живот - без удобствата на мама и тате
Ама аз на това не му викам любов.
И аз попитах от какво я е страх, ама отговор - нъц.
Охооо!! Че то лесно тогава !! пращаш мама и тати на новото място а гугутките си оставате на старото
Ай сега ми обясни, че и така не става
...а него обичам страшно много
Тцъ, е това не го вярвам. След 7 години връзка с някой, който обичаш "страшно много", те е страх да заживееш с него. Пълен абсурд.
Бях на 23, когато се запознах с настоящия си съпруг, след 2 седмици вече живеехме заедно. Може и да ме е било малко страх, но наистина го обичах страшно много.
Не казвам, че всички трябва да са като мен, ама и твоето не е логично някакси.
Аз на 23 год и през ум не ми е минавало да се женя - сигурно защото и гадже съм нямала. Учеше ми се, ходеше ми се по купони ...
Едно е да се ожениш на 23, друго е на 33. Така, че авторката за мен е доста млада. И не върви, потребителка от форума на 43 год /например/ с брак от 10 год и 2 деца да съди момиче на 23 год.
Към авторката - помисли си, поплачи си, изживей си съмненията и после поговори и сподели с гаджето си. Абсолютно всички си имаме своите страхове за едно или друго. Твоят въпрос е личен и имаш право на всякакви чувства.
Едно е да се ожениш на 23, друго е на 33. Така, че авторката за мен е доста млада. И не върви, потребителка от форума на 43 год /например/ с брак от 10 год и 2 деца да съди момиче на 23 год.
Към авторката - помисли си, поплачи си, изживей си съмненията и после поговори и сподели с гаджето си. Абсолютно всички си имаме своите страхове за едно или друго. Твоят въпрос е личен и имаш право на всякакви чувства.
Аз на 23 год и през ум не ми е минавало да се женя - сигурно защото и гадже съм нямала. Учеше ми се, ходеше ми се по купони ...
Едно е да се ожениш на 23, друго е на 33. Така, че авторката за мен е доста млада. И не върви, потребителка от форума на 43 год /например/ с брак от 10 год и 2 деца да съди момиче на 23 год.
Към авторката - помисли си, поплачи си, изживей си съмненията и после поговори и сподели с гаджето си. Абсолютно всички си имаме своите страхове за едно или друго. Твоят въпрос е личен и имаш право на всякакви чувства.
Едно е да се ожениш на 23, друго е на 33. Така, че авторката за мен е доста млада. И не върви, потребителка от форума на 43 год /например/ с брак от 10 год и 2 деца да съди момиче на 23 год.
Към авторката - помисли си, поплачи си, изживей си съмненията и после поговори и сподели с гаджето си. Абсолютно всички си имаме своите страхове за едно или друго. Твоят въпрос е личен и имаш право на всякакви чувства.
Потребителката на 43 има вероятно самата тя дете което на 23 не би търпяла в къщи. За негово собствено добро. Не става въпрос за омъжване, а за самостоятелност на възрастен индивид.
Най- убаво е секи по къщите. Заедно- на кафе, ресторант и по други места, но не за постоянно. Един ден може и дете да се роди- таман ще има кой да помага и няма да дотягат на някого особено ежедневните грижи по него- в едната къща една седмица, като писне- в другата. А на 23 години- дете. Аз пък колко бързам, поне на 43 трябва да са младите. И живот и здраве на бабите да помагат. Туй си мисля...
Аз на 23 год и през ум не ми е минавало да се женя - сигурно защото и гадже съм нямала. Учеше ми се, ходеше ми се по купони ...
Едно е да се ожениш на 23, друго е на 33. Така, че авторката за мен е доста млада. И не върви, потребителка от форума на 43 год /например/ с брак от 10 год и 2 деца да съди момиче на 23 год.
Към авторката - помисли си, поплачи си, изживей си съмненията и после поговори и сподели с гаджето си. Абсолютно всички си имаме своите страхове за едно или друго. Твоят въпрос е личен и имаш право на всякакви чувства.
Едно е да се ожениш на 23, друго е на 33. Така, че авторката за мен е доста млада. И не върви, потребителка от форума на 43 год /например/ с брак от 10 год и 2 деца да съди момиче на 23 год.
Към авторката - помисли си, поплачи си, изживей си съмненията и после поговори и сподели с гаджето си. Абсолютно всички си имаме своите страхове за едно или друго. Твоят въпрос е личен и имаш право на всякакви чувства.
Ксения е права според мен.
Аз бях на 17г. когато се изнесох от вкъщи, отидох на квартира и работех, в последствие учех, а малко след това заживях със съпруга си!
Искам да кажа, че не е задължително брака да те изкара от дома на мама и тате. Друго е да си самостоятелен.
Някой по-напред бе казал, че ако изведнъж се озове в нов дом с мъж и бебе, ще е срес!
