Преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?) – Тема 193

BETTE MIDLER LYRICS

"The Rose"

Some say love, it is a river
That drowns the tender reed.
Some say love, it is a razor
That leaves your soul to bleed.
Some say love, it is a hunger,
An endless aching need.
I say love, it is a flower,
And you its only seed.

It's the heart afraid of breaking
That never learns to dance.
It's the dream afraid of waking
That never takes the chance.
It's the one who won't be taken,
Who cannot seem to give,
And the soul afraid of dyin'
That never learns to live.

When the night has been too lonely
And the road has been too long,
And you think that love is only
For the lucky and the strong,
Just remember in the winter
Far beneath the bitter snows
Lies the seed that with the sun's love
In the spring becomes the rose.

Свободен превод: "Някои казват, че любовта е като река; други, че е като острие, трети - че е глад... Аз казвам, че любовта е като цвете... Ти си неговото семе... и не бива да забравяш, че след лютата зима ще дойде ден, в който от семето ще разцъфти красива роза..."

Намерих читав превод:

Bette Midler - Розата

Казват - любовта била река,
която дави нежната тръстика,
казват - любовта била бръснач,
която оставя душата да кърви.

Казват - любовта била глад,
безкрайна болезнена нужда,
Аз казвам - любовта е цвете
и ти си нейното единствено семе.

Сърцето, което се страхува да не бъде разбито,
никога не се научава да танцува.
Сънят, който се страхува от събуждане,
никога няма шанс да се сбъдне.
Този, който няма да получи,
изглежда също и не дава.
Душата, със страх от смъртта, никога не се научава да живее.

Когато нощта е прекалено самотна
и пътят - твърде дълъг
мислиш, че любовта е само за
късметлиите и силните,
помни, че през зимата, под дебелия сняг,
лежи семето
което през пролетта със слънчевата любов,
се превръща в роза.

ВРАТА

       Обща символика: Вратата символизира мястото на преминаване между два свята или две състояния, между тъмнината и светлината, между богатството и нищетата и т.н. Вратата отваря пътя към тайното и непознатото. Тя е не са-мо показател за преход, но  и покана за преминаване или пъту¬- ване към отвъдни светове. Това преминаване представлява придвижването от светската област към света на свещеното. Така например, вратите на храмовете и църквите отвеждат към све¬ти места, водещи към най-Светия от Светите, към Реалното при¬съствие на Божествеността. Така например, вратата на храма  е символ на входа към вечния живот и обобщава значението на портата към Небето. Като място за преминаване и за достигане на определено ниво тя е олицетворение на неизбежния достъп и за възможността за достигане до една по-висша реалност или обратното.
        Янус, Римският бог на Посвещението в Мистериите, пазел ключо¬вете на вратите на слънцестоенето, тоест на низходя¬¬¬- щите и възходящите фази на годишните цикли. Този бог се свър¬зва още с вратата на боговете и с вратата на хората, предлагайки достъп до два пътя, на които бил покровител. Те са известни като врати на ада (Janua Inferni) и врати на небе- то (Janua Coeli).
        Символиката на Вр. отвежда и към идеята за преминаване от земята към небето през вратата на слънцето, олицетво- ряваща излаза в космоса и изхода извън ограниченията на ус-ловностите. Да се премине през врата означава да се смени нивото, средата или начина на живот.     
         В Китай последователното отваряне и затваряне на врата символизира ритмиката в космоса и живота, както и последова- телното редуване на принципите ЯН и ИН.
         В еврейската и християнската традиции вратата има ог-ромно символно значение, тъй като тя позволява достъпа до Откровението и в нея се откроява хармонията на света. В Библията вратата е символ на Христос - олицетворението на справедливостта: "Отворете ми портите на правдата; Ще вля-за в тях и ще прославя Господа. Това са Господните порти, В които ще влезят праведните." ("Псалом 118", 19 и 20)
        За да се влезе в Царството Небесно, обаче трябва да се мине през Него, който олицетворява вратата на Спасението и достъпа до отвъдното блаженство: "Аз съм вратата; през ме-не ако влезе някой, ще бъде спасен, и ще влиза и ще излиза, и паша ще намира."  ("Евангелие от Йоана", 10:9).
        Вратата като символ на Небесните Порти, които Бог отва-ря, за да се прояви и разпростре благата си върху хората, нами-раме също в: "Битие" 28:17, в "Псалм" 78:23, в "Откровение на Йоана" 4:13,  в "Малахия" 3:10 и др.
        Образът на Христос, свързан със значението на вратата от-криваме и при неговото завръщане (Второто пришествие), за да прие¬ме устоялите на изпитанията: "Ето, стоя на вратата и хлопам, ако чуе някой гласът ми и отвори вратата, ще вляза при не¬го и ще вечерям с него, и той с мене. На тогова, който побе- ди, ще дам да седне с мене на моя престол, както и аз победих и сед¬нах с Отца си на неговия престол." ("Откровение на Йоана" 3:20,21)
        В "Исая" 60:11 вратата олицетворява свободния достъп за народа до Божията милост:  "Портите ти ще бъдат винаги отво¬рени, не ще се затворят ни деня ни нощя, За да се внася в т嬬бе имота на народите, и да се докарват царете им. "
        Вратата като символ на Портите на смъртта и на Хрис-товата победа над нея намират отражение в: "Исая" 38:10, в "Матея" 16:18 и в "Откровението на Йоана" 3:7.
       Българска обредност и символика*: Обредите и вярванията, свър¬¬зани с вратата разкриват митологичното й значение като граница между дома и територията извън него, между своето и чуждото пространство (гости, Коледари, Сурвакари, Лазарки и др. се посрещат на вратата). Според традиционните представи вратата е място за определени обредно-магически действия. В народните представи и обредност Вр. най-често се явява заедно с прага, от който тя не може да бъде отделена. Особеното отно-шение към вратата се проявява в поверието, че излязла от упот-реба Вр. не трябва да се унищожава или гори.
         С вратата са свързани редица предпазващи и очистващи об¬реди около сватбените и кръщелните традиции. Така напри- мер: преди да влязат в дома на булката сватбарите на младоже- неца трябва да "платят" при входната врата; при въвеждането на булката в новия й дом, тя е длъжна да намаже вратата с мед (и масло) и др. При втората пита след раждането поканените жени трябва да прекрачат нарочно поставени на прага на врата- та горящи въглени, червен конец или железен предмет (ритуал за предпазване на родилката и новороденото от лоши влияния). След кръщаване на дете кръстникът или кръстницата го пода¬- ват на майката близо до врата и др.
        На Цветница и по Гергьовден вратите на дома и стопан- ските постройки се окичват с върбови клонки и зеленина. На Петровден (29 юни) когато завършват двуседмичните Петрови пости се отговява с петровско пиле и стопаните колят на прага на дворната врата жертвена птица (петел) за здраве.


* По Стойнев, Ан. – "Българска митология", С., 1994 г.

Източник: http://indigota.com/index.php?topic=1764.15#ixzz2OC6aI3ci