Антиутопии и постапокалиптика

Благодаря за темата  
Ще я следя с интерес  

Интересен списък с книги 

Dystopia for Adults – A Reading List

Започвам  

Първо списък на Антиутопиите според Читанка http://chitanka.info/texts/label/antiutopia , Постапокалипсис http://chitanka.info/texts/label/postapocalyptic , Утопии http://chitanka.info/texts/label/utopia

Колко са много, а колко малко съм чела.

Странно ми е, че в Утопии влиза и Незнайко в Слънчевия град. За мен е детска книжка. Добре би било да има свят в който всички са щастливи.

Тъкмо и аз щях да ги пусна 
Доста странни заглавия виждам в антиутопиите.
Може би моята представа за антиутопия е прекалено, ъъъ, тясна като рамка. Нямам представа.

Чела съм "Дългата разходка" и "Цар Плъх". Темата ми е интересна и ще следя за отзиви за други антиутопии.

Харесвам такива книги. Благодаря за списъците, Естел Бързоход   

При бързия поглед, който им хвърлих, ми се стори че е пропусната "Какавидите" на Джон Уиндъм http://chitanka.info/text/1209-kakavidite

Запис. Погледнах списъка, попрочела съм, но определено не всичко, а някои и в по-детска възраст...
Но това ми е един от любимите жанрове.

Камиче, благодаря за темата
Тя и моята представа за антиутопията е доста тясна, като се замисля. Може би се дължи и на това:
http://chitanka.info/book/20-cherno-slyntse и четирите ги има в антиутопичния списък, интересен е Ивайло Дичев в началото 

И аз съм чела по-старите неща от списъка преди години, в последно време - Игрите на глада и Дивергенти.

Радвам се, че открих тази тема. Последно прочетох Химн на Айн Ранд - http://chitanka.info/text/26760-himn . Хареса ми.

Аз четох Игрите на глада, и 12те и Проходът на Кронин, и естествено се разрових за още такива книги...та тогава прочетох и Трифидите, които ми харесаха
Почвала съм Тъмната кула, но тя пък не ми допадна
Препоръчайте нещо като трифидите, нямам предвид същия сюжет, а по-скоро като усещане 

От "читанския" списък съм чела бая много... някои не съм.
Всъщност не съм чела "Игрите на глада" и "Дивергенти"; в някакъв момент явно ще трябва да прочета Сюзън Колинс, ще видим...
Излишно е да казвам, че с Уиндъм съм израсла и съм много пристрастна към "Какавидите" и "Денят на трифидите", а Оруел съм чела още навремето като излизаше за първи път около и след 10-ти ноември, и оттогава не съм посягала към него - може би си струва да видя двайсет-трийсет години след това как ще ми се стори...

И да добавя един интересен съвременен автор, който мен лично ме впечатли и има какво да каже в тази област: Чайна Миевил.
- антиутопия: "Градът и градът" - един много странен, красив, невъзможно-възможен роман, който хем е страхотно готин, хем е страхотно-втрисащ, защото е хванал изключително майсторски всичките супер-дребни аспекти и на тоталния тоталитаризъм (пък него си го надушваме още, нали...) и на псевдо-демокрацията, и така ги е врътнал в една адска антиутопична картинка... Трудничка за четене книга и още по-трудно е да си нагласиш световъзприятието към нея, обаче си струва  и удоволствието е невероятно.
- постапокалипсис: "Морелси" - повтарям дословно първата половина на предишното си изречение: странен, красив, невъзможно-възможен, супре-готин, страхотно-втрисащ... съвсем различен от всичко друго, което Миевил е писал; може и да може да се впише в широкия смисъл на антиутопия също, обаче въобще не ми пука , за мен не е толкова мрачна книга, колкото дяволски свежарска, много... много... въображаема, ярка, образна, цветна... И пак - повтарям си последното изречение от предишното описание, че е трудничка за навлизане в света и за нагласяне на световъзприятието, обаче удоволствието е невероятно.
В света на "Морелси" Миевил се връща в разказите си (или по-скоро от света на разказите си отива в "Морелси") и там, ако дай Боже видим сборника му авторски разкази някога на БГ, ще мернете и други аспекти на умиращата планета, която е била междузвездно пристанище и на която междузвездните кораби са донесли екокатастрофа и зарази, досущ както презокеанските кораби донасят нетипична флора и зарази от другия край на света и убиват морето другаде...
Все някога предстои да излезе (преведена брилянтно от С.Комогорова - Комата) "Посланическото градче", което е и то... хем трудна за проследяване антиутопия в антиутопията на антиутопията, хем пост- на апокалипсис, който буквално се случва сега и с който героите се борят с променлив успех.

