Аман от несъобразителни хора, които се мислят за център на вселената! С деца или без.
Миналата година присъствах на сватба, на която в ритуалната зала едно 6-месечно бебе се скъса от рев. Не престана по време на цялата церемония. Гостите нищо не чухме от ритуала, а на младоженците едва ли им беше приятно, въпреки че нищо не казаха. Майката на бебето въобще не съобрази да излезе навън - най-невъзмутимо си стоеше и въртеше очи 'какво да го правя, бебе е, нормално е да плаче'.
На друга сватба бяхме настанени на маса с 2-годишното отроче на едни от гостите. Скъса ни нервите цяла вечер. Удряше по масата с играчки и прибори неспирно, а родителите не виждаха нищо ненормално в това. Прекарах вечерта дърпайки чаши и чинии, за да не стане беля. И тъй като се било учило само да се храни, дадоха му да си бърка в чинията с ръце и да размазва където иска. Не мога да опиша на какво приличаше покривката.
Трети пример - в църквата тръгват младоженците да обикалят олтара, при което двойка родители започват да бутат нищо неподозиращото си 10-годишно дете да обикаля след младоженците (незнайно защо, предполагам за здраве?) Детето (което не беше шафер и нямаше никаква роля в ритуала) се дърпа и сърди, срам го е, родителите го бутат, младоженците насметени, всички гости гледат суматохата.
На сватба гостите са длъжни да се съобразяват и с поканите и с обстановката. Ако не им харесва - не ходят и толкова. Няма място за сърдене и претенции. И това не се отнася само за присъствието на деца. За мен е недопустимо да отидеш на официално събитие и дори да не си направиш труда да се облечеш подобаващо. Нагледала съм се на сватби в България, на които гостите смятат за удачно да се появят в дънки, тениски, 3/4 панталони или сандали. Не на всички сватби е удачно да сме с дълги рокли с гол гръб, но поне някаква семпла рокля или костюм е съвсем в реда на нещата. Много мъже обаче неща като костюм и вратовръзка ги нямат за нищо.
Миналата година присъствах на сватба, на която в ритуалната зала едно 6-месечно бебе се скъса от рев. Не престана по време на цялата церемония. Гостите нищо не чухме от ритуала, а на младоженците едва ли им беше приятно, въпреки че нищо не казаха. Майката на бебето въобще не съобрази да излезе навън - най-невъзмутимо си стоеше и въртеше очи 'какво да го правя, бебе е, нормално е да плаче'.
На друга сватба бяхме настанени на маса с 2-годишното отроче на едни от гостите. Скъса ни нервите цяла вечер. Удряше по масата с играчки и прибори неспирно, а родителите не виждаха нищо ненормално в това. Прекарах вечерта дърпайки чаши и чинии, за да не стане беля. И тъй като се било учило само да се храни, дадоха му да си бърка в чинията с ръце и да размазва където иска. Не мога да опиша на какво приличаше покривката.
Трети пример - в църквата тръгват младоженците да обикалят олтара, при което двойка родители започват да бутат нищо неподозиращото си 10-годишно дете да обикаля след младоженците (незнайно защо, предполагам за здраве?) Детето (което не беше шафер и нямаше никаква роля в ритуала) се дърпа и сърди, срам го е, родителите го бутат, младоженците насметени, всички гости гледат суматохата.
На сватба гостите са длъжни да се съобразяват и с поканите и с обстановката. Ако не им харесва - не ходят и толкова. Няма място за сърдене и претенции. И това не се отнася само за присъствието на деца. За мен е недопустимо да отидеш на официално събитие и дори да не си направиш труда да се облечеш подобаващо. Нагледала съм се на сватби в България, на които гостите смятат за удачно да се появят в дънки, тениски, 3/4 панталони или сандали. Не на всички сватби е удачно да сме с дълги рокли с гол гръб, но поне някаква семпла рокля или костюм е съвсем в реда на нещата. Много мъже обаче неща като костюм и вратовръзка ги нямат за нищо.
Сакън, никой да не се скара на "златото" и.... И тази простотия става причина свекърва ми да прекрати приятелството си с добра приятелка... 