Ми разбира се, с този мъж и от 17г. да си, докато не започнеш да му переш чорапите сте си много добри и много се обичате. Съвместното съжителство е много по-различно.
ПП. правописа на авторката няма да коментирам. Голямо въображение трябва да се схване смисъла....
Към авторката - помисли си, поплачи си, изживей си съмненията и после поговори и сподели с гаджето си. Абсолютно всички си имаме своите страхове за едно или друго. Твоят въпрос е личен и имаш право на всякакви чувства.
Съгласна съм с Don't worry, че въпросът ти е личен и страховете ти са оправдани от твоя гледна точка. Има хора, които не обичат промените. И аз съм от тях,но когато настоящият ми съпруг ми предложи да заживеем заедно, не се поколебах и за миг. В дома на родителите ми е много хубаво, с всички възможни удобства, а там, където трябваше да отида да живея беше старо, не ремонтирано с години, занемарено. Нямах голям опит като домакиня, но с помощта на мъжа ми, ремонтирахме, подредихме общият си дом. Научих се да готвя, оказа се че доста добре се справям с гледането на цветя; научих се да пазарувам разумно; да разпределям времето си - с две думи - организирах се!
След две години съвместен живот, сключихме брак. Моите страхове бяха, че няма да се справя. Първата вечер ми беше доста криво , защото в стария апартамент спяхме върху издънен дюшек на земята, дрехите ни бяха нахвърляни по столове, нямаше дори къде да си приберем хляба останал от вечерята
, въобще трагедия от всякъде! Но бяхме благодарни, че макар и мизерен, имаме собствен дом. 
Рано или късно ще ти се наложи да излезнеш от дома на мама и тати. Дали заради любимия мъж, или пък някоя друга причина.
Живяла съм и съм учила в друг град, но това не ми помогна кой знае колко за да стана самостоятелна. Вярно, можех да се оправям що годе, но все още прекалено разчитах на мама и тати.
Срещнах мъжа ми, и след няма и месец заживяхме заедно. То още по - рано щяхме сигурно да го направим, ако питат него на третия ден, но и мен си ме тресеше някакъв страх. Един ден си събрах багажа и при него. Казах си - ако нещо се обърка, винаги мога да се върна. И се озовах в ситуация в която трябваше да се грижа за моето си семейство - а аз не знаех дори пералня как се пуска като хората, готвенето беше мисия невъзможна. Да не говорим че започнахме от пълна нула, от сигурността на дома на родителите с всякаквите му удобства се озовах в един празен апартамент който взехме под наем.. Справихме се, имало е вечери в които съм плакала сама от чувство на обърканост. Е, не съм се върнала при мама и тати, нямам и такова намерение.
Така че и на теб ням ада ти се размине този момент - да отлетиш от гнездото на родителите си и сама да създадеш такова.
Живяла съм и съм учила в друг град, но това не ми помогна кой знае колко за да стана самостоятелна. Вярно, можех да се оправям що годе, но все още прекалено разчитах на мама и тати.
Срещнах мъжа ми, и след няма и месец заживяхме заедно. То още по - рано щяхме сигурно да го направим, ако питат него на третия ден, но и мен си ме тресеше някакъв страх. Един ден си събрах багажа и при него. Казах си - ако нещо се обърка, винаги мога да се върна. И се озовах в ситуация в която трябваше да се грижа за моето си семейство - а аз не знаех дори пералня как се пуска като хората, готвенето беше мисия невъзможна. Да не говорим че започнахме от пълна нула, от сигурността на дома на родителите с всякаквите му удобства се озовах в един празен апартамент който взехме под наем.. Справихме се, имало е вечери в които съм плакала сама от чувство на обърканост. Е, не съм се върнала при мама и тати, нямам и такова намерение.
Така че и на теб ням ада ти се размине този момент - да отлетиш от гнездото на родителите си и сама да създадеш такова.
Вярно, хора разни. Спомням се, че когато отидох 1-ви курс студентка в друг град ми беше много криво първите месеци - просто навик. С майка си живях до 28 год. възраст, вкл. първата година от брака си, докато имаме къде да се изнесем. Сега съм на мнение, че трябва мноого, ама мноооого да го закъсаме, за да се върна там. Но аз на 18 не бях готова да се изнеса и най-малкото имах нужда от период на адаптация. А после ми хареса и не исках да се прибирам. Така че разбирам авторката, но това неграмотно писане и думичката "значи" ми идват в повече.
Не тук всички хора са едни и същи. Не може да има различни а само такива които се заяждат. И искат да е само пред техните розови очила. И все пак много ми помогнахте защото се замислих много и взех решение аз съм с него и го ОБИЧАМ по наш си начин и ще стана с най-голямо удоволствие негова жена и ще бъда най-щастливата Много повече от повечето тук които изписаха един куп глупости
защото се замислих много и взех решение аз съм с него и го ОБИЧАМ по наш си начин и ще стана с най-голямо удоволствие негова жена и ще бъда най-щастливата Много повече от повечето тук които изписаха един куп глупости и ще стана с най-голямо удоволствие негова жена и ще бъда най-щастливата Много повече от повечето тук които изписаха един куп глупости
и ще стана с най-голямо удоволствие негова жена и ще бъда най-щастливата Много повече от повечето тук които изписаха един куп глупости
и ще стана с най-голямо удоволствие негова жена и ще бъда най-щастливата Много повече от повечето тук които изписаха един куп глупости
Долявам нотка злоба в поста ти.