Опитай направо от втората книга - първата е... предговор, написан в много отдалечен във времето момент от другите, в съвсем различен стил и т.н.; спокойно можеш да я прочетещ и после, когато вече ще ти бъде интересно. Почни направо от "Трите карти" и се не бой.

От списъка на Читанка съм чела: "1984", "451° по Фаренхайт", "Бръмбар в мравуняка", "Второто нашествие на марсианците", "Дългата разходка", "Завръщане от звездите", "Игрите на глада", "Ние", "Охлюв по склона", "Пикник край пътя", "Понеделник започва в събота", "Прекрасният нов свят", "Трудно е да бъдеш бог" и "Цар плъх".

Харесвам всяко едно от тези заглавия, може би най-малко "Игрите на глада".
Имам си сантименти и пристрастия най-вече към Стругацки, Оруел и Станислав Лем.

Тук съм и аз естествено.
Аз тепърва ги откривам. Но пък тъкмо ще имам много да си чета.
Сега с тази тема папката ми с книги ще набъбне.
Както в първото мнение са ме цитирали, това са трите антиутопии, които са ми фаворити.
В момента чета 1984 и не мога да я сравня с тях.

Кажете нещо и за Пътят. 

Игрите на глада беше последното, което четох и много ми хареса. За мен е микс от Властелинът на пръстените (обединението на различни групи заради една обща кауза), Хари Потрес Потър (частите с арената, която е пълна с капани), Какавидите (главните герои са юноши).

Първия ми допир с фантастиката беше в пубертета и малко са ми смътни спомените, но:
-Какавидите - не можех да разбера защо идеалния външен вид е толкова важен. В древна Спарта не добре изглеждащите, болните деца са ги хвърляли от скала, но това е било преди доста години. Сега уж сме по-цивилизовани.
- Денят на трифидите - така лесно и бързо ни завзеха планетата. Интересна е идеята за ползата от слепите. В днешното общество са малко изолирани, в книгата се явяват спасители на малкото оцелели.
- Машината на времето - смътно си я спомням, но помня края. Безмилостно слънце (червено май беше) и един пуст морски бряг (като морето не е море, а токсична супа), безмълвие и пустота.
 Упс,  май нещо се обърках  ...
  Гугъл изплю, че е за елоите и морлоките. Питате ли ме как съм ходила на гости като юношКа* на гости в къща, в която има кладенец. Толкова ме беше страх, че ще дойде някой морлок и ще ме отвлече под земята.
   Предполагам, че идеята на книгата е разделението на обществото. Нали елоите са били господари, управляващата класа и са безпомощни без слуги/роби/морлоки.
Морлоките са бивши работници/служители/подчинени. Понеже живота им е бил тежък и са свикнали да се справят с трудностите, те са успели да оцелеят в кофти условията под земята.
- 1984 - пак са ми смътни спомените. Помня следенето навсякъде.

Не ми допадат много за четене постапокалиптичните книги.  Те са някак тежки, мрачни, безнадеждни, тъжни.

Много ми е интересен въпроса с децата и продължението на рода. Обикновено Земята се обезлюдява и е нужна висока раждаемост за да има работници след време и въобще живот.
В Игрите ... жителите на Окръг 13 имаха малко деца (шарка е покосила много от тях) и се надяваха с новодошлите от Окръг 12 да си родят още.
В Денят на трифидите всеки мъж беше задължен да има една нормална жена и две слепи с идеята за повече деца.

*юношКа - по-правилно беше да напиша девойка, но в по-старите фантастики пише, че са за юноши.
Мисля, че юноши е по-подходяща за случая дума от тийнейджърка или пубертетка.