А дали моето е простотия, или начина по който пишеш...Опс то твоето си граничи с простащина!
и ще стана с най-голямо удоволствие негова жена и ще бъда най-щастливата Много повече от повечето тук които изписаха един куп глупости
Долявам нотка злоба в поста ти.
А дали моето е простотия, или начина по който пишеш...Опс то твоето си граничи с простащина!
представям си когато деня ти е лош колко много си злобна. Малееееееее добре че си далече от мен 
Няма да пиша повече в тази тема, безсмислено е...
Човек и щастие ако ти пожелае е злобен...
Хайде остани си със здраве и повече грамотност!
Крайно време е родителите да те гонят от къщи! Какво значи "не искам да напускам"? 
До кога трябва да те дондуркат мама и тате? 18 г. и джатара навън- на квартира! 
Ако ти изнася.
Разглезват ви родителите невероятно.
До кога трябва да те дондуркат мама и тате? 18 г. и джатара навън- на квартира! Ако ти изнася.Разглезват ви родителите невероятно.
Права е ксения - тя точно така ще натири дъщеря си на квартира след има-няма 2 години
Крайно време е родителите да те гонят от къщи! Какво значи "не искам да напускам"? До кога трябва да те дондуркат мама и тате? 18 г. и джатара навън- на квартира! Ако ти изнася.
Разглезват ви родителите невероятно.
До кога трябва да те дондуркат мама и тате? 18 г. и джатара навън- на квартира! Ако ти изнася.Разглезват ви родителите невероятно.
Права е ксения - тя точно така ще натири дъщеря си на квартира след има-няма 2 години
Една. Няма нужда да я натирвам, и сама ще си напусне.
Мен пък ме дразнеше факта,че не съм всеки един миг с любимия.Вечер се разделяхме с часове.
Сина ни е на 16 год.Прекрасно се разбираме но неговата философия е -ако дете на 10 год не иска да се къпе само и незнае как да си направи да яде,на 16 не мисли как да вади собствени средства (не е задължително да работи,може и само планове да прави),на 18 все още живее при родителите си и те са свидетели на желанието му да се усамоти с някоя девойка-родителите трябва да се замислят.
Много пъти съм му казвала,че неговото излизане от къщи ще ми е като шамар но това с нищо не е променило мнението му,напротив,все повече ме убеждава,че така е по добре за неговото израстване.
Брат му е по голям но и той от 16 год прави планове за времето когато ще живее сам.
Вероятно и ти си така но сега,когато е дошъл момента се страхуваш дали всичко ще бъде така както си го представяш...Не! Живота поднася изненади.Някои неща които много си ги мислила често се нагласят от самосебе си а други колкото и да ги планираш те просто не се получават.
Бъди по смела в решенията си.Не си губи времето в много размисли.Гледай на живота по философски.А след като и от двете страни родителите ви подкрепят значи те също виждат във вас една стабилна двойка.Ако си дора приятелка с майка си говори с нея,сподели и страховете си,сигурна съм,че тя ще ти помогне повече от нас.
Сина ни е на 16 год.Прекрасно се разбираме но неговата философия е -ако дете на 10 год не иска да се къпе само и незнае как да си направи да яде,на 16 не мисли как да вади собствени средства (не е задължително да работи,може и само планове да прави),на 18 все още живее при родителите си и те са свидетели на желанието му да се усамоти с някоя девойка-родителите трябва да се замислят.
Много пъти съм му казвала,че неговото излизане от къщи ще ми е като шамар но това с нищо не е променило мнението му,напротив,все повече ме убеждава,че така е по добре за неговото израстване.
Брат му е по голям но и той от 16 год прави планове за времето когато ще живее сам.
Вероятно и ти си така но сега,когато е дошъл момента се страхуваш дали всичко ще бъде така както си го представяш...Не! Живота поднася изненади.Някои неща които много си ги мислила често се нагласят от самосебе си а други колкото и да ги планираш те просто не се получават.
Бъди по смела в решенията си.Не си губи времето в много размисли.Гледай на живота по философски.А след като и от двете страни родителите ви подкрепят значи те също виждат във вас една стабилна двойка.Ако си дора приятелка с майка си говори с нея,сподели и страховете си,сигурна съм,че тя ще ти помогне повече от нас.
Тъкмо да защитя авторката, че е нормално все пак да се притеснява от промяната, да се чувства развълнувана и от части притеснена. Че може би бърка тези чувства със страха...
Докато не избълва един куп простотии. Правописът значи нещо. Той издава интелектуална и езикова култура и язък за ПУ-то. Но ти тези неща ги нямаш.
Издържането... да, завиждат ти. И момичета, приканвам ви да си го признаете. Все пак това да си самостоятелен, да се издържаш сам и да не зависиш от никого... Ами така де, това е нещо ужасно, а ти си достойна за завист. Всеки иска да е като теб
Знаеш ли, тук може да има коментари, които не са ти харесали, но собствената ти злоба си личи от километри. Простотията - също. Има за какво да се притесняваш - ако приятелят ти не те е видял още в тази светлина, то след като заживеете заедно ще види тези черти от характера ти.
Ксения, обаче на 18 дори не си завършил гимназия. Поне тук в България. След нея разбирам изнасянето по квартири/теглене на кредит за апартамент и т.н. Но точно последната година, когато трябва сериозно да се наблегне на ученето... просто не смятам, че е добър вариант, така да се каже.
И съм съгласна с Щастие. Нормално е някъде към 16 години да се позамислиш за собствен доход и изнасяне от дома.
Докато не избълва един куп простотии. Правописът значи нещо. Той издава интелектуална и езикова култура и язък за ПУ-то. Но ти тези неща ги нямаш.
Издържането... да, завиждат ти. И момичета, приканвам ви да си го признаете. Все пак това да си самостоятелен, да се издържаш сам и да не зависиш от никого... Ами така де, това е нещо ужасно, а ти си достойна за завист. Всеки иска да е като теб
Знаеш ли, тук може да има коментари, които не са ти харесали, но собствената ти злоба си личи от километри. Простотията - също. Има за какво да се притесняваш - ако приятелят ти не те е видял още в тази светлина, то след като заживеете заедно ще види тези черти от характера ти.
Ксения, обаче на 18 дори не си завършил гимназия. Поне тук в България. След нея разбирам изнасянето по квартири/теглене на кредит за апартамент и т.н. Но точно последната година, когато трябва сериозно да се наблегне на ученето... просто не смятам, че е добър вариант, така да се каже.
И съм съгласна с Щастие. Нормално е някъде към 16 години да се позамислиш за собствен доход и изнасяне от дома.
Какви хора сте, бе Аз изскубнах с 200 отвкъщи, когато ме приеха студентка в друг град - не че ми е било зле с нашите, напротив, просто нямах търпение да съм самостоятелна. Чудя се на акъла на такива...От какво ви е страх? Че няма да можете да докарате манджата на вкус като на мама ли
Аз изскубнах с 200 отвкъщи, когато ме приеха студентка в друг град - не че ми е било зле с нашите, напротив, просто нямах търпение да съм самостоятелна. Чудя се на акъла на такива...От какво ви е страх? Че няма да можете да докарате манджата на вкус като на мама ли И аз така. От 18-годишна не съм се прибирала да живея у нас за повече от две седмици. Иначе винаги е по-хубаво при мама и тате. Има сготвено, има парички, всичко е купено, обзаведено...
Цитат
Ксения, обаче на 18 дори не си завършил гимназия. Поне тук в България. След нея разбирам изнасянето по квартири/теглене на кредит за апартамент и т.н. Но точно последната година, когато трябва сериозно да се наблегне на ученето... просто не смятам, че е добър вариант, така да се каже.
На 18 не му свършва обучението на човек. Но е достатъчно зрял и отговорен да си поема сам живота в ръце и да гради самостоятелен живот. Да печели и да учи, и да се учи да бъде възрастен с всички произтичащи от това неща. Границата е условна разбира се, но е там някъде. Не на 23. 7 години може да си развява оная работа някъде, но мама и тате още трябва да я хранят. И до кога? Не го ли пуснеш на 18 да става отговорен за себе си, няма да стане никога.
култура и язък за ПУ-то. Но ти тези неща ги нямаш.
ПУ- ли е завършила, аз пак не съм видяла
Абе да ви кажа и много лоши нападки прочетох, просто момичето споделяше,но не успявя явно да си овладее гнева
аз я разбирам защото както казах съм в що годе същото положение, достатъчно независима съм,но предпочитам да помагам на родителите си, да си чистя в моята къща, да си отпочивам на спокойствие след работа пак там... не ми се ще,още сега да слугувам на мъж - макар,че в моя случай,мъжът също ми е осигурил всички удобства
Мисля,че всичко е въпрос на усещане - усещането за свобода е несравнимо
А и той приятелят ти може да иска много работи, ама по-важно е ти да наясно какво искаш
не ми се ще,още сега да слугувам на мъж - макар,че в моя случай,мъжът също ми е осигурил всички удобства
Мисля,че всичко е въпрос на усещане - усещането за свобода е несравнимо
Мисля,че всичко е въпрос на усещане - усещането за свобода е несравнимо
Ако така приемаш съжителството с любим човек, е жалко. Събира ви любовта, а не слугинстването!
.Иначе както вече казах, аз се изнесох от нас на 17г., (не да живея с мъж-това стана по-късно.
) Няколко месеца преди да навърша 18г. Тогава бях завършила гимназия и се подготвях за студентските изпити. - Въпорс на усещане, аз усещах, че искам да съм самостоятелна.
...да си чистя в моята къща, да си отпочивам на спокойствие след работа пак там... не ми се ще,още сега да слугувам на мъж - макар,че в моя случай,мъжът също ми е осигурил всички удобства
Мисля,че всичко е въпрос на усещане - усещането за свобода е несравнимо
Мисля,че всичко е въпрос на усещане - усещането за свобода е несравнимо
Е нали къщата, в която ще живееш с мъжа ти също ще е твоя. Той не те наема като обслужващ персонал, а се събирате да живеете заедно.
Поделяте си домакинските задължения, или ги вършите заедно, или ако ви мързи си наемате домашна помощница и т.н., варианти колкото щеш.А усещането за свобода поне за мен не е свързано с това, дали съм обвързана с някого или не. Но хората са различни.
Цитат
Ксения, обаче на 18 дори не си завършил гимназия. Поне тук в България. След нея разбирам изнасянето по квартири/теглене на кредит за апартамент и т.н. Но точно последната година, когато трябва сериозно да се наблегне на ученето... просто не смятам, че е добър вариант, така да се каже.
На 18 не му свършва обучението на човек. Но е достатъчно зрял и отговорен да си поема сам живота в ръце и да гради самостоятелен живот. Да печели и да учи, и да се учи да бъде възрастен с всички произтичащи от това неща. Границата е условна разбира се, но е там някъде. Не на 23. 7 години може да си развява оная работа някъде, но мама и тате още трябва да я хранят. И до кога? Не го ли пуснеш на 18 да става отговорен за себе си, няма да стане никога.
Ронка, и аз това казвам - ето, ти си завършила по-рано гимназия, а тези, които не са?
Ронка, и аз това казвам - ето, ти си завършила по-рано гимназия, а тези, които не са?
По-скоро идеята ми беше, че не е нужно от мама и тате, да отиде при любимия. Може да е свободна и самостоятелна далеч от родителите!
ПП. всъщност това е много относително. В Бг си има семейства които живеят при свекъра и свекървата с години, та дори и нямат намерение да се изнасят. С оправдания, че парите не им стигат(но явно нервите, да)...Човек няма ли желание, намира оправдание.
ПП. всъщност това е много относително. В Бг си има семейства които живеят при свекъра и свекървата с години, та дори и нямат намерение да се изнасят. С оправдания, че парите не им стигат(но явно нервите, да)...Човек няма ли желание, намира оправдание.
Да ! Какво беше казано за оправданията - всеки си го има. Аз дадох една идея 2-3 стр по-рано да се изнесат мама и тате ама нЕма кой да ми отговори
Проблема не че ще живея с него, а че ще се изнеса от нас. Тук си се чувствам добре. И най-Важното свикнала
ПП. всъщност това е много относително. В Бг си има семейства които живеят при свекъра и свекървата с години, та дори и нямат намерение да се изнасят. С оправдания, че парите не им стигат(но явно нервите, да)...Човек няма ли желание, намира оправдание.
Да ! Какво беше казано за оправданията - всеки си го има. Аз дадох една идея 2-3 стр по-рано да се изнесат мама и тате ама нЕма кой да ми отговори
Идеята да отглеждам паразит вкъщи, които да ме изгони в последстие не ми допада!
(дано не ми стига до главата)Иначе авторката може да предложи на родителите си, те може и да се съгласят.
А пък може да се чувства добре в компанията на мама и тате, и ако те се изнесат пак ще е нещастна....
и ще стана с най-голямо удоволствие негова жена и ще бъда най-щастливата Много повече от повечето тук които изписаха един куп глупости
Долявам нотка злоба в поста ти.
А дали моето е простотия, или начина по който пишеш...Опс то твоето си граничи с простащина!
Boonboon
!!! По кротко,момиче!!! Следя темата от самото и начало. Не мислех да се включвам с мнение,защото каквото и да се напише тук,пак ще се направи това,което на теб ти е удобно . Тук всеки може да напише мнението си само от своя гледна точка или както се казва- от едната страна на медалиона. Всичко друго си е твой избор и начин на живот. Никoй не може да прецени дали ще можеш да се справиш в едно съвместно съжителство,защото те познаваме единствено от форума. Страховете ти,ако има такива са породени от това,че все още не си готова да поемеш такава отговорност.АМИН означава ДА БЪДЕ,а това съвсем не е лоша дума! Съфорумката ти е направила ДОБРО ПОЖЕЛАНИЕ,което дано заслужаваш след обидите,които си отправила към нея! Желая ти всичко добро и нека стане така,както Ти си решиш
.А М И Н
!!!
Права си Ронка, събира ни любовта,но ние почти живеем заедно,наясно сме със всички свои предимства,навици и недостатъци,аз често си правя майтап,че сме изкарали един семеен живот....толкова години,неразделни...
...истината е,че и сега му помагам в домакинството,все пак не очаквам, майка му да отиде и специално да чисти,че ние се помещаваме там...той и моя не е от тези дето се срамуват да вършат домакинска работа..... но все пак усещането,че все още не съм в графа бракувани е тооолкова хубаво
А и повечето ми дружки,все още не са омъжени и нямат деца - виждам и разликата,спрямо тези които родиха, с детето приоритетите ти в живота стават други, самия ти ставаш по-отговорен,сигурна съм,че и това безспорно ще е един прекрасен етап от живота, но няма нищо лошо да си поживеем още малко и без това имам още една година магистратура да уча.... та за себе си специално съм си направила графика и добре знам как и кога искам да се случат тези важни етапи от живота
За това пак казвам,преди всичко трябва да знаеш какво искаш и защо трябва да стане така
...истината е,че и сега му помагам в домакинството,все пак не очаквам, майка му да отиде и специално да чисти,че ние се помещаваме там...той и моя не е от тези дето се срамуват да вършат домакинска работа..... но все пак усещането,че все още не съм в графа бракувани е тооолкова хубаво
А и повечето ми дружки,все още не са омъжени и нямат деца - виждам и разликата,спрямо тези които родиха, с детето приоритетите ти в живота стават други, самия ти ставаш по-отговорен,сигурна съм,че и това безспорно ще е един прекрасен етап от живота, но няма нищо лошо да си поживеем още малко и без това имам още една година магистратура да уча.... та за себе си специално съм си направила графика и добре знам как и кога искам да се случат тези важни етапи от живота
За това пак казвам,преди всичко трябва да знаеш какво искаш и защо трябва да стане така
кокетка, аз говорех за времето в което ще заживеете заедно. Далеч съм от мисълта да те убеждавам да създаваш, дом, семейство и деца.
Дано нещата ти се наредят така както ги плануваш!
Дано нещата ти се наредят така както ги плануваш!
Относно изказванията на Ксения - Не смятам,че децата трябва да се изритват на 18 - нали всеки родител иска детето му да получи добро образование, да си намери престижна работа и т.н.
Признавам,че ако ме бяха изритали рано, сега нямаше да имам възможността да съм на тази работа,нямаше и да постигна тези успехи в образованието си,защото най-вероятно щеше да се налага да работя като сервитьорка,за да се издържам, я успея да запиша и да уча я не - защото трябва пари да се изкарват и докато се усетя то времето минало.....
Идеята ми беше, че отговорност не се изразява само в 'махам се на 18'. Че не му свършва е ясно, макар че и това е условно - има такива с велика мечта да бъдат общаци на строежи. Но за тях е друга тема. Просто казвам, че според мен трябва да се изчака до завършването на гимназията и намиране на работа, която ще стига, за да си поеме наема, сметките и яденето. Както и учебниците. Защото надали някоя ученичка, работеща като сервитьорка някъде, ще успее да поеме всичко сама. Просто е според-зависи.
Ронка, и аз това казвам - ето, ти си завършила по-рано гимназия, а тези, които не са?
Ронка, и аз това казвам - ето, ти си завършила по-рано гимназия, а тези, които не са?
Всъщност, една сервитьорка печели по-прилично и от една учителка, и от още много други професии със завършен университет. Така че не съм съгласна че не би могла да си поема сметките. Дъщеря ми сметките си ги поема самостоятелно още много отдавна. Въпрос на желание и зрялост за самостоятелност. И работата и не е попречила на ученето.
Щом авторката се чувства достатъчно голяма да се ч**ка, би трябвало да и стиска и да работи и да се издържа.
На колко години си???? Аз се сещам за подобен случай на твоя, момичето е на 37 при мама и било добре, и на мен ми беше добре при мама, ама идва момент в който всеки сам поема по пътя си, мама няма да избяга, ако не ти хареса знаеш, че можеш при нея да се върнеш, но си длъжна да опиташ, най- малкото в името на тези 7 години. да разбереш ще става ли нещо, няма ли да става...
Е мила незнам на колко години си но ТРЯБВА да пораснеш някога и да станеш самостоятелна жена. Ако не си готова за такава стъпка по добре му сподели на момчето. Най-малкото за мен той не те пришпорва просто за 7г. това е естествения ход на нещата. Родителите винаги ще бъдат на среща. А ако се обичате ще видиш колко е сладко да сте заедно.
Страх от неизнестното винаги има. Никой неможе да ти гаратнира безоблачен брак/или съжителство/ времето ще си каже своето.
От мен успех в решението.
П.П И ние с моето момче сме заедно от 7г. но съжителстваме от 5г. Въпрос на усещане. Сега чакаме най-хубавото нещо в живота си с трепет, което ти пожелавам и на теб. Даже може да си кажеш колкото и невероятно да ти звучи "Ех защо чакаме толкова време" Бъди смела и поемай рискове, пък може и да е за добро.
Страх от неизнестното винаги има. Никой неможе да ти гаратнира безоблачен брак/или съжителство/ времето ще си каже своето.
От мен успех в решението.
П.П И ние с моето момче сме заедно от 7г. но съжителстваме от 5г. Въпрос на усещане. Сега чакаме най-хубавото нещо в живота си с трепет, което ти пожелавам и на теб. Даже може да си кажеш колкото и невероятно да ти звучи "Ех защо чакаме толкова време"
Бъди смела и поемай рискове, пък може и да е за добро.
Много го мислиш, а на страха очите са големи.
Без мама и тати е мноооооого по-интересен живота, и много по-забавен, повярвай.
Сам си си шеф, а какво по-хубаво от това
Аз бях на 24, когато заживях с мъжът ми, на 20 се изнесох от нас.
Някак си всяко ново местене съм го приемала с огромно любопитство и нетърпение, дори не съм се сетила за страх.
Колкото повече го мислиш, толкова повече ще намираш причини поради които да се страхуваш.
А и винаги можеш да се върнеш в къщи, за твоите родители ти винаги ще си малкото им детенце, дори и да си на 40 примерно.
Забавлявай се
Без мама и тати е мноооооого по-интересен живота, и много по-забавен, повярвай.
Сам си си шеф, а какво по-хубаво от това
Аз бях на 24, когато заживях с мъжът ми, на 20 се изнесох от нас.
Някак си всяко ново местене съм го приемала с огромно любопитство и нетърпение, дори не съм се сетила за страх.
Колкото повече го мислиш, толкова повече ще намираш причини поради които да се страхуваш.
А и винаги можеш да се върнеш в къщи, за твоите родители ти винаги ще си малкото им детенце, дори и да си на 40 примерно.
Забавлявай се
Всъщност, една сервитьорка печели по-прилично и от една учителка, и от още много други професии със завършен университет. Така че не съм съгласна че не би могла да си поема сметките. Дъщеря ми сметките си ги поема самостоятелно още много отдавна. Въпрос на желание и зрялост за самостоятелност. И работата и не е попречила на ученето.
Щом авторката се чувства достатъчно голяма да се ч**ка, би трябвало да и стиска и да работи и да се издържа.
Щом авторката се чувства достатъчно голяма да се ч**ка, би трябвало да и стиска и да работи и да се издържа.
Но въпреки всичко аз наистина не познавам някой, който не е завършил гимназия и да е способен да се издържа абсолютно сам. Понеже все пак има някаква разлика между това да живееш при родители, да им дадеш част от парите за сметки и за храната в хладилника (и евентуално сам да си купиш учебници) и да не им искаш джобни и да живееш на квартира, на която й плащаш наема, плащаш й всичките сметки, плащаш всяка стотинка от храната, включваме и учебниците, дрехи и прочие необходими неща.
Не ми приемай думите конкретно към теб. Аз си говоря така, общо. Изключения има и винаги ще има. И ако дъщеря ти е една от тези, които без проблем ще се справят финансово с горните неща, то имаш само повод за радост
Дано сме се разбрали вече.
ДА реагирала съм по остро, но в началото на темата жени те ме нападнаха много. Това съм го искала да живея с този човек от както го познавам и изведнъж става това което аз искам. Аз съм си начертала пътя кога какво искам да работя с какво да се занимавам и винаги съм знаела че той ще е до мен. Ядосах се защото не съм казала не искам да живея с него защото няма да се справя, а тук започват да ме нападат че съм мамено детенце, че тате носи мама меси като изобщо не знаят как стоят нещата при нас. Че притесненията са ми от страна че оставям майка ми сама защото баща ми работи много и тя ще сама, защото сестра ми се ожени преди 2 години.А с нея имаме проблем. Трудно ми че отивам по далече от тях. А не че те ме гледат и аз глезлата само стоя и ходя по магазините да им харча парите. Мъчно ми е за хората а не за материалните неща. Никога не съм гледала тях. Може би има още един голям фактор които ме напряга много, които си е между нас. Затова се ядосах защото не ме познавате а ми сложихте етикет.
Пенелопа постовете в началото за на една объркана ЖЕНА. Която просто иска да сподели с някои. И все пак не мисля че трябва да пишете така защото всъщност не знаете причината и просто си обиждате без да се замислите. Според мен по добре не пиши по тема която нещо не си разбрал, от колкото да нападам човек които в момента е объркан и това си личи от постовете
Може би има още един голям фактор които ме напряга много, които си е между нас. Затова се ядосах защото не ме познавате а ми сложихте етикет.
Тука не сме ясновидци уважаема. Не сме ти комшии та да питаме кварталните клюкарки ако нещо ни убягва. Ако не си споделила нещо - недей ни се сърди, че не сме в час. Реагираме само на това, което знаем. Ако искаш наистина адекватни мнения - споделяй всичко. Иначе става като в онзи виц в който доктора изследвал един мъж за безплодие и тъй като всички изследвания били на ред го помолил да доведе жена си. " ама аз съм жената в къщата" - казал той. И те така
Пенелопа постовете в началото за на една объркана ЖЕНА. Която просто иска да сподели с някои. И все пак не мисля че трябва да пишете така защото всъщност не знаете причината и просто си обиждате без да се замислите. Според мен по добре не пиши по тема която нещо не си разбрал, от колкото да нападам човек които в момента е объркан и това си личи от постовете
Взимаме те на подбив, майтапим се, умеем да иронизираме.Не обиждаме ние, а истината...тя често боли.Ако истината те обижда-вземи си поука.
Като чета взех да си мисля за моите деца.............те на ЗАПАД за това като завършат у-ще ги гонят от къщи- да се оправят сами в живота.Може да им плащат квартирата, но да свикват сами с живата, сметките и т.н.а у нас ги е страх да напуснат родителите си, камо ли да тръгнат по света.....
Пенелопа постовете в началото за на една объркана ЖЕНА. Която просто иска да сподели с някои. И все пак не мисля че трябва да пишете така защото всъщност не знаете причината и просто си обиждате без да се замислите. Според мен по добре не пиши по тема която нещо не си разбрал, от колкото да нападам човек които в момента е объркан и това си личи от постовете
Виж момиче, вярно е, че си объркана и то доста. Обаче 9 страници вече се точи твоят "проблем" за изнасянето ти от бащиния дом. Защо не опиташ за месец, какво страшно има. После се връщаш и готово. А родителите си все пак ще ги виждаш през това време. А ако не искаше мнението на съфорумките, просто не трябваше да пускаш тема.
Абе, страхува се момичето! Да си самостоятелен не е лесно и тя знае, предполагам , какво я очаква. Ама, едно се чудя! С този правопис, каква гимназия е завършила и как е преминала кандидат-студентските изпити?
П.п. Без лоши чувства, но научи се да пишеш правилно. Като видя такива неграмотно написани постове, направо губя вяра в образователната ни система.
П.п. Без лоши чувства, но научи се да пишеш правилно. Като видя такива неграмотно написани постове, направо губя вяра в образователната ни система.
Абе, страхува се момичето! Да си самостоятелен не е лесно и тя знае, предполагам , какво я очаква. Ама, едно се чудя! С този правопис, каква гимназия е завършила и как е преминала кандидат-студентските изпити?
П.п. Без лоши чувства, но научи се да пишеш правилно. Като видя такива неграмотно написани постове, направо губя вяра в образователната ни система.
П.п. Без лоши чувства, но научи се да пишеш правилно. Като видя такива неграмотно написани постове, направо губя вяра в образователната ни система.
Кураж миличка, дръж се, поплачи си, изживей мъката си и се изнеси от къщи, ако ти е по силите!
Като казахме че ще се женим и мойта бъдеща свекарва направо ме разби. Милото и каза нещо че щял да си ходи сам и тя като започна "Вие сега се събирате няма да се разделяте повече вече ще излизате заедно, никакво такова да излизаш сам с приятели"
Обръща се към мен и казва ти никъде няма да го пускаш сам и аз бях
Обръща се към мен и казва ти никъде няма да го пускаш сам и аз бях
Май ще се омъжва
и май вече е сигурно.... 
ДА реагирала съм по остро, но в началото на темата жени те ме нападнаха много. Това съм го искала да живея с този човек от както го познавам и изведнъж става това което аз искам. Аз съм си начертала пътя кога какво искам да работя с какво да се занимавам и винаги съм знаела че той ще е до мен. Ядосах се защото не съм казала не искам да живея с него защото няма да се справя, а тук започват да ме нападат че съм мамено детенце, че тате носи мама меси като изобщо не знаят как стоят нещата при нас. Че притесненията са ми от страна че оставям майка ми сама защото баща ми работи много и тя ще сама, защото сестра ми се ожени преди 2 години.А с нея имаме проблем. Трудно ми че отивам по далече от тях. А не че те ме гледат и аз глезлата само стоя и ходя по магазините да им харча парите. Мъчно ми е за хората а не за материалните неща. Никога не съм гледала тях. Може би има още един голям фактор които ме напряга много, които си е между нас. Затова се ядосах защото не ме познавате а ми сложихте етикет.
На мен сьщо ми е мьчно за майка ми- не е в цветущо здраве, сестра ми е на 500км от нея, аз сьм на 2000км, но така е.......всеки трьгва по своя пьт в един момент.....
Пьк и не отиваш на заточение на края на света, все ще имате вьзможност да се виждате......ако пьк толкова ти е мька за тях купете си кьща близо до тях и вьпроса е решен.....